Организационна история на БА

[dibo]

Българска армия през Първата световна война - максимална численост:
425 пехотни дружини (335 бойни)
88,5 ескадрона (61 бойни)
396 батареи
15 пионерни дружини
877 392 човека

Българската пехотна дивизия разполага по щат с артилерийска бригада от 2 скорострелни полка и 1 самостоятелно нескорострелно отделение (3 батареи по 6 оръдия). Всеки полк има по 2 отделения по 3 батареи по 4 оръдия. Към един от полковете има планинско артилерийско отделение с 3 4 оръдейни батареи.
Конната дивизия има конно артилерийско отделение с 2 батареи по 4 оръдия.
През войната са сформирани 10 нови артилерийски полка, вкл. 1 тежък и 13 противовъздушни батареи.

[dibo]

31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
Създаден е на 1 март 2002 г. като 1-ви отделен механизиран батальон в състава на командване “Изток”. От 1 юни 2003 г. той е реорганизиран в 31-ви отделен механизиран батальон. А от 1 юни 2005 г. формированието е преподчинено на 2-ра Тунджанска лека пехотна бригада, която от 1 юли 2012 г. става механизирана.

[dibo]

База за командване, управление и наблюдение.

Формирането, структурната организация и дислокацията е извършено в изпълнение на заповед № ОХ-01/31. 01. 2012 г. на министъра на отбраната на Република България след реорганизация и обединяване на структури от състава на ВВС. В Базата се вляха радиотехническите формирования; формированията за комуникационна, информационна и навигационна поддръжка; центрове за командване и управление; центрове за военно ръководство на въздушното движение (ВРВД); Метеорологичния център на ВВС; авиационно-техническа база.
Базата за командване, управление и наблюдение осъществява непосредственото управление на войските от Военновъздушните сили при изпълнение на ежедневните им дейности по поддържане на постоянна бойна готовност, участие в операции, контрол на въздухоплаването, координация с ведомства и специализирани структури при управление на въздушното движение, радиолокационно наблюдение и комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на системата за командване и управление на ВВС.
От създаването си до днешни дни, в базата се носи непрекъснато бойно дежурство за осигуряване на въздушния суверенитет на Р България и изпълнението на мисията по Air policing в рамките на Интегрираната ПВО и ПРО система на НАТО - NATINAMDS.
Oбразци техника на въоръжение във формированията: РЛС ВТ-1, радиостанция Р-145 и др.

http://airforce. mod. bg/bg/?page_id=11486

[dibo]

Трудно е да се изброят военните формирования, които са били дислоцирани на територията на Пловдивския гарнизон. Едни отдавна са останали в историята, като 2-ра Тракийска дивизия и 9-и пехотен полк. Други, като авиобазата в Чешнегирово, зенитно артилерийският полк, свързочният полк, химическият батальон, парашутният батальон, радиотехническият батальон, артилерийският разузнавателен дивизион, строителната дивизия и строителният полк, бяха закрити в последните 20-30 години. Все пак да припомним по-големите формирования, които и сега са част от Пловдивския гарнизон.

* 68-а бригада “Специални сили” се смята за наследник на Парашутната дружина. Началото обаче е поставено през 1964 г. , когато са създадени 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база и 86-а Учебно-парашутно разузнавателна база в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк. От 15 декември 2000 г. тя носи сегашното си наименование - 68-а бригада “Специални сили”. На 1 февруари т. г. се състоя тържествена церемония по обособяването на формированието като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната.

* 3-та авиационна база има предшественици още от 1940 г. , но съвременната й история започва от 17 март 1951 г. На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано в 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Air Policing.

* 24-та авиобаза е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза “Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.

* 110-и логистичен полк е създаден на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване. Тя е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.

* 91-ви инженерен батальон води началото си от 1 април 2000 г. Тогава бе създаден 91-ви полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.

* 182-ра група за контрол на придвижването съществува от 2005 г. Формированието е създадено, защото са възникнали нови предизвикателства заради участието на Българската армия в мисии зад граница. Започнало е изпълнението не само на задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но вече и с въздушния транспорт.

* 2-ра зона за управление и наблюдение e създадена на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН. Комуникационните и РТВ специалисти носят 24-часови дежурства по радиолокационно наблюдение на въздушното пространство и комуникационна поддръжка на ВВС.

* Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност е създадена на 1 септември 1946 г. Подчинена е на бригада “Логистика” от състава на СКС.

* Военна болница - Пловдив, реално съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Пловдив, към ВМА.

* Регионална служба “Военна полиция”

* Военен съд

* Военна прокуратура

* Военно окръжие

http://armymedia. bg/archives/93447


През годините военните формирования в Пловдивския гарнизон винаги са били с изключителен принос към отбранителната мощ на Българската армия. Едни от тях бяха съкратени или намалени по състав, други придобиха нови способности. Но гарнизонът и сега си остава най-големият в страната. Ето някои формирования и структури, които сега са в рамките на гарнизон Пловдив и успешно се справят с днешните предизвикателства.

Съвместното командване на специалните операции (СКСО)

с командир генерал-майор Явор Матеев (началник и на Пловдивския гарнизон) е военно формирование, пряко подчинено на началника на отбраната. То е с постоянна степен на бойна готовност, изпълнява задачи от пълния спектър специални операции чрез носене на постоянно бойно дежурство, включително дежурство в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО.

Предшественик на СКСО е 68-а бригада “Специални сили”. Нейното начало е поставено през 1964 г. , когато са създадени 68-а учебно-парашутно разузнавателна база и 86-а учебно-парашутно разузнавателна база. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. След тази дата са обединени в едно формирование, което от 1980 г. се нарича 68-и парашутно-разузнавателен полк, а от 15 декември 2000 г. стана 68-а бригада “Специални сили”. С Постановление № 274 на Министерския съвет от 28 октомври 2019 г. бригадата бе трансформирана в Съвместно командване на специалните операции.

3-та авиационна база “Граф Игнатиево”

с командир бригаден генерал Димитър Петров осигурява надеждна защита и гарантиране на въздушния суверенитет на Република България в интегрираната система за ПВО на НАТО. Авиобазата има предшественици още от 1940 г. , но съвременната й история започва от 17 март 1951 г.

На 17 август 1994 г. формированието с тогавашното си име 19-и изтребителен авиополк е преструктурирано В 3-та изтребителна авиационна база. От 29 март 2004 г. авиобазата е включена в интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО Ай РоПсюд.

24-та авиационна база

с командир бригаден генерал Димитър Иванов носи дежурство с готовност за изпълнение на специфични задачи на територията на цялата страна, като аварийно-спасителни дейности, наблюдение и участие в гасене на пожари, въздушно и химическо разузнаване. Наследник е на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на бойната вертолетна авиация на България през 1961 г. През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза. От 1 юли 2012 г. в нейния състав влиза 16-а Транспортна авиобаза “Враждебна”, която е трансформирана в Транспортна авиационна група.

110-и логистичен полк

с командир полковник Костадин Добрев извършва ремонти на различни видове техника и транспорт за нуждите на формированията на Сухопътните войски. Полкът съчетава идеята за единна и пълна логистична поддръжка. Създаден е на 1 октомври 2000 г. като 110-а бригада за материално-техническо осигуряване, която пък е наследник на 2-ра ремонтно-възстановителна база и на тиловите складове на Командването на Сухопътните войски и 2-ри армейски корпус. През годините формированието е претърпяло редица реорганизации. От 1 юли 2013 г. наименованието му е 110-и логистичен полк.


91-ви инженерен батальон

с командир подполковник Петко Петков взема активно участие в много операции по подпомагане на населението при ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, формированието води началото си от 1 април 2000 г. , когато бе създаден 91-ви позиционен полк. От 1 юни 2008 г. полкът бе редуциран в батальон с увеличение на личния състав и стана част от 55-и инженерен полк.

182-ра група за контрол на придвижването

с командир майор Добрин Крълев е военно формирование, създадено през 2005 г. Отговаря за придвижването, организирането, управлението и координирането на транспортното осигуряване на Въоръжените сили на Република България и съюзническите сили в заповяданите възли в зоната за отговорност. Групата изпълнява не само задачи, свързани с железопътния и автомобилния, но и с въздушния транспорт.

2-ра зона за управление и наблюдение

с командир подполковник Тодор Митров осигурява непрекъсната 24-часова комуникационна, информационна и навигационна поддръжка на ВВС, както и наблюдение на радиолокационното разузнаване на въздушното пространство на цялата страна, формированието е създадено на 1 юли 2012 г. в състава на база КУН.

Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност

с началник майор Иван Златарев има зона за отговорност, включваща по-голямата част от Южна България до Черно море. Създадена е на 1 септември 1946 г. Осигурява военните формирования с материални ресурси, извършва контрол по състоянието на храните, съоръженията и съдовете с повишена опасност, мълниезащитата и пожарната безопасност. С изградена система от военни магазини осигурява с униформено и друго вещево доволствие по-голяма-та част от военнослужещите от Българската армия.

Военна болница - Пловдив

с началник полковник д-р Ангел Гозманов е лечебно заведение, осигуряващо непрекъснато изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, включително медицинска помощ при спешни състояния. Осигурява учения, подготовки и тренировки на военните формирования. Реално болницата съществува от 1885 г. Но първата заповед за нейното създаване е на министъра на войната полковник Сава Муткуров от 25 февруари 1889 г. От 2 юли 2009 г. наименованието й е Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Пловдив, към ВМА - София.

Регионална служба “Военна полиция” - Пловдив

с директор полковник Венцислав Радков извършва оперативно-издирвателна дейност за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления от общ характер, разследване на престъпления и техните извършители, разкриване на причини и условия, способстващи извършването на престъпни деяния, и информиране на командирите за тяхното отстраняване. Важен елемент от дейността на службата е осъществяване на охраната на съоръженията на Българската армия, които се използват съвместно с войски от армиите на НАТО.

Военен съд - Пловдив

с председател полковник Асен Шопов е част от системата за национална сигурност, от която зависи военното правораздаване. Спазването на законите, високите професионализъм, обективност и независимост на решенията са водещи фактори в дейността на Военния съд.

Военноокръжна прокуратура - Пловдив

с административен ръководител новоизбрания наскоро старши лейтенант Христо Анчев отговаря за законността и реда във военните формирования и структури в областите Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Смолян, Пазарджик и Хасково.

Военно окръжие - Пловдив

с началник полковник Лъчезар Демирев популяризира военната професия, като организира подготовката на учениците от 9-и и 10-и клас на средните училища, свързана с отбраната на страната. Провежда дейности по набиране на военнослужещи за Българската армия и изграждане на качествен доброволен резерв.

[dibo]

1903-1912

1903-1908 При среден държавен бюджет около 100-120 милиона лева, армията е около 25% от него (25-30 милиона лева). Численост 1906 - 55 212 човека.

Заповед № 60 от 01. 03. 1906 г. при Военното министерство се открива Артилерийска школа, курсовете, на която преминават всички артилерийски началници, полкови командири, началници на артилерийски отделения, командири на батареи. Назначението на школата е да запознае артилерийските началници с артилерийска материална част на полската, и полската скорострелна артилерия, с техническите, балистическите и тактическите свойства на артилерията, да се разяснят основните, върху които са се развили новите правила за стрелбата и новите идеи използвани в артилерията в боя; да се разяснят основните начела, върху които са се развили новите устави, наставления и инструкции, за да има еднообразие, разбиране, тълкуване и прилагане на тези ръководства.
Школата има два курса: теоретически и практически. Теоретическия курс преминава в София през пролетта, а практическия се съвместява с практическите стрелби, провеждани по особена програма. Такива курсове са организирани и през годините 1901-1904 г.

1906
Формирана втора железопътна дружина.
Указ 28 от 20.04.1906 създава Въздухоплавателно отделение при Железопътната дружина.
Указ 149 от 27.12.1906 - формират се нови конни полкове от съществуващите кавалерийски дивизиони.

1911
Формирана полурота в железопътния батальон с 2 автомобила и 10 камиона (Brille-Schneider)

Указ № 1/01. 01. 1912 г. - въведена промяна в техническата част на Артилерийската инспекция, като оръжейно огнестрелната секция е разделена на две - оръжейна и огнестрелкова.

Мирновременна организация артилерия 1912

• 1-ва военноинспекционна област - София

1-во гаубично отделение (армейско подчинение) - София
1-ви планински артилерийски полк (армейско подчинение в случай на мобилизация) - Берковица
4-ти артилерийски полк - София
2-ри артилерийски полк - Враца
7-ми артилерийски полк - Самоков

• 2-ра военноинспекционна област - Пловдив

2-ро гаубично отделение (армейско подчинение) - Пловдив
2-ри планински артилерийски полк (армейско подчинение в случай на мобилизация) - Дупница
3-ти артилерийски полк - Пловдив
6-ти артилерийски полк - Сливен
8-ми артилерийски полк - Стара Загора

• 3-та военноинспекционна област - Русе

3-то гаубично отделение (армейско подчинение) - Русе
3-ти планински артилерийски полк (армейско подчинение в случай на мобилизация) - Станимака (Асеновград)
5-ти артилерийски полк - Шумен
1-ви артилерийски полк - Разград
9-ти артилерийски полк - Севлиево

Армейски гаубични артилерийски отделения - по щат - 1 скорострелно гаубично отделение с 3 батареи по 4 120мм гаубици (Шнайдер) и 1 нескорострелно гаубично отделение с 2 батареи по 6 гаубици. Нескорострелните гаубични батареи (5, защото има 30 такива гаубици налични) се формират от 4-ти, 5-ти (по 2) и 8-ми артилерийски полк (1).
Планински артилерийски полкове:
1-ви - 3 скорострелни артилерийски отделения със общо 7 батареи Круп по 4 оръдия и 1 нескорострелно отделение с 3 батареи Шнайдер по 6 оръдия
2-ри - 3 скорострелни артилерийски отделения със общо 9 батареи Шнайдер по 4 оръдия и 1 нескорострелно отделение с 3 батареи Круп по 6 оръдия
3-ти - 3 скорострелни артилерийски отделения със общо 7 батареи Круп по 4 оръдия и 1 нескорострелно отделение с 3 батареи Круп по 6 оръдия
Военновременния щат на планинските артилерийски полкове е като на 2-ри планински, но поради недостиг на оръдия 1-ви и 3-ти имат по 7 батареи и 28 скорострелни оръдия, вместо 9 батареи и 36 скорострелни оръдия.
Дивизионни артилерийски полкове: 3 отделения с 2 батареи по 4 оръдия всяка. Военновременен щат - всеки дивизионен артилерийски полк формира скорострелен (3 отделения с 3 батареи по 4 оръдия всяка) и нескорострелен артилерийски полк (2 отделения по 3 батареи по 6 оръдия всяка) - тоест артилерийските полкове в дивизията стават 2.

Обсадна артилерия 1912 - 3 крепостни батальона
1-ви Софийски крепостен батальон - 2 отделения и 2 групи батареи. 1-во леко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (3 150мм гаубични батареи по 4 гаубици) и 2-ра група батареи (3 120мм Д/28 батареи по 4 гаубици) 2-ро тежко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (2 150мм Д/30 батареи по 4 оръдия) и 2-ра група батареи (2 120мм Д/30 батареи по 4 оръдия). 1-ва самостоятелна група батареи е с 5 нескорострелни 77мм батареи по 6 оръдия. 2-ра самостоятелна група батареи е с 6 57мм куполни батареи по 2 оръдия. 1 паркова батарея. Военновременен щат - плюс 1 допълваща батарея.
2-ри Шуменски крепостен батальон - 2 отделения и 2 групи батареи. 1-во леко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (3 150мм гаубични батареи по 4 гаубици) и 2-ра група батареи (3 120мм Д/28 батареи по 4 гаубици) 2-ро тежко обсадно отделение е с 1-ва група батареи (2 150мм Д/30 батареи по 3 оръдия) и 2-ра група батареи (2 120мм Д/30 батареи по 3 оръдия). 1-ва самостоятелна група батареи е с 5 нескорострелни 77мм батареи по 6 оръдия. 2-ра самостоятелна група батареи е с 6 57мм куполни батареи по 2 оръдия. 1 паркова батарея. Военновременен щат - плюс 1 допълваща батарея.
3-ти Видински крепостен батальон - 1 отделение и 3 групи батареи. Лекото обсадно отделение е с 1-ва група батареи с 2 батареи по 4 24-фунтови дълги оръдия и 2-ра група батареи с 3 батареи по 3 24 -фунтови къси оръдия. 1-ва самостоятелна група батареи е с 3 батареи по 4 6-дюймови мортири. 2-ра самостоятелна група батареи е с 8 9-фунтови батареи с по 6 оръдия. 3-та самостоятелна група батареи е с 2 10цевни картечни батареи с по 4 системи. 1 паркова батарея. Военновременен щат - плюс 1 допълваща батарея.

1912 Мирновременната армия има 44 445 войници, 5593 подофицери и 2952 офицери плюс 506 770 запасни (вкл. 4150 офицери и 42509 подофицери). Артилерията има 475 офицера (вкл. 21 артилерийски инженера) плюс 362 запасни. Техници, оръжейници и пиротехници са 57. В артилерията служат 6182 редовни войника, има 32 068 запасни и 9504 опълчение. Всичко - 57 350.

След мобилизацията 09. 1912
1-ва армия - 4-ти скорострелен, 6-ти скорострелен, 4-ти нескорострелен, 6-ти нескорострелен, 10-ти артилерийски полк - 60 скорострелни и 108 нескорострелни оръдия
2-ра армия - 8-ми скорострелен, 9-ти скорострелен, 8-ми нескорострелен, 9-ти нескорострелен артилерийски полк - 72 скорострелни и 102 нескорострелни оръдия
3-та армия - 1-ви скорострелен, 2-ри скорострелен, 5-ти скорострелен, 1-ви нескорострелен, 5-ти нескорострелен артилерийски полк - 106 скорострелни и 72 нескорострелни оръдия, плюс 120мм гаубично отделение с 12 гаубици и планинско нескорострелно отделение от 18 оръдия

1 автомобилна рота с 10 автомобила и 8 камиона

[dibo]

1912-1913

[dibo]

1913-1915

09. 1914
Автомобилната рота има 68 МПС

12. 1914
С Царски указ 96 от 31. 12 1914 и Заповед 5 от 07. 01. 1915 е формирана Беломорска част на Флота на Н. В. съставена от Управление, Минна отбрана, Семафорна служба и Работилница.

01. 1915
Във всеки пехотен полк се сформира допълнително една дружина с две роти. Полковия картечен взвод в тези полкове става полурота.
Всички конни полкове с три ескадрона формират допълнително един ескадрон, един картечен и един конно-пионерен взвод.

С Височайши указ 96/01. 02. 1915 се формират три гаубични артилерийски полка по 2 отделения по 2 батареи плюс 1 полкова паркова батарея. Освен това от съществуващата конно артилерийска батарея се формира конно артилерийско отделение с 2 батареи (създава се още една) с командир подполковник Ангел Александров.
1-ви гаубичен АП се формира от гаубичното отделение на 4-ти артилерийски полк, като се формира още една 4-та батарея. Командир - подполковник Георги Кукурешков.
2-ри гаубичен АП се формира от гаубичното отделение на 8-ми артилерийски полк, като се формира още една 4-та батарея. Командир - подполковник Иван Донков.
3-ти гаубичен АП се формира от гаубичното отделение на 5-ти артилерийски полк, като се формира още една 3-та батарея. Командир - подполковник Петър Кутинчев.
Трите съществуващи крепостни артилерийски батальони - Софийският, Шуменският и Видинският се преименуват в крепостни артилерийски полкове, като крепостно-обсадните групи се трансформират в батареи и към всеки полк се формира по една четвърта батарея. КАП имат по 2 отделения по 2 батареи.
Софийски крепостен АП се командва от полковник Петко Вълчанов
Шуменски крепостен АП се командва от полковник Ангел Ангелов
Видински крепостен АП се командва от подполковник Павел Павлов
Създава се Артилерийска стрелкова школа с командир артилерийски инженер полковник Ангел Ангелов
Към Артилерийската инспекция се формира нова секция - Изпитателна секция
Парковите взводове във всички артилерийски полкове се трансформират в паркови батареи

[dibo]

1915-1918

09. 1915
Автомобилната рота в състава на Техническата дружина формира 5 камионни отделение (Към Щаб на действащата армия, към Главното тилово управление и към 3-те армии)
Мобилизирани са 243 батареи артилерия (109 в 1-ва армия, 51 във 2-ра армия и 44 в 3-та армия)

11. 1915
Сформирана планинска дивизия с три планински полка по три дружини, един планински артилерийски полк, пионерна дружина и др.

12. 1915
Армията има 2 камионни отделения (1-во и 2-ро) с 45 камиона

01. 1916
Сформирани 2 нови камионни отделения (3-то и 4-то) с 45 камиона.
Сформирана е Школа за запасни офицери в Скопие.
Сформирани са Минохвъргачна и щурмова дружина.
В пехотните полкове е сформирана още 1 картечна рота.
Към укрепените пунктове е сформирано по едно прожекторно отделение.
Сформирани са три нови военноинспекционни области - Македонска, Моравска и Драмска, които мобилизират местното население в тези територии.

02. 1916
Сформирани са 2 нови артилерийски бригади - за 11-та и 12-та пехотни дивизии, както и 1 сборна артилерийска бригада за Сборната дивизия.
Сформирани 1 нов камионно отделение (5-то с 22 камиона) и 1 отделение линейки (1-во с 20 линейки)

03. 1916
Формирана 2-ра конна дивизия.
В конните полкове е създаден по още един тежкокартечен ескадрон.
Сформирана втора понтонна дружина.
Сформирана втора и трета железопътни дружини.
Сформирана железопътна строителна дружина.

07. 1916
Сформирана Въздухоплавателна дружина с Балонна група, Аеропланна група с две отделения, Дирижабълно отделение, Аеропланно депо, Аеропланна работилница и Аеропланно училище.

08. 1916
Сформиран 1 ново отделение линейки (2-ро с 20 камиона)

10. 1916
Сформирани нови 5 камионни отделения (6-10то с 10-24 камиона, вкл. трофейни)

12. 1916
Сформирани нови 3 камионни отделения (11-13то с 15-18 камиона)

01. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (14-то с 15 камиона)

02. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (15-то с 20 камиона)

03. 1917
Сформирана по още една картечна рота на пехотен полк.

04. 1917
Пехотните полкове минават към 3 дружинна организация, а от досегашните им 4-ти дружини са сформирани 9 нови пехотни полка (80-88ми).

05. 1917
Сформиран нов 4-ти тежък артилерийски полк
Полковите минохвъргачни команди стават леки минохвъргачни роти (1 на полк). В пехотните полкове формирани гранатохвъргачни отделения и понякога щурмови команди.
Сформиран 1 ново камионно отделение (16-то с 25 камиона)

06. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (17-то с 25 камиона)

09. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (18-то с 17 камиона)

10. 1917
Сформиран 1 ново камионно отделение (19-то с 18 камиона)

11. 1917
Сформирана нова армия - 4-та в състав 10 пехотна, 2 конна дивизия и Беломорската отбрана.
Сформиран 1 ново камионно отделение (20-то с 15 камиона)

12. 1917
Сформиран нов 5-ти тежък артилерийски полк
Сформирана по още 1 картечна рота на пехотен полк - стават по 4 в пехотен полк.
Сформиран 1 ново камионно отделение (21-во с 18 камиона)

03. 1918
Сформиран 1 ново камионно отделение(22-ро с 20 камиона)

09. 1918
Сформиран 1 ново камионно отделение (23-то с 20 камиона). Всичко налични 23 камионни, 7 пътнически отделения и 4 отделения линейки, една централна работилница и няколко армейски.

1915-1918
Общо през войната сформирани 2 армейски артилерийски щаба, 3 артилерийски бригадни щаба, 10 артилерийски полка, офицерска артилерийска школа, 119 батареи, въздушна отбрана с 13 батареи, 54 взвода и 67 картечни поста. Налични към 09. 1918 - 12 артилерийски бригади, 24 артилерийски полка, 1 конно артилерийски полк, 4 тежки артилерийски полка.

[dibo]

1931-1936

1931
1-ва конна бригада - София, подчинена на 1-ва армейска област (София). Включва Лейбгвардейският конен полк (София) и 5-ти конен полк (Брезник).
3-та конна бригада - Разград, подчинена на 3-та армейска област (Варна). Включва 8 конен полк (Разград), 10-ти конен полк (Шумен), 4-ти конен полк (Ямбол) и конно-артилерийското отделение в Сливен.

1932
Формиран Въздушен полк - 644 човека, 76 пилота, 52 самолета.

1933
Морски войски - командване с щаб във Варна, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия, Морски учебни заведения, Флотско счетоводство.


1934
Формиран нов 39-ти пехотен полк в Неврокоп (Гоце Делчев).
Във всяка военноинспекционна област формирана 1 специална рота с 201 човека (отделение за командване, 2 свързочни взвода, 1 минохвъргачен, 1 пехотнооръдеен, 1 химически взвод).
25. 12. 1934 - с постановление на Министерския съвет Трудовата повинност се подчинява на Министъра на войната. Със Заповед 10 от 25. 01. 1935 на Министъра на войната тя приема статута на отдел в Министерството на войната, подчинен непосредствено на Началника на щаба на войската.

Въздушният полк е преобразуван във Въздушни войски - щаб (София), 1-ви армейски орляк (Божурище), 2-ри армейски орляк (Пловдив), учебен орляк (Пловдив), морско ято (Варна), балонна рота (Ямбол), въздушна снабдителна служба (София), въздушна цивилна служба (София), въздушна счетоводна служба (София), въздушна техническа служба (Божурище), въздушна здравна служба (Божурище), въздушна метереологична служба (Божурище).

1935
04. 1935 - Всяка от 4-те военноинспекционни области - формирана 1 армейска тежкокартечна дружина - Радомир, Пещера, Нова Загора и Белоградчик и 1 товарно артилерийско отделение - Самоков, Пловдив, Сливен и Враца(12. 1935 - Берковица).
1-ви конен полк - формира конносвързочен и конноинженерен ескадрон
3-ти конен полк - формира конноинженерен ескадрон
Формирана рота бойни коли, подчинена на инспектора на пехотата
Формирана химическа рота, подчинена на помощник-началника на Щаба на армията.
Формирани нови 25 пехотни дружини (тези на 2-ра, 3-та и 8-ма пехотна дивизия са с по три пехотни и една тежкокартечна рота, останалите 2+1 роти)
23-ти пехотен полк се мести от Казанлък в Симеоновград и става 30-ти пехотен полк
10-ти пехотен полк се мести от Хасково в Кърджали
21 пехотен полк се мести в Смолян
Ликвидирани са Пограничната инспекция и щабовете на осемте погранични сектора. Пограничните участъци вече са подчинени на началниците на дивизионните области.
10. 1935 - 4-ти армейски артилерийски полк е преместен от Видин в Плевен.

03. 1936 Двете конни дивизии стават "Бързи дивизии".
1936 - Авиационното училище минава в подчинение на Министерство на войната и влиза в структурата на създадените през 1934г. Въздушни войски.
06.1936 - Учебен орляк - 27 самолета (25 български - 2 ДАР-1, 3 Дар-1У, 8 ДАР-8, 5 КБ-1, 7 КБ-3), 1-ви армейски орляк - 24 самолета (18 български - 4 Дар-1, 3 Дар-8, 4 Кб-2, 1 Дар-5, 6 Дар-3), 2-ри армейски орляк - 3 самолета (2 български - КБ-2 и Дар-8).
07.1937 - Налични 36 броя изтребители и 12 бомбардировачи (12 ПЗЛ-24, 12 Хе-51, 12 АР-65 и 12 До-11), 36 разузнавателни самолета (12 ДАР-3), 29 тренировъчни самолета (21 ДАР-5, ДАР-8 и КБ-3) и 29 учебни (15 ДАР-1 и КБ-3).

[dibo]

Моторизация през 30-те и 40-те години

През двадесетте и началото на 30-те години малкото налични МПС са съсредоточени в автомобилния батальон.
Доставките през периода 1930-1936 дават възможност за първите моторизирани части:
1-ви и 2-ри преносим батальон са сформирани 1936 и са превърнати в полкове през 1939. Това е моторизирана пехота, влизаща в състава на конните дивизии. В тези конни дивизии постепенно от 1936 се моторизират постепенно противоброневия ескадрон, свързочния ескадрон, пионерния ескадрон и разузнавателния ескадрон.
В пехотните дивизии теоретично има моторизиран санитарен взвод и моторизиран транспортен взвод, но до 1940 на практика МПС няма изобщо по пехотните части. После постепенно се появяват до 15-на линейки в санитарния взвод (рота), няколко леки коли в щаба на дивизията и 20-30 камиона в транспортния взвод. Към 1941 моторизацията е около 50 МПС в ПД. Военновременният щат през 1941 на ПД предвижда 49 МПС, 17 мотоциклета без кош и 19 с кош, но това са само пожелания (виж по-долу. )
Започва моторизацията на армейските артилерийски и инженерни полкове (които са по 4 - има по 1 за всяка от 4-те армии), както и на ПВО частите.
Така към 1939 моторизирани са Автомобилното училище, Дружината бойни коли, 2-та моторизирани пехотни полка, 4-те армейски артилерийски полка, 4-те инженерни полка, 4-те ПВО части и Артилерийското училище.

02. 1941
Следните части са моторизирани:
1-ви преносим полк - 145 МПС
2-ри преносим полк - ? МПС
1-ви инженерен полк - 157 МПС
2-ри инженерен полк - 192 МПС
3-ти инженерен полк - 179 МПС
4-ти инженерен полк - 171 МПС
1-ви армейски артилерийски полк - 227 МПС
2-ри армейски артилерийски полк - 190 МПС
3-ти армейски артилерийски полк - 152 МПС
4-ти армейски артилерийски полк - 40 МПС
1-во противовъздушно отделение - 50 МПС
2-то противовъздушно отделение - 28 МПС
3-то противовъздушно отделение - 22 МПС
4-то противовъздушно отделение - 24 МПС
Дружина бойни коли - 77 МПС
Автомобилно училище - 238 МПС
Немоторизирани части:
1-ва ПД - 4 МПС
2-ра ПД - 7 МПС
3-та ПД - 2 МПС
4-та ПД - 6 МПС
5-та ПД - няма
6-та ПД - няма
7-ма ПД - 11 МПС
8, 9, 10 ПД - няма
ВВС - 316 МПС
Флот - 5 МПС
Трудови войски - няма

04. 1941
1-ва бърза/конна дивизия има 406 автомобила и камиона, 11 влекача и 43 мотоциклета. Разпусната е в края на същия месец и нейните МПС са преразпределени по други части. 2-ра бърза дивизия е запазена като конна, като на нея са придадени и голяма част от МПС от 1-ва бърза дивизия.

25. 04. 1941
Моторизация на 5-та и 2-ра армии, използвани за окупацията на Македония и Западна Тракия

2-ра армия - ощбо 243 МПС
10-та ПД - 51 МПС
11-та ПД - 42 МПС
2-ра гранична бригада - 22 МПС
1-ви армейски попълващ полк - 7 МПС
армейски части - 121 МПС

5-та армия - общо 695 МПС
6-та пехотна дивизия - 50 МПС
7-ма ПД - 39 МПС
1-ва бърза дивизия - 432 МПС
армейски части - 174 МПС

06. 1941 Формираният брониран полк е изцяло моторизиран (включва бронирана група (2 батальона с по 3 роти - всичките 98 танка в БА към този момент), моторизирана пехотна група с 2 батальона с по 4 роти, моторизирана артилерийска група с две отделения - 150 и 105 мм гаубици с по 2 батареи, моторизирана противобронева рота, моторизирана противовъздушна рота, моторизирана пионерна рога, моторизирана свързочна рога, моторизирана разузнавателна рота и др. ) с 327 МПС към края на 10. 1941.

Окупационните дивизии са с още по-малка моторизация - приблизително 20-на МПС на дивизия.

1942
По новите щатове от 1942 2-ра конна дивизия има 412 МПС (преди това 310, преди това 432). Пехотните дивизии имат 173 МПС, пехотните дивизии с ограничена мобилност (окупационните) - 85 МПС, граничните бригади - 61. Моторизират се армейските противоброневи батальони (3 роти с общо 36 37или37,2 мм оръдия) - 2 типа - напълно моторизирани и частично (само 1 рота от 3-те) моторизирани

1943-1944
Моторизират се бронеизтребителните части. Армейските бронеизтребителни дружини (първоначално 4, после 5), дивизионните бронеизтребителни дружини (първоначално частично, после изцяло), бронеизтребителната дружина на бронираната бригада, бронеизтребителните роти на конните и граничните бригади. За целта са използвани доставените по програма Барбара 340 (от обещани 400 и нужни 463) влекача Форд Молтие (Maultier), които почти напълно заменят дотогава използваните Щаер 640 (които остават като влекачи в някои поделения за 50мм германски и 75мм френски бронеизтребителни оръдия, както и за 37мм бронеизтребителни оръдия). Към 09. 1944 моторизацията на тези части е почти приключила.

1944
По отношение на мотоциклетите - в пехотните дивизии има 40-60 мотоциклета, конната дизия има около 100, бронираната бригада - 205 и във всяка дружина щурмови коли - по 31.

1944
За разлика от бронеизтребителните поделения, които са почти изцяло моторизирани до ниво дивизия, противовъздушните поделения са моторизирани много слабо. Организационно всяка пехотна дивизия и 2-ра конна дивизия имат в състава си една 20мм ПВО батарея с 15 оръдия, но те са на конска тяга. Бронираната бригада и на армейско ниво има по едно противовъздушно отделение с 1 тежка и 1 лека батареи. Те вече са изцяло моторизирани.

[dibo]

Гарнизон Шумен

Шуменският гарнизон в началото на 20 век включва:
Щаб на 4-та пехотна дивизия
Щаб на 3-та конна бригада
7-ми пехотен полк
19-ти пехотен полк
5-ти артилерийски полк
4-та пионерна дружина
10-ти конен полк

[dibo]

1937
Морски войски преобразувани в Морска дивизия - командване с щаб във Варна, Черноморски флот, крайбрежна наблюдателна и свързочна дружина с щаб в Бургас, Дунавска флотилия с щаб в Русе, Морска учебна част със щаб в Созопол, Варненска брегова артилерия, Бургаска брегова артилерия, Интендантство.


1938
Трудови войски включват Главно управление, три трудови области (Софийска, Пловдивска, Търновска) с 8 трудови дружини - 10 925 човека. Формирана Школа за трудови офицери.

Формирана Свързочна инспекция - включва общовойскови свързочен полк, четири свързочни дружини в армейските инженерни полкове и свързочен отдел във Военната фабрика.

Три пехотни дружини се развръщат в пехотни полкове - 15-ти Ломски в Белоградчик, 34-ти Троянски в Ловеч и 36-ти Козлодуйски в Оряхово. Състав - щаб, лечебница, две пехотни дружини, една специална рога и един музикантски взвод. Всичко пехотните полкове са 28, от тях са с по 2 пехотни дружини и 8 с 3 пехотни дружини.

Съществуващите 24 погранични роти са придадени към съответните пехотни полкове, началникът на разузнавателната секция в щаба на пехотните дивизии завежда пограничната служба в дивизионната област, а всяка армейска област има в своя щаб началник на пограничната служба.

ПМЗ 95, 09. 03. 1938 - Създадени общовойскова автомобилна работилница в Сопот и четири армейски областни автомобилни работилници при съответните армейски инженерни полкове. Всички моторизирани поделения (преносимите дружини, армейските артилерийски полкове, ПВО отделения, дружината бойни коли, автомобилната школа и 2-ро коннон ртилерийско отделение) - собствена автомобилна работилница.

Създадени окръжни самолетни работилници в Пловдив, Горна Оряховица и Ямбол и главна самолетна работилница в Карлово.

1939
Ротата бойни коли става дружина с две роти и работилница. Подчинена на 1-ва армия.
05. 1939 - във всеки конен полк - формиран щабен ескадрон със свързочен взвод, противоброневи взвод и химически взвод.
06. 1939 - Формиран отново 23-ти пехотен полк в Казанлък.
07. 1939 - Формирани 9-та Плевенска и 10-та Родопска пехотни дивизии. Формирани 44-ти и 47-ми пехотни полкове, 10-ти дивизионен артилерийски полкове.
Към Въздушните войски формирани - образцов орляк, 4-ти армейски орляк (Горна Оряховица), юнкерски учебен орляк в София и въздушен отдел на нЗО при въздушните школи в Казанлък. Така Въздушните войски включват четири армейски орляка (София, Пловдив, Ямбол и Горна Оряховица), 5-ти бомбардировъчен орляк (Пловдив), образцов орляк (София), юнкерски учебен орляк (София), въздушни школи (Казанлък), въздушно-техническа служба с технически центрове в Ловеч и Карлово, Държавна самолетна фабрика, Централни специални складове, снабдителни бази, летищни ята за поддържане на летищата.
Морски войски включват подвижна и неподвижна отбрана (Варненски, Бургаски и Созополски укрепени пунктове), флотска работилница (арсенал) във Варна. Морската дивизия като формирование е разформировано през 1939.

1940
30.05.1940 - С новия Закон за военните сили, въздушните войски стават четвъртия род войска.
Трите окръжни самолетни работилници също стават главни, а всяко летище формира собствена летищна работилница.
Авиационното училище в Казанлък се преименува на Въздушно училище и се подчинява на 6-ти въздушен полк. През войната се развива цялостна структура от въздушни учебни структури включващи: Юнкерски орляк към Военното училище (Враждебна), Авиационното училище в Казанлък (първоначално летателно обучние), Изтребителна школа (първо в Пловдив, после в Марино Поле и накрая в Долна Митрополия), Школа за сляпо летене в Телиш и Школа за подготовка на кандидат подофицери оръжейници към Държавната военна фабрика в Казанлък. През 1942 те са наименувани Въздушни школи на Въздушните на Негово Величество войски.

1942
Организационните промени включват:
С внесените от Германия гаубици се модернизират возимите гаубични отделения в осем дивизионни артилерийски полк;
Във всеки пехотен полк бронеизтребителният взвод получава в допълнение към 6-те 20мм бронеизтребителни пушки и 2 37мм противотанкови оръдия;
Сформира се общовойскови моторен артилерийски полк.

[dibo]

24-та авиобаза е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който е сформиран през есента на 1961 г. на летище Пловдив. Той поставя началото на бойната вертолетна авиация на България и е включен в състава на 10-и Смесен авиационен корпус. На 27 октомври 1961 г. официално е връчено бойното знаме на полка. Тази дата става празник на новосъздаденото авиационно формирование.
Вертолетите започват масово да навлизат във ВВС на Българската армия в края на 50-те години. Първите на въоръжение са Ми-4 и Ми-1 - незаменими в изпълнението на транспортни и свързочни задачи.
През февруари и март 1963 г. са получени още 25 вертолета Ми-4 и започва изпълнението на различни задачи, като стоварване на тактически въздушни десанти, кацане на високопланински площадки, поставяне на минни заграждения и подготовка в сложни условия. Реализират се първите парашутни скокове от вертолет и се осъществяват специални санитарни задачи. В общоармейските учения все по-често участват и ескадрилите на вертолетния авиополк. Съвместно със Сухопътните войски и ВМС вертолетите извършват стоварване на десанти и диверсионно-разузнавателни групи и евакуация на ранени.
През 1969 г. започва усвояването на нов тип вертолет - Ми-8. През 1973 г. вертолетът Ми-1 е заменен от Ми-2 - лек вертолет с два турбодвигателя, който може да превозва до шест пътници. Той се използва за обучение, за въздушнорадиационно и инженерно разузнаване, коригиране на огъня на земната артилерия и като въздушен команден пункт.
През 1978 г. в полка са зачислени първите бойни вертолети Ми-24 - трето поколение, с мощно въоръжение и огромни огневи възможности. Те са предн.азначени за непосредствена огнева поддръжка на сухопътни и военноморски сили, унищожаване на бавноподвижни въздушни и малогабаритни бронирани земни и морски цели.
На 17 юни 1980 г. съгласно Заповед № 00358 от 25 септември 1979 г. на командващия ПВО и ВВС 44-ти вертолетен авиационнен полк е преместен на летище Крумово. През 1983 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани на летище Стара Загора и са включени в състава на новосформирания 13-и авиационен полк бойни вертолети, по-късно - 23-та авиационна база бойни вертолети.
Основен транспортен вертолет след 1985 г. става Ми-17, който е мощен, с големи възможности по товароподемност, скорост и височина, летящ във всякакви метеорологични условия. Той заменя вертолетите Ми-4 и Ми-2, като дава нов тласък за развитие на вертолетната авиация и осигурява изпълнението на бойни дежурства и специални задачи. Сред тях са стоварване на диверсионно-разузнавателни групи, миниране, въздушно визуално разузнаване, въздушно радиационно и химическо разузнаване, транспортиране на войски, бойна техника и екипировка, включително и на външен товар. С Ми-17 могат да се извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза, като запазват личния състав и дислокацията си.
През лятото на 1999 г. шест летци и група от инженернотехническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206
във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Това е първата американска авиационна техника, предоставена за нуждите на Българската армия.
От септември 2000 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани от 23-а авиобаза - Стара Загора, в 24-та авиобаза - Крумово.
През 2002 г. екипаж на Ми-17 за първи път прелита разстоянието България-Франция за един ден и участва в учението “Кооператив кий”, домакинствано от Франция.
За периода юни 2006 г. -май 2007 г. 24 летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет “Кугар” в Маринян, Франция. На 26 август 2006 г. бе приет на въоръжение първият “Кугар” - среднотонажен двудвигателен вертолет с основно предназначение за тактически транспорт. Базата разполага с 12 такива, които съответстват напълно на стандартите на НАТО.
От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза, която е трансформирана в Транспортна авиационна група. Така авиобазата е дислоцирана на две летища - на Крумово и на Враждебна.

Командирите
Майор Милан Миланов 1961 -1967 г.
Полковник Кръстьо Митков 1967 -1970
Подполковник Гено Попов. 1970 -1973
Подполковник Владимир Попов 1973 -1977
Подполковник Христо Ганеков1977 -1979
Подполковник Григор Георгиев1979 -1982
Подполковник Георги Богданов 1982 -1984
Подполковник Асен Буков 1984 -1990
Подполковник Цветан Василев 1990 -1992
Подполковник Илия Иванов 1992 -1995
Полковник Васил Иванов 1995 -1999
Бриг. генерал Динко Иванов1999 -2003
Бриг. генерал Стефан Петров2003 -2010
Бриг. генерал Златко Златев 2010 - 2015
Бриг. генерал Петьо Мирчев 2015 - 2016
Бриг. генерал Димитър Иванов. от 10. 11. 2016

http://armymedia. bg/archives/102551

Но да се върнем към 60-годишната история на формированието. То е наследник на 44-ти вертолетен авиационен полк, който е създаден през есента на 1961 г. на летище Пловдив и включен в състава на 10-и Смесен авиационен корпус. Така е поставено началото на бойната вертолетна авиация.

на България. На 27 октомври 1961 г. официално е връчено бойното знаме на полка. Тази дата става празник на новосъздаденото авиационно формирование.

Вертолетите започват масово да навлизат във ВВС на Българската армия в края на 50-те години. Първите на въоръжение са Ми-4 и Ми-1 – незаменими в изпълнението на транспортни и свързочни задачи.

През февруари и март 1963 г. са получени още 25 вертолета Ми-4 и започва изпълнението на различни задачи, като стоварване на тактически въздушни десанти, кацане на високопланински площадки, поставяне на минни заграждения и подготовка в сложни условия. Реализират се първите парашутни скокове от вертолет и се осъществяват специални санитарни задачи. В общоармейските учения все по-често участват и ескадрилите на вертолетния авиополк. Съвместно със Сухопътните войски и ВМС вертолетите извършват стоварване на десанти и диверсионно-разузнавателни групи, както и евакуация на ранени.

През 1969 г. започва усвояването на нов тип вертолет – Ми-8. През 1973 г. вертолетът Ми-1 е заменен от Ми-2 – лек вертолет с два турбодвигателя, който може да превозва до шестима пътници. Той се използва за обучение, за въздушно-радиационно и инженерно разузнаване, коригиране на огъня на земната артилерия и като въздушен команден пункт.

През 1978 г. в полка са зачислени първите бойни вертолети Ми-24 – трето поколение, с мощно въоръжение и огромни огневи възможности.

Те са предназначени за непосредствена огнева поддръжка на Сухопътни и Военноморски сили, унищожаване на бавноподвижни въздушни и малогабаритни бронирани земни и морски цели.

На 17 юни 1980 г. 44-ти вертолетен авиационнен полк е преместен на летище „Крумово”. През 1983 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани на летище „Стара Загора” и са включени в състава на новосформирания 13-ти авиационен полк бойни вертолети, по-късно – 23-та авиационна база бойни вертолети.

Основен транспортен вертолет след 1985 г. става Ми-17, който е мощен, с големи възможности по товароподемност, скорост и височина, летящ във всякакви метеорологични условия.

Той заменя вертолетите Ми-4 и Ми-2, като дава нов тласък за развитие на вертолетната авиация и осигурява изпълнението на бойни дежурства и специални задачи. Сред тях са стоварване на диверсионно-разузнавателни групи, миниране, въздушно визуално разузнаване, въздушно радиационно и химическо разузнаване, транспортиране на войски, бойна техника и екипировка, включително и на външен товар. С Ми-17 могат да се извършват аварийно-спасителни работи, авиомедицинска евакуация, спасително-издирвателни операции над суша и море, в интерес на армията и гражданските структури, гасене на пожари на територията на страната и извън нея, както и операции по ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.

През 1994 г. 44-ти вертолетен авиационен полк и двата осигуряващи го батальона се обединяват в 24-та вертолетна авиобаза, като запазват личния състав и дислокацията си. През лятото на 1999 г. шестима летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет Бел-206 във Форт Уърт, Тексас, САЩ. Това е първата американска авиационна техника, предоставена за нуждите на Българската армия.

От септември 2000 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани от 23-та авиобаза – Стара Загора, в 24-та авиобаза – Крумово. За периода юни 2006 г.–май 2007 г. 24 летци и група от инженерно-техническия състав от авиобазата преминават успешно курс за приучване на вертолет „Кугар” в Маринян, Франция. На 26 август 2006 г. бе приет на въоръжение първият „Кугар” – среднотонажен двудвигателен вертолет с основно предназначение за тактически транспорт Базата разполага с 12 такива, които съответстват напълно на стандартите на НАТО.

От 1 юли 2012 г. в състава на 24-та авиобаза влиза 16-а Транспортна авиобаза, която е трансформирана в Транспортна авиационна група. Така авибазата е дислоцирана на две летища – на Крумово и на Враждебна.

От 10 ноември 2016 г. командир на 24-та авиобаза е бригаден генерал Димитър Иванов.

https://armymedia.bg/2021/10/29/в-голям-спектър-от-мисии-и-задачи/

[dibo]

Смолянски гарнизон

* На 19, 20 и 21 октомври 1912 з. 21-ви Средногорски полк участва в епичните решителни боеве на вр. Кавгаджик и освобождава Родопите от османско иго. След приключването на Балканската война полкът се настанява в бившия турски конак в Смолян, а по-късно е дислоциран в други гарнизони. Средногорци участват в Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. 21-ви полк се смята като предшественик на днешното формирование в Смолян.
* В началото на април 1952 г. полкът е предислоциран в Смолян и слага основите на 21-ва планинска стрелкова бригада, по-късно - 21-ви мотострелкови полк.
* От 1 септември 1961 г. се преименува на 101-ви мотострелкови полк в подчинение на 21-ва мотострелкова дивизия в Пазарджик.
* От 1 юли 1988 г. полкът преминава на нов мирновременен щат и се преименува в 101-ви отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника.
* През септември 1996 г. във връзка с извършващата се реформа в Българската армия 103-ти отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника е реорганизиран в 103-ти планински баталъон и преминава в преподчинение на 101-ви планински полк.
* От 2 юни 2003 г. 101-ви планински полк се реорганизира в 101-ва планинска бригада. В нейния състав са батальони от Смолян, Момчилград и Ардино. За празник на бригадата е обявен 20 октомври.
* От 1 юни 2007 г. 101-ва планинска бригада в Смолян е редуцирана в 101-ви алпийски батальон и става част от състава на 68-а бригада “Специални сили” - Пловдив.
* От 1 юли 2016 г. 101-ви алпийски баталъон излиза от състава на 68-а бригада и е подчинен директно на Командването на Сухопътните войски.
* От 1 декември 2017 г. батальонът е реорганизиран в 101-ви алпийски полк.

Подполковник Васил Батов 1950-1952
Подполковник Васил Комитов 1952-1954
Полковник Стою Неделчев (Чочоолу) 1954-1957
Полковник Кунчо Куцаров 1957-1958
Полковник Александър Проданов 1958-1959
Подполковник Атанас Симеонов 1959-1961
Полковник Любен Стамболийски 1961-1964 .
Полковник Кирил Киров 1964-1970
Полковник Димо Русев 1970-1973
Полковник Иван Маринов 1973-1977
Полковник Николай Радков 1977-1981
Полковник Брашко Брашков 1981-1985
Подполковник Дончо Почев 1985-1989
Полковник Никола Тошев 1989-1998
Полковник Никола Николов 1998-2003 .
Полковник Бисер Калинов 2003-2004
Полковник Андрей Боцев 2004-2007
Подполковник Георги Петковски 2007-2010
Полковник Димитър Кацаров от 2010

[dibo]

Maйор С. НЕДЕВ

ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ ПРОБЛЕМИ В НАШАТА ПЕХОТА - списание Съвременна пехота, година 14, 1946, брой 4, стр. 29-36

ПРЕЗ течение на седемте десетилетия свободен държавен живот нашият военен организатор постоянно е бивал изправян пред крайно трудни въпроси за разрешение. Вярно е, че в своето развитие войската ни, като свидна рожба на народа си, винаги е имала неговата пълна морална и материална подкрепа, но и друго е вярно, че материалните възможности на същия са бивали винаги ограничени. От тук и тежката дилема: от една страна, изхождайки от теорията, развоя на техниката и бойния опит на чуждите и на собствената войска, военният организатор се е стремил да създаде войска в духа на най-новото време, а от друга страна, като се е съобразявал с недостатъчните материални средства на страната, подкрепата получавана от наличните големи съюзници и възможността за случайни закупвания от останалите още свободни пазари в чужбина, той неволно е бивал принуждаван да устройва войската ни по начин възможно по-близък до изискванията на съвременното военно изкуство. Долният исторически преглед особено ярко подчертава казаното до тук. Периодът до 1910 год. го прескачаме умишлено, тъй като до това време вниманието на нашето върховно командуване е било насочено предимно върху мирновременната организация и подготовка на войската ни.

По изработените през 1910 год. военновременни щатове (схема № 1) беше проведена две години по-късно мобилизацията на нашата пехота. Създадената организация на пехотния ни полк беше запазена почти през цялото времетраене на Балканската и Междусъюзническа война. По-особеното в нея беше следното:
1. Четворната система, която вървеше отгоре надолу чак до пехотното отделение включително.
2. Голямата ударна мощ - много бойци с пушки и ножове (около 4,000), но твърде ограничена огнева мощ - освен четирите тежки картечници, полкът нямаше други автоматични оръжия или такива със стръмна траектория и разрушително действие.
3. Твърде голяма самостоятелност на полковите поделения. Същите разполагаха със значителни по размер обози, предимно товарни. Ротите имаха изключително товарни коне за хранителни и бойни припаси.
4. Най-малката единица - ударното отделение, беше твърде мощно откъм жива сила; то се състоеше от 15 души - 1 мл-подофицер, 1 ефрейтор и 13 редници.
5. Техническите средства за свръзка бяха слабо развити - в целия полк имаше само 1 телефонна команда с 11 клм. полски кабел.



През 1914 год. избухна Първата световна война. Големите държави - производителки на оръжие и др. военни средства затвориха пазарите си за малките и несигурните държави. Нашето върховно командуване нямаше възможност да вземе мерки за незабавното набавяне на всичко необходимо. Мобилизацията през м. септември 1915 год беше извършена по набързо изработени щатове, които почти не се отличаваха от щатовете 1910 год. По-съществените разлики бяха следните;
1. Действуващите полкове бяха от 4 дружини, а резервните - от 3.
2. Повечето полкови картечни роти вместо с 4 бяха с 6 тежки картечници.
3. Пехотният взвод се състоеше пак от 4 отделения, но последния бяха съставени от 17 души, разделени на 2 групи по 8 души.
Изобщо, в ударно и огнево отношение пехотният полк беше направен малко по-силен в сравнение с тоя от Балканската война.

През течение на 1916 год, промени в устройството на пехотния полк почти не бяха правени. Вследствие на доставените от съюзниците (главно Германия) тежки картечници, числото на картечните роти първоначално се увеличи на 2, а със заповед по действуващата армия 738 от 3 март 1917 год към всеки пехотен полк се формираше по една (3-а) позиционна картечна рота от 8 тежки картечници, сведени в 4 взвода по 2 картечници. Последните се возеха на волски коли.

Издадените през м. декември 1917год. военновременни щатове предвиждаха нови промени (Схема № 2)


1. Числото на пехотните роти в дружините се увеличаваше от 3 на 4; а това на взводовете се намаляваше от 4 на 3. Също и отделенията в пехотния взвод се съкращаваха на 3, но пък съставът им нарастваше от 17 на 19 души. Отделението продължаваше да се състои от 2 групи, но вече от по 9 души; същото разполагаше с по 2- 3 карабини за бомби.
2. Към полка се предвиждаше нов гранатохвъргачен взвод който можеше да се дели на 3 - за всяка пехотна дружина по 1 гранатохвъргачно отделение от 4 гранатохвъргачки.
3. Дружините разполагаха със свои картечни роти (маневрени) от по 4 взвода; полковата позиционна картечна рота също се запазваше.
4. Бойните и домакинските обози на пехотните и картечните роти бяха обединени в 4-и нестроеви взвод.

По-късно със заповед по Д. А. № 1443 от 15 май 1917 год. се нареждаше да се формира постепенно към всеки пехотен полк по една лека минохвъргачна рота, като съществуващите до тогава минохвъргачни команди в пионерните дружини се разформироваха и разпределяха между новите минохвъргачни роти. Последните имаха следният вид:
- отделение за командуване;
- 3 минохвъргачни взвода.
Всеки взвод се състоеше от 4 минохвъргачни отделения, въоръжени с по 1 лека минохвъргачка, обр. “Ерхард”. На взводовете се даваше организационно и по 1 готвач, за да бъдат по-самостоятелни.

По силата на военните клаузи на Ньойския договор ние нямахме право да имаме редовна войска, свиквана по общозадължителната система, да водим мобилизационни планове и да провеждаме мобилизация. Голяма част от оръжието ни беше отнето. Все пак, като се имаха пред вид неспокойните следвоенни години, нашият Щаб на армията беше си направил съображения за една евентуална военновременна организация, при която по-характерното беше следното:
1. Възприетата тройна организация отгоре надолу до пех. рота вкл. Само пехотният взвод бе оставен с 4 пехотни отделения (по 19 души)
2. Полкът разполагаше всичко с 18 тежки картечници (3 дружинни картечни роти от по 3 взвода по 2 т. карт. отделения).
3. Други автоматични оръжия или такива със стръмна траектория полкът нямаше.

Десетина години след завършване на Първата световна война почти всички държави, изпърво победителките, започнаха да се въоръжават наново. Във военната книжнина в чужбина и у нас се отделяше значително място за повдигнатите организационни въпроси. Водеха се и спорове. Наши автори предлагаха следната организация на пехотна полк (схема № 3). Характерното в нея беше:
1. Тройната организация отгоре надолу до взвод вкл.
2. Намаляване на ударната мощ за сметка на огневата. Пехотния полк беше наситен с леки картечници (54), допълнително число тежка картечници (до 36), пехотни оръдия (6), леки минохвъргачки (12) и гранатохвъргачки (18). Най-важното беше, че по-голямата част от тия оръжия се даваха в разпореждане на дружинните командири.
3. За бойните и домакински обози на поделенията се определяха повече двуконни коли, вместо товарни коне. Това ги правеше от една страна по-товароспособни, а от друга - намаляваше се дълбочината на колоните.
4. Жични свързочни средства се предвиждаха вече и в пехотната дружина (телефонна команда към щаба).
5. Пехотният взводен командир обединяваше огневия (2 л. карт. отведения по 10 д. ) и ударния (3 уд. отделения по 9 д) елементи.


Тъй като тази организация беше повече теоретична и не напълно съобразена с тогавашните наши материални възможности и политическата обстановка (присъствието на съюзна контролна комисия у нас) същите автори предвиждаха и друга организация. Напр. пехотната рота я правеха от 3 взвода по 2 полувзвода от по 3 отделения, въоръжени само с пушки и ножове. Картечната рота - 3 карт. взвода по 2 тежки картечници - всичко 6 т. к-ци. На пехотната дружина не винаги биха се дали предвижданите й пехотни оръдия.
Известно време по-късно се направиха следните изменения: полковият свързочен взвод се обръщаше в свързочна полурота (около 30 клм. полски кабел), създаваха се полкови разузнавателен взвод (2 конни и 2 колоездачни отделения) и полкови химически взвод (метеорологично, разузнавателни и чистачни отделения), съкращаваха се доста от прислужниците при огневите машини и т. н.

Съгласно сключената между нас и съседите ни Солунска спогодба (м. юли 1938 г. ), военните постановления на Ньойския договор се правеха невалидни. Нам се даваше правото да имаме редовна войска. Осигуряваше ни се свободата за доставяне от чуждите пазари на тия видове оръжия, свързочни, инженерни, превозни и др. средства, каквито нашият организатор смяташе, че бяха необходими за наново устройващата ни се войска. Специално за пехотата бяха закупени 20 мм. противоброневи пушки “Солотурн", 81 мм. леки минохвъргачки “Райнметал” и пр. На пехотния полк се даваха и взетите няколко години по-рано за нуждите на пограничната стража леки картечници “Мадсен". Полкът получаваше показания в схема № 4 вид.


Най-характерното беше следното:
1. Възприемаше се напълно тройната организация отгоре надолу.
2. Макар и с малко, все пак полкът разполагаше с модерни оръжия с крута траектория и разрушително действие (леките минохвъргачки) и с оръжия за противобронева отбрана (противоброневите пушки). Числото на леките картечници достигна 81. Старите минохвъргачки "Ерхард" и пехотните оръдия “Грюзон” бяха изхвърлени.
3. Съчетанието на ударния и огневия елементи ставаше в рамките на пехотното отделение (1 командир, 8 души ударно ядро и 5 души леко-картечно ядро).
Долната сравнителна таблица дава нагледна представа за част от промените станали в пехотния ни полк през периода от 1910 до 1940 год.


Забележка. Огнева мощ*. - теглото на куршумите, мините и пр. в кгр. , които се изстрелват от всички оръжия на полка при средна скорострелност за 1 минута.

Какви изводи могат да се направят - Живата сила е бивала постепенно намалявана, което е правело полкът по-лек. Увеличението на конете и двуконните коли за превозване на тежестите е повдигало маневрената способност. Числото на автоматичните оръжия е нараствало за сметка на пушките и карабините. Полкът от Първата световна война насам е разполагал вече с оръжия притежаващи крута траектория и разрушително действие. Като се има пред вид намаления брой на хората, трябва да се изтъкне относителното повдигане на огневата мощ за 1939 год. Не бива да се пропуска обаче из пред вид и фактът, че 1919 г. до 1938 г. нямахме право на въоръжаване.

При горното положение ни завари Втората световна война. Масовата употреба на въздушните и бронираните войски, неимоверно мощния развой на военната техника, новите схващания по воденето на съвременния бой и т. н. - всички тия причини се отразиха върху устройството на пехотата в чужбина. Трябва ли да останем по- назад от другите? Повелителен дълг се налагаше на нашия организатор да обмисли по какъв начин би могъл да направи пехотният полк по-близък по вид до тоя на модерно устроените чужди пехотни полкове.
След 1941 г. бяха доставени постепенно за пехотата ни нови оръжия по-голямокалибрени бронеизтребителни оръжия, гранатохвъргачки, пушечни бомбохвъргачки, картечни пистолети и пр. В състава на пехотния полк се предвиждаше и пехотно-оръдейно поделение, с което се намаляваше отчасти досегашната зависимост на същия от артилерията. Броят на свързочните средства се увеличи и разнообрази значително. Придадените инженерни и мостови средства го правеха по-самостоятелен при труднодостъпна местност. Въведените двуколки, моторни коли и пр. съкращаваха конския състав и намаляваха дълбочината на колоните. Командуването беше облекчено от съответен щаб.
Не може да се твърди, че организацията на съвременния ни пехотен полк е идеална. Трудно е, както изтъкнахме и в началото, да се постигне едно пълно съгласие между теоретичните схващания и материалните възможности на страната. Условията, при които крепне и се развива нашата войска, не й позволяват още да разполага с големи поделения от преносима, въздушно-десантна или морско-десантна пехота и пр. Още много мерки са нужни, за да се усили пехотният ни полк по отношение на противовъздушната и противоброневата отбрана. Особено внимание изисква и въпросът за облеклото, снаряжението и общото тегло на товара носен от отделния боец, за да се направи последния по-облекчен, респ. по-подвижен при походните движения и в боя. Всички тия и ред още въпроси от голямо значение за нормалния развой на нашата пехота съставят постоянна грижа на военния организатор. Постепенно обаче, и те ще намерят своето правилно разрешение.