Струва ми се, от чисто психологическа гледна точка Чърчил се отличава от останалите британски политици от онова време (примерно Чембърлейн) с това, че, въпреки че самият той е бил джентълмен, е имал достатъчно добър усет да не приема всички насреща си също като джентълмени. Затова той е успял да прецени и е очаквал от Хитлер поведение на случайно издигнал се австрийски селянин, а не на фюрер на Германия. Имаше някъде описание колко бил изненадан Чембърлейн от пакта Молотов-Рибетнтроп. Що ли си мисля, че Чърчил не е бил изненадан от него...
Затова и отношението му към балканските народи и в частност към България е като към неджентълмени, като към селски народ - ами ние сме си такива.
Затова и отношението му към балканските народи и в частност към България е като към неджентълмени, като към селски народ - ами ние сме си такива.
Comment