Национализъм и нихилизъм в новата история на България

[albireo]

Tова все пак е професор в български университет

Ба ...че стана ли ..аз си мислех че е доцент.
А Ник какво те притесняват тия думи. Какво имаш против високия стил? И трябва ли всеки непременно да сваля регистъра за да може да публикува в пресата? Или за да може да се изказва по тази тема?

[Гост]

"Какво се получава на практика?" :sm100:
На практика се получава, че се сещаме за модерния консерватизъм когато крясъците станат твърде силни... Преди 7-8 години един остро критикуваше, че в разните церемонии имало много твърде националистическа символика.

[Nick]

..А Ник какво те притесняват тия думи. Какво имаш против високия стил? И трябва ли всеки непременно да сваля регистъра за да може да публикува в пресата? Или за да може да се изказва по тази тема?

Не мисля, че употребата на изопачени думи е равна на висок стил. Какво, аджеба, е "митика"? В кой български речник може да се намери думата "руинира"? Ограмотете ме, ако обичате, пък и макар с риска да си "свалите регистъра"... Петимен съм да се реактивирам страшно!

[gollum]

не точно по темата:

Не мисля, че употребата на изопачени думи е равна на висок стил.

Да, тук съм съвсем съгласен с теб, Ник. И то като човек имал възможността перди време да гледа нещата отвътре - сиреч откъм катедрата, дет най-много злоупотребяват с така наречения "висок стил" и по-точно неговите изгъзици. А и баш Калин ми е и преподавал, та имам впематления съвсем от първа ръка. Но той съвсем не е най-грешен в това отношение, де . А мисля че все още си е доцент.
Та по въпроса - съгласен съм, че често се налага да се прилага и словотворчество, особено когато понятиен апарат липсва, а ни се струва, че думите, с които разполагаме, не са достатъчни за да опишем явлението. Но има разлика между случаите, когато това е самоцелно упраженние и когато наистина се налага (често отликата е достатъчно тънка). А и струва ми се целта на една статия в печата е доста по-различна от тази на статия в научно списание.
По тая тема имаше една много хубава афористична мисъл (обаче вече не помня чия, нито точната формулировка), но ако не можеш да обясниш дадено научно явление на прост и разбираем език, вероятно самият ти слабо се ориентираш в него (или във всеки случай, в "професорската" глава цари хаос).

[Гост]

ако не можеш да обясниш дадено научно явление на прост и разбираем език, вероятно самият ти слабо се ориентираш в него (или във всеки случай, в "професорската" глава цари хаос).

"A! Именно!", както се казваше в онзи виц за слжебната бележка и ОФ-то. И аз нещо такова си представям като удачна форма на изложение.

[dibo]

"Нане Стоичко"

Бойко Ламбовски

Вестник "Сега" 21.03.2006г.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2182&sectionid=5&id=0001301

[dibo]

"За ползата от родолюбието"

Петър Волгин

Вестник "Сега" 21.03.2006г.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2182&sectionid=5&id=0001102

[Гост]

"Нане Стоичко"

Бойко Ламбовски

Вестник "Сега" 21.03.2006г.

http://www.segabg.com/online/article...d=5&id=0001301

Авторът неправилно сравнява днешният вандал, бандит и рушител с литературния образ отпред 70 години. Тоя разказ е гениална илюстрация за саморазрушителните импулси на по-примитивния тип хора.

Този, чиито съвременни действия са описани, си е просто вандал и престъпник. Я българин, я вие знаете какъв.

"За ползата от родолюбието"

Петър Волгин

Вестник "Сега" 21.03.2006г.

http://www.segabg.com/online/article...d=5&id=0001102

Доста вярно, за втори път.
Само се чудя кога Петър Волгин беше искрен - сега, или през 90-тте, когато ги плещеше едни...

[dibo]

"България, митическо животно"

Митко Новков

Вестник "Сега" 27.03.2006г.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2194&sectionid=5&id=0001202

[Гост]

Е, против този аспект, който статията разглежда, няма какво да се възрази на автора.
Само че историята си остава история, традицията - традиция, ценностите - цености и фактите от миналото - факти. Те не са митове; мит би било ако някой пробва не да ги възражда, а да ги противопостави на "модерното". А в статията нещо такова се прокрадва.

[messire Woland]

Вестник "СЕГА".
статия: "Изповедалнята Европа", Светослав Терзиев

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2195&sectionid=5&id=0001101

Ето и текста:
"Изповедалнята Европа

И софийският кмет Бойко Борисов отиде в Брюксел да се оплаче от правителството, че не му помага за боклука. Ръководителката на екипа, която пише мониторинговите доклади за България, Бриджет Чарнота се възползва да го разпита за организираната престъпност.

Пресфото - БТА



Отчаяни българи утъпкват нови пътеки към Страсбург и Брюксел

Светослав Терзиев

Като нямали на кого да изплачат мъката си от власт и изедници, жителите на село Голяма Неволя се амбицирали да пратят прошение до дяда Господа, пише преди повече от сто години в кн. 3-4 на сп. "Селска разговорка" Елин Пелин. Ако бе живял в наше време, щеше да напише вероятно как българинът се е юрнал да се жалва от управниците и хала си пред Европа. Разликата от един век е променила някои от действащите лица, но главното от тях, народът, е все в същото положение - да търси закрила от нейде си срещу свои.
Да направим съпоставка: някогашният чорбаджия-кмет (днешният мафиотски бос) е задигнал общинската каса (държавната собственост плюс спестяванията на хората). "Ще се оплачем", заканват се селяните (народът). "Е, па кому ще се оплачете? Началникът е с мен, окръжният управител е с мен, министеро е с мен... Какво ще направите, а?", кипва кметът (босът). "На бога ще се оплачем бе, изеднико", скачат селяните (народът). "И той е с мен, голтаци!"
Сякаш днешните мафиоти са чели селска класика, като са градили престъпните си структури. Някои от тях за по-сигурно са си вдигнали параклиси в дворовете край палатите, за да си гарантират закрила на най-високо равнище. Народът обаче, както е забелязал още навремето Елин Пелин, все намира начин да хитрува. Сега е решил, че съюзената с престъпниците власт си е

намерила майстора в лицето на Европа

и тича да се жалва при евродепутати, евросъдии, еврокомисари и други функционери в европейски институции.
На някои в чужбина това им харесва, защото им придава значимост каквато не предполагат, че имат. Бившият наблюдател за България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Дейвид Аткинсън (британски консерватор) бе очарован, че наш вестник го определи в края на 90-те години като "виагра на демокрацията". На 23 януари 2006 г., когато стана почетен член на ПАСЕ, защото вече не е депутат, той си спомни как при всяка инспекция в България заедно с колегата си Хенинг Гелерод (датски социалдемократ) е забелязвал стремеж на властите да се постегнат и да си докарат по-демократичен вид. В сравнение с тази ефикасност следващата му мисия като наблюдател за Русия направо удари о камък.
Ролята на главни евронадзиратели сега изпълняват комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен (Финландия), шефът на Дирекция "Разширяване" Майкъл Лий (Великобритания) и ръководителката на екипа за България Бриджет Чарнота (Великобритания). Те съставят мониторинговите доклади, от които зависи дали ще бъде препоръчано Съветът на ЕС (висшият орган), да отложи приемането на страната и дали да пусне в действие предпазните клаузи от присъединителния договор. Като служители в изпълнителен орган (Комисията на ЕС) тримата избягват публични изяви и са трудно достъпни.
Щом не могат да се доберат пряко до тях,

недоволните търсят обиколни пътища

Депутатите в Европейския парламент за разлика от чиновниците в Еврокомисията са избираеми, а не назначавани и затова публичността им е присъща в много по-голяма степен. Те са сравнително лесно достъпни, особено откакто през септември 2005 г. Европарламентът прие 18 български наблюдатели. В сравнение с функциониращия от 1995 г. Съвместен парламентарен комитет ЕС-България, който заседава два пъти годишно, сега българските наблюдатели имат възможност почти всяка седмица да се срещат със свои колеги в Страсбург и Брюксел по време на сесии или при заседания на работни комисии и политически групи. Поради възловия момент за страната те се стараят да й придават положителен образ, за да не бъде обвинен някой от тях, че е работил срещу европейското й бъдеще. Дори опозицията е склонна да щади управляващите и в средата на март организира в Европарламента Дни на другата България, което все пак бе намигване, че макар и зле управлявана (по тяхно мнение) държавата заслужава да бъде гледана с добри очи.
Сред българските наблюдатели има едно изключение - представителят на "Атака" Димитър Стоянов, който кара по изпитаната схема: пред чужденци да се говори само лошо за управляващите у нас. Той обаче може да разчита на малко, и то разсеяни слушатели. Те са в средите на националистите от други държави, които поради самата си природа са втренчени повече какво става у дома им, а не в чужбина. Затова декларация в подкрепа на "Атака" събра за три месеца едва 10 подписа от възможни 732.
Информация за България тече към Европарламента не само по депутатски канали. Засиленият интерес към страната активизира евродепутатите и някои от тях дори се специализират като

изповедници на сърдити българи

Прави впечатление, че това са предимно депутати от групи с относително малко влияние (зелени, комунисти), които чрез сигналите от България получават възможност често да се изявяват чрез въпроси, адресирани към Комисията на ЕС. От техните среди идват най-шумните призиви за отлагане на членството на страната.
Главна активистка сред евродепутатите-българисти (ако не се брои докладчикът за България Джефри ван Орден, на когото това му е работата) е холандската "зелена" Ели (Елс) де Хрун-Кувенхофен. Всъщност тя е не толкова "зелена", колкото боркиня за прозрачност и против корупцията. Групата на "зелените" и "прозрачните" е обща в Европарламента. Откакто е евродепутат от средата на 2004 г., тя е отправила 59 въпроса към Комисията. Половината са за положението в България. Интересът й постоянно расте. През 2004 и 2005 г. е имала по 6 питания за България, а само през първите два месеца на 2006 г. са 17. Най-напред се е интересувала от положението на ромите, които са обект на нейно внимание още от времето, когато е била журналистка. Напоследък обаче тя е разширила тематичното си поле: пита за законността на царските имоти, подозрителната сделка за магистрала "Тракия", злоупотребата с пари по програма САПАРД, безконтролното дълбаене на реките за пясъци, отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност, липсата на държавен контрол над условията за труд в частния сектор, расистките изяви на "Атака" и пр. Комисията спазва 6-седмичния срок и обикновено й препредава какво твърдят официалните български власти по повдигнатите въпроси. Не е проличала досега склонност у Брюксел за подробни разследвания при всяко питане, но несъмнено това е начин да бъде привличано вниманието му към едни или други нередности.
Ели де Хрун си намери напоследък подгласник - Ерик Майер, който е член на групата на крайнолевите в Европарламента като представител на Партията на демократичния социализъм, наследничката на комунистите от бившата ГДР. Той е от първенците по евродепутатски питания, като за две години и половина е отправил 217 въпроса към Комисията (естествено по всякакви теми, а не специално за България). В сравнение с него председателката от европейска страна на парламентарния комитет ЕС-България Катрин Ги-Кен (френска социалистка) е задала досега само 1 въпрос, и то не за България. Ерик Майер е особено настойчив по темата за магистрала "Тракия".
Интересно е, че българските власти

не остават длъжни на общественото мнение,

което търси европейска подкрепа срещу тях, и контраатакуват също чрез европейски аргументи. Родната Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) заяви през декември, че е получила писмо от Главна дирекция "Конкуренция", която едва ли не одобрявала непрозрачната сделка за магистрала "Тракия". КЗК обаче не показа писмото, защото ЕС бил поискал да бъде засекретено. На въпрос на "Сега" дирекцията в Брюксел отговори, че нейният шеф Филип Лоу не е изпращал такова писмо и не знае нищо за него.
Заканата "Ще те дам на Европа!" се чува все по-често по различни поводи. Недоволни от приватизацията на киноцентъра "Бояна" разтръбиха в средата на март, че са алармирали евродепутати за опасността българското кино да се превърне в придатък на американското - каква гавра с европейската култура! За целта те потърсили контакт главно с френски евродепутати, които по национален дух са чувствителни на тема културно разнообразие. Те пратили писмо с възмущение до премиера Сергей Станишев.
Софийският кмет Бойко Борисов пък лично изразил на 17 март в Брюксел възмущение от Станишев, че не го подкрепя за решаване на проблема с боклука на столицата. Комисарят Оли Рен и сътрудничката му Бриджет Чарнота изслушали болката му и се възползвали да го подпитат за организираната престъпност. Не е изключено компетентните му оценки по темата да намерят място във втория мониторингов доклад, който ще бъде огласен на 16 май. Премиерът Станишев не скри раздразнението си.
Най-добре утъпкана обаче е пътеката до съда в Страсбург, където българите се научиха да съдят държавата си заради неправдите, на които ги подлага. Интересно е, че посоката им показа покойният бивш премиер Андрей Луканов, който пръв осъди България през 1997 г. (посмъртно). Оттогава са излезли над 70 присъди, а повече от 2300 жалби са стигнали до последна инстанция и чакат решение на европейския съд. Зад всяка от тях стои голяма неволя, защото българите са изчерпали всички възможности да се оплачат в родината си, а Европа е останала последната им надежда.



Ели де Хрун се изявява като най-активна "българистка" в Европарламента. Тя води лична война с наблюдателя от "Атака" Димитър Стоянов, който на тържеството за България на 14 март стоя зад гърба й (с изрусената коса), но не й проговори."

[dibo]

"Сам паднал, ударил се"

Калин Донков, вестник "Сега" 14.04.2006г.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2214&sectionid=5&id=0001301

[Гост]

Опасна посока на разсъждение би била да се смесва естествените патриотични чувства със опитите да се скриват кирливите ризи. Едно всъщност няма общо с другото.

[messire Woland]

Опасна посока на разсъждение би била да се смесва естествените патриотични чувства със опитите да се скриват кирливите ризи. Едно всъщност няма общо с другото.

Хм, а ти чете ли статията? Както и да е, моето лично мнение е, че най-гадно е именно когато някой се опитва да покрие гнусните си постъпки прикривайки ги зад националистически лозунги. И че не бива заради патриотизъм (криво разбран всъщност) да се покриват престъпления. Явно е обаче, че често се получава, че някой развява националния флаг за да прикрие простотиите си и да избърше мръсния си задник с българското знаме.
Статията си е съвсем на мястото.

[Гост]

Четох я и ссъм съгласен - когато става дума за опити за прикриване на кирливи ризи. Това обаче не бива да се подвежда под един знаменател с нормалния патриотизъм. Те кирливите ризи могат да се крият и под други лозунги, сами по си "правилни".