Организационна история на БА

[dibo]

4-та артилерийска бригада (2ААП)

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=96369

Четвърта артилерийска бригада е правоприемник на Втори армейски артилерийски полк, Четвърти армейски артилерийски полк и Четвърта артилерийска бригада.

Втори армейски артилерийски полк е формиран в град Варна през месец февруари 1928 г. Със заповед на Министъра на Войната МЗ В№228-А за командир на полка е назначен подполковник Димитър Узунов, за негов заместник - подполковник Асен Николов, а за началник на артилерията на полка - Димитър Богданов. Щабът на полка, трета полева батарея и четвърта минохвъргачна батарея са дислоцирани във Варна, а първа дълга батарея и втора тежка гаубична батарея - в Бургас.
На основание министерска заповед В№42 от 1 август 1929 г. полкът е предислоциран в Хасково с явно наименование: "Втора Окръжна Хасковска пеша жандармерия". Състав на полка: офицери - 7, подофицери - 12, войници - 249, чиновници - 13, оръдия - 19. С царски указ В№28 от 3 септември 1929 година подполковник Димитър Узунов е повишен в чин "полковник".
На 22 октомври 1944 г. съгласно Разпореждане от щаба на 2-ра Дивизионна област, полкът се мобилизира за участие в Първата фаза на Отечествената война в състава на Втора Българска армия. На 12 декември 1944 г. второ и четвърто артилерийско отделение се завръщат в град Хасково, а първо и трето артилерийско отделение с по три батареи остават на фронта. В края на месец юни 1945 г. първо и трето артилерийско отделение се завръщат от фронта и на основание Министерска заповед В№71 от 30 юни 1945 г. запасните военнослужещи са освободени.
Съгласно Поверителна министерска заповед В№69 от 9 декември 1948 г. и Указание В№1657 от 27 ноември 1948 г. на Президиума на Народна Република България поделение 5050 се премества от Хасково в Пловдив. През октомври 1950 г. полкът приема пощенски номер 50110. През ноември 1954 г. с министерска заповед полкът се преименува в 124-и отделен корпусен артилерийски полк и преминава в подчинение на Втори отделен корпус в град Пловдив.

4-и армейски артилерийски полк (1955 - 1998 г.)

С министерска заповед В№144 от януари 1955 г. Втори армейски артилерийски полк се дислоцира в Асеновград. Преместването става през април, а през октомври същата година полкът се преименува в Четвърти армейски артилерийски полк, към който се прехвърля Разузнавателен артилерийски дивизион на Корпусен артилерийски полк от София. От 5 февруари 1961 г. за командир на полка е назначен подполковник Стойчо Семерджиев, а с разпореждане В№00200 от 8 август 1961 г. на началника на Генералния щаб на Българската армия, Четвърти армейски артилерийски полк преминава по нов мирновремен щат и влиза в подчинение на 21-ва мотострелкова дивизия - град Пазарджик.
Съгласно щат В№ К-1330 от 7 август 1968 г. на първия заместник-министър на отбраната и началника на Генералния щаб от 1 октомври 1968 г. се формира Четвърти армейски артилерийски полк с пощенски номер 50340 - Пловдив, с част от личния състав на поделение 50110 (105-и Военновременен артилерийски полк - Асеновград). По нов щат от 1 септември 1975 г. Четвърти армейски артилерийски полк с военнопощенски номер 50430 се дислоцира на база в Асеновград, а поделение 50110 (105-и Военновременен полк) се дислоцира в град Смолян. Съгласно Министерска заповед и разпореждане на началника на Генералния щаб от 1 януари 1978 г. явното наименование на полка е променено от пощенски номер 50430 в пощенски номер 24490. За упорита, неуморна и самоотвержена работа и за постигнати добри и отлични резултати по бойната подготовка и цялостния войскови живот през учебната 1984 г. Четвърти армейски артилерийски полк е награден с преходното знаме и грамота на Министерството на народната отбрана.


4-а артилерийска бригада (1998 - 2008 г.)

Със заповед В№ОХ-00515 от 7 юли 1998 г. на министъра на отбраната, от 1 септември 1998 г. Четвърти армейски артилерийски полк преминава на бригадна организация и се сформира Четвърта реактивна бригада. За командир на бригадата е назначен полковник Ангел Златилов, а за началник на щаба - полковник Валери Точилов. От 11 октомври 1999 г. до 21 октомри 1999 г. подразделения от състава на бригадата взеха участие в националното командно-щабно учение с реални действия на войски "Есен 1999" на полевия учебен полигон "Корен", а през април 2000 г. - в международно учение Cooperative dragon 2000 в Албания. Съгласно министерска заповед от 1 октомври 2000 г. Четвърта реактивна бригада се реорганизира в Четвърта смесена артилерийска бригада.
През април и май 2001 г. военнослужещи от състава на бригадата участваха в международните учения Allied Effort и Baltic confidence в Полша. С министерска заповед от 1 септември 2001 г. Четвърта смесена артилерийска бригада се реорганизира в Четвърта артилерийска бригада. От 10 септември до 18 септември 2001 г. подразделение от състава на бригадата взе участие в националното командно-щабно учение с реални действия на войски "Есен 2001". С указ В№218 от 6 юни 2002 г. и заповед В№КВ-1225 от 14 юни 2002 г. на министъра на отбраната за командир на Четвърта артилерийска бригада бе назначен полковник Ангел Главев, от 30 април 2003 г. - бригаден генерал. За началник на щаба на бригадата бе назначен полковник Георги Иванов.
Военнослужещи от състава на бригадата взеха участие в международното учение Cooperative lantern 2002 в Кралство Холандия, в съвместното специално тактическо учение "Планински страж 2002", в националното командно-щабно учение с реални действия на войски "Есен 2003", международно учение Blue Danube 2004 в Република Румъния, международно учение Seven Stars 2004 в Република Tурция и много други. На 18 октомври 2005 г. група на военните аташета на страните членки на НАТО, акредитирани в Република България, присъства на провеждането на занятия по време на полевото обучение на личния състав на бригадата на ПУП "Корен". В изпълнение на заповед на командващия на Сухопътните войски поделението поддържа две модулни формирования за оказване на помощ на населението при стихийни бедствия - за действие в зимни условия и за действие при пожари.
Военнослужещи от бригадата участват в операции и мисии под егидата на Европейския съюз и НАТО. На основание Заповед В№ОХ-680 26 октомври 2007 г. на министъра на отбраната на поделението е възложена задачата за окомплектоване и подготовка на 5-а и 6-а леко-пехотни роти за охрана на база "Бутмир" - Сараево, в операцията на Европейския съюз "Алтен ".

4-ти артилерийски полк (от юни 2008 г.)
От 1 юни 2008 г. Асеновградската 4-та артилерийска бригада вече е 4-ти артилерийски полк и има нов командир - полковник Валери Точилов. Началник-щаб на 4-ти полк става подполковник Красимир Ташев. От 28 юли 2014 г. командир на полка е полковник Лъчезар Мишев.

Командирите

2-ри армейски артилерийски полк (1928г. - 1955г.)

Подполковник Димитър Узунов 10.02.1928 г. - 2.05.1933 г.
Подполковник Васил Мандиков 2.05.1933 - 1.06.1935 г.
Подполковник Еньо Колев 1.06.1935 - 1.05.1936 г.
Подполковник Владимир Чукурски 1.05.1936 - 2.11.1938 г.
Подполковник Владимир Илиев 2.11.1938 - 15.04.1941 г.
Подполковник Велико Маринов 15.04.1941 - 13.09.1944 г.
Майор Георги Георгиев 13.09.1944 - 20.10.1944 г.
Подполковник Никола Митов 20.10.1944 - 12.12.1944 г.
Подполковник Таньо Чакъров 12.12.1944 - 4.09.1945 г.
Подполковник Христо Христов 4.09.1945 - 1.02.1946 г.
Подполковник Първан Бучков 1.02.1946 - 20.07.1946 г.
Майор Тодор Чипилов 20.07.1946 - 28.09.1946 г.
Подполковник Димитър Иванов 28.09.1946 - 4.08.1947 г.
Подполковник Костадин Куванджиев 4.08.1947 - 1.10.1947 г.
Майор Спас Дерибеев 1.10.1947 - 19.12.1949 г.
Подполкoвник Петър Карагьозов 19.12.1949 - 15.01.1953 г.

4-и армейски артилерийски полк (1955 г. - 1998 г.)

Майор Христо Иванов 15.01.1953 г. - 25.10.1956 г.
Подполковник Иларион Пантев 25.10.1956 - 5.09.1959 г.
Подполковник Доньо Марков 5.09.1959 - 5.02.1961 г.
Подполковник Стойчо Семерджиев 5.02.1961 - 21.10.1966 г.
Подполковник Георги Неделчев 21.10.1966 - 30.09.1968 г.
Полковник Иван Точев 30.09.1968 - 29.07.1977 г.
Полковник Никола Димитров 29.07.1977 - 18.09.1985 г.
Подполковник Атанас Атанасов 18.09.1985 - 14.11.1988 г.
Полковник Георги Беждремов 14.11.1988 - 1.09.1998 г.

4-а артилерийска бригада (1998г. - 2008г.)

Бригаден генерал Ангел Златилов 1.09.1998 г. - 14.06.2002 г.
Бригаден генерал Ангел Главев от 14.06.2002 г.

4-ти артилерийски полк (от 2008г.)

Полковник Валери Точилов 1.06.2008 - 24.11. 2011 г.
Полковник Димитър Илиев 14.12.2011 г. - 29.06. 2014
Полковник Лъчезар Мишев от 28.07. 2014 г.

[dibo]

Гарнизон Карлово

През 1903 г. Народното събрание приема закон за устройство на въоръжените сили, който замества съществуващия още от 1891 г. На база на новия закон с Указ В№84 от 29.12.1903 г., подписан от княз Фердинанд, Хасковският IV резервен полк се преименува 28-и Стремски пехотен полк и от май 1904 г. се дислоцира в Карлово. През 1920 г. 28-и Стремски пехотен полк е разформирован, а личният му състав е придаден като дружина в 27-ми Чепински полк. През 1939 г. с указ на цар Борис III Стрямската дружина се изважда от състава на Чепинския полк и се включва в новосформирания 23-и шипченски полк. От 1959 до 1979 г. в Карлово е дислоцирана 11-а танкова бригада. От 1991 - 61-ва Стрямска механизирана бригада.

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/is...?THEMEID=97698

Със заповед В№ 00400 от 2 октомври 1992 г. на министъра на отбраната на Република България е формирано управление на 61-ва механизирана бригада и 1-ви механизиран батальон, дислоцирани в Карлово и подчинени на Командването на Сухопътните войски. На 17 декември 1993 г. започва попълването на бригадата с въоръжение и техника. С министерска заповед от 19 ноември 1998 г. е присвоено наименованието Стрямска механизирана бригада.
61-ва бригада е декларирана за участие в пълния спектър от операции на НАТО с ниска степен на готовност. Тя притежава оперативни способности и ресурс от сили и средства за участие във всички мисии на Българската армия, съгласно националната отбранителна доктрина. През 2008-2009 г. бригадата бе сертифицирана от група оценители от Сухопътното компонентно командване на НАТО в Мадрид, а през 2011-2012 г. потвърди оперативните способности по CREVAL като крайната оценка на военните формирования и щаба на бригадата е “Боеготов”.
-------------------------

Командирите

Полковник Иван Кръстев 2.10.1992 - 2.09.1996 г.
Полковник Атанас Самандов 3.09.1996 - 8.10.1998
Бр. генерал Йордан Йорданов 16.11.1998 - 13.06.2002
Бр. генерал Галимир Пехливанов 14.06.2002 - 26.05.2003
Бр. генерал Тодор Вангелов 15.10.2003 - 28.02.2008
Бр. генерал Кольо Милев 1.06.2008 - 15.06.2010
Бр. генерал Красимир Кънев 16.06.2010 - 5.11.2012
Бр. генерал Димитър нивиков От 6.11.2012 г.

http://bgarmy.bg/?action=news&id=14059

На 1 март 1942 г. на базата на Втора армейска бронеизтребителна дружина, дислоцирана в гр. Харманли, се формира полк с командир майор Янчо Панайотов Атанасов, съставен от три батареи и личен състав от 410 души. Въоръжението на полка е от 37-мм оръдия “Райнметал-Бордзик” и 37,2-мм оръдия “Шкода”, които по-късно са заменени с 50-мм и 75-мм оръдия “Райнметал”. Полкът е мобилизиран на няколко пъти за участие във войната.
През годините той е предислоцирван в Чирпан, Стара Загора, Пловдив и Асеновград. В периода 1974-1975 г. е превъоръжен със системата САУ-100, ПТУРС “Малютка”, по-късно заменен с противотанков управляем ракетен комплекс (ПТУРК) “Конкурс” и 100-мм оръдия МТ-12 “Рапира”. На 1 октомври 1989 г. след структурни промени формированието е реорганизирано в “Отдел за преподготовка на резерви и противотанкова артилерия, както и съхранение на въоръжение и техника на Втора армия”.
От 1998 г. формированието отново става противотанков полк. През 2000 г. той е трансформиран в два дивизиона с въоръжение ПТУРК “Конкурс” в състава на 4-та смесена артилерийска бригада в Асеновград. През есента на 2001 г. двата дивизиона са обединени във 2-ри противотанков дивизион.
https://armymedia.bg/archives/146419

[dibo]

Гарнизон Нова Загора

Тук е казарменият район на 45-и армейски артилерийски полк. През 1961 г. същата казарма прибира и подразделенията на 65-и свързочен полк, който се създава през февруари с разпореждане на ГЩ на Българската армия. В състава му влизат два свързочни батальона, свързочна и кабелна рота.

http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/is...?THEMEID=97264

[dibo]

Интервю с генерал-полковник Кирил Косев

Началник на Щаба на Трета армия в Сливен от 1956 до 1959 г. и неин командващ до 1966 г

- Как през 1962 г. и защо беше създаден първият за нашата армия ракетен дивизион с тактическо назначение?

- Преди 1960 г. и през следващите години в разрез с Женевската конференция за решително намаляване на въоръжените сили САЩ започнаха усиленото им увеличаване, което беше действителна опасност за нас. В отговор създадохме 16-а мотострелкова дивизия (мсд) с командване в Бургас и 24-а танкова бригада (тбр) с командване в Айтос, усилихме укрепения с вкопани немски танкове пояс Факия - Ивайловград, подобрихме и разположението на 7-а мотострелкова дивизия.

- В обрисуваната от вас картина къде е мястото на село Бояново? Аз знам само, че там, преди ракетния дивизион е имало пехотен полк.

- В Бояново през 1957 г. настанихме 33-и пехотен полк. Започна усилено строителство на казармените му помещения, гаражи, складове и др., също жилища за офицерите и сержантите на свръхсрочна военна служба. В изпълнение на Женевските споразумения през 1958 г. военната част беше съкратена, а след влошаването на международните военно-политически отношения я възстановихме в село Звездец.

- Нека се върнем към ракетните войски.

- Съветската армия имаше свой представител в Трета армия - генерал-лейтенант Владимир Владимирович, с когото поддържахме сърдечни взаимоотношения. В края на 1961 г. разговаряхме с него за отбраната на държавите от Варшавския договор и той ми съобщи, че в Съветската армия се провеждат пускове на тактически ракети, каквито ще бъдат изпратени и на нас. И действително в ямболската и в бургаската дивизия получихме ракетни комплекси "Луна" и "Луна М", получиха ги и в хасковската 17-а дивизия на Втора армия и в 3-а дивизия на Първа армия в Благоевград.
............
- В началото на 1969 г. предложих на министъра на народната отбрана и ръководителя на съветниците от Съветската армия към БНА да проведем учение и пуск с оперативно-тактическа ракета 8К14 от стартова позиция край Ясна поляна, северно от Звездец до цел, намираща се северно от Балчик. Предложението ми беше прието. Участваха 16-а и 18-а мотострелкови дивизия, 24-а танкова бригада, военна авиация, военноморски флот.
...........
зимното оперативно-тактическо учение през януари 1964 г. с Ямболската мотострелкова дивизия и Айтоската танкова бригада, в което участваха също 13-а танкова бригада в Сливен и моторизирани части от 18-а мотострелкова дивизия в Шумен.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=97529

[dibo]

С Указ № 2 на княз Фердинанд I за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена "Школа за приготвяне на запасни подпоручици".

Със Заповед № 32 от 23.05.1903 при Софийския крепостен батальон е открита Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната артилерия, която две години по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 се преименува в Школа за запасни подпоручици в артилерията. В Школата ежегодно постъпват по 45 души, които имат средно или висше образование и отбиват военната си служба. О тях 15 души се подготвят за крепостна артилерия и 30 души за полска и планинска артилерията. До 1907 тази школа е подчинена на командира на крепостния батальон, след което се предават към Артилерийския отдел на Школата за подготвяне на запасни подпоручици от пехотата (открита 1901) в Княжево.

12 години след предислоцирането на ШЗО в Плевен е предоставен нов район за строителство на казармено-жилищен фонд, отговарящ на новите потребности на учебното заведение. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 година. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в три района на града, е направена на 19.12.1976 г. На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 година. Само през първият етап на строителството са реализирани капиталовложения на строително-монтажни работи, машини и съоръжения и обзавеждане за 22 млн. 317 хиляди лева. Новият казармен район, включващ административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, паркова територия - технически район, учебни полигони, е изграден съвместно с представители на под. 38420 -София - инвеститор, ПРОНО-София - проектант, и под. 42390 -Плевен - изпълнител.

През 1998 година паралелно с школническите батальони са сформирани и два батальона за подготовка на младши командири за нуждите на Сухопътни войски. В края на годината на базата на съществуващите се формират 4 батальона за младши командири и 3 батальона за подготовка на новобранци. Подготвят се командири на мотопехотни отделения, командири-мерачи и механик-водачи на БМП 1. От 2000 година се обучават и механик-водачи на БМП 23 и механик-водачи на самоходни гаубици. Командири мерачи и механик-водачи на Т-72 и Т-55, командири на свързочни разчети, санитарни инструктори, командири на артилерийски разчети получават първоначалната си подготовка в Плевен до 2001 година. От началото на 2002 година паралелно с подготовката на новобранци със срок на обучение месец и половина са се обучавали и войници специалисти със срок на обучение три месеца - мерачи на картечници, мерачи на РПГ-7 В, механик-водачи на МТЛБ, СМХ и СГ, санитарни инструктори и шофьори на автомобили, БТР и БРДМ в град Русе. Започва обучението и на кадрови войници в два модула: за първоначална общовойскова подготовка с продължение 20 дни и за придобиване на ВОС и квалификация в зависимост от специалността - автоматчици, картечари, бордови мерачи, снайперисти, шофьори, механик-водачи на верижни машини и гранатометчици.


Командири

Майор Димитър Стойчев -1901-1902 г. - началник на Школата за запасни подпоручици от пехотата
Майор Никола Габровски - 1902-1904 г. - началник на втория випуск на Школата за запасни подпоручици от пехотата
Майор Иван Кръстев -1904-1905 г. - началник на новосформираната Школа за приготовления на запасни подпоручици от артилерията
Генерал-майор Асен Константинов - 1.10.1905-31.12.1905 г. - началник на школата
Полковник Павел Павлов - 1908-1910 г. - началник на школата
Полковник Борис Дрангов -1916 г. - началник на ШЗО в Скопие
Генерал-майор Георги Иванов - 12.9.1944-17.01.1946 г. - началник на ШЗО
Полковник Петър Хаджииванов - 17.01.1946-3.9.1946 г. - началник на ШЗО "Христо Ботев"
Генерал-майор Цоньо Ганев - 3.9.1946-15.9.1950 г. - началник на ШЗО "Христо Ботев"
Генерал-майор Петър Илиев - 1950-1953 г. - началник на ШЗО "Христо Ботев"
Полковник Янкулов - 1953-1954 г. - началник на ШЗО "Христо Ботев"
Генерал-майор Иван Владов-15.9.1961-1972 г. - началник на НШЗО "Христо Ботев"
Полковник Петър Симеонов - 1972-1973 г. - началник на НШЗО "Христо Ботев"
Полковник Иван Чавдаров - 10.1973- 09.1981 г. - началник на НШЗО "Христо Ботев"
Генерал-майор Ганьо Иванов - 1981-1985 г. - началник на НШЗО "Христо Ботев"
Генерал-майор Славейко Димитров-1985-1990 г. - началник на НШЗО "Христо Ботев"
Генерал-майор Димитър Кръстев -1990-1992 г. - началник на НШЗО и ШЗО "Христо Ботев"
Полковник Христо Иванов - 1992-1998 г. - началник на ШЗО "Христо Ботев"; 1998-1999 г. - началник на ЦУЦПМКН "Христо Ботев"
Бригаден генерал Тодор Георгиев - 05.2000-06.2002 г. - началник на ЦУЦПМКН "Христо Ботев"
Бригаден генерал Георги Георгиев - 06.2002-05.2004 г. - командир на Учебна база "Христо Ботев"
Бригаден генерал Янко Янев - 05.2004-06.2006 г. - командир на Учебна база "Христо Ботев"
Полковник Георги Ганчев - 06.2006 - 31.05.2008 г. - командир на Учебна база "Христо Ботев"

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=98339

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=98340

[resavsky]

С това бойно разписание от 16 юни 1913 г. рухва един от митовете в нашата история - че сърбите са имали числено превъзходство срещу ІV армия. Срещу нейните 99 дружини / една дружина е в Солун/ сърбите имат не повече от 86 батальона на 16 юни 1913 г.

[еМГето]

Имената на всички дивизии до 09. 09. 44 г. са дадени в един брой на "Един завет". Броят е от средата на 90-сетте. Имам го в къщи. Някъде имам и полковете. Те остават с тези имена и през войната с германците. Спомням си само два - 46-ти пех. Добрички полк и 9-ти пех. Пловдивски на Захарий Стоянов полк.

[еМГето]

21-ви пехотен Средногорски на полковник Серафимов полк.

[Обикновен лаик]

3-та армия Формирана на 17 септември 1912 г. в Русе в състав: 4-а преславска, 5-а дунавска, 9-а плевенска пехотни дивизии
. . . . . . . . . . . . . . . . .
2-ра армия Мобилизирана на 22 септември 1912 г. в състав: 3-а балканска, 8-а тунджанска и 9-а плевенска пехотни дивизии и придадените им части.

Тук малко се пообърках с 9-та плевенска. . . Тя се оказва едновременно в две армии.

Всъщност мисля, че в състава на Трета армия в началото на Балканската война - октомври 1912 г. , са освен 4-та пехотна Преславска и 5-та пехотна Дунавска дивизии, също 6-та Бдинска дивизия, а съвсем не 9-та Плевенска. Последната е в състава на Втора армия, заедно с 8 пехотна Тунджанска дивизия. Балканската дивизия неправилно е сложена във Втора армия; в действителност тя е в Първа армия, заедно с 1-ва пехотна Софийска и с 10-та Сборна дивизии.

Въобще не е лошо целият този пост да се прегледа внимателно и да се направят съответни корекции. "Бойна слава" са форуми с твърде голям авторитет, което предполага известна отговорност. Сигурно доста млади хора намират тук неща, които иначе не са твърде достъпни като информация и е редно да се внимава.

[dibo]

Тук малко се пообърках с 9-та плевенска. . . Тя се оказва едновременно в две армии.

Всъщност мисля, че в състава на Трета армия в началото на Балканската война - октомври 1912 г. , са освен 4-та пехотна Преславска и 5-та пехотна Дунавска дивизии, също 6-та Бдинска дивизия, а съвсем не 9-та Плевенска. Последната е в състава на Втора армия, заедно с 8 пехотна Тунджанска дивизия. Балканската дивизия неправилно е сложена във Втора армия; в действителност тя е в Първа армия, заедно с 1-ва пехотна Софийска и с 10-та Сборна дивизии.

Въобще не е лошо целият този пост да се прегледа внимателно и да се направят съответни корекции. "Бойна слава" са форуми с твърде голям авторитет, което предполага известна отговорност. Сигурно доста млади хора намират тук неща, които иначе не са твърде достъпни като информация и е редно да се внимава.

Ами това са всъщност бележките под линия от книгата на Недев, С. , Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс “Св. Георги Победоносец”. А че те са пълни с грешки е ясно. Някой ден като ми остане време ще ги оправя.

[dibo]

Българска земска войска 1878 - организация

Българското опълчение 1877-1878
Със заповед 40/05/17. 04. 1877 г. на Главнокомандващия Дунавската руска армия се формира Българското опълчение (на 01. 04. 1877 са формирани първите три дружини по 2 роти като "Пеши конвой на Негово Императорско Височество, Великия Княз Николай Николаевич). Формират се 6 пехотни дружини от по 5 роти, групирани в три бригади. Вместо предвидените 6 конни сотни се създава само една със Заповед 79/05. 08. 1877 (Разформирована е на 04. 07. 1878 - Приказ по Българското опълчение 118).
Към 16 май 1877 г. Опълчението е трябвало по щат да има:
1 генерал,10 щабофицери, 101 оберофицери, 6 012 строеви и 204 нестроеви унтерофицери и редници.
В действителност е имало:
1 генерал, 9 щабофицери, 72 оберофицери, 7 206 строеви и 238 нестроеви унтерофицери и редници
Със заповед 59/20. 06. 1877 се формира една сборна бригада от отделени по една рота от всяка от шесте дружини с цел да се формират нови дружини.
Със заповед 184/22. 09. 1877 г. на Главнокомандващия Дунавската руска армия формираните съгласно заповед по БО 59/20. 06. 1877 г. 6 опълченски дружини с кадър по 1 рота от първите 6 се преименуват в дружини с номера 7-12 и се причисляват към съществуващите вече 3 бригади, както следва:
I бригада: 1,2,7 и 8 опълченски дружини
II бригада: 3,4,9 и 10 опълченски дружини
III бригада: 5,6,11 и 12 опълченски дружини

През март 1878 г. се свиква I набор - от новобранци, общо 8 500-9 000 души, от Свищовския, Видински, Софийски, Търновски, Сливенски и Пловдивски окръзи. С този набор 12-те дружини на Българското опълчение се попълват до 1000 човека. Щабът, конната сотня, 4, 5 и 6 дружини са в Пловдив, 1, 2 и 3 дружина в София, 7 и 8 дружина в Търново, 9 и 10 дружина в Сливен, 11 дружина във Видин, 12 дружина в Свищов.

Към 16 май 1878 г. в опълчението се числят 1 генерал, 171 офицери, 12 651 унтерофицери и редници.

"Временните правила за създаване Българска земска войска"
На 25 април 1878 г. се приемат "Временните правила за създаване Българска земска войска". Съгласно чл. 1 всички постоянни жители са длъжни да служат, като службата на мюсюлманите се урежда с особени правила. Освободени са (чл. 2): лицата, чието повикване може да повлияе зле на благосъстоянието; лицата, чието здравословно състояние не позволява да изпълняват службата; лицата, служили в БО през войната могат също временно да се освобождават. Чл. 3- в БЗВ могат да се приемат доброволци, жители на Княжеството, вкл. мюсюлмани. Според чл. 4 призоваването става с Указ на имперския комисар, като могат да се призовават само лица от 20 до 30 г. Чл. 5 въвежда изцяло милиционна организация на БЗВ: всеки санджак и окръг по искане на комисаря предоставя определен брой войници, сведени в пехотни или сапьорски роти или конни сотни. На свой ред те могат да се съединяват в пехотни или конни дружини. Чл. 7 определя артилерията - 17 осеморъдейни батареи (2 артилерийски роти всяка) и 30 артилерийски роти за местна техническа и артилерийска служба. Чл. 8 установява числеността на пехотната рота на 250 души, дружина- от 4 роти, сотня -по 150; конна дружина- от 4 до 6 сотни. Всички тези части могат временно да се съединяват в отреди, бригади или дивизии.
"Временните правила" остават в сила до 17 декември 1879 г. Предвиждало се е формирането на 59 пехотни дружини, 13 конни дружини, 17 батареи и 30 артилерийски роти.

Заповед номер 1/08. 07. 1878 за създаване на Българската земска войска
С Заповед 1 от 8 юли 1878 г. на императорския комисар се създава Българската Земска Войска от пешите дружини на БО и новоформираните дружини, като първоначално за тях се вземат новобранци от всички окръзи, заети от руските войски. Въвежда се териториалната система, като всеки окръг попълва по една пеша дружина. Закриват се щаба на БО и бригадните управления.

Заповед номер 3/от 15/27. 07. 1878 за вливане на Българското опълчение в Българската земска войска

1-ва опълченска дружина - 1-ва Софийска пехотна дружина
2-ра опълченска дружина - 2-ра Кюстендилска пехотна дружина
3-та опълченска дружина - 3-та Радомирска пехотна дружина
4-та опълченска дружина - 20-та Пловдивска пехотна дружина
5-та опълченска дружина - 23-та Казанлъшка пехотна дружина
6-та опълченска дружина - 24-та Старозагорска пехотна дружина
7-ма опълченска дружина - 9-та Търновска пехотна дружина
8-ма опълченска дружина - 12-та Габровска дружина
9-та опълченска дружина - 26-та Сливенска пехотна дружина
10-та опълченска дружина - 27-ма Ямболска пехотна дружина
11-та опълченска дружина - 6-та Видинска пехотна дружина
12-та опълченска дружина - 15-та Свищовска пехотна дружина

Заповед номер 5/24. 08. 1878 за призоваване на служба на 20 400 новобранци - 3 000 се дават за доокомплектоване на старите 12 опълченски дружини до 1000 човека всяка. Останалите през 08. 1878 и 11. 1878 формират нови 15 дружини, 6 сотни и 6 батареи (Сотните и Батареите по санджаци):
4-та Самоковска пехотна дружина
5-та Орханийска пехотна дружина
7-ма Ломпаланска пехотна дружина
8-ма Врачанска пехотна дружина
10-та Севлиевска пехотна дружина
11-та Ловчанска пехотна дружина
13-та Еленска пехотна дружина
14-та Русчукска пехотна дружина
16-та Плевенска пехотна дружина
17-та Разградска пехотна дружина
18-та Силистренска пехотна дружина
21-ва Пловдивска пехотна дружина
22-ра ТатарПазарджишка пехотна дружина
25-та Хасковска пехотна дружина
28-ма Бургаска пехотна дружина
1-ва Софийска конна сотня
2-ра Видинска конна сотня
3-та Търновска конна сотня
4-та Русчукска конна сотня
5-та Пловдивска конна сотня
6-та Сливенска конна сотня
1-ва Софийска батарея
2-ра Видинска батарея
3-та Търновска батарея
4-та Русчукска батарея
5-та Пловдивска батарея
6-та Сливенска батарея

Заповед 16/10. 09. 1878 г. създават се две пеши артилерийски бригади:
1 пеша артилерийски бригади: от 1,5,6 пеши батареи и горната(планинска) батарея (Дупница)
2 пеша артилерийски бригади: от 2,3,4 пеши батареи и планираната скорострелна батарея (5 картечници в Русенския арсенал)

13. 09. 1878 Създадена първата сапьорна рота - строева. Малко по-ксъно създадена и учебна такава.

Заповед 18/26. 11. 1878 г. създава се Военното училище в София.

Заповед 22/1878 г. - разпоредено да се произведе първи набор на младите мъже-християни между 20 и 22 години в Шуменския окръг и Варненска губерния. Със същата заповед се създават и две нови пехотни дружини:
19-та Шуменска пехотна дружина
29-та Варненска пехотна дружина

Предвиждали са се 59 пеши дружини (по 4 роти) в рамките на Санстефанска България. Постановленията на Берлинският Конгрес осуетяват това.
Всичко формирани: 29 пехотни дружини, 6 конни сотни и 7 батареи, както и 2 сапьорни роти, 1 учебна дружина, 1 обсадна артилерийска рота и артилерийска парткова команда. Щаб - Търново, от есента на 1878 в София. По щат трябва да има налични 31 400 души.
Налични на практика 36 български офицери и над 21 000 български унтерофицери и войници, както и 358 руски офицери и 2694 нисши чинове от руската армия.

[dibo]

Княжество България 1879-1880

Административно деление (до 07. 1879) - 5 губернии (София, Видин, Търново, Русе и Варна).
Софийска губерния - 5 ПДр, 2 конни сотни, 3 батареи
Видинска губерния - 4 ПДр, 1 конна сотня, 1 батарея
Търновска губерния - 5 ПДр, 1 конна сотня , 1 батарея
Русенска губерния - 4 ПДр, 1 батарея
Варненска губерния - 3 ПДр, 1 конна сотня, 2 батареи

Всичко - 21 ПДр, 5 конни сотни, 6 батареи, 1 планинска батарея, 1 конна батарея, 1 1/2 пионерни роти, 1 обсадна рота, 1 артилерийски парк. Всичко 16 240 човека.

Всяка ПДР - 4 роти - 608 човека. Конна сотня - 150 човека. Батареи - по 8 оръдия и 293 човека (щат - командир - капитан, 2 заместници, 2 взводни командири, 15 подофицери и 273 войници; строеви - 9, артилерийски - 145, обозни - 21, всичко - 175 коня) (конна - 155 човека, планинска - 268 човека). Сапьорна рота - 255 човека. Обсадна рота - 320 човека. Местен артилерийски парк - 100 човека.

Съгласно приетите на 25 април 1878 г. "Временни правила за създаване Българска земска войска", Чл. 8 установява числеността на пехотната рота на 250 души, дружина- от 4 роти, сотня -по 150; конна дружина (полк) - от 4 до 6 сотни. "Временните правила" остават в сила до 17 декември 1879 г.

Заповед 33 от 20. 05. 1879 г. артилерийските батареи се подчиняват направо на началника на артилерията. Бригадите от Заповед 16/1878 се премахват.

Заповед 44/1879 -29-та Варненска пехотна дружина става 20-та Варненска пехотна дружина

Заповед 45/26. 05. 1879 г. за формиране на Военни отдели (от 07. 1879)
Разформироват се командванията и щабовете на губернските военни управления и вместо тях се формират:
Източен военен отдел (Шумен) - 10 Севлиевска, 12 Габровска, 9 Търновска, 13 Еленска ,14 Русчукска, 17 Разградска, 18 Силистренска, 19 Шуменска, 20 Варнеска пехотни дружини, 3 Търновска, 4 Русчушка (с тази заповед преименувана на Шуменска и преместена в Шумен) конни сотни, сапьорната рота
Западен военен отдел (Плевен) - 6 Видинска, 7 Ломска, 21 Берковска, 8 Врачанска, 15 Свищовска, 16 Плевенска, 5 Орханийска, 11 Ловешка пехотна дружини, 2 Видинска конна сотня
Командирът на 1-ва Софийска пехотна дружина е с ранг на началник на военен отдел и командва и 2-ра Кюстендилска, 3-та Радомирска и 4-та Самоковска пехотни дружини и 1-ва Софийска конна сотня (последната е натоварена с носеното на Конвойната служба при Княза).

Броят на дружините е установен първо на 29, впоследствие на 24 (със заповед по Военното управление 45/1. 06. 1879).

Указ 108/17. 12. 1879 - прието от Народното събрание е "Привременно положение на Българската войска"
5-та Орханийска пехотна дружина става 5-та Тетевенска пехотна дружина и минава на подчинение на Софийския отдел.

Основни положения:
Князът е върховен началник на войската и в мирно и във военно време (чл. 1). Всеки поданик на Княжеството на възраст между 21 и 40 г. е задължен подлежи на военна повинност (чл. 3). Чужди поданици могат да се вземат на служба едва след решение на Народното събрание за всеки отделен случай. Освобождаването от военна повиност временно или постоянно бива поради болест, семейно положение, образование, държавна служба, духовен сан или служба в Българското опълчение през войната.
В мирно време младежите, навършили 21 г. но само намерените за физически здрави и изтеглили жребий служат действително. Срокът на службата е 4 г. "под знамената" и 6 г. запас. В запаса се зачисляват и онези, които поради запълване на бройките не са служили. Запасните могат да се викат на обучение не повече от 6 седмици през годината. Отслужилите на възраст между 30 и 40 г. , както и неслужилите изобщо между 21 и 40 се зачисляват в Опълчението, което се свиква само през военно време и не може да излиза извън територията на Княжеството.
Въвежда се териториална система за комплектуване; за пехотата - по окръзи, за кавалерия и артилерия- по губернии. Само в инженерните войски служат хора от цялата страна. Долните чинове-мюсюлмани не могат да превишават 1/3 от щата, ако са повече, териториалната система престава да важи.
В мирно време войската се състои от: 21 пехотни дружини, 4 конни сотни, 6 пеши батареи, 1 планинска батарея,1 конна батарея,1 1/2 (сапьорни) пионерни роти, 1 обсадна рота и команда на местният артилерийски парк. Щатния мирновременен състав на пеша дружина(4 роти) е от 608 д. ,на батарея-8 оръдия съответно 293д. пеша, 268 планинска, и 155 конна. Конните сотни са от по 154 д. ,пионерните роти 255,осадна рота 320 души и команда на парка 100д. - всичко мирновременен щат от 16 420 души. Общо заедно с Военното Училище армията по щат наброява 17 374 ч. Въоръжението е 6-линейни Кринки за пехотата и драгунски Бердани за кавалерията. Всички части с изключение на планинската и конна батареи и обсадната рота имат номер и наименование.
Княжеството в мирно време е разделено на 3 отдела: Източен, Западен и Софийски.
Софийски отдел: 1,2,3,4 и 5 пеши дружини, Собствената на Негова Светлост конна сотня.
Западен отдел: 7,8,9,10,13,15 и 16 пеши дружини, 2 Видинска сотня
Източен отдел: 14,17,18,19,20,21,22,23,24 пеши дружини; 3 Търновска и 4 Шуменска сотни.
Всеки отдел е с началник - полковник и 4-ма офицери адютанти(капитани и поручици).
Командирите на пехотните дружини са и окръжни военни началници (началници на запасни военни окръжия).
Всяка дружина е с командир, адютант (от действащите командири), ковчежник, домакин и завеждащ оръжието (офицери).
За конницата офицерски и унтерофицерски кадър се взима от руските конни полкове на окупационните войски. Новобранците са набирани по разпореждане на Военното министерство от пехотните дружини. Коне са взети от бракуваните на руските конни части, а след демобилизацията на окупационните части от останалите им излишни коне. Въоръжението, стъкмяването и обучението е по образеца на Донските казаци, но за действия в пеши строй разполагат и с щик към карабината.
Артилерията е на отделно подчинение на началника на артилерията. Артилерията се ръководи от Началник на Артилерията (полковник) във Военното министерство с Управление (до 10. 1883 е в Русе) от трима адютанти. Отговаря и за въоръжението, вкл. пехотното. По същия начин се ръководят и пионерните войски със Завеждащ инженерната част (подполковник или майор) и управление с двама адютанти. Отговаря и за казармения сграден фонд. Артилерия и пионери - подчинени на отделите само дисциплинарно.
В офицерски чин производството става само след завършване на Военното училище- 2 класа от по 2 години за общо 200 души. Там могат да постъпват младежи, навършили 17 години, неслужили и долни чинове.
Паричното доволствие на офицерите и сержантите в мирно време се състои от заплата, столови пари и квартирни пари. Освен това на офицерите от Софийския гарнизон се дават и добавъчни пари. Заплатата се определя с общ годишен оклад по звание; столовите пари - общ годишен доклад по разряд на длъжността; квартирните пари - по разряд на длъжността и клас на населеното място. ОФицерските длъжности се класират в шест разряда, а населените места в пет класа. За военно време единствено се предвижда на офицерите да се даде помощ от 4 месечни заплати за обмундироването им при мобилизация.
Началниците на военните отдели, артилерията и завеждащия инженерната част са подчинени на министъра на войната. Той има един заместник - "Другар на военния министър" (генерал или полковник). Самото Министерство се състои от двама офицери за поръчения, трима началници на отделения, 4-ма офицери към отделенията, 2-ма младши адютанти на министъра, управление на Началника на артилерията, управление на Завеждащия инженерната част и Военносъдебна част.

С Указ 30/24. 08. 1879 г. на княз Александър е формиран пограничен батальон от доброволци-бивши опълченци.

Указ 36/1879 - нови имена и номера (номерата 6,11,12 първоначално не са заети)
1-ва Софийска на Негово Височество Княз Александър I пеша дружина
2-ра Кюстендилска пеша дружина
3-та Радомирска пеша дружина
4-та Самоковска пеша дружина
5-та Орханийска ПДР става 5-та Тетевенска ПДР
6-та Видинска ПДР става 10-та Видинска ПДР
7-ма Ломпаланска пеша дружина
8-ма Врачанска пеша дружина
9-та Търновска ПДР става 17-та Търновска ПДР
10-та Севлиевска ПДР става 14-та Севлиевска ПДР
12-та Габровска ПДР става 18-та Габровска ПДР
11-та Ловешка ПДР става 13-та Ловчанска ПДР
13-та Еленска ПДР става 21-ва Еленска ПДР
14-та Русчукска ПДР става 23-та Русенска ПДР
15-та Свищовска пеша дружина
16-та Плевенска пеша дружина
17-та Разградска ПДР става 22-ра Разградска ПДР
18-та Силистренска ПДР става 24-та Силистренска ПДР
19-та Шуменска пеша дружина
20-та Варненска пеша дружина
21-ва Берковска ПДР става 9-та Берковска ПДР

С Указ 1/1. 01. 1880 г. е учреден орден за действително отличие във военно време и само за военнослужещи- "За храброст" с 4 степени за офицерите и 2 за подофицери и войници.

Заповед 71/1880
С доставените скорострелни оръдия на 20. 03. 1880 се формира нова батарея в Плевен. Батареите стават девет.

Заповед (Указ?) 75/19. 07. 1880
Формиран 1-ви Артилерийски полк с щаб в Шумен - шест полски батареи (48 9-фунтови оръдия). Местните артилерийски учреждения (Разград, Шумен, Плевен) се обединяват с щаб в Русе.

Указ 90/08. 1880
От конната (Радомир) и планинската (Дупница) батареи се създава Софийско артилерийско отделение (щаб Самоков). Скорострелната батарея се разформирова и оръдията й се придават към о(б)садната рота.

Указ 95/25. 08. 1880
Досегашната 1 на Н. В. княз Александър пеша батарея влиза в състава на Софийското артилерийско отделение, вместо нея се формира нова 1 пеша батарея в Артилерийския полк. Така отделението става с 3 батареи.

Указ 105/1880
Формирани нови:
11-та Орханийска ПДР - Берковица
12-та Раховска ПДР - Варна
Формира се нова 1-ва конна сотня. Досегашната 1-ва конна сотня се преименува в "Собствен на Н. В. конвой" - Заповед по Военното ведомство 168/15. 09. 1880

Указ 116/18. 10. 1880
Формиран 1-ви конен полк - щаб в Шумен ( 4 сотни). Първи командир - майор Назаров (до 27. 10. 1881, оттогава майор Дикенлейн). 1-ва сотня - Варна - поручик Величко, 2-ра сотня - Шумен - капитан Леонов, 3-та сотня - Ески-Джумая - капитан Франкенхаузен, 4-та сотня - Добрич - капитан Пташински. Отделно е сотнята на Собствения на Негово Височество Конвой.

Заповед (Указ?) по Военното ведомство 146/1880
Премахва се Софийския отдел и се извършва преразпределение между двата останали:
Западен: 1,2,3,4,5,7,9,13,14,15,17 дружини
Източен: 8,10,16,18,19,20,21,22,23,24 дружини

[dibo]

Княжество България 1880-1884

"Закон за вземание на новобранци в българската войска" - 25. 11. 1880
Според пар. 1 цялото мъжко население на Княжеството без разлика във вероизповеданието подлежи на военна тегоба, като откупване или замяна не се допускат. Всяка година Министерския съвет с Височайши указ определя броя на новобранците за попълване на войската, после този общ брой се разпределя по окръжия. Всяка година се взема под знамената само един набор - навършилите 20 г. до 1 януари на годината, през която се извършва набора. Не се викат на служба както лишените от граждански и политически права, така и намиращите се по съд и следствие (докато не приключи делото). Ако числото на способните за военна служба е по-голямо от определеното в указа се извършва жребий. Допуска се във войската да служат и доброволци- на възраст от 20 до 30 г. , които не подлежат на набор през настоящата година, не са женени или вдовци с деца и разполагат със свидетелство за благонадежност от общината.
Общият срок на службата е 10 г. , от които 2 под знамената и 8 в запаса. Кавалеристите, сапьорите, фелдшерите, ветеринарите и матросите служат 3 г. под знамената и 5 в запас. Запасните се викат на служба с Височайши указ по решение на Министерски съвет. Военният министър може да вика запасните на обучение максимум по 4 седмици в годината.
Постоянно освободени от служба са:
1. Съвършено неспособните поради телесен недъг или болестно разстройство.
2. Единствения способен за работа син у неспособен баща или майка вдовица.
3. Единствения способен за работа брат, които има братя или сестри сирачета.
4 Единствения способен за работа внук, който има баба или дядо, нямащи способен син.
5. Свещенослужителите.
6. Един от двама братя, ако подлежат на един и същ набор.
7. Големият брат в мюсюлманско семейство, когато е женен и няма родители.
Ако числото на намерените годни е по-малко от определеното от Министерски съвет, привилегиите от 2 до 7 не се ползват.
Младежите във висшите или средни училища се отлагат до завършване на образованието им, след което с първия следващ набор служат 1 г. ( респ. 6 месеца), като се зачисляват в запас до навършване на 30 г.
Този закон остава в сила до 1892 г. , когато е приет нов Закон със същото заглавие. След 1885 е увеличен срока на службата в запаса до 40 години, по-късно и до 46 години.

Наборът се приема в казармите есента, а се произвежда в запас между януари и май. Подлежащи на военна служба - 20-28 хиляди годишно, но на практика се викат средно по 7-8 хиляди от набор. До 1885 - шест набора с 42 976 запасни (към 01. 09. 1885 в запаса има 42 345 войници). Всичко 14 военни окръжия и 46 административни околии. Отчетността се води съгласно Положението за уволнението на долните чинове в запаса и Правилата за порядъка по отчетността във военните окръжия на запасните военни чинове от 1881. Водят се алфавитна книга (списъци), книга за дошлите и отишлите, служебни списъци, призивни листове. Алфвитната книга е основна, служебните списъци отразяват историята на службата на лицето от окръжието, през наборната служба и запаса, а призивен лист се съставя за всеки запасняк.

03. 12. 1880 Закон за формиране на Народното опълчение- Милиционна система - обхваща всички граждани от 22 до 40 години, които не са в действащата армия или запаса. Обучават се до 50 дни в годината. Опълчението се ръководи от Министерския съвет, а Министерство на войната само контролира обучението и въоръжението. Структура - всеки окръг (те са общо 17) има комитет с председател и четири члена, избрани с тайно гласуване от четниците в окръга, и чети с по двеста човека. Началникът на четата също се избира с тайно гласуване. Броят на четите в окръга варира според населението. Към 1885г. опълчението брои 101 759 човека (без Софийски и Кюстендилски окръзи). По други данни за 7 от 17 окръга към май 1885г. в опълчението има 45 232 души на отчет, но само 11 006 са преминали някакво обучение.

1880 -Образувано е и планинско арт. отделение (Самоков) - две батареи в Самоков и една в Дупница. Освен полка с 6 батареи в Шумен има и Местни арсенални учреждения (управление, арсенал и лаборатория) в Русчук (Русе), огнестрелни складове в: Разград, Плевен, Шумен. Една обсадна команда в Русе.

Указ 45/1881 - 16 Плевенска пехотна дружина се преименува 16 Провадийска пехотна дружина.

Указ 49/1881 - Формира се на 17. 10. 1881 нова 6 Плевенска пехотна дружина в София.

2. 11. 1881 "Положение за юнкерите и възпитаниците на Военното училище"
Учебният курс се дели на 2 специални и 3 подготвителни класа. В подготвителните класове се изучават общообразователни, а в специалните- военни предмети. Обучаващите се в двата специални класа се наричат юнкери и се числят на действителна служба. След свършването на пълния курс юнкерите се произвеждат в първи офицерски чин "подпоручик", ако "по поведение и строево образование са за това достойни", в противен случай се "пущат" в във войската като "портупей-юнкери", които след изслужване на 6 месеца служба могат да бъдат предложени за производство в офицери.

Указ 10/1882
Създават се четири оръжейни работилници, от които една постоянна (неподвижна) и три подвижни - в Русе, Шумен, Плевен и София. Неподвижната съществува до 1888 в Русе, след което е слята с Арсенала там.

Указ 73/1882 - жандармерията в Княжеството формира Драгунски корпус, който влиза в състава на армията.

Заповед 150/1882 - формира се от 13. 08. 1882 г. 9-сантиметрова далнобойна батарея (87мм).

Заповед 212/1882 - разформирова се о(б)садната рота, а от нея се формира една 8-см далнобойна батарея и о(б)саден парк

Указ 756/1883 - Драгунския корпус се разформирова. По-голямата част от него преминава към Министерството на вътрешните работи, а една по-малка част, заедно с двете отделни конни сотни формират нов 2-ри конен полк.

Заповед 79/24. 03. 1883 - Военните отдели се преобразуват в пехотни бригади. Формирани:
1-ва пехотна бригада - щаб в София и състав - 1, 2, 3, 4, 5 и 6-та пехотни дружини;
2-ра пехотна бригада - щаб в Плевен и състав - 7, 9, 10 , 11, 13 и 14-та пехотни дружини;
3-та пехотна бригада - щаб в Русе и състав - 15, 17, 19, 21, 23 и 24-та пехотни дружини;
4-та пехотна бригада - щаб в Шумен и състав - 8, 12, 16, 18, 20 и 22-ра пехотни дружини.

Указ 178/1883 - формират се 5-та и 6-та сотни към Конния полк - 20. 12. 1883.

1883 През май сформирана 8см далнобойна батарея.

Заповед 250/25. 07. 1883- 1 артилерийски полк реорганизиран в 1-ви на Н. В. княз Александър I артилерийски полк - София с две артилерийски отделения. Формиран нов 2-ри артилерийски полк в Шумен. също с две отделения. Двата арт. полка имат по 2 отделения от по 3 батареи (едното отделение е полка с по 1 75мм и 2 87мм Круп батареи, другото с 3 9 фунтови батареи). Един арт. полк е имал численост от 800 души. 9 фунтовите батареи са по 8 оръдия, Круповските по 6 оръдия. Артилерийското управление се премества от Русе в София при Военното министерство, в което се състояло като отдел с “Инспектор на Артилерията”:

Указ 234/24. 12. 1883 Съществуващият Конен полк от 6 сотни минава в 4-сотен състав и получава името 2 конен полк (с щаб в Шумен) от 4 сотни.
Досегашните 1 и 3 сотни и Музикантския хор от Конния полк се превръщат в 1 и 2 сотни и се формират 3 и 4 сотни на 1-ви на Н. В. княз Александър I конен полк (София) от 4 сотни.

Заповед 447/30. 12. 1883 - формирана 1-ва конна бригада от двата конни полка - самостоятелна част, подчинена непосредствено на Министъра на войната.

1883 - Сапьорната рота преобразувана в пионерна дружина с 3 роти (впоследствие - 4 пионерни роти и 1 телеграфна рота).

Заповед 5/1884 - сотните се преименуват в ескадрони - по 4 в конен полк - общо 647 саби в полк (30 офицери и 617 подофицери войници)

07. 1884 - в София формиран Учебен артилерийски полигон, където периодически се командироват младши офицери за 4 месечни курсове. Началник на полигона е командирът на 1-ви артилерийски полк. Преподаватели - един руски офицер и българите Груев и Никифоров, и тримата офицери с висше артилерийско образование. За практически занимания в разпореждане на полигона за постоянно ползуване били дадени една осем оръдейна батарея от 1-ви артилерийски полк и две 8,7-см. оръдия от Русенския арсенал. Първият курс на обучение продължил 4 месеца и половина и бил завършен от 12 офицери на 15 октомври 1884 г.

Указ 41/12. 10. 1884 - 24-те дружини се предислоцират и формират 8 пехотни полка. Така между дружините и бригадите се формира ново звено - пехотен полк:

1 Софийски на Негово Височество Княз Александър Първи пехотен полк - щаб в София - 1, 5 и 6 ПДР
2 Струмски пехотен полк - щаб в Кюстендил - 2, 3 и 4 ПДР
3 Бдински пехотен полк - щаб във Видин - 7, 9 и 15 ПДР
4 Плевенски пехотен полк - щаб в Плевен - 10, 13 и 14 ПДр
5 Дунавски пехотен полк - щаб в Русе - 19, 23 и 24 ПДР
6 Търновски пехотен полк - щаб в Търново - 17, 18 и 21 ПДР
7 Преславски пехотен полк - щаб в Шумен - 8, 11 и 22 ПДР
8 Приморски пехотен полк - щаб във Варна - 12, 16 и 20 ПДР

Дружините губят самостоятелните си номера и наименования и стават по реда изброен горе съответно 1,2 и 3 дружина в полка. Дружините се номерират по последователните си номера, с изключение на 3 Радомирска дружина (със Самарското знаме), която вместо 2, става 3 дружина във 2 полк.
В мирно време полка е в 3 дружинен състав (12 роти и новосформирана нестроева рота), във военно време е от 4 дружини по 4 роти и формира освен 4-тата дружина и запасна дружина, в която остават останалите свободни долни чинове, за попълване те се изпращат в полка с особени маршеви команди. Тоест за военно време се предвижда всеки полк да формира по още две дружини - една се присъединява към полка като четвърта и една е запасна за попълване.
В мирно време в рота има по 120 строеви и 5 нестроеви войници и 10 унтерофицери, във военно време има 200 строеви (с оръжие) и 15 нестроеви (без оръжие) войници и 14 унтерофицера. Щаб на полка - адютант, завеждащ стопанството офицер, ковчежник, старши лекар, офицер завеждащ оръжието, офицер завеждащ лазарета, командир на нестроевата рота.
Мирновременен щат на пеши полк: 3 дружини (по 550 човека) и нестроева рота, 60 офицери: (1 командир -подполковник или полковник, 3 дружинни командири- капитани или майори, 1 завеждащ домакинството, 13 ротни командири - капитани (вкл. и за нестроевата рота), 1 полкови адютант-поручик, 1 полкови ковчежник-поручик, 1 завеждащ оръжейната част-поручик, 3 дружинни адютанти-подпоручици, младши офицери-18 поручици и 18 подпоручици), 4 чиновници (1 старши полкови лекар, 2 младши полкови лекари, 1 деловодител) и 1733 подофицери и войници (строеви - 13 фелдфебели, 15 каптенармуси, 48 старши унтерофицери, 48 младши унтерофицери, 1 полкови щабхорнист, 24 ротни барабанчици, 48 ефрейтори, 1452 редници; нестроеви- общо 53 писари, фелдшери, надзирател на болни, санитари, крояч, обозен редови, занаятчии, оръжеен майстор, музикантска команда- 1 капелмайстор, 1 фелдфебел, 4 старши унтерофицери, 4 младши унтерофицери, 4 ефрейтори, 21 редници).
Военновременен щат на пеши полк: 4 дружини (по 860 човека), 78 офицери (но офицерите в ротите и дружините остават същите по численост) : (1 командир -подполковник или полковник, 4 дружинни командири- капитани или майори, 1 завеждащ домакинството, 17 ротни командири - капитани (вкл. и за нестроевата рота), 1 полкови адютант-поручик, 1 полкови ковчежник-поручик, 1 завеждащ оръжейната част-поручик, 4 дружинни адютанти-подпоручици, младши офицери-24 поручици и 24 подпоручици), 6 чиновници (1 старши полкови лекар, 4 младши полкови лекари, 1 деловодител) и 3873 подофицери и войници: (строеви - 17 фелдфебели, 19 каптенармуси, 64 старши унтерофицери, 128 младши унтерофицери, 1 полкови щабхорнист, 64 ротни барабанчици, 128 ефрейтори, 3312 редници; нестроеви- общо 104 писари, фелдшери, надзирател на болни, санитари, крояч, обозен редови, занаятчии, оръжеен майстор; музикантска команда- 1 капелмайстор, 1 фелдфебел, 4 старши унтерофицери, 4 младши унтерофицери, 4 ефрейтори, 21 редници).
Запазва се бригадната организация-по 2 полка в бригада. Разпределението на полковете по бригади е както следва: 1 ПБР - 1 и 2; 2 ПБР - 3 и 4; 3 ПБР - 5 и 6; 4 ПБР - 7 и 8.
Артилерийските и конните полкове нямат щатове за военно време.

Заповед 63/04. 06. 1885 - при пионерната дружина се формира телеграфна рота с щатове:
Мирновременен 4 офицера и 76 долни чинове
Военновременен - 11 офицера и 200 долни чинове

1880-1885 - формирани три вещеви склада - Софийски, Русенски и Варненски. Налице е още един артилерийски арсенал, няколко артилерийски работилници, два оръжейни склада.

КВАРТИРНО РАЗПИСАНИЕ КЪМ 1. 01. 1885 г.
Управление на артилерията - София
Военно училище - София
Управление на флотилията и морската част - Русчук
Управление на началника и на местните артилерийски управления- Русчук (София?)
Артилерийски арсенал-Русчук (4 офицера, 8 технически лица, 220 работници)
Артилерийска лаборатория -Русчук
Управления на окръжните войски:
Началници на окръжията: София, Кюстендил, Лом, Видин, Враца, Плевен, Севлиево, Свищов, Търново, Русчук, Разград, Шумен, Варна, Силистра
Собствен на Н. В. княза конвой - София

1 пеша бригада - София:
1 пеши Софийски на Негово Височество Княз Александър Първи полк
щаб и всички дружини - София
2 пеши Струмски полк - щаб -Кюстендил
1 дружина - Кюстендил(2 рота -Дупница),,2 дружина - Самоков,3 дружина - Радомир

2 пеша бригада - Плевен:
3 пеши Бдински полк - щаб в Видин
1 дружина - Лом (1 и 4 роти - Видин),2 дружина - Видин (5 рота -Кула), 3 дружина - Свищов
4 пеши Плевенски полк - щаб в Ловеч
1 дружина - Плевен, 2 дружина - Ловеч, 3 дружина - Севлиево.

3 пеша бригада - Русчук:
5 пеши Дунавски полк - щаб в Русе
1 и 2 дружини - Русчук, 3 дружина - Силистра.
6 пеши Търновски полк - щаб в Търново
1 дружина - Търново,2 дружина - Османлар (Омуртаг), 3 дружина - Елена

4 пеша бригада - Шумен:
7 пеши Преславски полк - щаб в Шумен
1 и 2 дружини - Шумен,3 дружина - Разград
8 пеши Приморски полк - щаб и всички дружини - Варна.

Пионерна дружина - Русчук

Конна бригада - София:
1 на Н. В. княз Александър I конен полк - щаб и 1 и 2 ескадрони - София
3 и 4 ескадрони - Берковица
2 конен полк - щаб и всички ескадрони - Шумен

1 артилерийски полк - София (3 батареи по 6 броя 75мм, 3 батареи по 8 броя 9 фунтови оръдия)
2 артилерийски полк - Шумен (2 батареи по 6 броя 87мм, 1 батарея по 6 броя 75мм, 3 батареи по 8 броя 9 фунтови оръдия)

[dibo]

34-ти пехотен Троянски полк:
http://34troyanskipolk. troyanmuseum. com/history. html

25-ти пехотен Драгомански полк:
http://www. focus-news. net/?id=n1189441

7-ми пехотен Преславски полк:
http://www. focus-news. net/?id=n1198644

4-ти Пехотен Плевенски полк:
http://www. bgarmy. eu/?action=news&id=2559

13-ти пехотен Рилски полк:
http://www. bgarmy. eu/?action=news&id=2933

1-ви конен полк:
http://www. focus-news. net/?id=n1216456

9-ти пехотен Пловдивски полк:
http://www. focus-news. net/?id=n1220856

35-ти пехотен Врачански полк:
http://www. focus-news. net/?id=n1224936

6-ти пехотен Търновски полк:
http://bgarmy. eu/?action=news&id=4647

3-ти конен полк:
http://bgarmy. eu/?action=news&id=6497

54-ти пехотен Битолски полк:
http://bgarmy. eu/?action=news&id=6887

1-ви пехотен Софийски полк:
http://bgarmy. eu/?action=news&id=7669

5-ти пехотен Дунавски полк:
http://bgarmy. eu/?action=news&id=7188

23-ти пехотен Шипченски полк:
http://bgarmy. eu/?action=news&id=6952

[Гост]

......................................