Произход и история на славяните

[pnp5q]

Бел. Навсякъде подчертаванията са мои.

Готският език е германски (кентум-език), а тракийски, балтийски и славянски са сатем-езици. Т.е. има ясна разлика между тракийски и готски. Затова балтийските и тракийския си приличат толкова.

Реших да потърся колко е ясна.

Деление кентум-сатем: ...През 19 век се смята, че делението кентум-сатем се дължи на диалектно деление в индоевропейския праезик, най-вече по географски признак (западни – източни). Непълната сатемизация в балтийските езици и, в по-малка степен в славянските езици, се е смятала за проникване на сатемската промяна на запад или като следствие от заемки между протобалтийци и протогерманци. Примери за непълна сатемизация има в литовския език.
...
Германски езици: източно-германски - група изчезнали езици, произлизащи от готския.
...
И пак в Деление кентум-сатем: Откриването на текстове на тохарски език в началото на 20 век води към алтернативна теория, която разглежда сатемизацията като езиково новъведение, което се разпространява радиално от центъра към периферията, но не е достигнало до нея...

Ще се радвам да видя някъде съпоставяне на тези промени с някаква (макар и предполагаема) хронология.

[tonev]

Готският език е германски (кентум-език), а тракийски, балтийски и славянски са сатем-езици. Т.е. има ясна разлика между тракийски и готски. Затова балтийските и тракийския си приличат толкова.

много интересно . можеш ли да пуснеш малко сравнения? това директно ще убие тезата "гетите са готи"...
и още нещо - не може ли балтииските езици да се заглеждат като клон на тракииските?

[napoletano]

ИЕ *dheig^h- "работя с глина", *dheig^ho-s, *dhoig^ho-s "стена, строеж" (Pokorny)

САТЕМ-езици (g^h > z, ž)
индийски (g^h > h): староинд. dēhī "вал"
ирански: авест. uz-daēza- "насип, вал", нперс. diz, dēz "замък"
трак. -δίζος, -δίζα (-diza) "замък"
С метатеза на сричките (*g^heidh-) са образувани в балто-слав. езици:
балтийски: лит. žiedžiu, žiesti "оформям", puod-židys "грънчар"
славянски: старобълг. зьдaти "зидам", зьдъ, зидъ "зид"
КЕНТУМ-езици
старогр. τειχος "стена" (g^h > x)
лат. figūra "образ" (g^h >g)
келтски: ирл. digen "твърд" (< "плътен") (g^h> g)
германски: гот. daigs, нем. teig "тесто"; гот. digrei "плътност", старосканд. digr "плътен" (g^h > g)
тохарска група: А tseke "образ" (g^h > k)

ИЕ *g^hel- "жълт"
САТЕМ-езици (g^h > z, ž)
индийски (g^h > h): староинд. hari- "жълт", hiraṇya- "злато"
ирански: авест. zari- "жълт", zaranya- "злато"
алб. dhel-përe "лисица" (по жълтия цвят)
трак. ζηλτα (zelta) "злато"
изт.-лит. želtas "златен"
славянски: *zolto (> бълг. злато)
КЕНТУМ-езици
келтски: уелс. gell "жълт" (g^h > g)
германски: гот. gulþ, англ. gold "злато", скаросканд. gulr "жълт" (g^h > g)

ИЕ *g^heu- "изливам" (Pokorny, no. 671)
САТЕМ-езици
индийски: староинд. juhōti "сипва в огъня, прави жертва"
ирански: авест. zaotar "жрец"
трак. ζετραία (zetraia) "съд"
КЕНТУМ-езици
старогр. χύτρος, χύτρᾱ "вид съд"
лат. fū-tis "кана", fundō, fūdī, fūsum "изливам"
германски: гот. giu-tan "изливам", англ. gu-t "черво"

ИЕ *rēg^-s "владетел"
САТЕМ-езици
индийски: староинд. rāj- "крал" (g^ > j)
трак. име Резос (Ρησος) (g^ > z)
КЕНТУМ-езици
лат. rēx "крал" (g^ > g)
келтски: староирл. rī, род. п. rīg "крал" (g^ > g)
германски: гот. reiks "владетел" (g^ > k - Lautverschiebung)

ИЕ *ek^u̯o-s "кон"
САТЕМ-езици (k^u > su)
индийски: староинд. aśva- "кон"
ирански: авест. aspa- "кон"
трак. Βετ-έσπιος, Οὐτ-άσπιος, Aut-esbis, Esbe-nus (*esba- "кон" Дуриданов)
КЕНТУМ-езици
старогр. ἵππος "кон" (k^u > p)
лат. equus "кон" (k^u >ku)
келтски: староирл. ech "кон" (k^u > k)
германски: гот. aiƕa-tundi "Dornstrauch" (*Roßzahn - "конски зъб") (k^u > kw)
тохарска група: А yuk, Б yakwe "кон" (k^ > k)
Ясно се вижда, че тракийският език не е готски - различават се фонетически и семантически. В книгата на Дуриданов са посочени много паралели с литовски и латвийски. Но тези езици са засвидетелствани едва от 16-17 век, а тракийският - 2000 години по-рано.

[паисийпресветлия]

Добър ден !
Съжалявам, че трябва малко да променя курса на дебат, но може ли някой да представи няколко славянски поселища или примери за тяхната материална култура ?

[паисийпресветлия]

“На никой учен пътешественик, на никой внимателен и сериозeн наблюдател, който е обикалял България, от най-ранните времена до днес, не е идвало и на ум да спомене, че той, като е навлизал в пределите на България, е почувствувал, че се намира в средата на един монголски-турански народ; никой стар гръцки историк и хронист не говори за туранска българска държава.”
/д-р Методи Попов - водещ български антрополог от 40те години на 20 в. - "Наследственост, раса и народ" – С., 1938/


Акад. Методий Попов

"Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, "склави" значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия... Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума ."

/ИЛИЯ ИЛИЕВ

Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици /

"60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група - MEDITERRANIAN... Тази европеидна група е представена най-силно именно в България. Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите...
30% от българите са европеиди от другите европеидни групи - ALPINE, DINARIC.
Групата на NEO-DANUBIAN /"славянската" група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /"тюркската" група/.
Много показателен е фактът, че групата TURANID има много силно представителство сред унгарците - 25%, по-голямо дори от това на турците - 20%."

/инж. Емил Живков (Зиези)/

Последни данни за антропологичните типове срещащи се в България:
70% Понтид - Източносредиземноморски
20% Динарид и Алпиноид
5% Туранид
5% Нео Данубиан


Из "Неизменният антропологичен облик на Българите"
"Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис ² в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че (пра)българите били "ниски монголоиди"."

/Евелина ФЛОРОВА - "Българската цивилизация "/

Цар Калоян - предполагаем образ-възстановка от гроб в черквата "Св. 40 мъченици" в Търново - по скелет висок 190 см. Ако образа не е на Калоян, значи е на някой негов приближен български войн, според историците. Повечето смятат, че е Калоян - защото той е известен с извънредно висок ръст - и по някои други белези (травми по черепа от убийството му и пр.)

"Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис ² в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че (пра)българите били "ниски монголоиди"."

/Евелина ФЛОРОВА - "Българската цивилизация "/

Цар Калоян - предполагаем образ-възстановка от гроб в черквата "Св. 40 мъченици" в Търново - по скелет висок 190 см. Ако образа не е на Калоян, значи е на някой негов приближен български войн, според историците. Повечето смятат, че е Калоян - защото той е известен с извънредно висок ръст - и по някои други белези (травми по черепа от убийството му и пр.)
"Най-краткият начин, по който може лесно да се отговори на питането, дали и доколко днешните дунавски българи са славяни, е че българите не могат да бъдат нито славяни, нито тюрки поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от тюрките.
...разликата между българите от времето на Авитохол, Курт /Кубрат/ и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и днешните гърци .
Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес.
...по всичко личи, че българите имат забележимо по-малко славянска кръв, отколкото гърците, албанците, румънците или унгарците.
Дунавските българи запазват не само езика си, но и историческата си памет - до османското нахлуване те не прекъсват нито за момент връзките си с кубанските и волжките българи."
/"Славяни ли са българите?"- Пламен С. Цветков/

"Древните българи са били индо-арийски народ
За това ни дават сведения писмените източници - “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век). До такова заключение са стигнали и някои съвременни учени – Омелян Прицак, Петър Добрев, Цветелин Степанов и др. В днешния дунавско-български език са открити над 3000 иранизми. Различни думи – бог, книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т.н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Банско, Плана, Балкан, Бузлуджа, връх Кабул в Рила, Камчия Тунджа, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. Останали са и много имена на хора – Пресиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Биляна, Диляна и др."
/Иво Андровски - историк/

"Академик Державин (1946 г.) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че " българите са българи, а не турци, не татари , не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
(Державин Н.С., 1946 - "История на българия" - т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.)

... на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях."
/"Българската държавна традиция през вековете"
Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков
Институт по древни цивилизации/

"...българите се появяват най-малко половин век преди славяните по тези места. С военната си мощ те отварят пътищата към Илирик и Македония, Мизия и Тракия за славянския свят. За пръв път славянски отреди прекосяват великата река през второто десетилетие на VI в. Понякога те са ставали жертва и на други търсачи на щастие по земите на империята. През 544/45 г. херулите изтребват преминалите южно от Дунава славяни. Едва пет години по-късно е отбелязано първото славянско зимуване по тези земи. Славянската миграция става масова и с усядане в края на VI в. (Монемвазийската хроника 587/88 г.; Евагрий и др.) и особено в началото на VII в. (602 г.), когато окончателно рухва византийската отбранителна система по р. Дунав. В много случаи славяните са съпровождали българските, а по-късно и аварските дружини. Славянската колонизация е пряко следствие от настаняването на българите в региона, а не го предшества по време.
Когато от две посоки българите навлизат във владенията на империята, Кубер по стария Вардарско-Моравски път и Аспарух през Малка Скития установил центъра на държавата в Плиска, те са познавали земите, в които отиват, като дланта на ръката си .
Резултатите от археологическите проучвания определят като по-развит в занаятчийско отношение етнос българския. Има данни, че и в земеделието чрез българите славянските племена се запознават с железния плуг. Фолклорът на древните българи, сюжетно вплел в себе си фигурите на българските владетели, "е станал и фолклор на българските славяни". Дори традиционният български костюм с изключение на ризата е възприет от костюма на древните българи - колан, гащи тип "беневреци", кафтани, островърхи кожени шапки, трансформирани в калпаци, кожуси и др."
TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ Доц. Д-р Атанас Стаматов Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски"

Георги Раковски:
"Европейски някои си учени даром мъдруват, че тии българи (дошавши уж чак в 502 год. подир Христа в днешна България) били татаро-унгарскаго племени, но като дошли в България, найшли тамо седем народа славяни, смесили се с тях и се пославянчили до шуш за твърде малко време! Но тии учени не ни показват отде и кога са били дошли тии седем народа славянски в България и някаква си най-мъничка татаро-унгорска остатка в езика ни?! Нам е познат коренно татаро-турский език и със сичките старания, които сме положили няколко години да открийме такова нещо, за святата истина повестности, нищичко не сме найшли.
. . .
Чудни са европейските някои си учени, които тъй даром се впущат в работи, които не познават!"
/БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И. БУКУРЕЩ, 1865 г./

“Колко смешни са историците и любословците, между коим и много славяни зовими, а в очи коим тая реч е била като трън татарщина, и от того заключавали и решили, че дошавший ... от Волжанските страни Кубрат с едно отделение бил татарин... А от мечтаний татарски язик никаква остатка не е останала, но слял се уж и се изгубил в мечтаний от тях славянский. Чудно приключение и хубава легенда.”
/Георги Раковски. Съчинения Т.4 – С., 1988, 265 с./


Произход и движение на славяните
Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 в Прага Национален флаг на всички славяни, одобрен на Панславянското събрание през 1848 в Прага. Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич

Славяните са едно странно явление на света, подобно на чудовището от Лох Нес и Снежния човек, а една особеност, която се набива на очи, че отначало всички, които са ги виждали, са били хървати. Ако хърватите си нямат собствена история и e трябвало да си я измислят, това не ни касае, но Славянската доктрина, създадена от тях, се оказва антибългарска, ако вземем предвид данните в долния материал:
НАЧАЛОТО НА ДОКТРИНАТА ПАНСЛАВИЗЪМ
Никола Виденов
За пръв път думата славяни – в смисъла на етнос, влиза в политическа употреба през 1593 г., като дотогава „slavi” е всъщност -„sclavi" (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори.
Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите.
Термина СКЛАВИ от византийските извори се е използвал от църковниците-хронисти в смисъл на “роби”, “светлокоси роби”, или “нечестивци”, с който са наричали не-изповядващите официалната християнска вяра - арианите. Според възрожденеца Марин Дринов, както и д-р Ганчо Ценов, славяните са всъщност траки. На подобно мнение застава и изследователя Йордан Табов. Интересен факт е, че антропологическите черти на т. нар. “славяни” и траките е смайващо еднакъв. Изследователите са на мнение, че след покоряването им от Рим, траките започват да бъдат наричани и “склави”, а част от тракийските племена се изтеглят на север и след векове нахлуват обратно на Балканския полуостров, но вече назовавани като “склави” (светлокоси роби) и “нечестивци” от църковниците-хронисти. Българската история от 866 г. когато се налага насилствено официалната верска доктрина на Византия (т. е. през 866 г. Борис провежда препокръстване) та чак до наши дни е била фалшифицирана от гръцките хронисти, българските и руски църковници, и чужди историци в по-ново време в услуга на панславизма.

Славянин от 20 век. Грешката е вярна


Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображението на славяните в нашите учебници са “съвременна” (???) рисунка (виж например учебника по история за 5 клас на изд. “Просвета”.

Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само от предположения.

Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при т. нар. славяни, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии включително и в местата обитавани от “славяните”.
Славянската идея е възприета от българската интелигенция през началото на XIX век в периода на българското Възраждане под влияние на умелото руско внушение и манипулиране на историческите факти, като начин за разграничаване от гърците и турците. През периода на турското робство както е известно Вселенската патриаршия (доминирана винага от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ, което се възприема и от Османската империя.
Показателно е, че славянската идея започва като така наречената ИЛИРИЙСКА ИДЕЯ. Същността й има политически адрес и най-кратко има за идея, че с името "илирийци" се наричат всички народи, населявали в античността земите, които през средновековието били „славянски”. Илирийската идея става платформа на всички участвали в плана за „освобождението” на всички балкански християни – т. н. „южни славяни”.
101 далматинци
За създател на илирийската идея се сочи хърватина Винко Прибоевич от остров Хвар, със издаденото от него през 1532 г. във Венеция „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни”, което търси идеологическа формула, за да оглави „славянското” множество, изгубило държавната си независимост при падането на българското и сръбското царство. Но ренесансовата илирийска идея е изпълнена по онова време с конкретно политическо съдържание - подготвяната война срещу Османската империя. На 14 април 1595 г. австрийският император провъзгласява, че приема под своя защита християните в Босна и съседните й земи. По това време той още не говори за освобождение на всички „славяни”.

Особено силно въздействие върху представите на съвременниците оказва амбицията на хърватина генерал Охмучевич, родом от Дубровник, пълководец в испанската флота, който съумява да се сдобие с поредица фалшифицирани грамоти и привилегии, като се изкарва потомък на деспот Хрельо (същият, който е погребан в Рилския манастир!). По негова поръчка, се изготвя мистифициран сборник с гербове уж от времето на Душан, в който придобива визуален образ идеята за Илирия, уж


Лъжеблагородник съчинява балканската хералдика
осъществена в миналото от Душан, цар от „словенска” кръв, който заповядвал на десет кралства. Гербът на този „блестящ” според Охмучевич император е съставен от гербовете на всички земи които е владял. Този сборник с гербове, отнесен от специалистите към 1595 г., окончателно формира илирийската идея, като идея за възкресяване на Душановата империя, състояща се от десет кралства!

Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абатът дон Мавро Орбини от Пиза (родом хърватин от Дубровник). През 1601 г. Мавро Орбини написва по поръчка книгата „Царството на славяните”. Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)” .. и още в заглавието: ... „и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”.


На българите е отредено последното място, а Орбини възприема сборника с гербове на генерал Охмучевич за автентичен (?!) и от него възпроизвежда гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.

Така в началото на българската история е отпечатан гърбът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руси и албанци ще присвоят българския двуглав орел като свой царствен герб.

В книгата си Орбини помества и две “осъвременени” според неговата визия рисунки на това как са изглеждали славните славянски войни.


Личната заинтересованост на Орбини е в пристрастието му да изтъкне Дубровник, като водеща „южнославенска” сила, а рода на покровителите си – Бобалевич, като велик и мъжествен род с дълбоко патриотично минало, политическа мощ и слава. Така в началото на книгата си Орбини започва с посвещение към благодетеля и поръчител на книгата: „Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....” и после: „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. И непредубедения читател ще разбере, че има нещо доста странно и съмнително в тази история, която се възприема и до сега от историческата ни наука като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят „като проява на горещия му славянски патриотизъм”, според наши и чужди специалисти историци и т. нар. слависти.

Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия – люлка на „славяните”, за който народ се сетим, той е „славянски”: славяни са ...скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки”. Словени са победили Александър Македонски т.е. и той е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладяли много нейни земи. Или както „духовито” предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.
В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методи не става и дума.

През 1595 г. Русия още не е Велика сила и не е съпричасна на илирийската идея, а отскоро е завладяла Казан, и е покорила волжките българи, за които Орбини не казва нищо. Ще минат само 100 г. и илирийската идея ще продължи да се развива като панславянска доктрина, лансирана от гръцкото духовенство със сръбско “посредничество” на Петър ² Велики. За известно време тя ще има формата на т.нар. гръцка идея при руската императрица Екатерина Велика с идеята, че Русия, като най-голяма „славянска” империя трябва да покровителства всички „славяни”, и да ги освободи от турците, както и да възстанови Византия. Според плана синът на Екатерина Велика, който говорил зле на руски но затова пък на отличен гръцки (защото е възпитаван от гръцки придворни велможи) трябвало да стане император на вече възстановената Византийска империя. Никъде в този план не се споменават българите, камо ли да става и дума за освобождението им.

Руското издание на „Царството на славяните” на Орбини излиза в Петербург през 1722 г. по „повелението” на император Петър ² Велики под заглавие: „Книга историография початия имене, славы и разширения народа славянского....” и пр. Твърде показателно е, че книгата не е превод на пълния италиански текст, а е съкратена „адаптация” направена на руски език от.... сърбина граф Сава Владиславович – деен дипломат, най-близък съветник на император Петър I, в балканската му политика. Най-вероятно това ще да е човекът дал идеята на Петър ² Черно море да стане “вътрешно руско море”, а Русия да завладее всички “славянски” земи.

Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци по време на краткия си престой там през 1761 г., и широко се ползва от него като сигурен източник (!?). Затова и неговата история е логично да е озаглавена „История славянобългарска”.

Защо обаче официална българска историческа наука и до сега премълчава и не забелязва, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата - в 1761 г. е озаглавена „История на България” и в нея липсват тези “славянски” залитания и акценти? В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите.



Също така първото печатно издание на историята на Христаки Павлович, която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ” (но не и славяно-болгарская).

В книгата на Орбини поради пристрастие или нещо друго, българите са представяни като разорители, грабители и убиващи жестоко! В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, както и на цар Самуил над гърците. В описанието за сърбите и византийците обаче, думите употребени за българите, като „жестоко” и „разорение” са спестени.

В описанията си Орбини стига до абсурди като заявява , че “....българите се възгордели повече от всякога, защото вкусили от радостите и богатствата на латинците(!?) и като завзели някои техни земи, веднага продължили напред..” и още за българите “..този тъй войнствен народ да не е показал вродената си жестокост “ и “.. Тази тяхна страшна жестокост, заедно с другите, изпитал върху себе си и император Балдуин”...

ПАНСЛАВИЗЪМ МАКЕДОНИЗЪМ ТАТАРИЗЪМ ПАНТЮРКИЗЪМ И ПОУКИ ЗА ДЪРЖАВНИЦИ

Панславизмът тръгва с основната идея, че руските “славяни” трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят (!!), което се разбира от Азовския завет и “Начертанието” на Петър ² Велики, както и “Начертанието” на Екатерина ²² Велика.

Това е доктрина възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцид над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания (и до сега), кражбата на българското сирене, кисело мляко, българския фолклор и танци, и обявяването им за “елински,” издаването на помашко-гръцки речник, както и толерирането на татаризма и до сега в Руската федерация.
От времето на Петър ² Велики чак до края на ХХ век Русия ще глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и ще води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия ще се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а Сърбия ще стане основния проводник на панславизма (антибългаризма).

За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че
българският народ е принуден да заплати “Освобождението” си.

В брой ¹ 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ ¹ 1144. “Ний Александър ² С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда заплаща се окупацията а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай ² от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”.

. . .

В неистовото си желание да унищожат българите, гърците в лицето на Йоан Кантакузин докараха турските орди на балканите и това наследство още ни тежи.

МИТЪТ НА ПАНСЛАВИЗМА И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

Никола Виденов

[Хана]

Ти го гониш през вратата, а то - през прозореца...

Уважаеми Паисий пресветли,
Какво точно искате да кажете? Кажете го в прав текст. А всъщност по-добре недейте. Какви са тези хаотично натрупани цитати от Зиези, Раковски и компания?

Добър ден !
Съжалявам, че трябва малко да променя курса на дебат, но може ли някой да представи няколко славянски поселища или примери за тяхната материална култура ?

Ето Ви една книжка по въпроса като начало:

[gollum]

Съжалявам, но мисля, че административното съобщение беше достатъчно ясно - стига с този произход, славянизми, иранизми, туркоизми и не знам си още какво. Който иска да говори по тези въпроси, да си намери друг форум - не нямат нищо общо с военната история.