Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Национализъм и нихилизъм в новата история на България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Тези книги са особено ценни като исторически извор (sic!) Защото събитията са известни, но да ги видиш през погледа на присъстващите там - толко много елементи от атмосферата и от тенденциите се долавят.

    Отделно авторът има чудесен стил - кратък и ясен, изчерпателен и силен.
    Last edited by ; 31-05-2010, 09:54.

    Comment


      Kramer написа Виж мнение
      Не знам, отговор на въпроса за мястото на национализма и нихилизма в новата история на България си мисля че ще бъде даден от демографската картина в страната след няколко десетилетия...
      Да и всеки ще покаже там най-ясно позицията си
      Или с други думи - имаш ли деца, къде си, какво правиш и т.н.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        А, къде е човека няма значение. И в Китай да е, той си носи съответната традиция.

        Comment


          Sula написа Виж мнение
          Интересна дискусия.

          В този смисъл на мен ми е все по-трудно да си отговоря на въпроса що за ценностна система има съвременния българин? Може би защото и аз съм част от този народ на мен ми е по-сложно да доловя контурите, но като гледам другите народи съм почти наясно с техните общи ценностни приоритети. При нас все още водата ми е мътна.

          Това се дължи на противоречията в националното ни поведение, на които ствам постоянно свидетел. Като крайност ще посоча промотирането на фалшиви герои с измислен начин на живот, които гледам постоянно по телевизията или за които чета по весници и списания. Да вземем за пример разните му там фолк звездици или ония полуидиоти от "Биг брадър". Ако тези са придставителна извадка на средния българин или образец за подражание, жална й майка на България.

          Ще се опитам да напиша нещо и аз.Мисля си понякога ,че българинът неоснователно поставя над себе си други народи само защото са успели да се организират по-добре и са по-богати държави.Заради това сляпо копира чужди морални категории или формули - най-вече лошите. И така забравя да бъде себе си. След това напъхан в чуждата формула се чувства зле - поне част от народа.Нямам кой знай какви илюзии за ценностната система на другите народи.Но това което имат някои от тях и смятам ,че си струва - да се поощряват и тикат напред само и само кадърни хора,защото така печелят всички.А аз смятам ,че сред българите има много кадърни хора.
          Нартиада

          Comment


            Това е функция на националните катастрофи и на втората половина на 20 в.

            Comment


              Добре де! Колко поколения ще живеем с тази "функция"? Ако това е така колко ли поколения ще живеят с функцията от комунистическите години?
              Мисля, че по-скоро всичко се свързва с прекаленото материализиране на хората и със скоростта, с която селата и малките градове се изпразват, а големите се пълнят. Хората все повече се превръщат в хайтовите "дървета без корен" и понеже считат за по-нисша културата на родните си места, възприемат парите и всичко, което ги носи като своя нова висша ценност.

              Така на заден план отиват: качествено образование (трябва да го имаш, за да имаш повече достъп до места където се правят пари, а не, за да се оформиш като личност); възпитание (само вреди със задръжките, които то носи); лоялност (демоде отживялост: каква лоялност, когато купуваш и продаваш!?); верност към нещо или някого (всичко се продава); откровенност (пречи да се правят пари); любов към Родината и народа й (за да ги обичаш истински трябва да ги изучиш, а време няма, пък и полза никаква- по-лесно е да си лъв на чашка или да крещиш по улиците, форумите и стадионите, отколкото да си пълниш главата с факти, пък и да разсъждаваш по тях).

              Това е в основата на проблема според мен.
              Last edited by Sula; 01-06-2010, 09:05.
              Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

              Гюстав Льо Бон

              Comment


                Вярно е. То такива някакви притеснения провокираха началото на темата....

                Както е тръгнал съвременния свят, ляв и с размити ценности - няма да го бъде това, за което пишеш, май...

                Comment


                  Там е работата, че един път смачкан от националните катастрофи, втори път изскубан от корените си, народът няма от къде да черпи съпротивителни сили. В най-неподходящия момент са дошли бурите, просто сме били хванати "в крачка" от събитията. Не е имало време да се утвърждават създадените традиции след Освобождението, историята не ни е осигурила някакъв продължителен период за постъпателно развитие.

                  Comment


                    Народите са като хората - едни имат късмет, други нямат. Но също като хората, степента на объркване и невротизиране на един народ и на един човек с проблеми е различна. В българския случай от 20 век изглежда, че тя е доста висока.

                    Хубавото е, че при народите винаги има шанс, за разлика от индивидите - защото народите просто живеят по-дълго и в динамична и изменяща се среда.

                    И все пак няма народ на балканите, чиято интелигенция така да смесва самокритиката с всеотричането.

                    Comment


                      Е, и какво, Kramer, да чакаме да дойдат турците пак да ни оправят ли?
                      Вижте, това че някой от моите предци някога си е профукал героично, но глупаво националния идеал или че някой си в Ялта ни продал на друг, не значи, че аз трябва да скърбя по неосъществени мечти и да пропилявам живота си в самосъжаление и оплакване, че съм част от нация на лузъри.

                      Прогрес се гради само тогава, когато следващите поколения се стремят да са по-добри от предишните. Или както пише Сенека: "Най-благополучни са били народите, при които не било възможно да си по-силен, без да си по-добър."

                      Нещо повече в момента ние, въпреки тоновете простотия и фалш, които ни обграждат, имаме уникалния шанс да направим онзи скок напред, който прадедите ни или нямаха умствения багаж да направят (Балканските войни и Първата световна) или нямаха възможността (Втората световна). Сега ние сме членове на две от водещите световни и регионални политически групировки и сме с километри пред съседите ни.

                      Турция може да е силна във военно и икономическо отношение, но тя е още далече от Общността и влизането й там ще зависи до известна степен и от нас. Гърция сериозно подкопа собствените си позиции с разбиването на илюзията, че има напреднала икономика. Румънчетата също се оказаха твърде прехвалени и разглезени. Сърбия е свита до там откъдето почна: Белградския пашалък + Нишкия, Санджак и Воеводина. На тях им направиха същото, което ни сториха на нас с Македония, като им пръкнаха една Босна-Херцеговина, където сега светът трябва да научи как босненците са били мюсюлмани преди идването на османците, строили са пирамиди в праисторически времена и как босненския език е самостоятелен и нямащ нищо общо със сръбския. Македония и Албания са толкова назад, че трябва да спинкат и да папкат редовно, за да станат един ден като батковците си.

                      Тове е опростена форма на изразяване на реалията, но по-задълбочен анализ на ситуацията на Балканите ще отнеме повече време. Идеята обече е проста, България има уникален шанс да бъде повече от това, което е била и най-после да се превърне в страна, в която хората живеят нормално и имат самочувствието на народ, който си тежи на мястото, защото се простира според чергата си и има възможност да прокарва идеите си и да защитава интересите си извън границите си.

                      Остава само да си повярваме и да се издигнем на висотата на положението, в което сме попаднали. Как може да стане това? Очевидно е, че поколенията, които в момента с действията си определят националното развитие имат трудности да мобилизират общественото съзнание и да му придадът нужния устрем и градивност. Медиите и политическия ни живот са най-добрия пример за тяхната интелектуална немощ и неадекватност към ситуацията.

                      Съответно "държавата" е извън играта. Но за пръв път в нашата история ли трябва да се оправяме без държава или въпреки нея? Та, не е ли нашият народ този, който за пет века чужда власт се върна от тоталното обезличаване към своето възраждане, въпреки противната нему власт? Ето повод за достатъчно самочувствие.

                      Пак ние сме един от малкото народи, където човек от овчар може да стане кадърен министър-прецедател или световно известен професор. Където хора от дълбоката провинция или дори от земи останали извън територията ни се издигат по заслуги до там, че да управляват съдбините на страната ни (тук пиша за добре познатите положителни примери от историята ни, а не за отрепките, които са правили кариера по всяко време). Пак нашето е това общество, което в конституцията си заяви, че в България няма благородническа класа, защото всеки българин е благороден. По тази линия за разлика от съседите си ние не прогонихме целенасочено турското малцинство (изключвам онзи срамен епизод от времето на Живков, но дори и тогава гоненията не бяха одобрени от мнозинството българи). Приехме арменските бежанци и ги интегрирахме в обществото си. Не дадохме евреите на нацистите. От нас хора като Ататюрк се учеха как трябва да се отнасят към отрудените селяни.

                      За разлика от съседите, които търсят причината да са народ с векове назад, ние в недавната си история имаме достатъчно примери на поведение, което е достойно за подражание от настоящите поколения и върху което може да се гради едно ново национално самочувствие.

                      Моето убеждение е, че тези промени започват от всяка личност индивидуално. Няма нужда да чакам от държавата да ме образова или да ми създава самочувствието какво да бъда. Слава Богу социализма си замина и съм достатъчно свободен, за да мога да постигна нещата сам. За мен това е огромен шанс, който съм щаслив, че се падна във времената когато съм в състояние да живея активно. Лично аз смятам да го използвам, а ако е на ползу роду още по-добре.
                      Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

                      Гюстав Льо Бон

                      Comment


                        Сула, изцяло подкрепям
                        Шансът го имаме, но ми се струва, че вероятността да го пропилеем е много голяма за съжаление.
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          Точно, Sula!!!

                          Именно това е евентуалния успешен път. За който наистина е задължително да има "спокойствие" по националния въпрос, т.е. по традицията и миналото и отношението им към модерността. Отричането им, към което ни тласна люлката на модерните /и естествено откъснати от историческата и политическа реалност/ теории от 20 в., само задълбочава, а не изчиства проблема.

                          Comment


                            Нямах време да изчета всичко, но мога като че ли да се изкажа основно за психологическата страна на въпроса. Наблюдавала съм дълго време собственото си поведение, когато заживях в една чужда държава. Тогава на човек му лъсват всичките комплекси и стереотипи, които години наред дори не е осъзнавал. Такива имат повечето от нас, но са по-разпространени при хора, които все още не са се излагали на влиянието на поне една чужда култура. Имам наблюдения и върху български емигранти тук и най-разнообразните им форми на поведение - от тотална асоциалност и липса на интеграция в немското общество до тотално отричащи се от българския си корен, срамуващи се да се наричат българи и т.н. Има обаче и една прослойка, може би не толкова многобройна, на хора, които добре се интегрират в местното общество, но и не забравят кои са и откъде идват, нито се срамуват от това. Около мен има основно такива хора и това ме изпълва с оптимизъм.

                            Нагледала съм се и на отношение на българите в България към емигрантите, както и напоследните към първите. И там е някаква зоологическа градина, в която се наблюдават най-различни форми на поведение. От отношение на тотална сервилност, през тиха завист, до омраза. Впечатляващо е било за мен как например оттук сме опитвали да организираме доклад на някой български учен, за да се чува повече за България и изследванията там, зад което въпросните български колеги са виждали все някакви тъмни намерения, но не и просто патриотизъм и желание да им съдействаме. Българите сякаш не вярват, че някой може да има желание да направи нещо за тях просто така, от добро сърце. Наскоро и един украинец, който се интересуваше от една разработена от българи методика и когото свързах с познати в България, които се занимават с това, ми сподели, че се държали с него с много подозрение и като с конкурент - вместо в това да видят възможности за популяризиране на методиката в чужбина и разрастването й и доразвиването й вкл. от чужди специалисти.

                            Мисля, в резултат на всички тези мои наблюдения, че най-сериозният проблем на българина са комплексите и неприемането на себе си, избивани навън под формата на завист, подозрителност и заяждане, които пък подкопават почвата на всякаква съвместна дейност в която и да е област. Ние не умеем да си сътрудничим, не умеем да се доверяваме, но и не умеем да заслужим доверие с поведението си. Едното зависи от другото и точно тук се получава порочният кръг. Хората нямат доверие, защото някой се е отнесъл зле с тях в миналото. После пък се отнасят зле с някой, защото вече нямат доверие. И така до безкрай.

                            Проблемът е основно ценностен. Става дума за липса на уважение към ценности, на които се гради доверието, а нихилизмът ги разрушава. Ние вече не вярваме в доброто, не вярваме в промяната, а тъй като години наред ни бяха мамили с някакво илюзорно светло бъдеще, вече не вярваме, че има реално такова. Не вярваме, че можем да си съградим бъдещето и че това е напълно по силите ни и напълно наша отговорност. И тъй като не желаем да осъзнаем всичко това и да се променим, си намираме външен враг. Това е или колегата, който все ни вади очите с поведението си. Или пък съседите ни, а защо не и целият свят, който се е настроил срещу нас и не ни обича, крои заговори срещу нашето историческо наследство (реално на останалия свят в най-лошия случай обикновено просто не му пука за нас...) и т.н. А историческото си наследство и езика си всъщност сами забравяме и не уважаваме, и не пазим - но това не искаме да видим.

                            С две думи това бих го нарекла народностен инфантилизъм. И според мен лечението е просто първо да се приемем такива, каквито сме. Да си видим и грешките, но и тях да приемем. И после, напълно приели се и със самочувствие, слабостта да превърнем в предимство и да поемем напред - по свой си път. Защото ако се вгледаме реално в другите, основната разлика между тях и нас е тази - приемането на себе си, оптимизма и самочувствието. Не са по-добри или по-лоши от нас.

                            Cheers!

                            П.П.

                            "Може би искате
                            да я сразите
                            моята вяра
                            във дните честити,
                            моята вяра,
                            че утре ще бъде
                            живота по-хубав,
                            живота по-мъдър?"
                            Last edited by Баба Яга; 01-06-2010, 14:50.
                            „Der Vorteil der Klugheit besteht darin, dass man sich dumm stellen kann. Das Gegenteil ist schon schwieriger.“

                            Kurt Tucholsky

                            Comment


                              KG125 написа Виж мнение
                              Народите са като хората - едни имат късмет, други нямат. ...
                              "Несправедлива съдба може да сполети отделен индивид, но това рядко се случва на цели нации". Аз лично съм съгласен с това твърдение на американския историк и философ Уил Дюрант. Според мен България, както и всяка останала страна в света, се намира (малко или повече) в състоянието в което заслужава да се намира.

                              А на тези които се опитват да открият причините за този или онзи проблем на България си позволявам да препоръчам друг един цитат - "Тъй като всички злини в обществото произтичат от човешката природа то опитите за реформа са без надежда за успех" - Ал-Маари, арабски поет-песимист от 10-ти век.


                              С уважение,
                              "Никой народ не е бил победен в собствените си учебници" - Will Durant - американски историк и философ

                              Comment


                                Уважаеми г-н Станоев,

                                Тогава какво да правим? Да навличаме чаршафа и да тръгваме към гробищата?

                                Въобще хубаво е да се цитират чужди мисли, но е добре да се помисли върху тях преди да се предлагат тълкуванията им. Тази последната на Ал-Маари е добър пример за това. Ако нещата бяха толкова безнадеждни за българския народ, колкото изглеждат в посочения от Вас цитат, България нямаше да я има и щяхме да сме част от съвокупния турски народ.

                                Постиженията на народа ни за последния век са безспорни за всеки, който иска да ги види. Те са залог затова, че имаме надежда да продължим да се развиваме и съм убеден, че след пет години България ще бъде много приятно място за живот.
                                Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

                                Гюстав Льо Бон

                                Comment

                                Working...
                                X