Османски паметници на територията на България

[saladin]

прекрасна снимка на свиленградската баня, случайно да знаеш дали я заля скорошното наводнение? Някакви данни за произхода на снимките?

Снимките са от музея,за което,естественно,съм си платил,там безплатен обяд -няма.За банята не знам дали е наводнена-http://svilengrad.bg/index.php?sub=news&s=291

[KIZIL DELI]

Снимките са от музея,за което,естественно,съм си платил

В такъв случай още по-големи благодарности, за това че ги сподели

[saladin]

А тази снимка съм я преснимал от един стар фотограф,на нея се вижда и старата часовникова кула

[KIZIL DELI]

Така и така сме на тема чифте хамам в Хасково пускам мнението на Л. Миков относно датировката на банята. Текстът почти дословно се намира и в линка, който съм пуснал по-горе, но тук е копиран от статията му "Коментар върху датирането на османските обществени бани по българските земи (XV–XIX век)" Български фолклор 2 (2011): 53-60

с. 57 М. Кил е датирал и старата баня в Хасково. Той смята, че тя е построена в края на XIV век и поради това я определя като най-старата османска обществена баня по българските земи (Kiel 1976: 94). По-късно М. Стайнова добавя, че тази баня е разрушена през 60-те години на ХХ век (Стайнова 1995: 42). М. Харбова от своя страна нарича същата баня с името Чифте хамам, но отнася нейното построяване към различни векове. В текста под плановата схема на банята тя посочва XIV век, а в коментара на авторката за банята се изтъква, че тя е „градена в XVI в.“ (Харбова 1991: 136, 140)2.
Прави впечатление, че както М. Стайнова и М. Харбова не цитират М. Кил, така и М. Кил не цитира източника си на информация. Този начин на излагане на мнение е некоректен и по същество неубедителен, защото не е аргументиран. Най-ранната джамия по българските земи е Ески джамия в Хасково, построена през 797 г. по Хиджра/1394–1395 г. (Татарлъ 1966: 582–586, 612). Вероятно това е дало основание на М. Кил да смята, че в края на XIV век в Хасково е имало и османска обществена баня.
В каталога на Е. Х. Айверди не се посочва баня в Хасково3, но от пътеписа на Евлия Челеби се разбира, че към средата на XVII век в града е имало „една приятна баня“ (Евлия Челеби 1972: 82). Вероятно същата баня е функционирала и до края на XIX век. Тя била „почти скрита под земята“ и се намирала „непосредствено до коритото на реката, на север от тясното мостче, по посока на Кърджалийското шосе“ (Узунова 2007: 6). Към края на XIX век тази баня вече не била годна за ползване, поради което е изоставена и в града е построена нова баня.
В началото на 30-те години на ХХ век Общинският съвет в Хасково
поставя въпроса за необходимостта от съдебна палата в града, която да
се построи на мястото на новата баня. Част от хасковската общественост

______________________
2 В изследването на М. Харбова има и други подобни недоразумения. Например Дервиш баня в Кюстендил се датира един път през 1566 г., а втори път – през XIII–XIV век, което е абсурдно (Харбова 1991: 149).
3 Посочвайки османските сгради в Хасково и Хасковско, Е. Х. Айверди включва в каталога си и Саруджа паша хамам, който е бил част от джамийския комплекс на Саруджа паша в Узунджово. Авторът прилага и коментар, в който се споменават основни компоненти от устройството на тази баня, както и документ, удостоверяващ, че през 1713 г. тя е функционирала в Узунджово. Специално се изтъква, че джамията Саруджа паша е построена по времето на султан Мурад II (1421–1451), т.е. през първата половина на XV век (Ayverdi 1982: 45).

с. 58
обаче се обявява против събарянето на банята и със средствата на убеждението успява да запази сградата (История на град Хасково 2005: 268–269). Особена заслуга за това има хасковският лекар и общественик д-р В. Кожухаров, който през 1930 г. публикува статия в местния вестник Утринна поща в защита на банята, изтъквайки нейното голямо практическо и историческо значение (Кожухаров 1930: 2)4. По този повод В. Кожухаров пише: „Съдебни палати и други могат да се строят, но не с цената на разрушение на друг полезен и ценен имот, а на друго място“. В статията си авторът изтъква, че банята е построена „преди 40 години по типа на ориенталските хамами върху голяма площ с две еднакви отделения – мъжко и женско“. Пояснява се също, че за нейното построяване са били „докарани специални майстори отвън България и по достоверни сведения постройката е коствала около триста хиляди златни франка или около девет милиона лева днешни пари“. Авторът прави и описание на интериора на банята, като подчертава постепенното увеличаване на температурата в нея при прехода от помещение в помещение, хипокаустното отопление и специфичното осветление, идващо от отворите по сводовете на помещенията5.
От една любителска рисунка, направена през първата половина на ХХ век от хасковския фотограф Георги Петров, се разбира, че в къпалнята е имало голям, мраморен и плитък правоъгълен басейн със скосени ъгли. Запазената от събаряне баня в началото на 30-те години на ХХ век е съществувала до 1965 г., когато е разрушена (История на град Хасково 2005:464). Нейното мъжко отделение обаче е престанало да функционира още през първите десетилетия на ХХ век. Има сведения, че то е било адаптирано за „читалищен салон с театрална сцена и библиотека“ (Узунова 2007: 6). Повече подробности по този въпрос дава местният краевед К. Арнаудов, който пише: „Над предната мъжка съблекалня имаше втори етаж, в който някога се е помещавало жилището на първия аптекар Негруш. Доскорошната бръснарница на ъгъла на съблекалнята е била последователно аптека на Негруш, по-късно на Ст. Гъбов, след това вход и чакалня към театъра в горния етаж, докато в 1928 г. след голямото земетресение този етаж бе съборен“. Същият автор пояснява, че първата кинопрожекция в града се е състояла на горния етаж на съблекалнята след превръщането му в театрален салон (Арнаудов 1965: 42). Освен това някои помещения на банята са били „отдавани от общинарите на тютюнотърговци, за да съхраняват там обработения и непродаден тютюн“ (Узунова 2007: 6). Изводите от изтъкнатото дотук за баните в Хасково са също два: първо, засега няма доказателство за твърдението на М. Кил, че в края на XIV век в Хасково е имало османска обществена баня, както няма и доказател-

________________
4 Авторът на статията се е подписал с името В. Кожухаров, а Кр. Узунова го нарича с името Георги Кожухаров (вж. Узунова 2007: 6–7), но безспорно става дума за едно и също лице с фамилно име Кожухаров.
5 Повече подробности за устройството на тази баня вж. у Арнаудов 1965: 42.

с. 59
ство, че споменатата от Евлия Челеби баня е същата, която М. Кил смята за построена в края на XIV век или за най-стара османска баня по българските земи; второ, през 60-те години на ХХ век в Хасково е разрушена баня, строена в края на XIX век, а не баня от XIV век, както пишат М. Стайнова и М. Харбова.

Не че съм експерт по баните, ама това, което се вижда на снимките хич не е баня от 20 в. (или края на 19 в.) както твърди Миков на базата на съобщението във вестника. Струва ми се тази теза трябва да се отхвърли напълно. Второ баня на Умур бей, син на Саруджа паша (вероятно строена заедно с Ески джами) категорично е имало в Хасково, това съм го срещал в счетоводни регистри на вакъфа. Сега дали Чифте баня е на Умур бей е трудно да се каже. Бих казал по-скоро не, ако е да, значи е претърпяла значително преустройство в по-късно време. Най-вероятно банята на Умур бей (с оглед на времето на строеж) би следвало да е по-малката баня до реката, спомената от Евлия. Ако може някой запознат с топографията/историята на Хасково да каже къде се е намирала тази баня е дали пасва за баня на старата джамия.

saladin, интересна снимка. Може ли да я сложиш и в темата с часовниковите кули за по-пригледно. Нещо не се ориентирам обаче, коя е джамията долу в ляво.

Надявам се скоро и поп Първан ще дойде да си каже тежката думи по тия въпроси

[saladin]

saladin, интересна снимка. Може ли да я сложиш и в темата с часовниковите кули за по-пригледно. Нещо не се ориентирам обаче, коя е джамията долу в ляво.

А тука са 4

[saladin]

В Хасково е имало 7или 8 джамии.Тази за която питаш е Аладжи джамия,била е до печатницата.Другите са-Сарачоглу-паркинга зад халите,Конак джамия-до ДНА,Табана на мястото на бившия Кореком,Дежат джамия-не знам каде е,но ще се опитам да разбера,Чарши джамия и Ески.От някъде чух че името на старата джамия е Артик джами,защото когато са я построили няма как да е -Ески

[KIZIL DELI]

От някъде чух че името на старата джамия е Артик джами,защото когато са я построили няма как да е -Ески

много ме развесели с тоя лаф, Артик ще да се е казвала само в главата на някой съвременен хасковлия. Иначе си се казва джамия на Умур бей, преди да стане ески.
Мерси за информацията за другите Въпросната Аладжа джамия прилича кат да е ранна сграда, съдейки по онова, което мога да видя на снимката де. Нещо по-консистетна информация за нея дали няма да се намери?

[поп_Първан]

Туй аратлишката джамия си е весела работа ...
"Долу в ляво" е ъгъла на ул. "Преслав" и "Хан Кубрат", бившата печатница, срещу съда. На същата снимка джамията най-вдясно е тази, която е била на гърба на сегашното ДНА, на ул. "Генерал Колев". Тя е конашката, защото там е бил конака, в двора на старите казарми на 10-ти пехотен полк, където сега се руши паметника на полка. "Табана" ще да е назовавана "Табашката" - на мястото на сегашното ХЕИ са били кланиците на града, а по-надолу (Корекома) са били кожарските работилници - туй си е било баш турската махала на града. Малко на северозапад, през реката срещу тази, се намира сегашната Ески, а малко на североизток е била тая, дето на "саладин" му се губи - в двора на училище "Христо Смирненски", на мястото на тютюневия склад, който разрушиха преди три години и още не са построили нищо.
Старата баня е била забита в брега на реката, на завоя където сега е паркинга на "ХХ² век" (бившите хали) - по средата на правата линия между чаршийската и сарачката.
А пък за "Чифте баня" ... не искам да разочаровам приятели, ама ... цитираната публикация(сефте я виждам) май е самата истина. Другия път като сърбаш шекерлия кафе срещу джамлъка ми, ако се наканиш да се обадиш, може да ти дам и плановете и (със заверка за дата) ...
Първите две снимки на банята са от времето на събарянето и, вижда се вече новопостроената баня в десния край на втората снимка.


п.п.
Ей, салдинчек, откога на златарите викаш "стари фотографи"? Хващам се на два баса, че снимките са от колекцията на един приятел от тунелчето срещу данъчното.

[KIZIL DELI]

А пък за "Чифте баня" ... не искам да разочаровам приятели, ама ... цитираната публикация(сефте я виждам) май е самата истина. Другия път като сърбаш шекерлия кафе срещу джамлъка ми, ако се наканиш да се обадиш, може да ти дам и плановете и (със заверка за дата) ...
Първите две снимки на банята са от времето на събарянето и, вижда се вече новопостроената баня в десния край на втората снимка.

Попе, убивам те на място какви ги говориш жива ерес
Плановете за строежа ли? Направо не е за вярване, хубаво де, ама така пак се губи една баня? Къде е била втората османска баня? Да не е някаква реконструкция. Или няма друга османска баня в Хасково, не ми се вярва.

[поп_Първан]

Абе ... оня ден прехвърлях едни описи и в движение си приказвах с моите по тоя повод. Та ми викат - то ние преди време, като бяха почнали да псуват комунистите, че били порутили суперпаметник, взехме че намерихме цялата история, с чертежите барабар, ама никой не прояви интерес тогава и ... Прибрани са де, не са хвърлени, ама май е нещо такова - амбиция да се направи солидна работа, само дето е по-късно във времето.
Ако утре остане време, първата работа ще е тази да проверя как беше точно, обещавам. Или поне до края на седмицата, че тия дни малко се юркаме по други дела(по-съвременни беладжийски строежи, които чат-пат дават фира) ...

п.п.
Сетих се и за другата баня, която май е била върху по-стара ... Още по-долу по течението на реката, след джамията за която казахме (Корекома, бул. България, срещу полицията). До моста на пл. Лебеда, района на стария хлебозавод, където сега е построено едно недоразумение квадратно - Тепро, Килера, уж филиал на УНСС и още куп ненужни неща.

[saladin]

п.п.
Ей, салдинчек, откога на златарите викаш "стари фотографи"? Хващам се на два баса, че снимките са от колекцията на един приятел от тунелчето срещу данъчното.

Много благодаря за инфото,не знаех че е била в двора на ,,Смирненски,,а пък това за ,,Аратлишката,, го е казал някои възрастен касабалия,работил навремето в общината.Баса го печелиш,кафето е от мен.

[KIZIL DELI]

Ако утре остане време, първата работа ще е тази да проверя как беше точно, обещавам. Или поне до края на седмицата, че тия дни малко се юркаме по други дела(по-съвременни беладжийски строежи, които чат-пат дават фира) ...

А ще чакаме, търпение бол, работата не е от спешните , само не забравяй и ще

[saladin]

[saladin]

Kizil Deli,поздравления за снимката на султанхюрем джамия в Свиленград,на харманлииската минарето не се вижда,сигорно е паднало при Чирпанското земетресение

[saladin]