Аз лично смятам, че понятието "психология на народ", като тук "психология" е метафора, може да се използва дотолкова, доколкото индивидите, съставящи този народ, обитават пресичащи се реалности - понятието се отнася до точките на пресичане, т.е. до общото. А база за такава общност има и то значителна. Като се замисля, тенденцията е тя по-скоро да нараства, отколкото да намалява. Обаче, с оглед на съществуването на отделни обособени групи вътре в "народа", по-скоро ще става въпрос за няколко "психологии" .
Та мисълта ми е, че на практика "произволността" е много по-малка, отколкото може би изглежда - имам предвид, сред хората, съставящи "народа". Тя е функция на опита, интересите, целите и възможностите им, а те се формират въз основа на всекидневната реалност, с която се сблъскват и особеностите на информационната среда, в която пребивават. Склонен съм да мисля, че всичко това води към намаляваща "произволност" (т.е. уникалност, различност в личностен смисъл) и нарастване на подобията.
Средството за обхождане на площта на това общо пространство са допитванията или проучванията - стига да са проведени грамотно.
Та мисълта ми е, че на практика "произволността" е много по-малка, отколкото може би изглежда - имам предвид, сред хората, съставящи "народа". Тя е функция на опита, интересите, целите и възможностите им, а те се формират въз основа на всекидневната реалност, с която се сблъскват и особеностите на информационната среда, в която пребивават. Склонен съм да мисля, че всичко това води към намаляваща "произволност" (т.е. уникалност, различност в личностен смисъл) и нарастване на подобията.
Средството за обхождане на площта на това общо пространство са допитванията или проучванията - стига да са проведени грамотно.
Comment