Военни паметници и гробища

[Longanlon]

koito lije zadnici - qde laina. rano ili kysno...

[Shelenberg]

Абсолютно си прав.

[ISTORIK]

Нашият министър – председател даде интервю пред италианския вестник “Corriere della sera”. На италиански език.
В това свое интервю, Симеон II Сакскобургготски каза: “Българите, все още, не са напълно подготвени за приемане на страната ни в Европейския Съюз.” И обясни, че “манталитетът и културата ни, на този етап, не са съвсем подходящи за европейската общност.” Според него, “една от причините за изоставането на българите е идеологията на марксизма, която, за около половин век, е променила манталитета им до степен, неадекватна на съвременността.” Пак според него, “за излизане от кризата, е неоходимо да се реформира българското правосъдие и да се подготви нов политически елит.” И, накрая, той каза още нещо - “За влизането в ЕС, са необходими огромни усилия.”...
Няколко дни, след публикуването на въпросното интервю, 10 000 български седмокласници трябваше да се преборят с конкурсния изпит по литература, който да ги изстреля в престижните училища.
По силата на жребия, наложи се децата да покажат умението си да разсъждават на тема “Една българка във време на изпитания”. Става дума за разказ на Иван Вазов, в който турска потеря преследва ранен български четник, борец за освобождението на България от османотурско владичество.
Подлагайки на опасни рискове своя собствен живот, както и живота на болното си невръстно внуче, героинята в разказа – баба Илийца – с нечовешки усилия, успява да изтръгне кола, на който е завързана една лодка и успява да преведе бунтовника, в нощта, през бурната река - “към светлите национални бъднини”...
Децата трябваше, в обобщение, да подчертаят благородния и оптимистичен образ на българката. За да откроят доброто, положителното начало, трябваше да го противопоставят на злото. А злото, според замисъла на писателя, е турската потеря.
“Защо турската потеря се счита за зло, за лошо, след като тя олицетворява легитимната държавна власт, в случая – тази на турците?” - питат някои днешни български интелектуалци, в стремежа си да бъдат забелязани.
Ами, защото тя представлява поробителите, чуждото владичество. Защото, по времето на Захари Стоянов, Христо Ботев и Иван Вазов, актуалните социални и политически потребности са изисквали от българите да могат “силно да любят и мразят”.
И точно в деня, в който се провеждаше изпита по литература, медиите съобщиха за новата идея на някакви “евромутанти”, в подножието на българския връх Шипка да бъде издигнат паметен знак (паметник или паметна плоча) за 14 000-те турски войници, загинали там, през 1878 г., за да може да продължи владичеството на османските турци над нашите земи, за да може да се удължи робството българско.
Какви ли мисли са вълнували, в този ден, детските души на седмокласниците?! Но не за това отваряме дума...
В основата на скандала стои един разговор между заместник – кмета на Пловдив – Здравко Зафиров (бивш заместник – министър на отбранатам а после - и на вътрешните работи) с турския консул в Пловдив. Първият поискал да се почете с паметен знак паметта на българските войници загинали пред Одрин, а вторият – паметта на турските войници, загинали в България. Идеята за изграждането на паметен знак на турските войници под Шипка датира от миналия век. По – точно, датира от времето на ексминистъра на отбраната Александър Сталийски и заместника му Дянко Марков (1992 г.). Тогава началникът на Щаба на турската армия попитал защо у нас има толоз много паметници на руските войници, а няма ни един паметник на турските войници, които също са загинали в тук.
Както всяка нова идея, така - и идеята за построяване на турски паметник в началото на Шипченския проход много бързо се сдоби както със свои върли противници, така - и със свои върли защитници.
Не са лишени от логика аргументите и на едните, и на другите. Историците проф. Георги Марков и проф. Божидар Димитров припомниха факта, че същите турски войници, в чиято памет ще бъде издигнат паметникът, преди да загинат на връх Шипка, по пътя си към Шипченския проход, са изклали 30 000 българи - мъже, жени и деца.
Според тях, подобна идея представлява финансова и политическа сделка с историята, груб опит последната да бъде пренаписана и политизирана, в угода на псевдоевропейски критерии.
Кметът на Казанлък – Стефан Дамянов – смята, че поставянето на паметник на турските войници, загинали под Шипка, е неуважение към другите паметници, вече изградени там.
Руската писателка Татяна Полякова сравнява поставянето на паметник на турските завоеватели под Шипка с поставяне на паметници на Адолф Хитлер или на Херман Гьоринг в центровете на Москва, Париж и Лондон. Или с поставянето в Русия на паметна плоча за загиналите монголо – татарски нашественици! Според нея, не толкова за руснаците, колкото за самите българи, е оскърбителен фактът, че на връх Шипка няма паметник на генерал Столетов – командира на българските опълченци (7500 д.). “Защото не е достатъчно, че сте били няколко века под турско владичество, но, сега, трябва да вдигнете паметник на своите поробители, в знак на благодарност за това, че са ви поробили! Да се постави паметник на турските войници, които, в течение на 500 години, са вършили (не само тук) абсолютно невъобразими неща, от гледна точка на християнските ценности, е същинско безобразие!”
Може би, не трябва да влагаме историческа омраза към турските войници от онази епоха; те са изпълнявали заповеди, дадени във време на война. Французите са казали: “На война – като на война!” Може би, точно по тази причина, проф. Вера Мутафчиева – историк и писател, каза, че не би имала нищо против един такъв паметник. Само, дето, все още, не сме дорасли, за да демонстрираме наличие на такава висока толерантност. Професорката цитира своя по – млада колежка: “Представете си един народ, който, в течение на 5 века, не е дал нито един свой син за войник... Като изключим еничерите. По това време, турците тичат напред – назад, от Иран до Австрия, като, всяка година, дават купища кървави жертви. За разлика от тях, ние сме успяли да съхраним своите мъже.”
Някак е неудобно да попиташ, за каква кауза турците са търчали между Иран и Виена – цели пет века, при това...
Според Здравко Зафиров, идеята за такъв паметник е тест за готовността ни да станем европейци. Той смята, че не е бил разбран правилно и е получил незаслужени упреци...
Други радетели за поставянето на паметник на турските войници под най – българския връх са журналиста от радио “Нова Европа” (бившето радио “Свободна Европа”) Георги Коритаров, бившият директор на Военноисторическия Музей – полк. Петко Йотов, председателят на Национания Комитет за построяване и за възстановяване на войнишки паметници – Владимир Кисьов. Според тях, герой се става, само когато се сражаваш с герои. А пък не е толкоз важно, че едните са загинали за освобождението на своя народ, а другите – за да се запази империята им, а, с нея – и статуквото, тоест – турското владичество.
Общинският съветник от квотата на ДПС (в Пловдив), Инан Алиев, обяви, че дарява 100 лева за турския паметник под Шипка. Това е явен призив към турското население у нас да се нареди на опашка за донорство. Турчеещите се цигани също може да се наредят на тази опашка. Не е необходимо Турция да участва по никакъв начин в градежа на този паметник. За какво е “петата колона” от нови еничери и от нови предатели у нас? Предстои да видим дали самата Турция ще подкрепи една такава идея...
По европейски толерантните неспециалисти би трябвало да знаят, че историческите потребности на една минала епоха са принудили турците да създадат своята империя с огън и меч. Но Историята не е успяла да им отнеме тяхното благородство, поради което те са оставили правото на религиозна свобода, на икономическа инициатива и на местно самоуправление на поробените (или, може би - на приобщените към империята) народи. Сред които, за щастие (sic!), сме били и ние – българите. Днес, в XXI век, европейците продължават да се “радват” на присъствието на Турция, в рамките на континента Европа. В едно недалечно бъдеще, тази държава също би могла да бъде приета в Европейския Съюз... Като, по този начин, ще се възстанови Османската империя! Ще се изпълни турският национален идеал... Ако е било писано да стане...
В този ход на мисли, възниква един логичен въпрос...
Каква е причината и какъв е поводът, в кризисни времена, моменти от историята да се замесват в актуалната политика, в дипломатическите преговори?
Един лесен отговор е, че, когато не могат да решат труден проблем, когато “произвеждат” слаба политика, некадърните политици търсят оправдания за действията си в прецеденти, извършени в миналото. Или, казано с други думи, ползват историята като своя патерица.
Необмислено е твърдението, че трябва да направим паметник на турската армия при Шипка, за да види “Европата” (по израза на бай Ганьо) колко сме толерантни. Не, че не е нужно историческата омраза да бъде заменена от толерантност, за да се консолидира (спои, заздрави, укрепне, обедини) европейската общност. Примерите в тази насока, които ни дават Франция и Германия, са повече от красноречиви.
В случая, тази инициатива е, откровено казано, тъпа, не само, защото не е трудно да се забележи, че обединена Европа иска да приобщи в редиците си Турция по – малко (sic!), отколкото иска нас – българите... или пък – румънците.
Превръщането на исторически натрупалите се противоречия и подозрения между два народа във взаимно желание за сътрудничество, най – вероятно, ще се окаже доста по – сложен и по - продължителен процес. Дългият път от нетолерантността и подозренията към сътрудничеството, доверието и толерантността не може да бъде скъсен, посредством изграждането на един парадоксален по своята същност паметник.
Освен това, някой питал ли е Турция, дали турците биха се съгласили да се извиси един непреходен знак, който натрапчиво да им припомня за тяхна мащабна военна катастрофа, отбелязала началото на края на Османската империя?
Всъщност, всеки човек желае да се запише в историята, независимо от пространството, което заема в реалния живот на обществото и от историческото пространство, за което претендира, че трябва да му бъде отредено. Важното е да те има записан в историческите анали, а пък оценката на личността и на делата ти няма никакво значение, след оттеглянето ти от политиката или след настъпването на смъртта ти - нали тази оценка идва, именно, защото съществуването ти и делата ти са били регистрирани!
Вероятно, български политици, журналисти и интелектуалци, на които им предстои да бъдат покрити с позор или дори - със забрава, се опитват да покажат, че са живи, че, все още, мърдат... Че, все още, могат да се подмазват – на когото трябва и, когато трябва.
Става дума, както се е изразил нашият министър – председател, пред италианския вестник, за един манталитет, неадекватен на историческите потребности на настоящата епоха. Това се получава, когато се мъчиш да правиш нещо, което никой нито изисква, нито очаква от теб. Самовнушението, че някой иска нещо от теб (а, в действителност, този “някой” дори и не подозира, че “иска” нещо от теб!), е болестно състояние на психиката.
Вече стана дума, че, в голяма част от случаите, когато се изправят пред трудно разрешим проблем, новите политици повтарят действията на своите предшественици... Нищо, че, за да заемат местата им, новите управленци неистово са отричали старите! Най – елементарната, инстинктивната реакция, когато срещнеш затруднение, е да видиш как поколенията преди теб са се опитвали да го отстранят. Но, когато не ти стига акълец, на базата на историческия опит, да надграждаш, идват нелогичните и анахронични опити да повтаряш методи и методики, без да ги осмислиш, преди това.
Какво означава това: “Хайде да сложим такъв паметник!”? Добре, нека го сложим! А, след това, как ще живеем с него?
Не е случайно, че идеята за този паметник идва от Пловдив...
Пловдивски общинари и политически активни граждани, през последните години, демонстират новаторство в отношението си към историята, към родовата памет, към начините за отдаване на почит на различни личности и събития. Подписки, нелицеприятни кавги, обвинения в продажничество, национално предателство, незачитане на историята и всякакви обиди съпътстват издигането на повечето паметници в най – новата история на Пловдив.
Ето един кратък списък на най – дискутираните паметници в нашия град: Петър Ченгелов, Альоша, Гюро Михайлов, Мильо, Сашо Сладура, Момотару (японец), Филип II Македонски, жертвите на репресираните от комунистическия режим, избитите след 9-ти септември католически свещеници...
Възможно е, след около 20 – 25 години, децата ни да мислят, че турците са освободили българите от руско владичество. Ако не разказваме историята на децата си, ако не им я напомняме непрекъснато, тя наистина ще бъде забравена. Защото народ, който не се интересува от миналото си, не се интересува и от бъдещето си, народ който не познава историята си, е обречен да я повтаря. Трябва да се учим от историята, за да не повтаряме старите грешки – и наши, и чужди. Вече сме направили толова много грешки, че, ако продължим в тази посока, ще се самоунищожим.
Една непростима грешка е намаляването на часовете по история в училище (2002 г.)!
Друга непростима грешка би била построяването на джамия в двора на Рилския манастир, където се извисява донжонът Хрельова кула!
На психолозите е известно, че всяка промяна на съзнанието води, като свое следствие, до промени в личността. (И обратното.)
Трябва да сме много внимателни, когато се правят опити за подмяна на българското историческо съзнание или на българското национално самосъзнание!
Да бъдем бдителни!


Накрая, нека видим, на кого предстои да бъде издигнат паметник под връх Шипка?

Сюлейман паша (европейски възпитаник) заповядва да бъдат унищожавани безмилостно всички български села и всички българи, без разлика на пол и възраст, срещнати по пътя на армията му. Само за няколко дни, турците от тази армия изколват повече тракийски българи, между Одрин и Стара Загора, отколкото са загиналите през Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.) наведнъж! Армията на Вейсел паша е съставена от войници, унищожили хиляди българи в долината на р. Тунджа, през лятото на 1877 г., разпъвали са на кръст ранени руски войници, гнусно са осакатявали и обезобразевали трупове на убити руснаци и български опълченци. Войските, защитаващи връх Шипка, имат лични сметки за оправяне точно с тази армия, но военната дисциплина ги заставя да стоят в окопите си повече от 4 месеца и да търпят издевателствата на турците. В интерес на истината, трябва да споменем, че ексцесиите, извършени от редовната турска армия над мирното българско население, над пленените и над убитите, не надминават обичайните равнища за всяка война в Европа, по това време. Разбира се, имало е случаи на жестоки кланета на жителите на цели градове и села (Новачене, Карлово, Каварна...), но тези кланета са били извършвани от мобилизираните турски запасняци и доброволци, от бандите, които се движат зад всяка побеждаваща армия.
Голямото изключение е армията на Сюлейман паша (1877 г.), командвана, по – късно, от Реуф паша и, в навечерието на руското настъпление - от Вейсел паша. По ред оценки, 2/3 от 30 000-те мирни българи, изклани през тази война, се падат на тази армия.

[Parabellum]

Евала Историк! Бравос!!!!
Ама това нещо май трябва да се прочете в Парламента, като преди това сме навързали депутатите. Един ще ги млати со сопа у главата, а друг ще им чете историята и ще им припомня някой работи.
Я сега и един въпрос от мен.
Трябва ли да се издигне паметник на турските войници загинали през 1916-17-та в Добруджа?

[Shelenberg]

Ами да ти кажа чесно мисля си най-добре изобщо да не се строят никакви паметници на турски войници. Едно че пак ще има големи спорове и второ все пак те са били наши поробители цели 5 века е вярно че ти питаш за ПСВ, където сме били съюзници, но си мисля че пак не е редно. А ти какво мислиш?

[ISTORIK]

Тук можете да прочетете твърде интересни мнения и предложения...

http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=2045&st=0

[Parabellum]

Десни искат да се махне паметникът на Съветската армия в София
В инициативния комитет са Анастасия Мозер, Тошо Пейков, депутати от СДС и ОДС

В обръщение на инициативен комитет за събаряне на паметника на Съветската армия в София се заявява, че е време за незабавни действия столицата да бъде освободена от паметника на Съветската армия окупаторка, предаде БНР.
В комитета влизат лидерката на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер, Тошо Пейков от движение "Оборище", депутатите Лъчезар Тошев от СДС и Иван Иванов от ОДС.

"Инициативният комитет за освобождаване на столицата от паметника на Съветската армия окупаторка" призова всички демократично мислещи българи да обединят усилията си и "с нашия могъщ глас и воля на свободни граждани да принудим компетентните общински и държавни органи да се вслушат в решителното ни искане: "Освободете, колкото може по-скоро, българската столица от този мрачен символ на едно още по-мрачно минало!", допълва БНР.

Мозер, Пейков, Тошев, Иванов и други членове на комитета питат "не е ли срамно за всеки софиянец, за всеки български патриот и родолюбец, че най-внушителният по своите размери паметник е на чужд войник с шмайзер в ръка и на една чужда армия, които донесоха на щиковете си комунистическо-болшевишка тирания".

Паметникът бе определен като "позор", като "символ на злото", което стърчи на височина над 50 метра.

Дори шмайзерът на Альоша е обърнат надолу, а не нагоре, коментира Анастасия Мозер.

Инициаторите бяха категорични, че монументът не трябва да се разрушава и събаря, а да се демонтира и премести в специален резерват или алея за символите на комунизма, където екскурзовод да показва езическото скулптурно изкуство от времето на соцреализма.

Скоро е 60-годишнината от Девети септември 1944-та. Догодина пък се навършват 60 години от победата на антихитлеристката коалиция над фашистка Германия. Денят на победата се отбелязва на 9 май в Русия и на 8 май в съюзническите й държави, където го наричат "Victory in Europe (VE) Day".

Паметник на съветския воин има дори в Берлин, в знак на почит към всички 21 000 бойци от Червената армия, загинали при превземането на столицата на нацистка Германия.

В парка "Трептов", където се намира той, са погребани 5000 от тях.

Миналата есен 12-метровата фигура бе демонтирана за реставриране и върната на мястото си в началото на май, в навечерието на Деня на победата.

В едната си ръка войникът държи меч, с който разсича нацистка свастика, а в другата - спасено германско момиченце.

Заедно с хълма, на който е поставен, височината на паметника достига около 30 метра.

Скулптурата е изработена в Ленинград и докарана с кораб в Берлин, а официалното й откриване е било на 8 май 1949 г.

Обновяването на 40-тонната статуя струваше на германската държава 1,5 млн. евро, а от 1999 г. насам за поддръжка и реставрация на съветските военни мемориали в Берлин са похарчени над 6 млн. евро, като ежегодно за тази цел се заделят 1 млн., обясняват местните власти.

В германската столица има три такива паметника, но този е най-известният в света, посветен на Втората световна война.


Това са новините в столицата ни!

[Imperial]

Десни искат да се махне паметникът на Съветската армия

Какво толкова им пречи историята. Като го махнат няма да се изтрият събитията.

Виж, доста по-ефективно според мен би било плочата, където пише какъв е паметника, да е по-информативна и да обяснява какво точно са правили съветските войски в Б-я.

[Parabellum]

Именно. Или пък да направят музей на Комунизма.Всякакви джунджурии да сложат вътре, юбилейни монети, медали, значки, пионерски и чавдарски връзки.Та това ни е Историята все пак

[TVV]

Омръзна ми вече от плановете на разни политици за паметниците. Ту искат да построят паметник на поробителя на Шипка, ту решат да бутнат някой, понеже бил "комунистически". Не им ли стигна мавзолея (който можеше да се превърне в отлична туристическа атракция), не им ли беше достатъчен паметника на Филип Македонски (така и не стана ясно защо именно на Филип Македонски му построиха паметник), че сега искат още да бутат и да променят?
Иска ми се да оставят паметниците на мира. Или поне това което остана след ромските набези от тях. Такива като този на руската армия именно за това служат: за да напомнят някогашната глупост в опитите да бъде възвеличено нещо доста преходно, каквото е бил комунистическия тоталитарен режим. С други думи, паметници на глупостта си имаме, нека стоят те, вместо да строим нови.

[Longanlon]

добре де мамка му, как няма за толкова години поне един, дето да подеме инициатива за махане на грозилището на Старчев от пред НДК? толкова неща събориха а онова си стои на пъпа на София и рони части от собствената си грозота.

[messire Woland]

Ами, явно това е начина една партия да вдигне шум около себе си, за да "раздвижи" масите.
Според мен не трябва да ги махаме - нека седят, за да напомнят на нас и на поколенията след нас за историята ни.
А паметника пред НДК ... да, може би трябва да се махне. А може би не - той също беше исторически, или поне беше станал известен с идиотията и "партизанското си име" в цяла Източна Европа, във всеки случай, колкото познати чужденци (от соцстраните) да са идвали, всеки е питал: "а къде е тука седмоглавия петохуйник"? В собствената си транскрипция де, ако не знаеха добре български. Така че - и това е един вид забелжителност.

[фон Цеков]

Няма нищо лошо да има паметник на руската /не съветска../армия.Все пак малко признателност не е излишна,милиони руски воиници дадоха живота си в борбата с нацитата.Паметник на кумунизма казвате?Значки монети и тнт.....абе пичове та ние живеем в такъв музеи на комунизма.....Управляват ни бивши партиини и комсомолски секретари....Те тва ако не епаметник незнам кое.А тва дето седи пред НДК верно е супер грозно а и опасно щото се разпада а и никои маи не знае какъв му е смисала...

[фон Цеков]

Няма нищо лошо да има паметник на руската /не съветска../армия.Все пак малко признателност не е излишна,милиони руски воиници дадоха живота си в борбата с нацитата.Паметник на кумунизма казвате?Значки монети и тнт.....абе пичове та ние живеем в такъв музеи на комунизма.....Управляват ни бивши партиини и комсомолски секретари....Те тва ако не епаметник незнам кое.А тва дето седи пред НДК верно е супер грозно а и опасно щото се разпада а и никои маи не знае какъв му е смисала...

[Хурса]

Абе, то само това пред НДК да беше. В парка Заимов има около 100 "произведения" на модерното изкуство, които и Софийското бонище биха загрозили. Да не говорим за статуята-недомислица пред националния стадион. За това според мен въпроса е не дали да се махне паметника на съветската армия, а какво ще се сложи на негово място. Ако ще слагат още такива "творби" на недоказа ли се скулптори, то подобре да оставят паметника.