Струва ми се безсмислено да са съществували едновременно външна-каменна и вътрешна-дървена ограда.
Това не изключва, разбира се възможността за известно време двете стени да са съществували заедно. Но със сигурност дървената е предшествала във времето каменната. В момента, в който е построена каменната крепостна стена се обезсмисля вътрешната, дървена ограда. А за опожарените постройки в Плиска, не знам дали са били дървени, или каменни. Но археологията показва дървени строежи под каменните дворци.
Това не изключва, разбира се възможността за известно време двете стени да са съществували заедно. Но със сигурност дървената е предшествала във времето каменната. В момента, в който е построена каменната крепостна стена се обезсмисля вътрешната, дървена ограда. А за опожарените постройки в Плиска, не знам дали са били дървени, или каменни. Но археологията показва дървени строежи под каменните дворци.

! Но по темата. Първо не бива да се бърка строителство и архитектура. Пишем за строителни традиции не за архитектурни. Какви са българските? От древните бактрийски градове, български градове на Кавказ, крепости в пределите на СВБ (за градове ще пиша, като направя проучване) до големите градове на ВБ, вътрешния град на Плиска, Преслав, Мундрага, Дръстър (да не се бърка с ранно и късноримската крепост/град) и др. се наблюдава един факт - строене с големи дялани камъни т.нар. квадри. Както правилно отбеляза Dilana, строителните традиции в крепостното строителство на ПБЦ и ВБЦ са коренно различни. При ВБЦ се строй с дребен ломен камук и/или тухли от печена глина със дървени или тухлени сантрачи т.е. типично късно римско строителство. Такова е било и по-времето на ПБЦ но в Источно-римската Империя (вижте в София базиликата "Св. София" датирана от 5-ти/6-ти век). Идват българите на Балканския п-ов и строят своите крепости по коренно различен начин. Този начин изисква наличие на голям брой каменоделци, проектиране и напасване на квадрите. Само да не си помислите, че това са славяните, по тези квадри са повече от половината български руни намерени и в Плиска и в Преслав. Смята се че точно тези руни са били указание за това коя квадра на кое място трябва да се сложи или знаците на различните "бригади". Вътрешната крепост на Плиска е била около 800 - 1000 дка, но Преслав е 7 кв. км. (за справка Константинопол построен от Константин е горе долу толкоз около 7.5-8 кв.км, по късно Теодосий го разширява). Преслав е завършен през 893-та (или и 6-та мързи ме да проверявам), но от кого е построен - надали от ромейте, славяните или някои други. За Мадарския конник писа Цезарят - абсурдно е да се твърди, че има каквото и да е православно или тракийско влияние - единствено персийско, но е абсурдно, че са го строили перси. Граничните валове - няма номадски етнос/народ, който да копае гранични валове (някъде имаше публикации за общата дължина - не е като Китайската стена, но е внушителна цифра).
Comment