Османски паметници на територията на България

[d-r V.]

[QUOTE=KIZIL DELI;281955]Докарах се дотам, че вече сам да си отговарям на въпросите

Абе музейните работници и др. не можем ли да спретнем една коалиция та баре да залепим парчетата, че утре някой ще си подпре нещо с някое парче и иди го търси.

Ще се опитам да задействам нещо по въпроса още утре. Не знам обаче чий е надписът, на общината, на Джамията или нечии друг, но със сигурност в Ателието по реставрация и консервация ще могат да го поправят. На първо място трябва да се намери стопанинът. Дано не е общината, че в тази предизборна ситуация... Но на когото и да е, трябва да го оправим!

[KIZIL DELI]

Ха докторе, сега те виждам, пардон. Ми хайде де, аз се цаня за носач (много нося на камъни), ако искаш даже може да направим една делегация тия дни да говорим първо с имама на джамията (ако е все още същият беше един благ дядо от "старото време") да видим от него какво може да научим, пък ти може междувременно да се задействаш по официалните канали. При всяко положение трябва да направим опит да съхраним останалото, а в най-добрия случай да изнамерим и останалото. Аз мога да се въоръжа с копия от надписа в цялостен вид та да знаем какво точно търсим.

П.П. А иначе за лепенето мисля, че най-сложната част е отмък-примъкът, имало разни лепила в днешно време, които вършели много хубава работа.

[terzi]

Преди известно време благодарение на служителите на Държавния архив и най-вече на Владо Балчев, попаднахме на една снимка, която предполагам ще е интересна за доста пловдивчани. Тя е правена през Х²Х век и джамията, която ще видите се намира на мястото на днешния шадраван пред Общината.

http://3nai.blog.bg/regionalni/2008/07/17/zapomnete-plovdiv-10-i-11-spomeni-za-ploshtada-pred-obshtina.213088

[KIZIL DELI]

Това е прословутата Аладжа джамия, построена през втората половина на ХV в., но както се види от малкото запазени снимки е претърпяла значителна реконструкция в по-късен период. Джамията е разрушена в самото начало на 20 век.

В. К. Пеев, Град Пловдив
стр. 210
Втора по хубость и уредба била улицата, която се излъчвала южно отъ площада, посоката на днешната улица „Князъ Александъръ". На нея също е имало по¬строени четири джамии, отъ които последната—„Аладжа джамия", бѢ разрушена преди 30 години. Нейнитѣ останки, обаче, и до сега личатъ на южния ъгълъ отъ пре¬сечката на ул. „Князъ Александъръ" и ул. „Патриархъ Евтимий". По нея е имало още нѣколко ханища, по-леки постройки отъ поменатитѣ по-горе, една баня и др. по- малки обществени сгради.

Иначе тази снимка като я гледам, при все какво твърдят господата, мисля, че е копирана от албума "Пловдив Завинаги", който нямам на ръка, че малко са се изпуснали с цената издателите. Що се отнася до оригинала на снимката не мисля, че е в Пловдивския архив. Въпреки, че е доволно известна снимка, публикувана на поне 2 места, по стар български обичай никой не си е дал зор да каже от къде идва. То по нас фотографиите и без друго са нещо, което всеки си пляска както му е удобно и споменаването на фотограф, собственик на снимката и т.н. са обикновена суета, на която никой не се вживява много-много .
С едно нещо съм съгласен безусловно, Владо Балчев е човекът пловдивски архив.

[Stan]

Дели, що така тази чок гюзел джамия стои на края на османския Филибе? Има една много известна снимка (сигурен съм че много добре я знаеш) правена в края на Х²Х в. от мястото на дн. Централна поща и там ясно се вижда, че къщите са стигали до линията Понеделник пазара - Сахат тепе. От друга снимка, правена от Бунарджика, пак в края на Х²Х в., също публикувана във въпросния албум "Пловдив завинаги", ясно се вижда, че джамията стои някак си изолирано и около нея няма къщи.
Е защо подяволите са направили тази толкова голяма и хубава джамия на края на града, да не кажа направо на къра, още повече, че в края на Х²Х в. градът е бил много по-голям от ХV в.

[KIZIL DELI]

Ми право казано и аз съм си задавал същия въпрос . Мисля, че идеята е да маркира края на града, там където пътят завива на изток към Одрин-Истанбул. Би следвало да е свързано с цялостната градоустройствена концепция на османски Пловдив, която е реализирана някъде от към 30-те год. на ХV в. до към края на века. И най-общо се свежда до формирането на оста от моста на Марица до Джумаята и от Джумаята на юг между тепетата докато пътят може да завие на изток. Несъмнено османците преместват трасето на стария средновековен път, който е завивал на север от Трихълмието (което сигурно знаеш много по-добре от мен) и го прекарват през новото търговско ядро, което създават самите те. На север е ясно, че Шихабеддиновият комплекс (дн. Имарет джамия) е изграел вход-изход, та мисля си, че е много вероятно и Аладжа джамия и прилежащите й сгради (хамам!) да са играели някаква сходна роля на южния край. В това отношение османците не се жалят от към пари и комплексите разположени по входните артерии на градовете са били бая богати (например в Бурса и Одрин този процес може да се наблюдава в кристално чист вид), та не ми е толкова чудно, че и Аладжа джамия е богата работа. Сега тук има разбира се 1000 уловки. Истината е, че не знаем как е изглеждала сградата в оригиналния си вид и второ обикновенно тези сгради по краищата на градовете са Т-образните имарет/завиета, каквато е Имарет джамия. Абе може да се поспекулира още доста по въпроса, но към края на ХV в. според мен градът е запълнил в голяма степен пространството от Джумаята до Аладжа джамия и не е била в празното пространство, както вероятно може да си помисли човек, изхождайки от ситуацията в Х²Х в. Ако се вгледаш внимателно на въпросната снимка, за която говориш, малко на север от Аладжа джамия се виждат минарето и кубето на още една ранна джамия - хаджъ Абдуллах Ефенди. Тя се е намирала по-точно на ъгъла на дн. ул. 11 август, което лесно се вижда на един от плановете на Шнитер и е била неясно що разрушена почти веднага след Освобождението. Дори и малкото, което се вижда по снимките не оставя съмнение, че е постройка от ХV в., та това ми дава основание да си мисля, че "дупката" Джумаята-Аладжа джамия е била запълнена доста бързо. Та така, за това си мисля да е там.
Абе я да пусна един план на Пловдив от Харбова, че онези, които не познават толкова добре града хич няма да ни разберат за какво си говорим



П.П. Панорамата снимана откъм пощата мисля си, че беше от 70-те години на Х²Х в. Въобще датировките на снимките в този албум, а и в архивите и НБКМ са малко, как да се изразя, извадени от някои части на човешкото тяло.

[Stan]

леко "пипнах" плана на Харбова
Одеве, докато писах, и на мен ми мина през акъла, че всъщност тази джамия върви в една линия с Имарет джамия, Куршум хан и Думая джамия и оформят централната ос, която съвпада с дн. Главна улица. По-интересно е обаче, защо площта около Аладжа джамия впоследствие не е била застроена? Теренът там е идеален, а на всичкото отгоре от античните сгради - строителен материал колкото искаш. Имам предвид, не терена между Джумаята и Аладжа джамия, а от Аладжа джамия в посока юг и запад, т.е. към Централна поща и съответно покрай южния склон на Сахат тепе?
Къде е бил хамамът на тази джамия?

[Stan]

Преди известно време благодарение на служителите на Държавния архив и най-вече на Владо Балчев, попаднахме на една снимка, която предполагам ще е интересна за доста пловдивчани. Тя е правена през Х²Х век и джамията, която ще видите се намира на мястото на днешния шадраван пред Общината.

http://3nai.blog.bg/regionalni/2008/...bshtina.213088

същото място днес. Сградата със знамета е сградата на новата снимка, която е покрита с черна мрежа, а шадравана е баш на мястото на джамията

http://www.google.bg/imgres?q=%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2&hl=bg&sa=X&qscrl=1&nord=1&rlz=1T4ADRA_bgBG418BG419&biw=1093&bih=445&tbm=isch&prmd=imvns&tbnid=StDTIJDTUZJZsM:&imgrefurl=http://www.kosnos.com/2008/issue26/kosnos_photo26.html&docid=Ki5axeHZD6WflM&imgurl=http://www.kosnos.com/2008/issue26/christmas.jpg&w=1024&h=768&ei=aNunTr-XL6yM4gSUqanaDw&zoom=1&iact=rc&dur=720&sig=111210614129736834421&page=20&tbnh=97&tbnw=130&start=233&ndsp=12&ved=1t:429,r:1,s:233&tx=60&ty=54

[KIZIL DELI]

По-интересно е обаче, защо площта около Аладжа джамия впоследствие не е била застроена? Теренът там е идеален, а на всичкото отгоре от античните сгради - строителен материал колкото искаш. Имам предвид, не терена между Джумаята и Аладжа джамия, а от Аладжа джамия в посока юг и запад, т.е. към Централна поща и съответно покрай южния склон на Сахат тепе?
Къде е бил хамамът на тази джамия?

Къде е бил хахамът и аз много бих искал да знам, но уви . Иначе в посока юг-югозапад са едни от най-големите мюсюлмански гробища, които вярвам са се погрижили за преизползването на античния материал . Още по-западно между Сахат тепе и Бунарджика и надолу по дн. бул. Руски в посока гарата е имало бая голямо блато, та не е било баш за строеж. Помежду тях има и градини, не случайно махалата се казва Гюл бахча. Просто не е имало смисъл градът да расте на юг, след като източно от Трихълмието, северозападно от Джумаята и на север от Марица е имало място колкото си щеш, а и пак да кажа, че работата все около пътищата се е увъртала. Орта мезар и респективно по-късно Мараша са на Перущенския път, Кършияка е легнал на тези за София и Карлово, а кварталите източно от Трихълмието са приклещени между стария и новия път за Одрин-Истанбул, които се събират извън града. С това се изчерпват "по-новите квартали", а на юг градът тръгва заради ж.п. линията, явно за османеца там не е било толкова атрактивно, въпреки че си прав, че мястото не е лошо, а и материал ще да е излизал.

[d-r V.]

Като черна станция се обаждам, но тъй и тъй го знам, та да кажа. Снимката не е от края на Х²Х век, а от август 1913 г. На нея посрещат войниците от Втора тракийска дивизия, завръщащи се след Междусъюзническата война. По онова време градът вече се простира далеч извън очертания от снимката от 1879 г. периметър, някъде поне до Централна гара. Снимката е много известна, за последно е публикувана в календара за 2011 г., посветен на 125 годишнината от създаването на 9 Пловдивски пехотен полк. Мисля, че в музея все още имаме от него.

[KIZIL DELI]

Снимката не е от края на Х²Х век, а от август 1913 г.

Докторе, ние със Стан за друга снимка говорим, една известна панорама от снимана от юг, не знам кой е фотографчията. Ей тази, сигурен съм, че си я виждал.



Иначе, искам такъв календар, макар и миналогодишен

[поп_Първан]

Иначе, искам такъв календар, макар и миналогодишен

Вземи се разходи до пловдивския архив и си поискай "Пловдивската архивна съкровищница" ... после ще почерпиш ...

[KIZIL DELI]

Вземи се разходи до пловдивския архив и си поискай "Пловдивската архивна съкровищница" ... после ще почерпиш ...

Хе хе, ти да си жив! Имам я и то точно от Владо Балчев

[KIZIL DELI]

Мда, панорамата горе е правена от Кавра в 1871 г.

[d-r V.]

Точно за същата снимка говоря и аз. Мислех, че е от 1879, но може и да бъркам. Не споря. А онази с Аладжа джамия и навалиците с гаранция е от 9 август 1913. Иначе по въпроса за Шихабединовия надпис понаправих туй-онуй и вече всичко зависи само от собствениците - т. е. от мюфтийството. Те обаче приеха присърце проблема и се надявам да дадат необходимите пари. От Ателието за реставрация изпратиха специалист да го огледа и вече са наясно с операциите, които трябва да се извършат, демек и колко ще струва. Свързал съм двете страни, така че дано всичко стане както трябва. Сумата е някъде между 600 и 900 лв.