If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Национализъм и нихилизъм в новата история на България
И много лесно да не се мисли- изкушаващо лесно е да се приема готова, смелена и приемлива информация- впрочем къде не е така ?
Как беше - "Мисленето не е удоволствие, а задължение". Може би трябва да го боцнем на челно място във Форумните правила, предвид дискусията в Работния подфорум
XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
"Бел.ред. Тази статия е част от изследване на Красимира Йончева ‛Учебници по история – явни и скрити национални програми‛ в рамките на проекта ‛Предизвикателства на национализмите‛ на Академичната лига за Югоизточна Европа (SEAL), ръководен от доц. Александър Кьосев и финансиран от Централно-източно европейския тръст за демокрация"
М да, но не само и търсенето на външен враг- това едва ли може да се сравни с натрупаните от българина в продължение на столетия комплекси на малкия народ, подобни на малкия човек, расъл в близост до по-едрия си, по-предприемчив и по-красив брат или комшия... Комплексът на слабия, тесногръдия и нисшия духом, което рязко контрастира с претенциите му да бъде център на внимание за световната общественост. Колко отдавна го е констатирал това един Ботев, например...
В частност ако вземем предвид един средностатистически пъпчив български "патриот", имащ наистина искреното желание да познава добре историята на страната си, то ще видим от една реална, безпристрастна гледна точка, доста некрасива за него ситуация: Информация бол, но твърде "непатриотична"- загубени войни, два пъти унищожена държавност, унищожена из корен, без остатък, стотици години съществуване в сянката на велики сили, оставили трайни следи в световната история и т.н.
Е, какво му остава на нашия пъпчив патриот- да се намери някой, който да му изфабрикува "история", от която да се гордее и за която да крещи из кръчмата... Да подсмърча за Македония докато слуша Володя Стоянов и да точи зъби, да бленува за три морета, измислени азиатски градове и календари, снайперски лъкове и джедайски саби...
Няма как- където има търсене, има и предлагане. И много лесно да не се мисли- изкушаващо лесно е да се приема готова, смелена и приемлива информация- впрочем къде не е така ?
Искам само да изразя възхищението си от проницателността на младежа Юлиан Август в това негово великолепно изказване! Напълно заставам зад него. Мое миродавно мнение е, че именно народопсихологията ни, повече от всичко друго, днес се нуждае от един такъв дълбоко самоироничен и критичен поглед, много повече трезвост за явленията и за хората. Иван Хаджийски описва добре гроздовата в лимонадени шишета, тежкото хоро и трикракото столче в механата, но те не са нищо повече от псевдопатриотичните маркери на безпомощния българин, на тези столетия с комплекси, подтиснатост и недотам благополучно развитие на народ и държава.
Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
No problem. Но като, хм, титуляр на тая прашасала тема, само ще отбележа, че самата материя неизбежно налага някои разглеждания точно на съвременни въпроси, може би пограшно преценени като политически? (вж. част от постовете назад).
А назад пък колко има за чистене, не е истина. Темата наистина е прекалено податлива поради съществото си към политиканстване (също в смисъл кръчмарийство), та затова по-добре прекалена предпазливост, отколкото поредния бъркоч.
XV mile the sea brode is
From Turkey to the Ile of Rodez...
Мое миродавно мнение е, че именно народопсихологията ни, повече от всичко друго, днес се нуждае от един такъв дълбоко самоироничен и критичен поглед, много повече трезвост за явленията и за хората. Иван Хаджийски описва добре гроздовата в лимонадени шишета, тежкото хоро и трикракото столче в механата, но те не са нищо повече от псевдопатриотичните маркери на безпомощния българин, на тези столетия с комплекси, подтиснатост и недотам благополучно развитие на народ и държава.
Би ли аргументирал защо хората и гроздовата в лимонадени шишета, описани от Иван Хадджийски, са псевдопатриотични маркери на столетия комплекси?
Дали българските "комплекси" са от столетия? И дали в много български глави дилемата - България/Запад или традиция/съврменност не среща ако не трудно обясними то поне здраво вкоренени бариери?
ПП
Впрочем, ако се погледне по-внимателно точно времето на лимонадените шишета и трикраките столчета (наистина шаблон е това, защото не са били трикраки), наблюдателят ще остане учуден от степента, в която хората са били в мир със себе си по тази страшна днес дилема ...
Въпросът за народопсихологията не бива да се свежда само до лимонаденото шише с ракия и трикракото столче. С времето поетапно се променя не само бита и обичаите, но и моралните ценностите на народа. По мои скромни наблюдения от последните 25-30 години се очертава трайна теденция на липса на интерес за изясняване на родовото начало на българските родове. По този начин се губи чувството за историческо наследство на българския народ. И днес "устремени" към културните ценности на Обединена Европа съществува реална заплаха за децата и внуците ни да забравят от "коя трънка заяк са". Възпитанието на чуството за национална гордост и значимост на страната ни в европейската и световната история е силно занижено. В българското училище липсва дори и извънкласна форма, в която на децата да се покаже как се провежда проучване на родовата история, как се оформя родовото дърво, как се описва в текстуална форма получената информация. Убеден съм в полезността на това начинание. Ежегодно губим наши предци, които могат да ни дадат ценни сведения за нашите родове. Колкото по-късно предприемем стъпки в това направление, толкова до по-оскъдни данни ще се доберем. В тази връзка моят призив към всички, и млади и стари е:
"ДА СЪХРАНИМ РОДОВАТА ПАМЕТ, ЗАЩОТО ТАКА ЩЕ СЪХРАНИМ БЪЛГАРИЯ ЗА ИДИТЕ ПОКОЛЕНИЯ".
Национализъм и нихилизъм в новата история на България .
Българинът нее нито нихилист нито националист, това в последно време му се насажда, мода която ще отшуми.може да минат 5,10 , 50 години но ще отшуми.
Българинът е СЪХРАНИЛ РОДОВАТА СИ ПАМЕТ 5 ВЕКА , този период са изчезнали десетки народи.
Значи България е някакъв сбор ( едва-ли не механичен ) от родовата памет на гражданите й. Аз поне така разбирам този израз...
сбор И от традицията, можем да я наречем и "родова памет". Разбира се, не само от нея и не механична, по-скоро въпросът е за мястото й в съвременната структура на обществената психология.
Динайн:
"Възраждането" не идва от въздуха а представлява процес на развитие на традицията, основан на отворилите се икономически, политически, културни възможности и такива на външната му рамка. Не минава без митове, но не те са в основата на процеса
"Родова памет" не е родословно дърво, а това, което обобщено се нарича "традиция".
Comment