Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[decho78]

Здравейте, нов съм в форума ,тази тема я прегледах по диагоналният метод ,видях писания за генезис катарзис и други подобни които няма да коментирам .Доколото разбирам темата е за разликата или колко е тънка линията разделяща патриота ,националиста, нихилиста, и т.н
Това което споделям е лично мнение и ще очаквам коментари - Според мен изказванията на всички са доста високопарни и се забравя чение несме някоя от великите сили определяща модата в това отношение на хората- в последните близо 700 г. приблизително нищо не зависи от нас а дори и в последните 100 сме били винаги Франкофони -монархисти,германофили-националисти,родолюбци про-про Съветски ориентирани ,а сега дори сме Глобално-Европоидно-демократични....с две думи нищо не е зависило от нас и на нас тези възгледи са ни насаждани и ние сме си ги следвали .
Поздрави на всички !

[gollum]

Здравей, Decho78 и добре дошъл на форума.
Щом очакваш коментари, надявам се няма да се обидиш, че получаваш такива . Не съм убеден, че си разбрал добре темата и някои от писалите в нея, като отдавам това на метода на четене. Ако ми позволиш да се изразя така: от гледна точка на индивида в тези материи нищо не зависи от него по определение. Най-много в зряла и съзнателна възраст да се опита да коригира някои от тези положения с различен успех в зависимост от житейските обстоятелства и личните качества. Но самите процеси, които се коментират тук, имат такива измерения, че не зависят от нечия лична воля или действия в някаква значима степен.
Доколкото нихилизъм, патриотизъм, национализъм и прочее (тук могат да се добавят и филствата, фобиите и измите, които си изброил) са все явления от такъв порядък и може да се каже, че никоя "сила", пък била тя и "велика", не "определя модата" в това отношение. В тази тема се обсъжда характерът на тези явления, а не тяхната предполагаме самобитност. Това са състояния на съзнанието, включително на общественото, т.е. има какво да се обсъжда, макар че ще се съглася, че дискусията в плоскостта "добро" / "лошо" (а част от темата е такава), наистина няма особен смисъл.
Бих добавил, за пълнота, че във всяко общество тези уж напълно вътрешни категории се определят във всеки един момент и чрез външни идеи, сили и предпочитания, които най-често си остават средства.

ПП А за "високопарността" - не мисля, че се среща често в темата . Но всеки преценява сам за себе си.

[Ханс]

Продължавам с културните си, макар и не капитални, исторически прояви:

Пак за романа
Владимир Трендафилов

Стигам до един особено важен за мен въпрос: защо литературата ни още не е видяла големия си роман? Не става дума за някакъв единствен колос, с каквито образи обичат да си служат образователната ни система и популярното съзнание. Говоря за жанр, който липсва и поради това определен тип постижения не могат да се състоят. Нямаме модерен епос в проза, епически романи. Освен разклонения и производни на същите. Не, не съм забравил за ‛Под игото“. Нито за ‛Железният светилник“, ‛Тютюн“ или ‛Записки по българските въстания“. Но те отговарят само донякъде на категорията, която имам предвид, разминавайки се с нея в най-съществената й част. Затова ще повторя: ние нямаме епически романи.
...

http://www.kultura.bg/article.php?id=14799

в. Култура, бр. 36, 22.10.2008 г.

[Хана]

Продължавам с културните си, макар и не капитални, исторически прояви:

Пак за романа
Владимир Трендафилов

[q]Стигам до един особено важен за мен въпрос: защо литературата ни още не е видяла големия си роман? Не става дума за някакъв единствен колос, с каквито образи обичат да си служат образователната ни система и популярното съзнание. Говоря за жанр, който липсва и поради това определен тип постижения не могат да се състоят. Нямаме модерен епос в проза, епически романи. Освен разклонения и производни на същите. Не, не съм забравил за “Под игото“. Нито за “Железният светилник“, “Тютюн“ или “Записки по българските въстания“. Но те отговарят само донякъде на категорията, която имам предвид, разминавайки се с нея в най-съществената й част. Затова ще повторя: ние нямаме епически романи.
...[/q]

http://www.kultura.bg/article.php?id=14799

в. Култура, бр. 36, 22.10.2008 г.

Последното, което ми липсва в българската литература, е епическия (епичния) роман. Кой днес чете такива неща? Когато са се писали и четяли подобни романи и когато те са имали нациоформираща роля, не е имало българска литература. Когато вече я има, тя няма такъв тип значение, влияние върху обществото.
Впрочем, не сме единствени в това отношение: погледнах по диагонал статията в Уики за белгийската литература. Имат шоколад, но нямат велики и епични романи. Повече ме вълнува защо нямаме качествен шоколад.

[Thorn]

белгийската литература. велики и епични романи

Уленшпигел?

[Гост]

Да. А Българската литература няма епичен роман само за един епичен период от историята си - Балканските войни. Но пък има друга литература за това, така, че това не е особено нужно. Проблемът с известната празнота в това отношение иде от периода след 1944 г., когато самоосмислянето на българската история бива пресечено за известно време.

ПП
Шоколадите "Своге" и "Крава" нищо им нямаше. А е имало и един "Балъкчиев", но последният си отнесъл рецептата в Швейцария след 44-та и категорически отказал на представителите на новата българска власт да им я даде.

[dibo]

http://liternet.bg/publish8/naretov/nacionalna.htm

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=13622&Level=1

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=38&LangID=1

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=17270&cat=191&show_comments=1

[Ханс]

Последното, което ми липсва в българската литература, е епическия (епичния) роман. Кой днес чете такива неща? Когато са се писали и четяли подобни романи и когато те са имали нациоформираща роля, не е имало българска литература. Когато вече я има, тя няма такъв тип значение, влияние върху обществото.
Впрочем, не сме единствени в това отношение: погледнах по диагонал статията в Уики за белгийската литература. Имат шоколад, но нямат велики и епични романи. Повече ме вълнува защо нямаме качествен шоколад.

Мотивите за пускането на статията имат малко общо с българския епически роман, от значение бяха различни наблюдения, споделяни от автора, относно характера на българското общество. Това е и причината да я псуна точно в тази тема, а не в съответния раздел.

Иначе аз самият не съм голям радетел за и почитател на българския роман. Даже "Под игото" не намерих сили да прочета. И с удоволствие бих заменил цялото творчество на Вазова за еквивалента му в белгийски шоколад. А после бих славил името на патриарха во веки веков.

[Гост]

Хм Трябва да ти кажа, че ако му изчетеш томовете ще видиш една твърде обширна картина на България след 1878 г.

ПП
Провокираш, нали?

[tonev]

Иначе аз самият не съм голям радетел за и почитател на българския роман. Даже "Под игото" не намерих сили да прочета. И с удоволствие бих заменил цялото творчество на Вазова за еквивалента му в белгийски шоколад. А после бих славил името на патриарха во веки веков.

хм, а прочетохте ли "Записки по българските въстания" Ханс? или и нея заменихте за Шоколад?

[tonev]

Последното, което ми липсва в българската литература, е епическия (епичния) роман. Кой днес чете такива неща?

мдааа днес всички още от 1 клас започват с Паолу Коелю... и никога не го дочитат... и затова той е любим автор на всички Мисс-ки...

[Ханс]

хм, а прочетохте ли "Записки по българските въстания" Ханс? или и нея заменихте за Шоколад?

Напреднах малко повече със стария Захари, но това се дължи на значително по-високото му качество спрямо Иван. И преди да сме се отдали на попълване на анкетна карта по кореспондентски път, българските класици съм ги подминал с изключение на няколко трохи, които са ми били натрапени по задължение. Дори руските и френските класици са ми по поносими от родните. Много съжалявам, че не съм имал възможността да ги заменя, както за "Шоколад", така и за шоколад - и двете биха били значително по-смилаеми за мен.

Но от всичко това виждам много малка връзка с темата. Дали си падам по българска класика или не е лично мой проблем имащ малко общо както с българското общество, така и с нихилизма, национализма, неонацизма или нарцисизма в него.

Ако трябва да търсим връзка, то тя най-вероятно е в необходимостта от изхвърлянето на значителна част от класиката от учебните програми, но дори и това има повече отношение към темата за образованието, отколкото към тази.

Не виждам защо личните ми литературни предпочитания (или липсата им) се превръща в толкова важен въпрос, че с него да се занимават потребителите от форума.
Нито провокирам, нямам време за това, нито ме интересува картината на България, както след, така и преди 1878 г.
С което, струва ми се, въпросът е изчерпан.

[Гост]

Ми да я изхвърлим българската класика. Но с какво ще я сменим? С "Шоколад", с шоколад, или направо да им даваме по един джойнт и всеки да си изживее собствената класика. Лично, индивидуално и без намеса.

А с чуждата класика какво да правим, да я фърлим и нея или да остане. Ред джойнт - ред Шекспир, ред джойнт - ред Шекспир. ))

ПП
Понеже знам, че моят приятел Ханс има тънък вкус към ироничните провокации, си позволявам и аз такива.

А инак защо ли ми се струва, че българската класика си е българска класика, няма друга като нея и тя не е като другите, макар светът да ни поднася блясък, който не е стигнал дотук. И ако в България не се е родил Шекспир, Симоен Радев и бай Захарий също заслужават вниманието ни. Знаейки, разбира се, че "светът е голям и класиката ни дебне отвсякъде."

[SRH]

относно характера на българското общество.

"Българите са песимисти, те предполагат винаги най-лошото. Но те, българите, дълбоко в душата си не вярват на това, което предполагат. Те въобще не знаят на какво вярват. Да. Но вярват..."

"Да, българите не знаят да се радват! И последният воин у тях търси да обхване всички допущания – особено най-лошите; да убеди
и себе си, и близките си, че... че съдбата е била винаги жестока с тях, с тия злочести българи! Те не бива да се радват, даже когато всичко са спечелили, защото не е първица: ще изскочи от някой шубрак лихата Кума Лиса и ще им пресече пак пътя... Бедни, бедни българи!"

"фанатични, затаено зли, непоколебимо уверени отделно всеки в своята твърдост, а неуверени един в друг"

Антон Страшимиров, "Вихър (С шопите до Цариград)".

[vanandur]

Аз лично не смятам, че натрупването на субективни лични впечатления може да доведе до правилни изводи относно психологията на цял един народ, доколкото тя изобщо съществува в наши дни (7.5 млн души от произволен произход, с произволна съдба, по - скоро биха формирали случайно разпределение на психологическите модели, отколкото общ модел, а ако има такъв, той вероятно ще е доста тънък слой върху тяхната индивидуалност ). В този смисъл не вярвам на подобни твърдения "българите са това, българите са онова", ако не са придружени със статистически данни на представителни извадки, извършвани за дълъг период назад, които да покажат някаква тенденция, а не моментно състояние и върху всички групи от хора едновременно. Доколкото ми е известно, такава база няма...