Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[Гост]

До 1944 год. такъв въпрос като че ли не стои - всеки участник в политическата игра на България заявява патриотични позиции. Известно изключение прави БКП, която е за "щастие на народа чрез комунизъм", докато останалите сили говорят за просперитета на страната като цяло.
Тая тънка разлика малко говори на хората до навлизането на съветската армия, когато думата "патриот" става равна на "фашист" и много хора, непроявили нищо освен искрен патриотизъм, биват убити със или без съд или затворени със или без съд само поради това.
Играта загрубява с нечуваното в световната история национално предателство на БКП, която по указание на СССР, свикнал с всевластието си и освен това голям победител във ВСВ се готви да даде на Югославия цяла Пиринска Македония.
Готвейки се за това, тя провежда невиждана и невероятна кампания, свързана със страхотно насилие над хората, в която ги принуждава да променят документите си за самоличност и да се записват като "македонци". Кампанията, с типичната за комунистите бруталност и безогледност за детайлите, касае включително лица, които са с произход от други краища на Бъгария и са се оказали случайно в Пиринския край, като лекари, учители и др. Паралелно с това в югославската част на Македония става чудовищна дебългаризация, но там властта поне е сръбско-комунистическа.
В старанието си да са по-католици от папата българските комунисти предават на Югославия костите на Гоце Делчев, както и неустановен брой лица от ВМРО, които моментално и жестоко биват убити, организират процеси срещу почти всички офицери от т.нар."окупационен корпус" в Сърбия, като чудейки се какви провинения да им намерят, ги съдят включително за ударен шамар на войник "от народа".

Тая изключителна денационализация цели три неща:
1/ Изпълнение на решението на СССР за македонска нация;
2/ Създаване на поводи за унищожение на всеки един патриотичен елемент в България под предлог, че е "фашист";
3/ Дезинтеграция и тероризиране на населението с цел бъдещото провеждане на национализация и комунизация.

Забележителното е, че това става в обстановка, в която в самия СССР КПСС разпалва патриотичен патос, защото се оказва, че САМО ПАТРИОТИЧНО, а не комунистически настроената войска може да се бие с немците.

За късмет, става драматичен разрив между Югославия и СССР, което обръща на 180 гр. политиката на БКП, която става антиюгославска. Верни на комунистическите догми, управляващите отначало упрекват Тито в "подлагане на империализма" и предателство към социализма, но после полека-лека нормализират отношението си към бившето ВМРО. Димитър Талев е изкаран от прочутия лагер в Ловеч, където на няколко пъти едва не е убит от тормоз и един трудв инцидент при чупенето на камъни от лагерниците, от който е спасен от другите лагерници, изпратен в една вила и с възможност да довърши епохалните си творби за Македония. /На 09.09.1944 г. вместо него по погрешка е убит от "висококомпетентните" по литературните въпроси партизани журналистът Талев, който просто му е съименник/.

След 1956 г., полека-полека, бавно, трудно и типично мудно, когато се отнася до неща извън комунистическата догма, БКП възкресява донякъде патриотичните и национални ценности. Връщат се старите названия на държавен вестник, приема се патриотичен химн /"Мила Родино"/, започва да се проповядва, и се постигат сериозни неща в изследването и пропагандирането на българския национален дух, разбира се, заедно с все по-смегчаващия се комунизъм.
Така през 60-тте, а съвсем вече в 70-тте и 80-тте години патриотизмът става нормално и толерирано от държавата отношение.

В началото на 90-тте вече знаете - покрай декомунизацията, маса неща от предишната епоха, които не беше нужно да се унищожават, заминаха. На фона на лявата и либерална европейска, че и щатска до около 2000 год. реторика и либерализъм, у нас се появи устойчиво течение, пак на по-католици от папата, че разглеждането не само на историята, ами и на съвременността от гл.т. на българските народностни ценности и специфики е ретроградно, глупаво, късогледо и ограничено. Пред мощния императив на времето ни да се печелят отчаяно пари /което не е грешка/ и пред съвременните процеси на глобализация и интеграция /които също са естествен ход на нещата/ тези неща в най-добрия случай се забравят.

Обаче не само. Когато се преценяват разни исторически, в повечето случаи събития, веднага се появява активна реакция, че това е простотия и пр.
Отговорът на това нещо е пък радикален и малко примитивен национализъм, обясняващ много лесно всичко в света.

То това не е само български въпрос, ами такъв на интеграцията на света и се поставя глобално, даже някой го противопоставят на глобализацията, което и то е грешно, но все пак - какво ви е мнението?

[messire Woland]

А когато национализмът още не е съществувал, какво е било тогава "имунната система" на един народ?
Въобще, национализма се появява и развива в различните държави по различно време. А ксенофобията, или по-простичко казано, омразата и страха към "различните", "другите", тия, дето не са от "нашите", я е имало в цялата човешка история, има я и в животинския свят.
Ако национализма е едновременно обединяващо (хората, които са от един народ) и същевременно разграничаващо (тях и останалите народи) и е оправдан дотолкова, доколкото тия граници съществуват все още реално в целия свят, то шовинизма и ксенофобията, които като гледам се проявяват и в тоя форум и не носят със себе си нищо положително, не са оправдани от никаква гледна точка. Тези, които проявяват тези чувства би трябвало да потърсят вината в себе си, а не в инакомислещите. Тъй като основата на ксенофобията са страха и омразата.
Понеже беше спомената и чалгата, въпрос, който е съвършено страничен все пак и бяха направени някакви съвършено невероятни изводи - то мисля, има нужда от малко осветляване за тези, които не познават българските реалии, въпреки че са уж националисти: този вид музика се слуша преимуществено именно от "националистите".

[gollum]

опит за отговор

Питаш какво ни е мнението, KG125, но по кое? По изнесените данни за исторически събития в началото на поста ти или по въпроса, който си поставил доста размито? Ако е по първото, то несъмнено може да се говори за "национално предателство" (макар че може и за други неща да се приказва), но едва ли за "нечувано" и "най-голямото в историята" - ще ти напомня, че сателитите на СССР (или иначе казано, освободените и окупирани в политически смисъл от него държави в рамките на ВСВ) нямат почти никакво парво на собствено мнение в края на 40-те и началото на 50-те години. И подобни събития се случват с всички, макар и в различни мащаби.
В този смисъл "най-голямо" определено не е много на място.
Освен това, самият процес може да се интерпретира и по друг начин, ако човек изхожда от други позиции към реалността - а имам известни основания да си мисля, че повечето от комунистите са се смятали за не по-малко родолюбци от своите политически противници, просто са влагали различен смисъл в понятието "любов към родината". И са възприемали проблемите през друга призма, котео също не е много за чудене, като се има предвид, че всичките опити за решаването на "националния въпрос" на България предприети преди това през призмата на национализма се провалят и носят множество нови беди и задълбочаване на проблемите.
Впрочем, по тая тема може да се пише дълго и е желателно преди това да се направи изследване .
Това ни довежда до второто ти питане - ще се опитам да го формулирам по-ясно, пък ти ще кажеш, дали съм успял:
Ако правилно съм разбрал, питаш дали национализмът е основното, което държи социума и държавата здрави и единни, т.е., основният градивен елемент и съответно как той се съчетава с така да се изразя глобалните тенденции на социално-културно-икономическио развитие.
Е, и налепяш веднага етикетчета кое е правилно и кое не .

Ясно е, че тук всеки ще се опита да даде своята версия на нещата, но според мен тя изисква първо да се разгледа национализмът и съпътстващите го явления, ролята им в държавата и обществото, след това да се поразсъждамва какви са тези "глобални тенденции" и как те си влияят с национализма и чак тогава да стигнем до оценките. Тези две неща изискват според мен самостоятелни големи теми, където да се съсредоточим усилията си в аналитичната плоскост, пък дано достигнем до нещо (а такива теми има, например

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7021

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6538

както и други, за които сега не ми се рови).
Та не знам доколко е добре всичко това да се омешва в една тема, преди да са завършени другите...

Все пак:

- национализъм - идеология, която дава нов тип идентификационни механизми на социума и го реорганизира. Появява се като част от процеса на създаване и налагане на индустриалната цивилизация (макар че е сложно и неясно кое кое създава и предхожда ). Основното е, че национализмът съсздава поредица от информационни обекти, които влияят (изграждат, формират) мисленето на члуновете на социума в рамките на определени стереотипи, които обхващат каж-речи всяко политическо, социално или куртурно съждение. В тзо смисъл в една тема Грей бе писал, че тези информационни обекти не са "реално съществуващи". Не съм съвсем съгласен с него, защото те несъмнено притежават собствено съществуване в инфомационната плоскост (такова каквото имат религиите и множество други сходни обекти). Но е също толкова вярно че нямат за основа някаква "обективна реалия" и предполагам, че той точно това имаше предвид.
Национализмът е една от парадигмите за изграждане и организиране на социума, предполагам (то се вижда), че като всяка предишна (и вероятно следваща) той е процес и влиянието му както се е увеличавало, така и намалява, така и ще се превърне в част от традицията.

- въпросните глобални тенденции ми се виждат по-скоро като развитие на същите процеси, които някога раждат национализма. Тази същата еволюция довежда и до постепенното му угасване като основен градивен фактор.

[Гост]

По всичко. С пет думи, разбира се, се опитвам да видя днешния проблем, който е, че не се намира точната мярка на отношението към обсъжданата категория, като почнах от генезиса на проблема. "Националист" или "патриот" става мръсна дума след 44-та. Как коментираш историята от 40-тте и 50-тте? По-важното е сега какво става - едните не щат и да чуят думата "български", защото са европейци и вече националността изчезва, другите пък от патриотизъм чак чалга слушат, и, което е още по-зле, не пазаруват в турски магазини ...
Та за становището ей по тия работи ми са въпросите.
Питам не само дали "националното" е най-здравата спойка на обществото, а дали ВЕЧЕ е така, ако не защо, ако да в същата ли степен. Има ли място изтъкването на националните специфики в идещото ново време? Трябва ли заради толерантността и заради безспорно необходимата граница, отвъд която идва ксенофобията, да се загържват, премълчават и изкривяват исторически истини?

Казваш едва ли не, че национализмът няма обективна база?! Едва ли. Това значи практически да няма национални особености /тук влизат и чисто народностните, етнопсихоогическите и т.н./, а пък то народите са толкова различни, колкото обикновените хора, че и повече.
Ще забрявяме ли националните специфики в новото време и трябва ли?
Няма ли това да доведе до специфична деморализация?

Толкова ли е противопоставено самоуважението на уважението към останалите народи? И на справедливото отношение?

А когато национализмът още не е съществувал, какво е било тогава "имунната система" на един народ?

... Тези, които проявяват тези чувства би трябвало да потърсят вината в себе си, а не в инакомислещите. Тъй като основата на ксенофобията са страха и омразата.

...Понеже беше спомената и чалгата, въпрос, който е съвършено страничен все пак и бяха направени някакви съвършено невероятни изводи - то мисля, има нужда от малко осветляване за тези, които не познават българските реалии, въпреки че са уж националисти: този вид музика се слуша преимуществено именно от "националистите".

Да, преди национализма народността е била свързващия фактор. Макар че, в един аспект те не са много различни и май са изкуствено противопоставени.
Аз обаче имах предвид повече съвременните аспекти.

... Да. С изключение на оценяването на случилите се в историята неща. Когато чувства и оценки отпреди 100 г. се пренасят към днес, не се държи сметка за промяната. Когато идеи за толерантност се пренасят към историята, не се държи сметка за тогвашното състояние на нещата.

... Чалга слушат тия, които не са ориентирани. И тя ще мине и ще замине, като латиноамерикански сериал.

[gollum]

ок, ша са опитам да отговоря за себе си

Ок, малко се поясняваш, та е по-лесно да се дават отговори .
Пишеш за намирането на "златна среда" в отношението към проблема - сопред мен такава не съществува и не може да бъде намерена, нито създадена - неизбежно всеки ще дава отговор за себе си. Най-много можеш да събереш някакво "средно артиметично", но е съмнително то да се доближава до някаква идея за баланс.

Като начало, никоя дума не е "мръсна" сама по себе си, нито има смисъл да е такава. Първата ми работа е да се опитам да се отрся от етическото оценяване на думите и понятията, които ще използвам, както и от основаното върху същото отношение към предмета. Че се е грешало и все още се греши (и ще се греши за вбъдеще) в това отношение е ясно, работата е че ние тук можем да си опитаме да не повтаряме тази грешка.

1.

Питам не само дали "националното" е най-здравата спойка на обществото, а дали ВЕЧЕ е така, ако не защо, ако да в същата ли степен.

Вече все по-малко е така. Впрочем, национализмът не е бил по-здрава спойка (или идентификация) от религията преди 10 века - става въпрос за различни неща, изпълняващи сходна функция. Това въобще важи за всяко време - има определен организиращ социален принцип, проблемът е, че ако в един момент той се появява като отговор на промените в социалната среда, които постепенно водят до нарастваща неефективност на предходния принцип, то след време, под влияние на нови промени наложилият се принцип също започва да губи от своята ефективност и постепенно да се измества по-посока на традиционното. След време той бива заменен от нов.
Т.е., изпарвени сме пред постоянна социална еволюция (макар че "еволюция" не е най-точната дума, защото предполага подобряване, прогрес, докато в случая става въпрос по-скоро просто за движение без оценъчното натоварване на "към по-добро"). Национализмът е един от преходните механизми, с времето силата и положителните му качества като организиращ социален принцип отслабват, това става по напълно обективни причини. Наричам ги "обективни" защото са присъщи на самия процес, а не се внасят "отвън".
"Някога" националната идеология възниква като нов начин за организиране и идентификация, защото старите начини вече не са ефективни. Това става под влиянието на сложен комплекс от икономически, социални и културни промени, случващи се с различна сила първоначално в рамките на Европа, а впоследствие (с разпространяването на самия процес) и по целия свят. Новата идеология дава обединяващ критерий за хората, които обитават обща територия в културно-информационно отношение. И съответно разединяващ критерий спрямо "другите", които остават отвън (в други "национални държави").
Под влияние на сходни процеси (или по-точно развитие на процеса, довел до създаване на националната идеология) тази идентификация в съвременния свят постепенно започва да губи от силата си, да се разпада. Сходствата между хората с еднакви интереси и възраст, но намиращи се в различни национални държави се увеличават за сметка на сходствата им с хората от "същата нация". Т.е., има ново разслояване.
Разбира се, едва ли някога националната идеология или по-точно нейните порождения ще изчезнат напълно - както е ставало и с предишните организиращи принципи. Те просто стават част от традиционния дял на социотипа и се асимилират от новия организиращ принцип.

2.

Има ли място изтъкването на националните специфики в идещото ново време?

Очевидн има, щом постоянно се случва. Защо се случва? Нормална реакция на традиционното спярмо новото. Никога преходът не става без съпротива, често дори става с много насилие.

3.

Трябва ли заради толерантността и заради безспорно необходимата граница, отвъд която идва ксенофобията, да се загържват, премълчават и изкривяват исторически истини?

Не, желателно е да не се прегрешава в никоя посока. Дали обаче е възможно? Съмнявам се. Първо, няма такова нещо като "исторически истини". Има интрепретации които са малко или повече възможни. Често съществуват няколко паралелни и напълно възможни интерпретации (както се случва с "националните истории", които са едно от порожденията на националната идеология и в известен смисъл са еднакво възможни версии на историята).

4.

Казваш едва ли не, че национализмът няма обективна база?!

Да, пиша нещо подобно и съм уверен в това, което пиша. Какво разибраш под "обективна база"? Националните особености дали спадат към физическите характеристики на индивидите от вида? Съдържат ли се в генетичната информация, в биологичните белези? Не бих казал - по никакъв начин генетичната информация (т.е., кръвният произход, за да се изразя по друг начин) не е "обективна база" за националната принадлежност.
Тогава къде е тази "База"? Според мен, в социалната среда, националната идеология започва да се възприема като част от социотипа на обкръжаващите индивиди - родители, учители, хора, които са около теб - съдържа се както в средството за комуникация - езикът, така и в предаваната посредством него информация. След това се доизгражда под влияние на различни държавни системи - образователни, информационни и така нататък.
Чрез тях във всеки индивид, намиращ се в това пространство, в една или друга степен се създава определен информационен обект - ще го назова "национална принадлежност". Този обект има изцяло информационно съществуване, т.е., не е обективен и не се създава сам по себе си на "чисто място".
Което съвсем не означава, че той не причинява своето "изкрияващо" въздействие върху реалността - не, напротив, той поражда огромен брой отлики, които с възпроизвеждането и нарастването на силата и влиянието му стават все по-големи. Можем да определим националното съзнание като един голем, който се храни и усилва чрез влиянието което придобива над съзнанието на хората, които го "изповядват". Всички те живеят в отделен клон на реалността, създаден автоматично брез "гравитационното" му влияние.
Защо влиянието му и съответно "плътността" на неговата реалност отслабват? Защото все повече средства за възпроизвеждане се изплъзват изпод контрола му, което означава, че новите индивиди в рамките на социума във все по-малка степен допускат в съзнанието си неговият контрол.

Това значи практически да няма национални особености /тук влизат и чисто народностните, етнопсихоогическите и т.н./, а пък то народите са толкова различни, колкото обикновените хора, че и повече.

Не, не означава точно това. Означава, че тези "особености" сами по себе си не са "национални". Те стават такива под влияние на съответният информационен обект и спокойно могат да бъдат и ненационални. Казано по друг начин, съвкупността на "Националните белези" е донякъде въобразена и възстановявавна наново, реално тя съвсем не е по-голяма от съвкупността на индивидуалните разлики между индивидите в рамките на "националната общност". КОгато бъде сравнена с другите "национални общности" се вижда, че приликите и отликите съвсем не са определящи, т.е., прилките между индивиди със сходни интереси в рамките на различни "национални общност" са по-големи отколкото "националните" им разлики. Което колкото по-очевидно става, толкова в по-голяма степен води до дезинтегрирането на влиянието на "националния модел" върху психиката и мисленето на индивидите, които трябва да се намират под неговия контрол.

Ще забрявяме ли националните специфики в новото време и трябва ли?

Не е въпрос на съзнателно и волево действие, а на развиващ се процес. Можем да го приемем или да се съпротивляваме, с което със сигурност ще повлияем на развоя на индивидуалната ни съдба, както и на качеството на прехода между състоянията за общността ни. Но не мисля, че току-тъй можем да "обърнем хода на нещата". А и дали си струва да се подхранва с жертви тази отиваща си религия (метафорично казано, но пък така ми е по-лесно да го изразя)?

Толкова ли е противопоставено самоуважението на уважението към останалите народи? И на справедливото отношение?

В известен смисъл, да. ТОва се съдържа в самия принцип на национална организация, какот и в специфичното изкриявване, което налага върху реалността всеки националенс модел. Въпреки че "технически" националните модели си приличат, създаваните от тях "реланостни канали" са противоположни един на друг и, уви, жизненото им пространство съвпада в достатъчно много точки, за да има "гранична територия" на постоянен конфликт.

[Гост]

Кампанията, с типичната за комунистите бруталност и безогледност за детайлите, касае включително лица, които са с произход от други краища на Бъгария и са се оказали случайно в Пиринския край, като лекари, учители и др.

Определено са ноблагали и на детайлите - сваляли в училищата портретите на Ботев и Левски и вместо тях поставяли лика на др.Тито.

След 1956 г., полека-полека, бавно, трудно и типично мудно, когато се отнася до неща извън комунистическата догма, БКП възкресява донякъде патриотичните и национални ценности. Връщат се старите названия на държавен вестник, приема се патриотичен химн /"Мила Родино"/, започва да се проповядва, и се постигат сериозни неща в изследването и пропагандирането на българския национален дух, разбира се, заедно с все по-смегчаващия се комунизъм.

Историята със заглавието на "Държавен вестник" е интересна. Конституцията от 1947г. е била формална, което ще рече, че в държавата фактически е съществувал друг ред. Затова въпреки че технически не е било проблем да се измени в Конституцията названието на "Държавен вестник" (БКП си е имала послушно мнозинство в НС), Президиума на НС сменил името на вестника без да се съобразява въобше със социалистическия Закон на законите. Така по Констутиця си седяло "Държавен вестник", но фактически той се наричал "Известия на Народното събрание".

А и за химна не е така. Той си е от 1947. Текста, с който ни е познат е също от тогава.
Не си спомням целия стар текст, но преди Светлата дата, песента е започвала така:
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Витоша позлатява
и над Охрид пламеней.

Промяната както е ясно е най-вече заради онова в края.


А сегашния последен куплет май беше дописан от Г.Джагаров (естествено преди три пъти да се отрече от др. Т.Живков):
Дружно братя българи
с нас Москва е в мир и в бой
Партия велика води
нашия победен строй.

"Победен" резбира се е в смисъл на "побеждаващ", а не на "загубил" както се оказа с оглед резултатите от "Студената война" или "по-беден" в икономически аспект, какъвто и си беше в действителност.

[Гост]

От 47-ма? Аз знаех за по-късно.

До Ам-гъл:
А пък според мен “златна среда” съществува. И колкото по-се стремиш към нея, толкова по-ще съществува. Идеятя за баланс във сяко нещо, вкл. и в това не само не е безсимислена, тя е рецептата за успеха. /И от етическото оценяване измъкване няма, но то е друг въпрос/.

Погледнато като “свързващо звено”, национализмът естествено не е това, което е бил, и няма как да бъде. Обаче само в определена степен. Както религията не е заминала за 10 века /напротив даже се прави опит тя да стане цивилизационен идентификатор!/, така няма и националността да изчезне.
Това е защото просто няма с КАКВО ДА СЕ ЗАМЕСТИ. Ценностите на свободата, схваната вече не само политически, но и глобално, не могат да станат заместител. Някакъв пример в това отношения е САЩ и евентуално ЕС /можеше и СССР, ако беше успял да “стане човек”, ама той не можа/ - само там “националната държава” преминава в друг тип – “политическа” ли, не знам и аз как да я нарека. Само че там равенството на народностите върви с разцвет на сума ти национални и религиозни култури /вкл. на българската, защото тя там сред емиграцията си се развива свободно и е лишена от нашите тука диващини/ - иначе става голяма дезинтеграция.
Т.е., да, еволюция има, но част от старото се запазва, трябва да се запази и ако не стане, тогава нещата ще се влошат.
Просто тая спойка няма заместител.

Оттук и грешката в прекаляването. Чули сме ние, че вече не е добре да се подкрепя “националното” и хайде – който се възсхитил от Дойран или от нещо българско е прост и ксенофоб; давай да изпадаме във всякакви модернизми и дивотии, чрез което какво стана – стана рухване на всякаква българска култура. Добре, че в чужбина има компактни българи, та там нещата си се запазват. Ще дойде време и тука да се изживее тая работа. Или няма, но тогава проблемите ще станат повече.

От страните, които са влезли в остър конфликт на традициите си със съвремеността /Азия е класически пример/, на ниво са останали само тези, които са успели да СЪЧЕТАЯТ модерното и традиционното, и то точно в степента, в която са успели да го съчетаят – Япония, благодарение на един гений Мейджи и на едни друг далеч виждащ на име Дъгас Макартър- /и Ю.Корея/ най много, Китай по-малко.
Та, в процеса на тоя разпад, за който говориш, трябва да има баланс. Иначе разпада може да стане неконтролируем.

Вярно, има и други консолидиращи моменти, и те са все повече, но и произходът и националната култура остават и няма с какво да се заместят. Ако има наднационални ценности, няма наднационални форми. Може да се появи “цивилизационна иденификация”, но май се оказва, че Хънтигтън не е много прав.

/Дотука горе – долу май едно и също приказваме/.

Тука няма място за “съпротива”, както ти пишеш, а за “единство на противоположности”. Който овладее тоя процес, той печели.
Поставнео конкретно, на България й трябва събуждане на националните ценности, прекратяване на “дивотиите”, на които сме свидетели, за да стане пълноценен участни в новите структури. Емиграцията в САЩ е добър пример за това.

Тука идваме на третия момент – казваш, че понеже няма абсолютни истини, не е възможно да не се “прегрешава” в оценките на миналото и на спецификите. Възможно е. Зад това чудо “има различни мнения” може да се скрия такова бягство, разпад и предаване, че повече не може да бъде. Тоя постулат е грешен, защото смесва нещата: “Има различни гледни точки, затова няма истина”.
Бе то гледни точки има, ама все едната е по-вярна от другата, нали? И, когато е ясно, че нещата остават на историческа плоскост и че говорим за МИ-НА-ЛО-ТО и няма да нападаме Гърция заради това или онова, нещата се успокояват и оценките са свободни, а кетгоричността им - възможна.

Различията са това, което обединява Европа, казва Ортега и Гасет, пък то важи не само за Европа. Когато знаеш, че си част от нещо голямо, но СТОЙНОСТНА част, със СПЕЦИФИКИ, къде добри, къде лоши, тогава си някой, а не объркано и заглушено от чалга, голи театри и глупости създание, което се чуди отде да изкара някое евро ......




----------

ще продължа после

Националните особености са си факт – те са етнопсихологически и културни особености. Макар и да е предмет на културата, той е МНОГО ТРАЕН И ЖИЛАВ, ти грешиш, като свъзрваш “идеалния” му хакартер с възможност за преходност. Това е въплатено в толкова много трайни и нетрайни артефакти, в неща от романите и музиката до манджите и оградите на къщите, че няма как да не е обективно. Рзбира се, че и хората влияят на това, по обратния път – това е културен процес. То въпросът е за вида на това влияние, а не за обективността на феномена – тя е факт, или по-скоро съвкупност от толкова факти, че не мож ги изброи. Понеже сме във модерните времена /или в някои техни антимодерни прояви, би казал някои “поразен” от чалгата, собственик на порутен панел, даден му срещу насила отнетото дворче с къща, или пък някой зрител на модерния български театър/, разбира се, че има и обобщаваща тенденция. Но точно там, къедето тези две неща ще се СРЕЩНАТ, Е КЛЮЧА ЗА БАРАКАТА.
Ако едното надделее над другото, ще се получи или “латиноамериканизация”, или “белорусизация”, безличие или тъп шовинизъм и нито едното от двете не носи нищо добро.

За уважението и самоуважението пък съвсем не съм съгласен. КАКВИ ще ставаме, ако не сме българи, сърби или белгийци? Американци, може би? Ако в Америка това ДОНЯКЪДЕ върви, Европа е друго нещо – тя или ще бъде съвкупност от нации, или ще бъде съвкупност от лумпени. Колкото по-бързо се разбере това и се забравят разните щуротии, толкова по-бързо нещата ще се подобрят.
Само че в новите условия трябва да знаеш , че не си “НАЙ”, а си “ЕДИН ОТ”. Но че имаш и своя специфика, която при днешното технологично развитие се разкрива най-пълно прес света с добрите, а не с лошите си страни.

Понеже Европа остава национална, това ще да е пътя. Ако беше както щатите, силно наднационална, тогава да. То впрочем и щатите са си нов вид "нация", така че - няма накъде.

Ако тия неща се потискат или по-лошо - развалят, чрез неща като чалгата и модернизмите разни, това води, точно както при отделната личност, когато нещо се потиска, до патологични състояние, екстремизми и т.н.

Те така ми се струва на мене.

[Хана]

За да придобие темата за начионализма и нихилизма по-теоретичен вид, както се опитва кейДжи да я въведе, трябва да се изчистят основните понятия. Които според мен в случая са: патриотизъм, национализъм и (национал) нихилизъм.

Патриотизмът е индивидуално качество, то има отношение към такива по-конкретни неща като отношение към традиции, природа, обичаи, история и т.н. Патриотизмът не засяга пряко области като политика, икономика, социален живот, патриотизмът не влияе на вземането на политически решения, на икономическия и социалния живот. Патриотизмът е абсолютен, т.е. отношението към собствения народ не се влияе и определя по никакъв начин от отношението към други народи.

От другата страна имаме национализъм, който не е по-висша степен патриотизъм, а е съвсем различно понятие. Първо, национализмът обезателно е присъщ на общност от хора. Второ, любовта към българската природа не че не е присъща на националистите, но е нещо абсолютно несъществено за определянето им като такива. Основното за национализма е, че когато съществува, той потиска другите сфери на живота, като политечската, икономическата и т.н. Примерно в ситуация на политически избор общността не се ръководи от преките си политически интереси, а от националните такива, при и вземането на икономическо решение пак определяща е не икономическата изгода, а националната полезност (така както я разбира тази общност). Социалният живот на homo nationalicus също е изцяло проникнат от съзнанието за национална принадлежност и националстична целенасоченост. И третото е, че национализмът е относителен, той обезателно се съотнася и е отблъсква от представата за другата, за чуждата нация.

Нихилизъм в исторически план съществува, но в съвременен политически – не мога да преценя. Примерите за чуждопоклонничество са твърде битови, за да могат да бъдат теоретизирани като нещо противоположно на национализма. Също така не смятам, че глобалното мислене е дори в някаква степен национален нихилизъм.

[Гост]

Само за последното - нихилизъм и в съвременен план съществува, смегчен, разбира се, доколкото има национализъм, който /без радикалните си варианти/ също е смегчен. Глобалното мислене се противопоставя точно на патриотизма и национализма, и то от двете страни на "глобалния процес", а може да е грешка.

[messire Woland]

Но не мисля, че глобалистите са нихилисти
По-скоро ми се струва, че те гледат на национализма по малко по-друг начин. Изместена гледна точка един вид

[Parabellum]

Национализмът е имунната система на един народ. Които го отричат, слушат чалга . Това са резултатите на националния нихилизъм.
Тези с домотъканите теории за националното самочувствие като "идиотизъм", който "реално не може съществува" сигурно си въобразяват, че се издигат над останалите - трансцедентално-наднационално. "Граждани на света", демек. Нищо ново, виждали сме много такива още през социалистическо време.
Именно такива нихилисти пораждат другите крайности - сляп шовинизъм и ксенофобия. Национализмът е балансиран по средата на горните крайности и е абсолютно необходим за оцеляването на един народ. Същото се отнася и до религията, но това е извън темата. Нещата за мен стоят така - отричането от нашата национална и християнска принадлежност е сериозна опасност и не ни "приближава до Европа", а до циганите.

[Гост]

Едно от нещата, които хич не ги мога е да кажа каквот трябва с пет думи. Изписах горе цяла страница, само за да се опитвам да кажа горното по най-сложния начин!
Поздравления!

[messire Woland]

А тези, които се гордеят, че са българи, но са атеисти, къде ги класираш, а Парабелум?

[gollum]

Подозирам че с тях се справя имунната система. А как точно се справя с чуждите тела тя има много исторически примери... Аман от лозунги и високопарни фрази...

[gollum]

KG125, в подобна тема няма място за спорове (ако под това разбирам опит да убедим събеседника си в своята теза), а по-скоро всеки трябва да се стреми максимално ясно да изложи своите възгледи. От коментарите ти към моя пост оставам с впечатлението, че вероятно не съм съумял достатъчно да изясня позицията си (което не е много чудно предвид широтата на темата), та само с тази цел ще ти отговоря – поясняване на собствените си думи, а не опит да те убеждавам .



1. “Златна среда” не съществува обективно – това е всичко, което имах предвид. НЕ съществува поради много простата причина, че определяйки точката на баланс всеки парви това сам за себе си, съобразно собствената си скала. Няма да е никак удивително като знаем доколко различна е тази скала у всеки това, че и точката на баланс, “златната среда” няма да съвпада. В най-добирят случай можем да твърдим, че “обективната златна среда” ще е там, където съвпада у най-голям брой хора, т.е., да приемем за основен критерий мнението на колектива. Но някак си смятам , че това е не е достатъчно – споделянето на даден възглед от повече хора не е свързано с неговата “истинност”, а по-скоро с общовалидността му, но пак не абсолютно.



2. Истината не е абсолютна категория, особено когато става въпрос за история. Именно затова написах, че не съществува “обективан историческа истина”, съществуват приближения. И не смятам, че има можем да дефинираме някоя от гледните точки като “единствено истинна”, освен от позоцията на това, че я споделяме. Това обаче не я прави по-обективна, а единствено по-близка до съзнанието ни. Същото важи и за “общовалидността” – споделянето на даден възглед или мнение от повече хора не го парви по-верен, а единствено по-често срещан.

Още повече важи това за оценките на историческите събития, защото те са още по-субективни (натрупване на интерпретации). Абсолютна в случая е единствено нашата гледна точка .



3. За процесът на “постепенно придвижване към традиционното” явно не съм се изразил добре. И религията, и национализмът не изчезват, просто променят значението си като основен идентификационен белег като се преместват постепенно все по-“назад”, т.е., реакциите, стереотипите, преценките, мисленето, са базирани в по-малка степен върху тях, отколкото върху други фактори.

Нищо не “изчезва”, просто променя своето място и значение (малко общо, но формата най-често остава, променя се съдържанието и функциите).



4. Струва ми се че в много голяма степен грешиш, когато възпиремаш да речем подходът на Япония към осъвременяването или фактът, че фолклорът се събира и възпроизвежда, като белези за това, че съответните социуми пордължават ад поддържат връзката си с традицията същата. Бих казал, че основният проблем е в това, че нацията се изгражда върху белезите пирсъщи на предхождащия я период и ги постулира като “неизменни”, когато в дейстивтелност самата нация се създава като инструмент на промяната на социума, на “модернизацията”. В резултат на това първи “умира” именно фолклора, т.е., традиционният бит, начин на живот и на възпиремане на света. И се запазва под формата на “национална традиция” тогава, когато вече е напълно мъртъв като социално явление. Това важи и за общества като японското, които привидно са съхранили тардиционността си, но това е именно привидно.

В крайна сметка тя се съхранява като грижливо поддържан куриоз, екзотичност, която все по-малко се възпроизвежда като реално социално действие.

Естествено, на освободеното място възникват нови заместители, но поради самиата особеност на генезиса си национализмът най-често не успява да ги възприеме и включи в своите ценности. Той поначало се стреми към един застинал и непроменлив облик на “нацията”.

Всичко това нахвърляно малко схематично и набързо .



5. За “националните особености” вече ти писах в предния си пост – те на са точно “факт”, а става въпрос за постоянно изменящи се характеристики. Проблемът е, че национализмът (тази негова особеност я упоменах по-горе) изгражда един неизменчив образ на “нацията” и “националните особености” и тги разглежда като неизменчиви и постоянни, тогава когато те са постоянно предмет на промяна, в резултат на промените в самата социокултурна реалност. Още по-голям проблем е това, че този “национален образ” (идеал и т.н.) се създава в един сравнително ранен етап от създаването на националната идеология и оттогава остава непроменлив (това е тардиционният инфорамционен “багаж” на национализма).С времето той все по-малко отговаря на текущото състояние на същата тази “нация”.

Националните особености стават такива единствено под влиянието на национализма, иначе са съвкупност от белези, които се срещат в различни гурпи и не са резултат от ефекта на национализма, а са породени от разнообразни и слабо свързани причини. В тардиционното общество, което е значително по-колективистично, тези групови характерни белези са по-силни и обединяващи. Със създаването на националната държава действат други унифициращи механизми, но те правят произволна смесица от присъщите на различни групи вътре в народността белези и я обявяват за група от “общи национални белези”. След което се опитавт опстепенно да ги наложат и ако в началото донякъде успяват, то с времето става точно обратното – предната социална реалност е изчезнала (когато наистина това са били характерни групови белези), има нова, в която се опитват да се наложат изкуствените вече белези.

Въобще, дълга и объркана история, която сигурно заслужава отделно изследване и разглеждане .



И накрая:

За уважението и самоуважението пък съвсем не съм съгласен. КАКВИ ще ставаме, ако не сме българи, сърби или белгийци?

Ние, всеки от нас, е преди всичко личност с присъщите и особености, които са именно лични. След това живее в еди-коя си страна, владее еди-какви си езици, харесва това или онова, член е на тази или онази националност, носи еди-какво си генно наследство и т.н. Човек се идентифицира преди всичко чрез личното си мнение, възглед и действия, в значително по-малка степен чрез общите групови белези.

Това е моето мнение и отговорът на въпроса ти “какви сме?”, в контекста, в който си го поставил. Да, всеки от нас принадлежи на една или друга нация, но не това е основната и определяща негова характеристика.

За да се върна на темата – ти, KG125, се опитваш да я разглеждаш изцяло през призмата на заложеният от теб в нея дуализъм на “или съм патриот и националист, или нихилист”. Подобно затваряне на проблема в рамките на една линия го прави едноизмерен и отнема цялата му реалистичност.

Нито национализмът, нито нихилизмът, нито каквато и да е друга идеология не е проблем сама по себе си. Или пък изказването й. Проблемът, според мен, идва когато запознавайки се с определен човек ти на първо място виждаш неговата национална принадлежност и го възпиремаш именно и сам очрез нея. А не като личностс нейни си характерни и донякъде уникални особености. Ако ти първо виждаш в човека примерно сърбин (и първата ти асоциация е “ах тези гадове, дето ни измамиха еди-кога си и еди-къде си”), то според мен има за какво да се притесняваш. Защото по този начин поставяш както себе си, така и него в една изкуствена ситуация, която има твърде много едноизмерни характеристики. А всеки човек си е малко или много уникален и особените му и собствени белези надделяват над общите (като напирмер националните), освен когато е поставен в подобна едноизмерна ситуация. А този тип ситуации раждат проблемите.