Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[Иво.Станоев]

Уважаеми г-н Станоев,

Тогава какво да правим? Да навличаме чаршафа и да тръгваме към гробищата?......

Какво ще правят останалите аз не мога да кажа, но за себе си съм решил да се придържам към модел на поведение много добре формулиран от Волтер в последното изречение на неговия Кандид - "Всеки трябва да култивира собствената си градина". Именно в личното изграждане на всеки от нас като възможно по-стойностна личност виждам основния смисъл на съществуването ни. Националните държави и въобще обществените образувания са второстепенни по отношение на индивида и са негово отражение.

Постиженията на народа ни за последния век са безспорни за всеки, който иска да ги види.

Никъде в поста си не съм отричал постиженията на България. Просто смятам, че сме постигнали толкова колкото сме заслужили. Надявам се да постигнем и повече, но ако не успеем не бих хвърлял вината на съседи, световни конспирации или некадърни управници. А бих обвинил единствено и само нас самите - като общност неспособна да си избере по-добри управници или да се противопостави на сили отвън.


С уважение,

[Kramer]

Гордост, гордост ни липсва, ама не индивидулна а национална. Иначе индивидуална гордост си имат и хората от провалените държави.

[Гост]

Само трябва да е "добре темперирана".

[Kramer]

Националното самочувствие се гради на самостоятелни постъпки, независимо от мнението на великите сили. През втората половина на 20-ти в. се сещам май само за една такава, през периода 1985-88г., не че я подкрепям.

[Гост]

Е, за беда май така е...

[dibo]

И Карл Май освобождавал Македония

Проявите на българите в бившата югорепублика са със солиден възрожденски патос, от който редовно прозира режисиран спектакъл

Вестник "Сега", 03.08.2010, Божидар Божков

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6708&sectionid=5&id=0001201

[Гост]

Ах, г-н Божков, колко е хубаво да пародира човек националистите. Чувстваш се някак... европеец, чак е опияняващо, като изживяването на стария Ромуалдич...

Дали в Макеодния никой няма да прочете книгите в ерата на интернет е сложен въпрос, най-малкото бих се запитал а тук дали някой чете Толкин в ерата на интернет, или пък Базил Лидъл Харт в ерата на интернет, или пък Лао Дзъ ако щете, пак в ерата на интернет.

Та не бих прибързвал да адмирирам проявата на тоз автор.

[кало]

Пародирането на националистите не само е хубаво, но и задължително за всеки човек със здрав разум. Все пак национализмът държи палмата на първенството по унищожаване на хора, като далеч назад остава т.нар. "комунизъм".
Колкото до контретния случая, то друг похват, освен пародията, спрямо гротеската, която споменатите люде представляват и разиграват, няма.

[Гост]

Това е разсъждение от 50-тте години, няма да ползвам клишето "комунистическо".

Проблемът с голямото объркване у нас идва именно оттогава - когато дълбоко в съзнанието, под влияние на пищната комунистическа реторика от времето на апогеят й, целият патриотизъм е бил обявен за шовинизъм и фашизъм, "Велик е нашият войник" и "Един завет" са били "фашистки песни", градовете Варна, Шумен, Карлово и Сопот са се наричали съответно Сталин, Коларовград, Левскиград и Вазовград, а на партийните членове на село е било наредено да се поздравяват по следния начин (не се смейте):
"Високи добиви, Пешо!"
"Сталин ни ги даде, бай Иване!"
Повтарям, не се смейте, това е истина.

Смешно, нали? Да, ама в съветския съюз започва Великата отечествена война и това възражда патриотизма и националната традиция по един много интересен начин.

В Източна Европа, по-специално в България, идва Т. Живковия режим и постепенно, особено през 60-тте, българският патриотизъм намира сравнително добро възраждане в социалистическите условия.

Оказва се, че без него не може.

Така ще се окаже и само след малко време, в условията на кризата на неоляволибералните европейски идеологически забежки, на които сме свидетели.

Да се пародира, бай Кало, е здравословно - затова хората имат и Черното влечуго, и Ало-Ало.
България се нареди блестящо в тази редица с "Мисия Лондон"

But that`s another story, различна от тази на кабинетния присмех към една голяма историческа драма, която напълни Гевгелийския квартал, Коньовица и чак Добруджа с бежанци.

Лоша услуга се прави на българската история с подходи като а-ла Стария Ромуалдич, лоша....

[кало]

Моето отношение към национализма няма нищо общо с комунистическото такова (с неговото декларативно противопоставяне на интернационализма и свързването му с империализма и капитализма). Просто, в началото на 21 век, нациите ИЗОБЩО не са това, което са били при зараждането им (през 18 век), и в този аспект времето им постепенно отминава.
Затова и възрожденския патос и плам, проявявани по отношение на българската нация и измислената от нея митология (погрешно наричана "история" в училищата) са не само остарели и патетични, но и нискоинтелигентни, агресивни и вредни. Минимумът нормално отношение към тях трябва де са именно иронията и пародията.

ПП1 - не ми е особено ясно защо за определен тип хора "комунизъм" и подобните му е като краставицата и водата за Мирча Кришан. може пък толкова да е широка кутийката...

ПП - "бай" ще викаш на някой друг, аз съм само кало

[Гост]

Хубаво.

Нациите не са това, която са били, но не са и това, което се иска на тия, дето като я чуят тая дума и подскачат.

Защото самоцелното пародиране на каквото и да е, в т.ч. и на този днес обсъждан феномен, е най-малкото неадекватно, да не кажа глуповато и плоскодънно интелектуалничене.

БТВ това се среща само тука по нашите ширини. Само нашата история е митология, хорските не са.

Митове са хилядите хора, дошли в България от днешната й западна съседка, нали... Я да видим - и името българи и то е мит. И буквите дето пишем на тях и те са мит.

Я кажи - руската история митология ли е?

Или чуждите народи имат история, а българския - митология. Ах, ма моля ви се! Ние сме интелигенция, а не някакви си чукундури от Балканите, които твърдят, че са превземали Одрин, не се виждат на какъв хал са и колко са смешни.

"Ех, помириса старият Ромуалдич партенките си и чак се опияни."

[Sula]

Според мен истината е посредата. С национализма трябва да се внимава и да не се оставя да се лумпенизира в ръцете на безпросветни, на пък и без него не може.

За всяка нация трябва да има святи събития, предмети и личности. Колкото по-малко се поставя под съмнение тяхната святост толкова по-здрава ще е нацията. Самите национални идеали могат и да си имат куп кусури, но са важни подбудите зад тях и резултатите от тях. Да вземем "История Славянабългарска". Пълна с неточности книжка, написана в ужасяващ стил, но резултатът от нея е безспорен с огромната си важност.

Нека не забравяме, че по-голямата част от всеки народ се състои от недостатъчно образована маса, която трабва да бъде възпитавана в някаква безусловна форма на уважение и любов към родината си. Ако за тези хора не остане нищо свято, то тежко и горко на нацията, защото нито ще има кой да работи качествено, нито ще има някакво сносно ниво на обществения морал, нито ще има кой да защитава страната, когато се наложи.

Кризата в САЩ започна със съмнението в правилността на участието във Виетнамската война, после премина през заклеймяването на Отците основатели като робовладелци и долни лицемери и сега стигна до там, че мексиканци и афроамериканци започнаха да искат компенсации и извинения от американците...

В България нещата не са по-различни. Заради псевдоинтелектуални упражнения, завоалирани като "търсене на истината", го докарахме до там, че дори и за Левски се пускат срамни слухове, а по отношение на Македония пък едва ли не трябва да им се извиняваме, че прадедите им са били българи. А те като ни наричат "татари","окупатори" и "фашисти", ние бързаме да им обясняваме с притиснен тон, че нямаме сестра.

[Kramer]

Посредата, казваш Сула, но за една малка и изчезваща нация като нас нихилизмът си е направо пагубен. Приказки, че нациите като цяло отмират граничат с библиотека "Научна фантастика" все още.

[Гост]

Граничат, защото ги опровергава историята. Нациите непрекъснато се появяват на сцената - ето Америка - уж всички нации се събраха под знака на правата и свободата, а се роди нова нация, но не етническа а политическа. СССР, Югославия - там, дето трябваше да има наднационални държави се получи драматичен разпад на национален принцип.

Така, че дори да се каже "все още" .. не е точно - едва ли в близко бъдеще ще има ситуация, в която нации да няма.

Парадоксално, Европа като че ли най-добре "се справя" с това, стъпвайки съзнателно или не сякаш на тезата на Ортега-и-Гасет за единството в разнообразието на европейската сцена...

[Гост]

Посредата, казваш Сула, но за една малка и изчезваща нация като нас нихилизмът си е направо пагубен.

Именно. Махалото е твърде нагоре в другата посока за шантаво общество като българското... А би било добре да стои долу, в точката на хармонията. И двете крайности са еднакво вредни.