Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съвременният български национализъм

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Да... До тук само общи разсъждения ,без нищо конкретно по темата.

    Смисълът от една такава тема е ,ако по някакъв начин дефинираме /или поне се опитаме / същността на съвременния национализъм.Национализмът не е просто да обичаш страната си,или да да считаш ,че тя е най-великата на света.Национализмът според мен е преди всичко единна национална политика за постигането на определена цел.
    Тук естествено възниква въпросът каква тогава е целта на българския национализъм.
    През периода 1878-1944 национализмът се е изразявал в стремежът да се извърши националното обединение на българския народ.На тази идея е подчинена цялата външна ,а и вътрешна политика.Това е жизнената цел на нацията.
    Интересно ми е каква според вас може да е основата на съвременния национализъм,целта около която може да се обедини нацията.
    Според някои например такава цел е членството в НАТО и ЕС.Според мен не лоша цел ,но първо тя почти е постигната и второ не е от мащаба на целта която сме имали до 1945.

    За Велика България едва ли е реалистично да говорим.
    Ами може да ви звучи смешно ,но ако аз бях в политиката щях да си поставя като значима външно -политическа цел да накарам тези приятелчета от Бившата Югославска Република Македония да се отнасят с повече уважение към Българската национална история или поне да си дават вид.Само заради простотиите ,които са направили с нашите военни гробища си заслужава да им откъснеш главата,а нашто Външно не смее да им се скара.Положителното в случая е че тяхното приемане в ЕС и НАТО евентуално ще зависи и от нашия вот.От нас ще зависи дали да си изиграем картите.Някой ще каже ,че целта е мижава но все от някъде трябва да се започне.

    Comment


      #32
      Напълно съгласен. А колкото до целите - няма мижави, особено ако започваш от дъното. В началото и най-малките цели са важни, особено ако ги постигаме постепенно, една по една.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #33
        Явно има и разцепление при крайнодесните активисти. Аз се сещам за още две организации - Българския Национален Съюз и Общество Дуло. Империала беше дал линк към техния сайт и тогава мисля ги изкоментирахме... Активизиране на прабългаристите е имало и между двете войни, когато също са се родили много безумни теории
        Пак ще летим на бойните си коне, допрели лица да буйните гриви; пак ще прегазваме вражи воини, размахали саби над главите им. Ромеите ще отстъпват пред нашия устрем. Ще станем голяма, силна държава. Три такива държави ще има в света и една от тях ще е България.

        Comment


          #34
          Подводничарю :tup: , добре казано.
          Лошото е, че май никой от политиците ни не си представя нещата толкова ясно.

          Comment


            #35
            Целта на национализма е винаги една и съща. Да се запази миналото, да се подобри настоящето и да се осигури мечтаното бъдеще на Българската държава и най-вече на българския народ. Тази цел не се е променяла от появата на народа на българите.
            На бойно поле България

            Comment


              #36
              аха, а би ли уточнил какво точно имаш предвид под тия работи?? Щот и аз това искам пък не знаех, че съм националист
              XV mile the sea brode is
              From Turkey to the Ile of Rodez...

              Comment


                #37
                На мен пък ми се струва, че целта на крайните националисти е да избият комплекса си за малоценност
                "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

                Comment


                  #38
                  Това са три твърде различни цели, които на практика влизат в конфликт една с друга (и се нуждаят от много уточнения). Да не говорим, че всичко зависи от това как ще си ги интерпретира всеки отделен "националист". Почти винаги пазителите на традицията си представят бъдещото развитие като опазване на съществуващото положение на нещата, привържениците на "светлото бъдеще" обикновено бленуват някакъв тип радикална промяна (и това веднага поставя двете групи в конфликт), а подобряването на настоящето е свързано с всекидневен внимателен труд , обикновено непосилен за която и да е радикализирана група. И всичко това - по принцип. На практика, разминаванията са много по-големи.
                  Съдържанието на национализма се променя, както и самият той.

                  Comment


                    #39
                    Няма крайни националисти, или си националист или не. Просто някои хора бъркат национализмът с шовинизмът, ксенофобията и расизма. Я че трябва уточняване на целите трябва и то постоянно във всеки един момент. По принцип горе посочените цели не само не си противоречат но и се допълват задължително. А в критичните моменти и времена радикалната промяна е задължителното и единственно възможно решение.
                    За gollum: Защо часовника на твоя пост дава толкова странно време?
                    На бойно поле България

                    Comment


                      #40
                      Извинявам се. Явно часовника на форума не е сверен.
                      На бойно поле България

                      Comment


                        #41
                        Така е. Радикалните промени обикновено стигат до едно положение, което рядко е желаното. Постепеното надграждане винаги е за предпочитане. Само че ние нямаме смелост за първото, а за второто - нерви, желание и воля. Аз лично не вяиждам алтернатива вече, въпреки че надеждата последна умира... 8)
                        Нека Всевишний укрепи десницата на народа и войската, за да запази честта, правата и славата на Отечеството и на избраний от народа монарх. Да живее България!!!

                        Comment


                          #42
                          М`дам, много излязохме от темата. Елемаг, предлагам по въпроса по който спорим (еволюция/революция) да поспорим в съответната тема
                          ( http://www.boinaslava.net/forum/phpB...opic.php?t=378 ), където общовзето за това става въпрос.

                          Ако се върнем към съвременният български национализъм, може би няма да е лошо да говорим конкретно - какво влагате в това понятие, каква е целта на хората въприемащи се като националисти?


                          Аз лично виждам това - хора живеещи в миналото и силно привързани към една определена "националистична" традиция, които възприемат като основна своя задача запазването на определени, въприемани от тях като "традиционно български" ценности (често няма сериозно замисляне върху дефинирането на самите ценности, най-често се възприема в идеалистична светлина описанието на някаква българска/прабългарска "златна" реалност).
                          Т.е., утвърждаване на българска идентичност. Покрай това има някои спорове кои са българи (например, някои изключват славянството като съставен елемент (най-вече изхождайки от собственото си русофобство).

                          Моето лично виждане (но не бих го определил като националистично) е изградено върху решаване на определени проблеми на държавата и социума. Може би си струва да поговирм и върху това какви са тези проблеми.

                          Comment


                            #43
                            Възможное всеки да да има свое мнение по въпроса за национализма, в края на краищата всеки има право на такова. И тъй като аз се смятам за български националист мога да ти кажа моето мнение по въпроса което и направих по-горе. Ще допълня само че познавам добре историята и не само българската и ако погледнеш и към другите страни ще видиш че всички преуспяващи държави се управлят именно от националисти. Всъщност това май единствения начин на управление ако искаме държавата да остане независима.
                            На бойно поле България

                            Comment


                              #44
                              Да, всъщност, продължаването на участието ми в спора се дължеше именно на желанието ми да стигнем до този отправен момент - множествеността на съществуванията (т.е., има много гледни точки към всяко едно събитие и едва ли някоя от тях може да бъде преценена като едниствено "обективна").

                              Но за да има тази дискусия някакъв допълнителен смисъл (поне за мен), струва ми се, че тя трябва да продължи в посока на разискване на конкретните проблеми и възможните им решения. Така ще добавим и някаква градивност към, общо взето, празните ни дискутирания.

                              Въпросът е - в какво виждате основните проблеми стоящи пред България и какви са възможните (или подкрепяните от вас) пътища за разрешаването им?

                              Аз ще изложа по-долу своето виждане и дано да потръгне дискусията в тази посока

                              Основният проблем, според мен, е от същностен характер - доколко ще се запазят държавните формирования (и нациите, като техен субект) в съвременният им вид и форма. Защото не бива да забравяме динамичният характер на обществените формации - държавите както ги познаваме в съвременния им вид са сравнително ново явление. Нациите също.
                              Не е изключено след време характерът на тези обществени формации да се промени коренно и националната идентичност да се превърне в част от мъртвата традиция.
                              Според мен, постепенно се наблюдава тази промяна, като тя най-вече се наблюдава в механизма на създаване и поддържане на идентичността на отделните социуми. Имам усещането, че общата социална идентичност (която традиционно се гради върху понятието за нация) постепенно ще се разтвори в някакви наднационални структури (или може би напълно ще изчезне), като преолбладаваща ще остане груповата идентичност. Но, предполагам, че тази групова идентичност вече няма да се базира на споделянето на обща традиция, обща територия и общ език, а вероятно на съвсем различни, чисто информационни принципи.
                              Двигателят на тази промяна виждам в развитието на комуникационната структура (инициирано от скокообразния прогрес на информационните технологии) - в момента в който свързаността на информационен принцип качествено надхвърли териториалната, ще е налице процес на промяна (образно казано - когато средата ми се състои от хора, които познавам единствено чрез някаква информационна технология (и за близостта на познанството ни има значение единствено общността на информационното съ-съществуване, а не мястото, което физически обитаваме), а отсъстват хората, който споделят една и съща физическа среда с мен) ще е налице прекъсването на стандартната групова идентичност).
                              Същото може да се наблюдава и по отношение на националната идентичност - в момента, в който за мен събитията от отдалечена точка на света са по-реални, от тези на съседната улица (и аз съм по-инфорамиран за тях) е налице процес на промяна на принципа на създаване и поддържане на идентичността на социума.

                              Другият стълб на националната идентичност е общият език, който гарантира известна затвореност и общност на преживяванията (и светогледа) на членовете на едно общество. При това, подобен идентификатор действа на неосъзнато ниво (тъй като характеризира базовата технология за пренос на информация на индивидите) като непрекъснато обновява и поддържа общата идентичност.
                              Мисля, че вече се наблюдават процеси, които може би ще доведат до отмирането на отделните национални езици (поне в тази им обща и най-достъпна форма на комуникация). Това се наблюдава и като едно движение, насочено към опростяване на езиковите структури и обедняване на смисловия контекст на отделните понятия (защото голяма част от езиковата бариера се гради върху богатството на смисловия контекст, и неговата принципна непреводимост (и неизразимост)). Крайната цел, предполагам, би била в засилване на информационната съставляваща на думите и отслабване на иносказателността (т.е., на разбягването на смислите).
                              Същевременно, този процес върви и по посока на уеднаквяване на речниковия състав (особено в определени технологични сфери).
                              В момента, в който в повечето държави се създаде една общност на технологично ниво (споделяне на общи технологии) и на езиково (владеенето на общ за всички език), мисля че ще може да се констатира залеза на нацията като социален идентификатор.

                              Това е първата ми забележка (следва продължение... )

                              Comment


                                #45
                                Национализма е хубаво нещо! Само да не се забелязва в държави като САЩ, Франция, Италия или Сърбия! Щото тогава ... звучи смешно! България има с какво да се гордее и трябва да сме националисти!


                                Смъртъ или Свободъ!
                                Канцлер на хазната

                                Comment

                                Working...
                                X