Организационна история на БА

[dibo]

Военнотранспортни органи

Началото е поставено през 1907 г. , когато с Указ № 190 от 31. 12. 1907 г. на княз Фердинанд и Заповед № 446 на Военното ведомство от 12. 11. 1907 г. в оперативното отделение на щаба на армията е разкрита секция “Военни съобщения”.
В периода от 1992 до 2005 г. Военнотранспортните органи преминаха през редица организационно-щатни промени. От 01. 09. 2005 г. се създават нови структури на Военнотранспортните органи: Щаб за контрол на придвижването в София и подчинените му четири Групи за контрол на придвижването, дислоцирани в София, Пловдив, Горна Оряховица и Бургас.

http://bgarmy. bg/?action=news&id=14202

[Panzerjaeger]

Статия относно новия Правилник за обучение на пехотата от 1926 г.

[dibo]

През 1877г. на територията на България има 8 османски военни болници (Шумен - 1836, Видин, Кула, Варна, Добрич, София и Пловдив) и 5 граждански (Русе - 186?), Варна, София, Плевен, Велико Търново, както и 37 аптеки.
От 1806 до 1878 около 130 човека завършват медицина (по други данни - 270), от тях: 53 души в Цариград, 28 в Букурещ, 15 в Москва, 8 в Париж, 7 във Виена, 5 в Монпелие, 4 в Пиза, 3 във Вюрцбург, по 1 във Флоренция, Петербург и Атина. От тях през целия 19 век десетки служат в Османската армия, Румънската армия, Руската армия и др.

[dibo]

Военнотериториално деление на Царство България 01. 01. 1939

1-ва армейска област - 1 284 327
1-ва пехотна дивизия - 724 905
1-во военно окръжие (София) - Софийска градска околия - 328 764
6-то военно окръжие (София) - Софийска селска околия - 155 735, Царибродска околия - 41 333, Трънска околия - 29 533, Брезнишка околия - 26 445 - Всичко 243 146
16-то военно окръжие (Ботевград) - Ботевградска околия - 43 195, Новоселска околия - 39 922, Тетевенска околия - 41 012, Пирдопска околия - 28 866. Всичко - 152 995
7-ма пехотна дивизия - 559 422
13-то военно окръжие (Кюстендил) - Кюстендилска околия - 97 445, Радомирска околия - 69 835. Всичко - 167 280
22-ро военно окръжие (Самоков) - Самоковска околия - 51 377, Дупнишка околия - 90 898, Ихтиманска околия - 43 253. Всичко - 185 328
14-то военно окръжие (Горна Джумая) - Горно Джумайска околия - 42 445, Св. Врачка околия - 39 767, Петричка околия - 34 697. Всичко - 116 909
39-то военно окръжие (Неврокоп) - Неврокопска околия - 54 553, Разложка околия - 35 352. Всичко - 89 905
2-ра армейска област - 1 449 216
2-ра пехотна дивизия - 689 638
9-то военно окръжие (Пловдив) - Пловдивска селска околия - 162 829, Карловска - 68 676. Всичко - 231 505
21-во военно окръжие (Пловдив) - Пловдивска градска околия - 99 883, Девинска - 21 770, Смолянска - 33 585, Асеновградска - 89 497. Всичко - 244 735
27-мо военно окръжие (Пазарджик) - Пазарджишка околия - 117 208, Пещерска околия - 57 965, Панагюрска околия - 38 125. Всичко - 213 398.
8-ма пехотна дивизия - 759 878
12-то военно окръжие (Стара Загора) - Старозагорска околия - 114 455, Казанлъшка околия - 83 758, Чирпанска околия - 82 087. Всичко - 280 300
10-то военно окръжие (Хасково) - Хасковска околия - 99 902, Борисовградска околия - 45 212, Свиленградска околия - 49 211, Харманлийска околия - 75 145. Всичко - 269 470.
38-мо военно окръжие (Кърджали) - Ардинска околия - 45 538, Крумовградска околия - 40 724, Кърджалийска околия - 49 232, Момчилградска околия - 35 211, Ивайловградска околия - 16 791, Златоградска околия - 22 312. Всичко - 209 808.
3-та армейска област - 1 407 205
3-та пехотна дивизия - 630 314
11-то военно окръжие (Сливен) - Сливенска околия - 72 512, Новозагорска околия - 72 558, Котленска околия - 24 488. Всичко - 169 558
29-то военно окръжие (Ямбол) - Ямболска околия - 99 710, Карнобатска околия - 59 939, Елховска околия - 77 106. Всичко - 236 755
24-то военно окръжие (Бургас) - Айтоска околия - 51 404, Поморийска околия - 36 910, Бургаска околия - 84 188, Средецка околия - 32 341, Малкотърновска околия - 19 158. Всичко - 224 001
4-та пехотна дивизия - 776 891
19-то военно окръжие (Разград) - Разградска околия - 91 400, Търговищка околия - 57 491, Исперихска околия - 39 927, Поповска околия - 73 971. Всичко - 262 789
7-мо военно окръжие (Шумен) - Шуменска околия - 99 356, Преславска околия - 49 362, Омуртагска околия - 48 526, Новопазарска околия - 65 194. Всичко - 262 438
8-мо военно окръжие (Варна) - Варненска околия - 149 052, Провадийска околия - 102 612. Всичко - 251 664
4-та армейска област - 1 938 648
5-та пехотна дивизия - 692 673
5-то военно окръжие (Русе) - Русенска градска околия - 49 447, Русенска селска околия - 81 753, Кубратска околия - 49 928. Всичко - 181 128
18-то военно окръжие (Велико Търново) - Търновска околия - 126 657, Еленска околия - 52 260, Дряновска околия - 36 101, Габровска околия - 43 448. Всичко - 258 464
33-то военно окръжие (Свищов) - Свищовска околия - 94 150, Горнооряховска околия - 95 851, Беленска околия - 62 480. Всичко - 252 481
6-та пехотна дивизия - 619 949
3-то военно окръжие (Видин) - Видинска околия - 89 722, Ломска околия - 110 323. Всичко - 200 945
15-то военно окръжие (Белоградчик) - Белоградчишка околия - 49 280, Фердинандска околия - 71 993, Берковска околия - 48 065, Кулска околия - 47 942. Всичко - 217 280
35-то военно окръжие (Враца) - Врачанска околия -124 474, Белослатинска околия - 78 150. Всичко - 202 624
9-та пехотна дивизия - 626 626
4-то военно окръжие (Плевен) - Плевенска околия - 149 787, Луковитска околия - 60 250. Всичко - 210 037
34-то военно окръжие (Ловеч) - Ловешка околия - 90 653, Севлиевска околия - 83 767, Троянска околия - 50 236. Всичко - 224 656
36-то военно окръжие (Оряхово) - Оряховска околия - 119 417, Никополска околия - 72 516. Всичко 191 933


Мирновременен състав на армията - 1939
Щабове и учреждения - 654 офицери, 379 подофицери, 1180 чиновника и 2779 войника - 4992 общо
Пехота - 1603 офицери, 1908 подофицери, 726 чиновници и 31 456 войника - 35 693 човека общо
Артилерия - 506 офицери, 606 подофицери, 254 чиновници, 10 123 войника - 11 489 човека общо
ПВО - 22 офицери, 22 подофицери и 720 войници - 764 човека общо
Конница - 264 офицери, 327 подофицери, 118 чиновници, 4650 войника - 5359 човека общо
Инженерни войски - 195 офицери, 340 подофицери, 124 чиновници, 5246 войника - 5905 човека общо
Свързочни войски - 35 офицери, 50 подофицери, 29 чиновници, 767 войника - 881 човека общо
Въздушни войски - 324 офицери, 775 подофицери, 773 чиновници, 2350 войника - 4240 човека общо
Морски войски - 118 офицери, 181 подофицери, 220 чиновници, 1505 войника - 2024 човека общо
Трудови войски - 302 офицери, 355 подофицери, 246 чиновника - 903 човека общо
Всичко - 4041 офицери, 4943 подофицери, 3670 чиновника, 59 596 войника - 72 250 човека общо

[Kramer]

Военните окръжия съвпадат с номерата на пехотните полкове. Прави впечатление че 36-то военно окръжие - Оряхово /и съответно 36 пехотен полк/ от 6-та Бдинска дивизия - Враца е прехвърлено към 9-та плевенска дивизия. Пък от нея 33-то /Свищов/ е към 5-та в Русе.

[dibo]

Строго поверителна заповед 173 на министъра на войната Теодоси Даскалов

София 20. 04. 1938
Във връзка с мирновременните щатове на за личния състав за 1938г. обявени с заповед 59 и на основание Царска заповед 28 от н. г. , заповядвам сегашните 15, 34 и 36 пехотни дружини да се развърнат в пехотни полкове в състав: щаб с домакинство, лечебница, 2 пехотни дружини, 1 специална рота и 1 музикантски взвод.
15-та пехотна Ломска дружина да се развърне в 15-ти пехотен Ломски полк със седалище Белоградчик.
. . .
34-та пехотна Троянска дружина да се развърне в 34-ти пехотен Троянски полк - гр. Ловеч.
. . . .
36-та пехотна Козлодуйска дружина да се развърне в 36-ти пехотен Козлодуйски полк - гр. Оряхово.
. . . .
3-ти пехотен Бдински полк да се попълни с 1 нова пехотна дружина, вместо излязлата от състава му 15-та пехотна дружина.
. . . .
33-ти пехотен Свищовски полк да се попълни с 1 нова пехотна дружина, вместо излязлата от състава му 34-та пехотна дружина.
. . . . . .

[dibo]

Строго поверителна заповед 73а на Министъра на войната

София, 15 Април 1935г.

С цел да се повдигне боеспособността на армията и да се задоволят оперативните изисквания заповядвам да се направят следните изменения в организацията на същата и дислокацията на войсковите части:
I. Да се формират следните нови части:
1. Четири тежкокартечни дружини - по една във Военноинспекционна област.
2. Четири товарни артилерийски отделения - по едно въе Военноинспекционна област.
3. Един конно-свързочен ескадрон - към 1-ви конен полк.
4. Един конно-инженерен ескадрон - щабът и два взвода към 1-ви конен полк, мостови взвод към 3-ти конен полк.
5. Една рота бойни коли - подчинена на Инспектора на пехотата.
6. Една химическа рота - подчинена на Помощник-началника на Щаба на армията.
II. Да се формират нови 25 пехотни дружини - по една в пехотен полк. При това: дружините от полковете на 2-ра, 3-та и 8-ма пехотни дивизии да се състоят от 3 пехотни и 1 тежкокартечна рота, а във всички останали полкове - от 2 пехотни и 1 тежкокартечна рота.
. . . . .
IV. Новите - трите дружини във всеки пехотен полк да се формират и установяват в гарнизона, гдето квартирува щабът на полка.
V. Щабовете на следните пехотни полкове да се изместят и установят както следва:
1. Щабът на 10-ти пехотен полк - гр. Кърджали.
2. Щабът на 21-ви пехотен полк - гр. Смолян.
3. Щабът на 23-ти пехотен полк - гр. Симеоновград.
4. Щабът на 39-ти пехотен полк - гр. Карнобат.
Златев, Генерал-Лейтенант

[dibo]

Сформиране на военновременните полкове от мирновременните дружини към 1933г.

1-ви пехотен полк
1-ва дружина формира 1-ви пехотен полк
2-ра дружина формира 41-ви пехотен полк
6-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 6-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 42-ри пехотен полк
25-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 25-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 16-ти пехотен полк
9-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 9-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 43-ти пехотен полк
21-ви пехотен полк
1-ва дружина формира 28-ми пехотен полк
2-ра дружина формира 21-ви пехотен полк
27-ми пехотен полк
1-ва дружина формира 27-ми пехотен полк
2-ра дружина формира 44-ти пехотен полк
11-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 11-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 32-ри пехотен полк
24-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 24-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 45-ти пехотен полк
29-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 29-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 30-ти пехотен полк
13-ти пехотен полк
1-ва, 2-ра и 3-та дружина формират 13-ти пехотен полк
14-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 14-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 39-ти пехотен полк
3-та дружина формира 26-ти пехотен полк
22-ри пехотен полк
1-ва дружина формира 22-ри пехотен полк
2-ра и 3-та дружина формират 48-ми пехотен полк
10-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 10-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 40-ти пехотен полк
12-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 12-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 37-ми пехотен полк
23-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 23-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 38-ми пехотен полк
7-ми пехотен полк
1-ва дружина формира 7-ми пехотен полк
2-ра дружина формира 46-ти пехотен полк
8-ми пехотен полк
1-ва дружина формира 8-ми пехотен полк
2-ра дружина формира 31-ви пехотен полк
19-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 19-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 47-ми пехотен полк
2-ри пехотен полк
1-ва дружина формира 2-ри пехотен полк
2-ра дружина формира 34-ти пехотен полк
5-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 5-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 33-ти пехотен полк
18-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 18-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 20-ти пехотен полк
3-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 3-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 36-ти пехотен полк
4-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 4-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 17-ти пехотен полк
15-ти пехотен полк
1-ва дружина формира 15-ти пехотен полк
2-ра дружина формира 35-ти пехотен полк

[dibo]

Реформата от 1927г.

СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНА ЗАПОВЕД №226 НА МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ИВАН ВЪЛКОВ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ В ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВОЙСКАТА

София, 20 декември 1927 г.

Мирновременната организация на войската, като запазва само номинално бюджетния си състав, да се измени фактически, както следва:

1. Пехота (без пограничната стража). Да се сведе в 24 пехотни полка, всеки от по две дружини; полковете да се формират от една армейска и една жандармерийска дружини или пехотна допълняюща част; дружините - по три пехотни и една картечна роти; към полка освен това: една специална рота от три взвода - минохвъргачен, пехотни оръдия и свързочен и една нестроева рота.

2. Артилерия. Да се формират:
а. Осем полски артилерийски полкове, всеки от по 2 артилерийски отделения и 1 специална батарея; отделенията от по 2 батареи; едното отделение - планинско, другото - полско: от една полска и една гаубична батарея; специалната батарея - от един измервателен, противо-аеропланен и свързочен взводове.
Всеки полк да се формира от съответното сегашно артилерийско отделение.
б. Четири армейски артилерийски полкове, всеки по 4 батареи: двете тежки, третата полска и четвъртата минохвъргачна.
Три от тези полкове да се формират съответно от трите укрепени пунктове: Софийския, Видинския и Шуменския; един полк да се формира при 2-ра Пловдивска военна инспекционна област, за което ще се дадат допълнителни нареждания.
Варненския и Бургаския брегови укрепени пунктове да бъдат в състав според приложените щатове.
в. Едно конно артилерийско отделение от три конни батареи; да се формира от 7-и конен полк, който да се преобърне в конно-артилерийско отделение.

3. Конница. Жандармерийскнте конни групи да се приравнят към армейските конни полкове.
Без 7-и конен полк, който става, както се каза по-горе, конно-артилерийско отделение, конницата се свежда в 10 конни полкове.
Конните полкове да се събират в 4 конни групи, съставът на които се излага по-долу.
При 1-ви, 2-ри, 3-и и 10-аконни полкове да се формира по една колоездачна рота - по една рота за всяка конна група. Съставът на колоездачната рота е показан в приложените щатове.

4. Инженерни войски. Да се формират:
а. Четири инженерни полкове, всеки по две дружини (пионерна и свързочна) и една автомобилна рота с работилница. Пионерната дружина да бъде от 2 пионерни, една мостова и една прожекторна роти, а свързочната - от две свързочни роти.
Полковете да се формират съответно от сегашните три инженерни дружини и от 1-ва колоездачна дружина, както е показано в щатовете.
б. Една автомобилна дружина от три роти: учебна, експлоатационна и монтажна; да се формира от 2-ра колоездачна дружина. Учебната рота да бъде и автомобилна школа.
в. Една понтонна дружина от две леко понтонни и една тежко понтонна роти да се формира от понтонното отделение в Никопол.
г. Един свързочен полк от две дружини от по три роти; да се формира от сегашното телеграфо-пощенско училище.
д. Един железопътен полк от една експлоатационна и една строителна дружини, всяка от по три роти; да се формира от сегашното железопътно училище.

5. Погранична стража. Да запази сегашната си организация. Всеки пограничен сектор да се подчини на съответния началник на пехотна дивизия: 1-ви пограничен сектор - на началника на 1-ва пех[отна] дивизия; 2-ри пограничен сектор - началнику 7-а пех[отна] дивизия; 3-и пограничен сектор - началнику 2-ра пех[отна] дивизия; 4-и пограничен
сектор - началнику 8-а пех[отна] дивизия, 5-и пограничен сектор - началнику 3-а пехотна дивизия; 6-и пограничен сектор - началнику 4-а пехотна дивизия; 7-и пограничен сектор - началнику 5-а пех[отна] дивизия; 8-и пограничен сектор - началнику 6-а пех[отна] дивизия. Само по отношение на пограничната служба секторите да бъдат подчинени на инспектора на пограничната стража.

6. Пехотни дивизии. Сегашните пехотни полкове да се преименуват в пехотни дивизии, а щабовете им - в щабове на пехотни дивизии.
Сегашният помощник на командира на пехотния полк да се преименува помощник на началника на дивизията и да се назначи да командува един от пехотните полкове в дивизията.
Назначения за командир на оня пехотен полк, който не се командува от помощника на началника на дивизията, да изпълнява длъжността началник-щаба на дивизията.

7. Военноинспекционни области. Освен сега съществуващите три военноинспекционни области - да се формира още една - четвърта, за началник на която да се назначи началникът на жандармерията.
Пехотните дивизии да се събират по две във военноинспекционна област, към която да се придаде още един армейски артилерийски полк, една конна група и един инженерен полк.

8. Мирновременни щатове. Съставът на всички щабове, войскови части и поделенията им, също на всички учреждения и управления, за които не се говори по-горе, се вижда в подробни щатове за мирновременната организация на войската. В тези щатове, които се прилагат към настоящата заповед, се обозначава всяка длъжност от настоящата организация във войската на коя длъжност от бюджета съответствува.

9. Бойно разписание. В следното бойно разписание за мирновременния състав на войската се виждат организацията, номерацията, названията и дислокацията на войсковите части, поделенията им, щабовете и учрежденията. В него е показано също какви названия ще носят тези части, щабове и учреждения за пред Л[иквидационния] о[рган], като в това отношение е взет за основа нашият бюджет. За прикриване пред Ликвидационния] о[рган] частите, щабовете и учрежденията в обикновените си служебни отношения да носят адреси според както са означени в графа 4-а от долното бойно разписание.

10. БОЙНО РАЗПИСАНИЕ И ДИСЛОКАЦИЯ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ ОТ 20. XII. 1927

Нови войскови формирования и учреждения

Формират се от съществуващите

Дислокация

Представят се пред СЛО (Съюзнически ликвидационен орган) като

ПЪРВА ВОЕННОИНСПЕКЦИОННА ОБЛАСТ

Щаб на 1-ва ВИО	Управление на софийския гарнизон	София	Управление на Софийския гарнизон
1-ва пех. софийска дивизия	1-ви пех. софийски полк	София	1-ви пех. софийски полк
Дивизионен щаб	Щаб на 1-ви пех. софийски полк	София	Щаб на 1-ви пех. софийски полк
1 ви пех. софийски полк	Щаба на полка	София	Щаб на 1 ва пех. софийска дружина

София
1-ва пех. дружина (1-ва пех. софийска дружина) София 1-ва пех. софийска дружина
2-ра пех. дружина (1-ва жандарнерийска дружина) София Софийска окръжна жандармерия
6-и пех. търновски полк Щаба на полк София Щаб на 6 а пех. търновска дружина
1-ва пех. дружина (6-а пех. търновска дружина) София 6-а пех. търновска дружина
2-ра пех. дружина (2-ра жандармерийска дружина) София Софийска окръжна жандармерия
25-и пех. драгомански полк Щаба на полка Сливница Щаб на 25-а пех. драгоманска дружина
1-ва пех. дружина (25 а пех. драгоманска дружина) Сливница 25-а пех. драгоманска дружина
2-ра пех. дружина (1-ва пех. допълваща част) Орхание (дн. Ботевград) Допълваща част към 1-ви пех. софийски полк
4-и артилерийски полк 4-о артилерийско отделение София 4-о артилерийско отделение
. . . . . . . . . . . . . . . .



11. Настоящата заповед да влезе постепенно в сила до 1 февруари 1928 г. , от която дата частите да се преформират съгласно гореизложеното.
Войсковите части, управления и учреждения, които съгласно казаното по-горе трябва да се преместят в други гарнизони, да извършат сега подготовката си за преместването, а за самото преместване ще последва заповед след настъпването на пролетта. За всяко извършено преместване и за всяка преформирана част да се донася в Министерството на войната.

12. Прилага се подробен план за мирновременната организация на войската съгласно гореизложеното.

13. Настоящата заповед и приложения към нея щат да се пазят строго поверително лично от началниците на частите и учрежденията в специална каса като шифър.

(п) Иван Вълков, генерал-лейтенант - министър на войната

[dibo]

Реформи 1919-1923

Сухопътни войски
8-те дивизии стават 8 полка с по 3 пехотни дружини и 1 допълваща част
3-те армии стават 3 първокласни гарнизона - София, Пловдив и Варна
Заплащане - 700 лева месечно, 12 години договор.
Численост - 6 963 в армията, 3 473 в жандармерията, 280 в пограничната стража - всичко 10 716 човека към юни 1922. 986 офицери, 2254 подофицери и 13 546 доброволци в армията, 150 офицер, 275 подофицери и 938 доброволци в пограничната стража, 389 офицери, 679 подофицери и 7 212 доброволци в жандармерията и 77 офицери и 6582 доброволци в полицията, митниците и др. - всичко 33 088 човека (33 000 таван по Ньойския мирен договор) към 01. 12. 1923 (при получено разрешение за временно мобилизиране на 3 000 човека за борба срещу Септемврийското въстание от МВСК)

Флот
Става Морска полицейска служба във Варна и Дунавска полицейска служба в Русе. Зaедно с Морското училище във Варна са подчинени във финансово отношение на Министерството на железниците, пощите и телеграфите, а в дисциплинарно и строево на Военното министерство

Авиация
Края на 1920 - бившата Въздухоплавателна дружина е разпусната и е основано Въздухоплавателно отделение към Жандармерията с митническо-полицейско предназначение. Състав на отделението (Указ на МС 11/23. 02. 1921)- 14 летци, 4 авиомеханици, 31 чиновници, 210 войници, 50 трудоваци, 1 офицер (капитан Иван Миланов) и 8 подофицери. 10. 04. 1922 - зачислени са укритите самолети (1 Albatros C. III, 1 DFW C. Va, по-късно и 1 Fokker D. VII) След протест на Междусъюзническата военна комисия, че това е нарушение на Ньойския мирен договор, отделението е закритов на 30. 02. 1922.
Преустроено е от 01. 04. 1922 във Въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите. Началник - майор Асен Агов. За въздухоплавателни центрове са определени Божурище (капитан Иван Узунов - началник), Варна и Ямбол. Забранени са самолети със скорост над 160 км/ч, таван над 4 000 метра, двигатели на 60 конски сили. Към 1924 - 18 учебни самолета и 2 хидроплана. 1926 - плюс 12 пощенски, 2 учебни самолета и 2 хидроплана

10. 1918
04. 10. 1918 - Обявена частична демобилизация. Три дивизии са оставени в мобилизирано състояние - 4-та заменя окупационните войски в Добруджа, конната дивизия се съсредоточава около Караорман (Срацимир), 8-ма и 10-та дивизии прикриват турската граница.
Сформиран автомобилен батальон с 1 рота леки коли, 1 рота линейки, 2 роти камиони, 1 работилница и 1 нестроева рота.

1919
Артилерията е в състав: Офицерска артилерийска строева школа, 16 артилерийски полка по три отделения (по 2 батареи) и нестроева батарея в полк, щаб на тежката артилерия с три тежки артилерийски полка по три отделения (по 2 батареи) и нестроева батарея в полк, 1 брегови артилерийки полк с 3 щаба на групи и 7 брегови батареи с 2 до 10 10-12см оръдия и една нестроева батарея; Софийски артилерийски арсенал и техническа дружина; Главен огнестрелен склад, 3 армейски огнестрелни склада, 3 артилерийски конни депа.

07. 1919
Разформировани 8-ма и 9-та пехотни дивизии.

1920
8 артилерийски отделения с щаб и 3 батареи всяко. 5 са полеви, 3 са за укрепени пунктове. Минимална численост - 12 офицера и 360 войника (13 офицера и 400 войника за смесено). Максимална численост -20 офицера и 400 войника. Една огнестрелна работилница. 4 огнестрелни отделения - 1во в София (филиал в Радомир), 2-ро в Пловдив, 3-то в Шумен.

01. 05. 1920
Заповед 39 от Щаба на армията:
Разформироват се и се закриват:
1. Беломорският флот с щаба;
2. Подводник 18 от Подвижната отбрана;
3. Вторият ешалон от транспортната служба с транспорт "Варна" от Дунавската част;
4. Учебният крайцер "Надежда" от Учебната част.

01. 12. 1920
Заповед по флота 170
Преименуват се:
1. Интендантска рота - в Нестроева рота
2. Брегова рота със семафорни постове и минно хранилище от Подвижната отбрана - в брегова рота от Неподвижната отбрана
3. Минната рота от Неподвижната отбрана - в минна рота с хранилище от Неподвижната отбрана
4. Радиотелеграфната рота с прожекторен взвод от Неподвижната отбрана - в радиотелеграфна рота и наблюдателна рота с прожекторен взвод от Неподвижната отбрана
Закриват се:
1. Щаб на Черноморската част
2. Щаб на Подвижната отбрана
3. Въздухоплавателната станция от Подвижната отбрана
4. Портовото капитанство от Неподвижната отбрана
5. Транспортната служба от Дунавската част
6. Работилницата на Дунавската част (Арсенала в Русе)
7. Портовата дружина от Неподвижната отбрана
8. Техническия отдел (отделение) в Щаба на флота
Формира се Портова рота и Капитанство с музикална команда
Арсенала във Варна преминава към Главна дирекция за постройка на пристанища и железници. Арсенала в Русе се придава на Пристанищно управление Русе.
Минно-наблюдателната рота на Дунавската част става корабна рота.

01. 04. 1921
Българският военен флот е окончателно закрит и разформирован.
Вместо него:
1. Морска и речна търговско-полицейски служби във Варна и Русе с управление в София към Министерството на железници, пощите и телеграфите. Разрешен лимит - 10 кораба, 1 работилница, 1 радиотелеграфна станция, 300 моряка, 15 корабоначалници (офицери) и 30 технически лица. Всеки кораб - 1 малокалибрено оръдие с 250 снаряда, 1 картечница с 2000 патрона, 10 пушки с по 100 патрона, 1 револвер с 100 патрона. 6 от корабите са за Черно море, 4 за Дунав. Дунавската служба на 07. 07. 1921 има катерите "Ботев" и "Левски", моторните лодки "Русалка" и "Метеор", парните катери "Борис" и "Стефан Караджа", бот номер 1, и 12 гребни лодки. 31. 11. 1921 - добавени моторните лодки "Искър" и "Лом" (впоследствие "Звезда" и "Планета")
2. Крайбрежна жандармерийска дружина към Министерство на войната (1925 - разформирована и преминава към Морската полицейска служба) в състав - щаб във Варна, 2 жандармерийски роти във Варна, група жандармерийски моторни лодки (8) във Варна, 1 Дунавска жандармерийска рота в Русе, Работилница във Варна, учебна рота във Варна - всичко - 664 човека.
3. Морска учебна част във Варна с Морско машинно училище и Морски специални школи - към Министерство на търговията, промишлеността и труда.
Бреговата артилерия е в 2 дивизиона - Варненски и Бургаски към Артилерийската инспекция на Щаба на армията.

[dibo]

Реформи 1923-1926

Сухопътни войски
11. 1923 - възстановена е Генералщабната академия в София.
1924-1927 - Софийският арсенал се пребазира в Казанлък като Държавна военна фабрика.

Флот
1925 - крайбрежната дружина е слята с морската полицейска служба при Министерството на железници, пощите и телеграфите и към Военното министерство е сформиран таен флотски щаб с началник капитан II ранг Ст. Стефанов

Авиация
01.07.1923 - Създадена със Закон за въздухоплаването Дирекция на въздухоплаването и Авиационно училище към нея. В края на 1923г. постъпва 1-я випуск от 12 пилота и 6 наблюдателя с 2 годишно обучение
01.04.1924 - Въздухоплавателното отделение е реорганизирано в Дирекция на въздухоплаването с 36 пилоти, 30 авиотехници и 20 други специалисти.
1924 - В Авиационното училище се откриват и курсове за подготовка на авиационни специалисти за осигуряване на полетите (техници и пр.).
1925 - завършва първият следвоенен випуск пилоти в Авиационното училище в Божурище (10 пилоти и 5 наблюдатели).
01.11.1926 - Авиационното училище се мести от Божурище в Казанлък.

[dibo]

Реформи 1926-1929

Сухопътни войски
1927 - възстановени 4 армии (София, Пловдив, Варна и Плевен) с 8 пехотни дивизии с 24 полка с по 2 дружини от армията, жандармерията и допълващите части. Срок на службата намален на 19 месеца в пехотата, 20 месеца в артилерията, конницата и инженерните войски и 2 години във флота. Възнаграждения - преди 700 лева, сега 300 лева първите 6 месеца, 400 лева вторите 6 месеца, 500 лева останалото време.

Военновременен план - 4 армии, 15 пехотни дивизии, 1 конна бригада, 1 тежък артилерийски полк, 1 ЖП полк, 1 тежка понтонна дружина, 3-4 автомобилни дружини, Въздушни и Морски войски - 17 270 офицери, 22 559 подофицери и 595 257 войници - всичко 641 112 човека.

1928 - Мирновременна организация - 4 военноинспекционни области, 8 пехотни дивизии, 8 дивизионни артилерийски полка, 4 армейски артилерийски полка, 1 конно артилерийско отделение, 4 инженерни полка, 1 автомобилна дружина, 1 свързочен полк, 1 железопътен полк, 4 конни бригади, Въздушни и морски войски.

Флот
1927 - Щаб на флота официално възстановен.

Авиация
1927 - Дирекцията на гражданското въздухоплаване реорганизирана в щаб с техническа служба, аеростатна служба (2 сферични балона) ,снабдителна служба, един смесен орляк (ловджийско (спортно) ято с 1 Fokker D. VII, 1 Bristol Lucifer и 4 ДАР-1; бомбардировъчно(транспортно) ято (6 ДАР-1); разузнавателно(пощенско) ято (6 Potez XVII)), един учебен орляк и едно морско ято (2 хидроплана - Avro-522, Macchi 18/2000).

1929 - Дирекцията е в състав - 679 човека, 104 летци и 40 самолета. 1930 - Става Въздушен полк (добавя се и метеорологична служба).

Създадено ПВО и противохимическа защита.

1928 - Първата моторизирана част в българската армия е 2-ри батальон велосипедисти през 1928. Там са концентрирани всички налични МПС и батальонът е преименуван на Автомобилен батальон (през 1937 става Автомобилно училище, съществува до 1942), като се превръща в център за подготовка на щофьори. Там има и 1 трофейна бронирана кола Остин, останала от ПСВ.

1930 В армията има 2429 офицера, 3152 подофицера и 44491 войника - всичко 48 075 човека.

[dibo]

Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове

Базата е създадена на 1 септември 1946 г. Първоначално като склад е била фабрика за комбинирани фуражи към Захарни заводи в Горна Оряховица. Преместена е в Пловдив, в района, в който се намира и сега, подчинена на Главно интендантство към Българската армия и продължава да е фабрика за комбиниран фураж.
През 1950 г. складът е в подчинение на Главно интендантство “Тил” на Министерството на отбраната. Преименуван е в 164-и продоволствен склад, като запазва местоположението си. На 1 септември 1973 г. формированието минава в подчинение на “Тил” към Командването на Сухопътните войски. На 1 октомври 1982 г. складът се преименува в складови район на 36-а фронтова бригада за материално осигуряване.
От 1 септември 1999 г. влиза в сила нов щат, но наименованието остава същото. Складът пряко се подчинява на ГлЩ на Сухопътните войски. През следващата година, отново на 1 септември, щатът е променен, а наименованието става - Продоволствен склад към 110-а бригада за МТО.
От 1 юли 2001 г. , отново в нов щат, складът се преименува във “Втори териториален снабдителен център”, подчинен на Командване МТО. От 1 ноември 2004 г. наименованието е “Втора регионална снабдителна база”, подчинена на бригада “Логистика”.
От 1 юни 2008 г. формированието е със сегашното си име - “Първа база за съхранение на тилови имущества и контрол на храни, съоръжения и съдове с повишена опасност”. Подчинено е на бригада “Логистика” от състава на Съвместното командване на силите.

Началниците

Капитан Стоян Думанов 1946-1950 г.
Подполковник Иван Чонков 1950-1961 г.
Полковник Лука Дечев 1961-1068 г.
Полковник Александър Згуров 1968-1972 г.
Подполковник Христо Лазаров 1972-1979 г.
Подполковник Иван Кръстев 1979-1982 г.
Полковник Кирил Ортомаров 1982-1989 г.
Майор Иван Киримов 1989-1989 г.
Майор Георги Георгиев 1989-1996 г.
Подполковник Васил Костадинов 1996-2007 г.
Майор Борис Синеклиев 2007-2007 г.
Подполковник Николай Ангелов 2007-2014 г.

#Получава, съхранява и раздава материални ресурси за нуждите на формированията от Българската армия.
#Получава, съхранява, опреснява материални ресурси и допълва ведомствени военновременни запаси.
#Осигурява военнослужещите в зоната за отговорност с вещево имущество, чрез изградена система от военни магазини.
#Разкрива подвижни магазини в зоната за отговорност при необходимост с цел улесняване обслужването на военнослужещите с вещево имущество.
#Извършва технически надзор на съоръжения с повишена опасност (СПО), контрол и проверка на мълниезащитни и заземителни инсталации, и противопожарен надзор.
#Обслужва формирования от Съвместното командване на силите и пряко подчинени на Министерството на отбраната.
#Извършва ветеринарно-санитарни инспекции в зоната на отговорност в процеса на транспортиране, приемане, съхранение и рен лизация на хранителни продукти от животински произход, извършва лабораторни анализи на хранителни продукти от животински произход с цел определяне на качеството им.
#Бракува негодни хранителни продукти от животински произход.
#Предписва и контролира изпълнението на мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация на хранителните блокове.
#Получава, съхранява и осигурява с полево и строево облекло и друго вещево имущество близо 13 000 военнослужещи.
#Организира ремонта и поддържането на инфраструктурата на базата.
#Поддържа в постоянна изправност и годност за използване пътни превозни средства и средства за механизация на товаро-разтоварните работи.

http://armymedia. bg/archives/65707

[dibo]

Условно историята на Военноморската авиация може да бъде разделена на два периода: първия - от 1917 г. до края на 50-те години, свързван с използването на водосамолети, и втори такъв - с начало 14. 10. 1959 г. , в който на въоръжение са военноморски вертолети.
На днешния ден 14. 10. се отбелязват 57 години от деня, в който със заповед № 0651 на Министъра на народната отбрана на НРБ е сформирана отделна противолодъчна ескадрила /ОПЛЕ/ в състав от три екипажа.
От създаването на ескадрилата до 1978 г. на въоръжение са вертолети Ми-4 и Ми-4М.
В края на 1978 година е утвърден нов щат, включващ две звена Ми-14 и едно звено Ми-4.
На 30. 01. 1979 г. от СССР са пребазирани в “Чайка” първите 4 бр. вертолети Ми-14 ПЛ. Започва усвояването на нови видове подготовки и още по-убедително се утвърждава авторитета на ескадрилата във Военноморските сили.
В началото на 80-те години е доставен и един Ка-25Ц уникален със своите способности за отвъд хоризонтно целеуказване в интерес на ударните ни сили.
Ескадрилата заема полагащото й се място в редиците на Военноморските ни сили и затвърждава авторитета си изпълнявайки широк кръг от задачи.
Апогеят в развитието на Военноморската авиация е в края на 80-те и началото на 90-те години - 11 вертолета от три типа Ми-14 ПЛ, Ми-14 БТ и Ка-25Ц на щат, значителен процент на изправна техника и широк кръг от изпълнявани задачи.
Следват трудни години за Военноморската авиация.
На 9 октомври 2011г. в авиобаза “Чайка” с тържествен ритуал е приет първия вертолет AS 565 MB “Panther” в състава на Военноморските сили. Веднага след това постъпват още два.
До средата на 2012 година целият летателен и инженерно-технически състав е допуснат до експлоатация на вертолетите Panther.
След проведено обучение по аварийно - спасителни операции екипажите на вертолетите AS 565 MB “Panther бяха сертифицирани от тренировъчния център на “Eurocopter”.
От 1 август 2012 г. , същите носят денонощно дежурство за участие в операции по търсене и спасяване и оказване на помощ: за спасяване човешки живот на море, на бедстващи кораби, плавателни средства и летателни апарати.
Задачите по време на дежурството включват и оказване на помощ и съдействие на държавната и местна власт, институции и организации при природни бедствия, катастрофи и промишлени аварии на територията на Варненска, Бургаска, Добричка, Шуменска, Русенска, Силистренска, Разградска и Търговищка области.
През 2016 г. морските авиатори завършиха усвояването на бордовото артилерийско въоръжение, като проведоха успешни стрелби по морска цел. Напълно са усвоени възможностите за аварийно-спасителни операции, поддръжка на специалните сили, оказване поддръжка на патрулните сили и извършване на медицинска евакуация от плаващи средства на море.

http://www. navy. mod. bg/?p=10535

[dibo]

Военнотранспортни органи на Българската армия

Началото е поставено през 1907 г. , когато с Указ No 190 от 31. 12. 1907 година на княз Фердинанд и Заповед No 446 на Военното ведомство от 12. 11. 1907 година в оперативното отделение на щаба на армията е разкрита секция “Военни съобщения”, за да координира и организира превозването на войски и товари. През годините на своето съществуване военно транспортните органи, доказаха голямото си значение при осигуряване на бойните действия в годините на военни действия и по-късно за осигуряване войсковия живот на армията.
В периода от 1992 до 2005 г. военно транспортните органи преминават през редица организационно-щатни промени. Създава се Военно транспортен отдел и седем военно транспортни служби дислоцирани в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна, Бургас и Русе.
Със заповед No 450/24. 06. 99 г. на министъра на отбраната е създаден Национален координационен център за координиране и управление на логистичната подкрепа на транзитно преминаващите сили на КФОР за операцията “Джойнт Гардиън” в Косово, който продължава своята дейност и в днешни дни.
С решение на Народното събрание от 01. 04. 2000 г. се създават Първи и Втори транспортни полкове разположени в градовете София и Варна, по-късно предислоцирани в гр. Бургас.
От 01. 09. 2005 г. се създават нови структури на военнотранспортните органи:
- Щаб за контрол на придвижването - гр. София и четири Групи за контрол на придвижването дислоцирани в градовете София, Пловдив, Горна Оряховица и Бургас. През 2008 г. Щабът за контрол на придвижването и подчинените му групи успешно преминават национално и международно сертифициране, което им дава способността да работят в международна среда.

http://jfc. armf. bg/Nachalo/4:554. html