Организационна история на БА

[dibo]

Военният съвет 1909

На 28 юни 1905 г. със Заповед В№ 194 на военния министър генерал-майор Михаил Савов и с резолюция: “Фердинанд. Одобрено” е създаден Военният съвет. В заповедта е посочено, че “Военният съвет е съвещателно учреждение на военния министър. В него се разглеждат предварително всички проекти от законодателен или административен характер, които военният министър счете за нужно да внесе в него за обсъждане”. Изрично е подчертано, че “решенията на Военния съвет имат само съвещателно значение и военният министър може да ги приеме или не, според своето усмотрение”. Посочено е още, че съставът на Военния съвет може да бъде извънреден, пълен или частичен. В извънредния си състав съветът се събира по предложение на военния министър и с разрешението на княза, когато има за разглеждане извънредно важни въпроси. За всяко заседание се води протокол, който може да бъде “таен” или обикновен. Членовете на съвета, след като изкажат мнението си по въпроса, гласуват и решенията се приемат по вишегласие, при присъствието най-малко на 2/3 от членовете му.

Състав към 04.1909: генерал Вълко Велчев, генерал Георги Агура, генерал Никола Иванов, генерал Данаил Николаев, генерал Васил Кутинчев, генерал Радко Димитриев, генерал Павел Христов; *генерал Иван Фичев, полковник Георги Тодоров, генерал Вичо Диков, генерал Стилиян Ковачев, генерал Кирил Ботйов, полковник Петър Марков, генерал Стефан Тошев, генерал Атанас Назлъмов; полковник Пантелей Ценов, генерал Иван Сарафов, генерал Илия Димитриев, генерал Радой Сираков и полковник Симеон Янков.

[dibo]

Началници на артилерията (Инспектори на артилерията от 1881):
1879-11.1881 - Полковник (Генерал-майор) Иван Мартинович Лесовой;
22.11.1881-11.1884 - Полковник Николай Лаврентиевич Решетин;
11.1884-? - Полковник Димитрий Гаврилович Арсениев
.............
Началник на стрелковата част
1879-24.04.1884 - Полковник Николай Романович Миронов

Началник на управлението на местните артилерийски учреждения в Русе (съществува до 1881) - Русенски артилерийски арсенал, Разградски артилерийски склад (местен артилерийски парк, артилерийска снаряжителна работилница, школа за оръжейници), Плевенски артилерийски склад).
01.10.1878 - капитан Василий Иванович Бараников

[dibo]

Парашутисти

С щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г., в сила от 1 ноември 1964 г., е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база /УПРБ/ и 86-а УПРБ в село Мусачево.
До 23 юли 1975 година двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата, съгласно щат № 2266, те се обединяват и в град Пловдив се създава поделение 32990. Със Заповед В№ 027 от 1980 година на командващия Сухопътните войски поделението се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.
От 1 май 1993 година полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, с извлечение от МЗ В№ 00483. От 1 септември същата година 68-а рдбр се преподчинява от КСВ на РУ-ГЩ. Със Заповед на министъра на отбраната В№ 035 от 15 декември 2000 г. 68-а рдбр е реорганизирана в 68-а бригада "Специални сили" и се преподчинява от ГЩ на БА на ГлЩ на СВ - Командване на Силите за специални операции, сега на Щаба на Сухопътните войски.

Командирите на полка и по-късно на бригадата:

Полковник Иван Анастасов - от 30. 9. 1975 до 30. 9. 1976 г.
Полковник Цветан Кръстев - от 30. 9. 1976 до 1987 г.
Полковник Тома Дамянов - от 1987 до 1. 9. 2000 г.
Полковник Димитър Димитров - от 1. 9. 2000 до 1.7. 2004 г.
Бригаден генерал Пламен Торлаков - от 1. 7. 2004 г.

[dibo]

Въртолетчици

На 27 октомври 1961 г. с разпореждане В№ 00267/30.09.1961 г. на ГЩ на БА е създаден 44-и ВАП - първият вертолетен авиационен полк в България. Той е включен в състава на 10-и САК - Смесен авиационен корпус. От ноември същата година авиополкът се базира на летище Пловдив. През февруари и март 1963 г. са получени 25 вертолета Ми-4 за 44-и ВАП. От 1969 г. започва усвояването на вертолет Ми-8. От август 1973 г. на въоръжение в авиополка е вертолет Ми-2. През 1979 г. в поделението постъпват вертолети Ми-24, изцяло предназначени за изпълнение на бойни задачи. На 17 юни 1980 г. полкът се пребазира на летище Крумово. От октомври 1985 г. започва превъоръжаването с вертолет Ми-17. Първите вертолети Бел-206 са приети на 19 юли 1999 г.
На 1 септември 1994 г., в съответствие с новите условия и изисквания, 44-и ВАП е реформиран в 24-а вертолетна авиационна база. През 2006 г. в авиобазата започнаха да пристигат първите вертолети AS532AL"Кугар". Само преди две седмици бе приет и шестият поред хеликоптер, като общо те ще бъдат 12. Три от тях се очакват през следващата година и още три - през 2009 г.
Сега авиобазата разполага с четири типа авиационна техника - вертолетите AS532AL"Кугар", Ми-17, Ми-24 и Бел-206. В мирно време летците изпълняват задачи по непосредствена огнева поддръжка на Сухопътни войски и ВМС, превозване на личен състав и въоръжение, полети за аварийно спасителни работи, търсене и евакуация на търпящи бедствия, участие в гасене на пожари, готовност за участие в мироопазващи операции, различни видове хуманитарни и спасителни операции, ликвидиране на последствията от природни бедствия и крупни промишлени аварии.

Досега командири на авиополка и по-късно на авиобазата са били:

Полковник Милан Миланов 1961-1967 г.
Полковник Кръстьо Митков 1967-1970 г.
Полковник Гено Попов 1970-1973 г.
Полковник Владимир Попов 1973-1977 г.
Полковник Христо Ганеков 1977-1979 г.
Полковник Григор Георгиев 1979-1982 г.
Полковник Георги Богданов 1982-1984 г.
Полковник Асен Буков 1984-1990 г.
Полковник Цветан Василев 1990-1992 г.
Полковник Илия Иванов 1992-1995 г.
Полковник Васил Иванов 1995-1999 г
Бригаден генерал Динко Иванов 1999-2003 г.
Бригаден генерал Стефан Попов от 2003 г.

[dibo]

Брегови Ракетен Полк

История на поделението:

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=90400

[dibo]

Радиотехническите войски

Началото на Радиотехническите войски е поставено на 18 март 1952 г. със заповед на министъра на отбраната. Но историята им започва със създаването на Въздушнопредупредителната служба още през 1940 г. Отначало това е рота към бомбардировъчния отряд при въздушни войски в Пловдив, тя бързо организира предупредителни постове в цяла Югоизточна България. През 1941 г. унгарски специалисти монтират първата по рода си у нас автоматична телефонна система "Стандарт" във въздушнопредупредителните централи на Стара Загора и Бургас. През годините на войната Въздушните войски на България преминават през редица организационни промени. Въздушнопредупредителната служба също непрекъснато се усъвършенства и реорганизира.
През 1943 година в България се развръщат немски радиолокационни станции от типа "ФРАЯ-Ф" и "ФРАЯ - ЛЦ", които от началото са обслужвани от немски специалисти, а след това от български.
В началото на 1945 година се провежда реорганизация на Въздушнопредупредителната служба, в резултат на което през месец юли 1946 г. тя се оглавява от майор Борислав Чешмеджиев, а от 15 август 1950 г. е разформирована и е създаден 58-и полк ВНОС (въздушно наблюдение, оповестяване и свръзки) с командир Васил С. Ковачев.
След редица реорганизации през 1952 година се изграждат три полка в София, Стара Загора и Горна Оряховица. В същата година постъпват на въоръжение РЛС П-3А, П-8, П-10, П-20 и П-25.

[dibo]

Началници на Военното училище

01.09.1878-21.05.1879 - капитан от Руската армия Николай Николаевич Флейшер;
31.05.1879-12.01.1882 - щабскапитан от Руската армия Константин Трофимович Ревянкин;
12.01.1882-18.03.1884 - подполковник от Руската армия Арнолд Александрович Ремлинген;
30.08.1884-08.10.1885 - подполковник от Руската армия Всеволод Викторович Сахаров;
10.10.1885-28.10.1885 - ротмистър Анастас Тодоров Бендерев;
28.10.1885-23.12.1885 - майор Петър Димитров Груев;
21.07.1886-28.01.1887 - капитан Христофор Георгиев Хесапчиев;
28.01.1887-01.07.1887 - майор Рачо Петров Петров;
25.07.1887-27.10.1887 - майор Върбан Николов Винаров;
27.10.1887-05.06.1891 - майор Стефан Георгиев Паприков;
05.06.1891-02.11.1891 - подполковник Рачо Петров Петров;
02.11.1891-01.03.1897 - подполковник Кирил Ботев Ботев;
01.03.1897-29.05.1897 - подполковник Павел Петров Христов;
01.06.1897-20.03.1903 - подполковник Михаил Попов Савов;
21.03.1903-04.06.1903 - подполковник Васил Петров Петев;
04.06.1903-09.01.1904 - генерал-майор Стефан Лазаров Ильов;
09.01.1904-14.03.1905 - подполковник Васил Петров Петев;
14.03.1905-01.11.1907 - полковник Атанас Григориев Назлъмов;
02.11.1907-02.04.1910 - генерал-майор Вичо Дионисиев Диков;
03.04.1910-01.01.1912 - генерал-майор Кирил Ботев Ботев;
18.03.1912-19.09.1912 - полковник Никола Тодоров Жеков;
27.09.1913-09.03.1914 - полковник Иван Цонев Луков;
09.03.1914-10.09.1915 - полковник Стефан Тасев Тасев;
16.09.1915-12.09.1917 - полковник Георги Савов Стойнев(?);
17.09.1917-23.09.1918 - полковник Атанас Петков Каишев;
29.10.1918-07.11.1919 - полковник Петър Иванов Мидилев;
24.11.1919-13.06.1920 - полковник Стефан Нойков Нойков;
16.06.1920-18.10.1920 - полковник Славейко Василев Василев;
04.11.1920-10.01.1923 - полковник Илия Стоянов Каблешков;
10.01.1923-13.06.1923 - полковник Христо Константинов Христов;
14.06.1923-05.09.1928 - полковник Дамян Дамянов Велчев;
05.09.1928-30.01.1929 - генерал-майор Сотир Стоянов Маринков;
31.01.1929-18.05.1934 - генерал-майор Михаил Йовов Йовов;
19.05.1934-11.04.1935 - полковник Крум Недев Колев;
11.04.1935-28.10.1935 - полковник Димитър Стоянов Стоянов;
28.10.1935-12.10.1936 - полковник Васил Тенев Бойдев;
12.10.1936-17.02.1937 - генерал-майор Никола Николов Хаджипетков;
17.02.1937-19.04.1941 - генерал-майор Никола Маихайлов Михов;
28.06.1941-19.09.1942 - полковник Александър Попов Попдимитров;
19.09.1942-09.09.1944 - полковник Иван Христов Сапунджиев;
10.09.1944-1948 - генерал-майор Христо Христов Стойков.

[blgtmm]

През 1944г. БА е имала 17 мирновременни пехотни дивизии ,от 1 Софийска до 17 Щипска. Интересува ме съществувала ли е пд под номер 13 и ако е- какво е името й. Също така наименованията на 41,42,43 и 50 пп. Българската пд от44г. има по 3пп-17пд по 3пп-51
пп(ако е имало 13пд),а в същото време най големият номер на мирновременен пп е 59 Пирински от състава на 16 Беломорска пд в Серес?-в състава на кои дивизии са останалите полкове.

[dibo]

За жалост нямам време да обяснявам, но отговорите на всички твои въпроси може да намериш в тази книга:

http://forum.boinaslava.net/showpost...09&postcount=8

[dibo]

95-ти свързочен полк

Поделението е създадено със заповед В№ 460/30.11.1943 г. на министъра на войната на Царство България. Сформирано е на базата на две дружини от състава на 2-ри армейски инженерен полк и влиза в състава на Втора армия. През 1944 г., след попълване формированието е изпратено на фронта и осигурява свръзката на щаба на Втора армия с подчинените части в направлението Пловдив, София, Пирот, Ниш, Митровица, Нови пазар, Косово поле, с което спомага за разгрома на немската SS-дивизия "Принц Ойген". С МЗ В№ 303 /15.09.1945 г. с ордени за храброст IV за проявени командирски качества и храброст във войната са наградени 48 офицери, двама кандидат-офицери, двама уредници и един чиновник. През 1988 г. в поделението пристигат първите апаратни за автоматично засекретяване на телефонните и телеграфните разговори с гарантирана устойчивост, а също и радиостанции, снабдени с приставка за автоматично водене на радиолиниите. През 1999 г. на въоръжение са приети и първите носими радиостанции, които се използват от армиите на страните-членки на НАТО.

На 1 юни 2008 е разформирован.

Командирите:

Полковник Джендо Тодоров - 1943
Полковник Тодор Остриков - 1943 - 1944
Полковник Стефан Попов - 1944 - 1946
Полковник Георги Георгиев - 1946 - 1947
Капитан Петър Гърков - 1948 - 1950
Майор Минчо Минчев - 1950 - 1953
Майор Димитър Димитров - 1953 - 1954
Майор Никола Пенчев - 1955 - 1958
Майор Матей Христов - 1958 - 1962
Полковник Павел нишков - 1962 - 1973
Полковник Атанас Стоенчев - 1974 - 1977
Полковник Петър Динев - 1977 -1984
Подполковник Димитър Михов - 1984 - 1989
Подполковник Христо Марков - 1989 - 1996
Полковник Николай Колев -1996 - 1998
Полковник Цветан Рашков - от 1998 - 2008

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=91674

На 15 декември се навършиха 78 години от създаването на легендарния 95-и свързочен полк



Историята на 95-и свързочен полк започва на 15 декември преди 78 години. Заповедта за неговото създаване е с № 460 на министъра на войната на Царство България от 30 ноември 1943 г. И на 15 декември същата година той е сформиран на базата на две дружини от 2-ри армейски инженерен полк и влиза в състава на 2-ра армия. След попълване през 1944 г. полкът е изпратен на фронта и осигурява свръзката на щаба на 2-ра армия с подчинените части в направлението Пловдив, София, Пирот, Ниш, Митровица, Нови пазар, Косово поле, с което спомага за разгрома на немската SS дивизия „Принц Ойген”. Формированието взима участие в Първата фаза на Отечествената война. След това свързочниците се прибират в своя район в Пловдив. С ордени за храброст за проявени командирски качества и храброст във войната са наградени 48 офицери, двама кандидат-офицери, двама уредници и един чиновник.
При своето следвоенно развитие през ноември 1953 г. полкът е редуциран в батальон. И през следващата година отново e развърнат, като 95-и армейски свързочен полк. Постепенно се подобрява учебно-материалната база, навлиза нова техника, която свързочниците успешно усвояват. Провеждат се безброй тренировки, а класните специалисти увеличават броя си. Усъвършенствани са бойната и мобилизационната подготовка. Изградена е нова мобилна база с гаражни клетки за повече от 240 машини и складови помещения. Почти няма учение, в което полкът да не участва. Помнят се най-големите – „Родопи” през 1967 г., „Щит-82”, „Зима-84”, поредицата „Гранит”, „Балкан”, „Родина”, „Тунджа” и „Марица”. През 1988 г. във формированието пристигат първите апаратни за автоматично засекретяване на телефонните и телеграфните разговори с гарантирана устойчивост, а също и радиостанции, снабдени с приставка за автоматично водене на радиолиниите…
И започва поредица от реорганизации През 1989 г. полкът е свит до батальон. Реже се на едро, с кръгли числа. От 80 офицери остават 20, от 140 сержанти – 20, от 520 войници – 100. Три години по-късно батальонът е преобразуван отново в полк. През 1998 г. щатът му е свит до батальон. През 1999 г. на въоръжение са приети и първите носими радиостанции, които се използват от армиите на страните-членки на НАТО.
От 14 юни 2002 г. свързочният батальон в Пловдив преминава по нов щат и става полк. Но на 1 юни 2008 г. 95-и свързочен полк е съкратен и неговата история приключва. Така на последния командир полковник Цветан Рашков (1998–2008 г.) се падат последните задължения да сдаде бойното знаме в музея.

https://armymedia.bg/2021/12/17/равн...ен-полк/


20-и свързочен полк
На 1 ноември 1961 г. с разпореждане на началника на ГЩ на БА е сформиран 10-и свързочен батальон. На 1 октомври 1986 г. със заповед на командващия на ПВО и ВВС на базата на този батальон е развърнат 10-и свързочен полк, който по-късно е преименуван на 20-и свързочен полк. През 2003 г. полкът е редуциран в батальон.
През годините формированието изминава дълъг и труден път на развитие. Неговата задача е да обслужва в комуникационно отношение 10-и Смесен авиационен корпус, по-късно корпус “Тактическа авиация".
През цялото време - до закриването на батальона през 2007 г., командният и инженерно-техническият състав постоянно усъвършенстват бойното си майсторство и овладяват все нови и нови образци комуникационна техника.

Командирите
Капитан Стоян Арабаджиев 1961 -1963
Майор Стоян Узунов 1963-1972
Подполковник Давид Петков 1975-1976
Подполковник Дешко Маринов 1976-1980
Подполковник Тенчо Тенчев 1980-1981
Майор Димчо Димов 1981 -1992
Подполковник Максим Аинев 1992-1998
Подполковник Володя Петков 1998-2002
Подполковник Иван Коцев 2002-2003
Подполковник Васил Гергински 2003-2004
Капитан Илия Кондаков 2005-2006
Майор Радослав Тонев 2006-2007

https://armymedia.bg/archives/131372

[dibo]

5-та шипченска бригада

Пета механизирана бригада е ново формирование във ВС на Република България. Тя е наследник на славните традиции на 23-и пехотен шипченски полк, участвал през 1913 г. в успешните боеве срещу турските войски, отбраняващи считаната за непревземаема Одринска крепост.
Историческият път на бригадата започва през октомврийските дни на 1947 г., когато с указ на президиума на Народното събрание се сформира Първа танкова дивизия. С лично поверително писмо В№ 470 / 07.10.1947 г. на министъра на войната се уточняват дислокацията и организационният състав на дивизията, а именно: в гр. Казанлък - щаб, служби и управление, четири танкови полка, моторизиран пехотен полк, противовъздушен полк, инженерна и свързочна дружина, автомобилна превозна санитарна рота и музикантски взвод; в София - артилерийски полк; в Стара Загора - мотоциклетна дружина. Командирът на Първа пехотна гвардейска Софийска дивизия генерал-майор Петър Панчевски е назначен за командир на новосформираната първа танкова дивизия. Попълването на дивизията с оръжия, бойна и друга материална част става от намиращите се в страната войски на Трети Украински фронт. Дивизията се предвижда да бъде в резерв на Върховното главно командване.
Само десет дни по-късно с лично поверително писмо В№ 485 на началника на ГЩ се нарежда до 25.10.1947 г. казармата на въздушното училище в гр.Казанлък да се освободи за нуждите на Първа танкова дивизия. В разпореждане на дивизията се предоставят и казармените райони на 23-и пехотен шипченски полк, както и на втори противовъздушен полк.
В търсене на оптимален вариант за развитие и използване Първа танкова дивизия през есента на 1948 г. извършва предислоциране на поделенията си. Освен размествания в трите казармени района в Казанлък се предприема предислоциране на два танкови полка, минохвъргачния и артилерийския полк, уточняват се и полевите лагери в районите на местността Тюлбето и селата Ягода и Тулово.
През декември 1948 - януари 1949 г. се формира и учебно танковата дружина, в която се обучават всички военнослужещи, които нямат необходимите специалности. В същия период завършва и попълването на дивизията с бойна техника предимно танк Т-34, Майбах Т-3, Т-4 и автомобили предимно ГАЗ и ЗИС-5.
През юли 1950 г. в София са предислоцирани два танкови полка, механизиран и артилерийски полк, с което се поставят основите на тогавашната 9-а танкова дивизия (сегашната 9-а бронетанкова бригада). През август същата година Първа танкова дивизия се реорганизира в 5-а танкова дивизия, а два танкови и механизирания полк са предислоцирани в столицата. 18-и пехотен Стремски полк е включен в състава на 5-а танкова дивизия.
През декември 1950 г. дивизията получава и своето бойно знаме. Пет години по-късно на 1 април 1955 г. 5-а танкова дивизия се реорганизира в 5-а танкова бригада и преминава в подчинение на 2-ра армия с щаб в Пловдив.
С указ В№460/30.11.1956 г. на президиума на Народното събрание на бригадата е връчено ново бойно знаме. През 1957 г. бригадата се превъоръжава с танк Т-54. На 6 септември 1960 г. към бригадата се формира 130-мм реактивен дивизион с две реактивни батареи М-13, който следващата година е реорганизиран в бригадна реактивна батарея.
От 1958 г. е изградена автомобилна школа. През 1963 г. в резултат на цялостната реорганизация на Българската армия бригадата преминава на полкова организация, а от 1 октомври 1968 г. отново е на батальонна.
През септември 1998 г. бригадата преминава в подчинение на 3 АК, а със заповед В№ ОХ- 857/19.11.1998 г. на министъра на отбраната 5-а танкова бригада носи името 5-а шипченска танкова бригада.
От 1 октомври 2000 г. 5-а шипченска танкова бригада се реорганизира в 5-а шипченска механизирана бригада. От създаването си до днес бригадата се командва от 17 генерали и офицери. В момента бригадата е дислоцирана в 3 гарнизона - Плевен, Враца и Шумен.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=91804

На 4 декември 1947 г. с Указ № 25 на Президиума на Народното събрание е създадена 1-ва танкова дивизия с командир генерал-майор Петър Панчевски и с щаб в Казанлък. През август 1950 г. тя е трансформирана в 5-а танкова дивизия. От 1 април 1955 г. дивизията вече е 5-а танкова бригада в подчинение на 2-ра армия. А от 19 декември 1998 г. е преименувана на 5-а Шипченска танкова бригада. От 1 октомври 2000 г. формированието в Казанлък е реорганизирано в 5-а Шипченска механизирана бригада и се явява наследник на своите предшественици. Затова и приема 4 декември като свой празник.
С направената реорганизация започна и промяната на тематиката на занятията, на ротните и батальонните (батарейни и дивизионни) тактически учения и тактическите учения с бойни стрелби. Командир на 5-а бригада от 1 октомври 2000 г. до 21 април 2008 г. бе бригаден генерал Венцислав Младенов.
От 1 юни 2007 г. щабът, командването и формирования на 5-а бригада се изместиха от Казанлък в Плевен в района на закритата Школа за запасни офицери „Христо Ботев”. Самоходният артилерийски дивизион и механизиран батальон бяха предислоцирани в Шумен, а друг механизиран батальон – във Враца.
Ето какво разказва бригаден генерал Валентин Буров, командвал 5-а бригада от 21 април 2008 г. до 1 юли 2012 г.: „При предислокацията на 5-а механизирана бригада бях неин началник-щаб със звание полковник. Тя бе попълнена с 2500 военнослужещи, дислоцирана в три гарнизона – Враца, Шумен и Плевен. Провеждахме учения край Враца, на полигон „Корен”, на полигон „Дивдядово”… Наши военнослужещи и контингенти участваха във всички мисии на Българската армия зад граница. Една-две години ни трябваха, докато сглобим формированията, и когато вече трябваше да се радваме, че бригадата беше станала истинска бойна единица, някой реши, че трябва да я махне.”
От 1 юли 2012 г. 5-а Шипченска механизирана бригада престана да съществува и премина в историята на Българската армия.

https://armymedia.bg/2022/11/27/шипченци-останаха-в-историята/

[dibo]

Свързочни части в армията 1878-1912

01.10.1878 - Земската войска - телеграфен взвод към учебната сапьорна рота. Командири - 25.12.1878-1879 - подпоручик Николай Саммер (руска армия)
1879 - След разформироването на учебната сапьорна рота - телеграфна команда към Русенската сапьорна рота. Командир - поручик Саммер
1883 - След образуването на пионерната дружина - телеграфна команда (27 човека) към 3-та рота. Командир на 3-та рота е капитан Саммер
06.1885 - Към пионерната дружина е сформирана телеграфна рота (5-та рота в дружината) - 80 човека (4 офицери) и щат за военно време - 200 човека. Командири - капитан Саммер (до 09.1885) подпоручик Симеон Янков (09.1885), поручик Стефан Тепавичаров (10-11.1885)
31.12.1886 - Пионерната дружина става полк. Телеграфната рота в него е 7-ма рота и продължава да е в Русе.
15.01.1888 - Във връзка с формирането на две пионерни дружини в пионерния полк телеграфната рота става 4-та в 1-ва пионерна дружина. Командир - капитан Симеон Янков (1888).
31.12.1890 - Телеграфната рота е прехвърлена в новосъздадената техническата дружина в състава на пионерния полк.
02.05.1891 - Телеграфната рота в състава на техническата дружина е преместена от Русе в София.
20.12.1891 - Техническата дружина е премахната. Пионерния полк става бригада, а телеграфната рота е една от трите специални роти в него. Командир - капитан Ангел Сребров. Съгласно Законът за устройството на ВС от 1891 в мирно време се предвижда една телеграфна рота в състава на инженерните войски, която се разграъща при война в телеграфен парк.
1893 - Създадени четири военно-гълъбни станции към пионерната бригада - София, Враца, Видин, Белгорадчик.
01.01.1895 - Отново е създадена техническа дружина и телеграфната рота влиза в нея.
19.06.1899 - Пионерната бригада е разформирована. Техническата дружина за кратко е директно подчинена на Инженерната инспекция, но на 10.02.1900 е разформирована и тя, като телеграфната рота става подчинена пряко на военноинженерната инспекция.
11.05.1900 - Телеграфната рота е преименувана на телеграфен парк. Той се състои от 6 взвода по три отделения (телеграфно, телефонно и оптическо) - 6 офицери и 127 подофицери и войници. Командир - майор Захари Бочев. Разполага с 8 телеграфни апарата "Сименс-Халске" обр. 1888, 8 магнитни телефонни апарата "Егер", 2 мансови 240-мм хелиографа, 4 мансови 100-ммм хелиографа, 20 км жица и 8 км кабел. За военно време се предвижда формирането на два допълнителни "тежки" взвода (т.е. стават 8), които да осигуряват връзките на нов корпус-армия, докато наличните 6 осигуряват връзките на ниво дивизия и/или корпус. Всеки лек телеграфен взвод трябва да има 32км телеграфна линия, 6 телеграфни, 2 телефонни и 4 оптически станции, а тежкия - 31 км телеграфна линия, 6 телеграфни, 4 телефонни и 2 оптически станции.
16.10.1902 - Телеграфния парк е разформирован, а хората и техниката разпределени между техническите роти на трите пионерни дружини.
30.12.1903 - Към наличните 3 пионерни дружини са сформирани още 6. Всяка от тях има техническа полурота - по 1 телеграфен и 1 мостови взводове. Тоест в пионерната дружина на всяка дивизия има телеграфен взвод от поручик, цивилен механик, фелдфебел и 70 подофицери и войници. Освен това в състава на пионерната бригада има 1 отделна телеграфна рота.
1904 - За всяка дивизионна пионерна рота са доставени 10 телеграфни апарата, 8 хелиографа, 10 телефона, 20 км кабел, 30 км жица и 600 стълба. Но поради липса на всякакви други запаси, от тези средства в случай на война трябва да се осигуряват и връзките на ниво армия.
30.12.1907 - Към Щаба на армията се създава секция "военни съобщения".
31.12.1908 - От телеграфните взводове на техническите полуроти се сформира телеграфна дружина от три телеграфни роти към Инспектора на инженерните войски. Командир - подполковник Иван Василев. Всяка рота се командва от капитан, има 2-3 офицери, 10 свръхсрочни и 90 наборни подофицери и войници. Телеграфната дружина, заедно с ЖП дружината е в казармата край гарата в София.
25.09.1909 - Към телеграфната дружина е създадено велосипедно отделение от 13 човека.
01.01.1911 - Към телеграфната дружина се сформира нова 4-та телеграфна рота. Така дружината е с 4 телеграфни роти, 1 нестроеви взвод и 1 телеграфно отделение. За военно време се предвижда от дружината да се формират 9 телеграфни полуроти за всяка дивизия, 3 телеграфни полуроти за всяка армия, 1 телеграфен парк към Главната квартира и 1 допълваща телеграфна полурота.
01.01.1912 - Секцията "Военни съобщения" е подчинена на Оперативното отделение в Щаба на армията. Към телеграфната дружина се създава радиотелеграфно отделение - 89 човека (вкл. 3 офицери и 7 свръхсрочно служещи). Закупени са 2 возими радиостанции "Радиоелектрик" и 2 товарни радиостанции.

[dibo]

Свързочните войски 1912-1918

Щатове за военно време от 1910

Към Общата главна квартира - Отделение на пощите и телеграфите от 6 чиновника и 12 редника. Телеграфен парк от 511 човека (10 офицера, 1 чиновник и 500 подофицери и войници) с 4 телеграфни взвода (122 човека всеки, вкл 2 офицери) по 2 отделения. Телеграфния парк разполага с 8 телеграфни, 8 телефонни и 8 хелиографни станции, 422 карабини, 2 револвера и 2 саби, 21 ездитни, 74 впрегатни и 16 товарни коня, 27 коли). Допълваща телеграфна полурота от 70 човека (1 офицер) с оръжие, но без свързочно имущество.
Към всеки Щаб на отделна армия - Отделение на пощите и телеграфите от 5 чиновника и 10 редника. Без оръжие, 1 ездитен и 8 впрегатни коня, 4 двуконни коли за имуществото.
Към всеки Щаб на дивизия - Пощенска станция с 4 чиновника, 2 коли и 4 коня за тях и Телефонна команда с 5 подофицера и 12 редника (въоръжени с 16 карабини, 1 сабя и 1 револвер, снабдени с 5 телефона, 15 км кабел, 4 телефонни станции, 2 коня). В техническата рота към пионерната дружина на дивизията има телеграфна полурота от 325 човека, която осигурява развръщането и на телефонните команди на по-долните нива (бригади и полкове, като тези на полка осигуряват до ниво дружина). В полуротата има два телеграфни взвода по две отделения (2 офицера и 141 подофицера и войника във всеки взвод) и отделно 1 офицер и 38 войници към щаба на телеграфната полурота. Въоръжение - 2 револвера, 2 саби и 275 карабини, 8 телеграфни, 6 телефонни и 8 хелиографни станции, 46 коня, 18 коли. Освен това са предвидени и 6 телефонисти в мостовата полурота, по 12 телефонисти в двете пионерни роти на пионерната дружина. За военно време е предвидено и създаване на колоездачна рота към пионерната дружина на дивизията в състав 5 офицери, 228 подофицера и войника, 8 коня, 4 коли, 216 карабини и 237 велосипеда.
Към всеки щаб на отделна бригада - Пощенска станция с 3 чиновника и Телефонна команда с 2 подофицера и 6 редника (8 карабини, 3 телефона, 6 км кабел, 2 телефонни станции, 3 коня и 1 кола). Също - Колоездачна рота.
Към всеки пехотен полк - телефонна команда от 1 офицер, 11 подофицера и 22 редника (30 карабини, 1 револвер и 1 сабя, 11 телефона, 11 км кабел, 10 телефонни станции, 2 коня)
Към всеки конен полк - телефонна команда (телеграфно отделение в конно-пионерния взвод) от 29 или 21 човека (за 4 ескадронен полк - 29). Имат 2 телефона и 3 км кабел; 2 коня; карабини.

Предвиждат се и военногълъбни станции от пет типа (съответно от 1 до 5 направления) - от 6 до 18 човека, 100 до 500 гълъба, 1 до 5 коня, 1 до 5 коли, 4 до 10 пушки, 0 до 2 револвера и саби.

1912 - сформирано Радиотелеграфно отделение (89 човека мирновременен и 115 човека военновременен състав; 2 возими и 2 товарни радиостанции "Радиоелектрик"). През войната доставени още 2 возими и 2 товарни радиостанции "Пилзен" и 2 товарни радиостанции "Телефункен".

09.1912 - Мобилизация:
1-ва телеграфна рота сформира телеграфни полуроти към 1-ва, 6-та и 7-а дивизионни пионерни дружини;
2-ра телеграфна рота сформира телеграфни полуроти към 2-ра, 3-та и 8-а дивизионни пионерни дружини;
3-та телеграфна рота сформира телеграфни полуроти към 4-ра, 5-та и 9-а дивизионни пионерни дружини;
4-та телеграфна рота сформира телеграфни полуроти към 1-ва, 2-ра и 3-та армии.

На практика в мирно време всяка телеграфна рота има 100-110 войника и 3 офицери. Всяка рота заделя малко хора и материали за телеграфния парк и допълващата полурота, а останалото се дели на 3 части по 1 офицер и 25-32 войника за сформиране на ядрото на телеграфните полуроти.

Тоест при налични в мирно време 1 телеграфна дружина с 16-18 офицера и 440-450 войника се сформират 12 телеграфни полуроти (9 дивизионни и 3 армейски) с по 320 войника, 4 офицера и 1 чиновник, 1 телеграфен парк (от 4 взвода) с 500 войника, 10 офицера и 1 чиновник и 1 допълваща телеграфна полурота (1 офицер и 70 войника). Съотношение 1:10.

По щат за военно време се полагат 4215 обучени телеграфисти, но към 01.05.1911 има налице едва 1269. Недостига се попълва с пионери, кавалеристи и пехотинци. Липсва полагащото се въоръжение, облекло и снаряжение. Наличното свързочно имущество е 108 хелиографа "Монс" и "Манжен", 125 телеграфни апарата, 2932 км кабел за телеграфи и телефони, 421 км гола жица, 5934 стълба, 1469 телефона.

01.1913 - Към телеграфния парк е сформирана техническа ремонтна работилници в Свиленград. През войната чрез размествания на хора и техника от съществуващите поделения се осигурява и свръзката на новите 4-та армия, 10-та дивизия и 5-та армия през междусъюзническата война.

05.08.1913 - Демобилизация. Сформира се отново телеграфната дружина в състав 5 телеграфни роти, 1 телеграфен парк, 1 радиотелеграфна рота и 1 нестроеви взвод. От 09.1913 - дружината е намалена на 4 телеграфни роти, 1 радиотелеграфно отделение и 1 нестроеви взвод. Командири - 08.1913 - подполковник Константин Йотов, 09.1913 - подполковник Симеон Добревски, 12.1913 - подполковник Константин Йотов.

02.1914 - Към телеграфната дружина се сформира колоездачна команда от 13 човека.

1914 - Свързочните части се състоят от телеграфната дружина (453 човека - Щаб с нестроеви взвод (21), 3 телеграфни роти (по 104) и 1 радиотелеграфна рота (120)) и отделно 1 телеграфна рота (104) към пионерната дружина.

1915 - Освен телеграфната дружина, чийто състав е увеличен на 525 човека, има отделно 5 телеграфни роти по 115 човека към 5-те пионерни дружини.

Щатове за военно време от 1914г.
Мирновременната телеграфна дружина развръща:

Към Щаба на Действащата армия - телеграфен парк с 6 взвода (2 взвода стълбчата телеграфна линия, 2 взвода кабелна линия и 2 ремонтни взвода) - 720 човека, , 320 коня, 103 коли, 18 телеграфни станции и 15 телефонни станции. Допълваща телеграфна рота (78 човека, 3 коня и 1 кола). Радиотелеграфно отделение (4 радиостанции, 79 коня, 25 коли и 189 човека).

Към щабовете на всяка армия - телеграфна рота с 4 взвода (2 взвода стълбчата телеграфна линия, 1 взвод кабелна телеграфна линия и 1 ремонтен взвод) - 492 човека, 9 телеграфни станции, 8 телефонни станции, 4 хелиографни станции, 226 коня, 72 коли. Радиотелеграфно отделение с 3 радиостанции, 56 коня, 6 коли и 139 човека.

Към пехотните дивизия - телеграфна рота в пионерната дружина с 4 взвода, 605 човека, 32 станции, 176 коня и 42 коли

Към конната дивизия - радиотелеграфно отделение с 3 станции, 54 коня и 138 човека.

Щатове за военно време от 1915г. (реално не са използвани при мобилизацията през септември - вместо тях са използвани щатовете от 1914)

Към ЩДА - телеграфна строителна рота (щаб, 4 строителни взвода и 1 надзорен взвод с 4 отделения - 383 човека, 12 телеграфни станции, 146 коня, 65 коли, 1 автомобил и 2 камиона), станционна рота (щаб, телефонен, морзов и хюгов взводове - 431 човека, 6 телеграфни и 1 телефонна станция, 70 коня, 38 коли, 1 камион) и пощенска рота (пощенска станция, 3 разменни станции, камионно отделение - 271 човека, 181 коня, 90 коли, 2 камиона). Радиотелеграфно отделение с 39 човека, 26 коня, 6 коли и 1 станция.

Към отделните армии - радиотелеграфно отделение с 39 човека, 26 коня, 6 коли и 1 станция. Телеграфна рота (3 строителни взвода по 2 отделения и 1 станционен взвод - 319 човека, 6 телеграфни, 7 телефонни станции, 102 коня, 41 коли, 3 камиона).

Към конната дивизия - автомобилна радиотелеграфна станция с 3 коня, 1 кола, 2 камиона и 25 човека.

Към пехотните дивизии - една радиостанция с 26 човека и 11 коня. В инженерната (пионерната) дружина има рота за свръзка (464 човека, 15 телеграфни, 4 телефонни и 8 хелиографни станции, 118 коня, 29 коли, 1 автомобил и 2 камиона) с щаб и две полуроти (с по 3 взвода - станционен, строителен (3 отделения) и радиотелеграфен - 3 телеграфни, 8 хелиографни, 4 телефонни станции и 1 гълъбна служба с 100 гълъба).

09.1915

Телеграфната дружина по щат развръща телеграфен парк за Главната квартира ( по щат 720 човека), 3 телеграфни парка (на практика телеграфен парк за 1-ва армия и телеграфни роти за 2-ра и 3-та армии) за отделните армии, 1 радиотелеграфно отделение с 6 станции и 189 човека за Главната квартира, 1 радиотелеграфно отделение с 2 станции и 139 човека за 1-ва армия, 1 радиотелеграфно отделение с 2 станции за конната дивизия и 1 допълваща полурота.

Към пионерната дружина на всяка дивизия има телеграфна рота, към всяка бригада и полк - телеграфни команди.

На практика поради недостиг на хора и оборудване, телеграфния парк формира само 4 взвода (вместо 6) - 2 строителни, ремонтен и станционен, 1 техническа работилница и 10 телеграфо-телефонни станции на конни коли. Всичко 513 човека, 254 коня, 10 телеграфни станции. Радиотелеграфното отделение към ЩДА е с 120 човека и 3 станции. 1-ва армейска телеграфна рота (парк) е с 374 човека, 10 телеграфни, 13 телефонни и 4 хелиографни станции. 2-ра армейска телеграфна рота е с 371 човека, 8 телеграфни станции. 3-та армейска телеграфна рота е с 410 човека и 8 телеграфни станции. Радиотелеграфното отделение към 1-ва армия е с 2 станции и 61 човека.
Радиотелеграфното отделение към конната дивизия е с 55 човека и 2 станции.

26.04.1916 - Нови военновременни щатове

Към ЩДА - управление на военните пощи и телеграфи (51 човека, 34 коня, 10 коли), телеграфна дружина (щаб (27 човека, 11 коня, 3 коли), 3 строителни роти (по 522 човека, 12 телефонни станции, 201 коня, 57 коли) с по 4 взвода, 1 телеграфна станционна рота (443 човека, 30 телеграфни, 3 телефонни и 7 хелиографни станции, 67 коня, 36 коли, 7 камиона) с 3 взвода, 1 главен телеграфен склад (48 човека, 8 коня, 4 коли, 2 камиона) с техническа работилница, 1 радиотелеграфно отделение и радиотелеграфна работилница със склад (179 човека с 2 тежки и 2 леки станции, 108 коня, 11 коли, 1 автомобил, 3 камиона), 2 междинни телеграфни склада (общо 44 човека, 12 коня, 6 коли) с технически работилници), пощенска група (щаб (12 човека, 3 коня, 1 кола), коларска рота (324 човека, 451 коня, 200 коли) с 4 взвода, 1 камионно отделение (59 човека), пощенски взвод (257 човека) с 4 отделения), допълваща телеграфна рота (3 телеграфни и 1 радиотелеграфен взвод).

Към щабовете на армии - телеграфен парк със склад и техническа работилница (656 човека, 10 телеграфни и 15 телефонни станции, 240 коня, 70 коли, 2 автомобила и 6 камиона), радиотелеграфно отделение с 2 тежки и 2 леки станции (108 коня, 20 коли и 2 автомобила, 155 човека).

Към пехотните дивизии - телеграфна рота (420 човека, 10 телеграфни, 8 телефонни и 6 хелиографни станции, 134 коня, 36 коли) в пионерната дружина на дивизията - 2 кабелни и 1 стълбчат взвод.

Към конната дивизия - радиотелеграфно отделение (112 човека, 1 тежка и 2 леки станции, 85 коня, 10 коли и 1 автомобил).

Състояние - края на 1916

Към ЩДА - телеграфна дружина (572 човека, 241 коня, 93 коли), радиотелеграфно отделение (99 човека, 55 коня, 5 коли), радиотелеграфна работилница и склад (18 човека, 8 коня, 1 кола), телеграфо-пощенска група (202 човека, 262 коня, 158 коли), допълваща телеграфна рота (120 човека, 1 кон), управление на военните пощи и телеграфи (615 човека).

Към 2-ра армия - телеграфен парк - 317 човека, 124 коня, 64 коли

Към 3-та армия - телеграфен парк - 414 човека, 253 коня, 79 коли.

[dibo]

Свързочни войски 1918-1944

Щат за мирно време 1919

Секция военни съобщения към Оперативното отделение на Щаба на армията - 4 човека

Телеграфен полк - щаб, 2 телеграфни дружини с 4 роти - 3 телеграфни и 1 радиотелеграфна, нестроева рота и военно телеграфо-пощенско училище - 570 човека.

Телеграфна рота във всяка от пионерните дружини към 8-те пехотни дивизии - 116 човека.

Телефонна команда към всеки пехотен полк - 23 човека.

Телефонно отделение към конно-пионерните взводове на конните полкове.

Телефонна команда към всеки артилерийски полк - 4-8 човека.

Разрешени щатове по Ньойския мирен договор

Към пехотна дивизия - отделение за свръзка - телефонисти, телеграфисти, подлсушвачи и гълъбна станция - 341 човека.

Към конна дивизия - отделение автомобилино, картечници и автомобилни оръдия - 4 коли за свръзка.

Към смесена пехотна бригада - отделение за свръзка с 210 човека.

Към пионерна дружина (308-514 човека) към пехотна дивизия - 1 телеграфна рота.

Щатове за военно време 1920

Телеграфен полк - щаб, 4 телеграфни строителни роти (щаб, 2 строителни и 1 надзорничеки взвод), 1 станционна рота (щаб, 1 телефонен, 1 морзов и хюгов взвод), 1 пощенска рота с камионно отделение, 1 техническа работилница с главен телеграфен склад, 1 радиотелеграфна работилница със склад, 1 нестроеви взвод. Всичко - 2469 човека, 930 коня, 375 коли, 3 автомобила и 13 камиона.

Допълваща телеграфна дружина - щаб, телеграфна рота, радиотелеграфна рота, телеграфо-пощенска школа, нестроеви взвод.

Автомобилна радиотелеграфна станция - 27 човека, 1 кола, 3 коня и 1 камион.

Към всяка армия - телеграфна рота (щаб, 3 строителни и 1 станционен взвод - 424 човека, 47 коли, 143 коня, 6 камиона, 7 телефонни, 6 телеграфни станции), 2 радиотелеграфни станции.

Към всяка дивизия - телеграфна рота (460 човека) в пионерната дружина, радиотелеграфна станция.

Мирновременна организация 1921-1928
Телеграфният полк се преформира в техническа жандармерийска дружина с 1 радиотелеграфна рота, 1 телефонно-телеграфна рота, 1 технически взвод и 1 аеропланно отделение. Първоначален щат - 333 човека. 04.1921 - Дружината става "отделение за свръзки" с намален щат от 237 човека ( щаб, подслушвателна команда, телеграфно-телефонна команда и домакинска команда). ПРез 08.1921 то е ликвидирано изцяло с изключение на подслушвателната команда, която съществува скрито.
8-те дивизионни пионерни дружини (с 1 телеграфна рота всяка) стават 3 инженерни дружини (с 2 телеграфни отделения всяка).
Военното телеграфо-пощенско училище към телеграфния полк е закрито. Вместо него през 1922 се създава Телеграфо-пощенско училище към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.

По минровременните щатове от 1923 свързочни части липсват.

Щатове 1928
Свързочен взвод към специалната рота на всеки от 24-те пехотни полка;
Свързочен взвод към специалната батарея на всеки от 8-те пехотни полка.
1931 - Специалните роти стават специални дружини (вкл. Свързочна рота с 1 пионерно-химически взвод и 2 свързочни взвода).

01.02.1928 (Заповед 226-а от 20.12.1927 на министъра на войната генерал-лейтенант Иван Вълков в сила от 01.02.1928) - формирани са 4 инженерни полка с по 2 дружини - пионерна и свързочна (2 роти), както и 1 свързочен полк с 2 дружини по 3 роти (на базата на Телеграфо-пощенското училище). 1.03.1931 - всички части подчинени на Инженерната инспекция образуват Техническа бригада, съществувала до май 1934.

Свързочен полк - 1928 - Станционна дружина (2 станционни и 1 радиорота) и Строителна дружина (3 роти). 1933 - щаб, механико-свързочно училище, 2 свързочни дружини и нестроева рота - 498 човека. 1936 - щаб, телеграфо-телефонна дружина, радиодружина, свързочна школа, нестроева рота.

1938 - Самостоятелен род войски

01.03.1938 - Сформирана е Свързочна инспекция към Щаба на войската със Свързочния полк и Инженерният отдел към военната фабрика.

Мирновременни щатове 1939
Към всеки инженерен полк - армейска свързочна дружина, съществуващите свързочни дружини към инженерните полкове стават дивизионни.

Свързочния полк - щаб, жична дружина (щаб, 3 жични роти по 2 взвода), склад и автомобилна работилница, безжична дружина (щаб, телеграфо-телефонна рота с 4 взвода - хюгов, морзов, телефонен и механичен, радиорота с 2 взвода - радиотелеграфен и радиоразузнавателен и свързочна работилница), свързочна школа (телеграфо-пощенско училище с 3 взвода) - 725 човека.

Военновременни щатове 1939
Свързочният полк развръща свързочна дружина за Главното командване (Щаб, 4 жични роти, телеграфо-телефонна рота, безжична рота, свързочна работилница със склад, домакински взвод) и допълваща свързочна дружина. От 1941 и 5-та армейска свързочна рота за новата 5-та армия.

Армейските свързочни дружини към инженерните полкове развръщат армейски свързочни дружини с щаб, 2 жични коларски роти, моторизирана телеграфо-телефонна рота, радиорота, депо за кучета и гълъби, работилница с електрогенератор/централа, мотоциклетен взвод и домакинство.

1942
Свързочен полк - щаб, телеграфо-пощенско училище и свързочна школа, жична дружина, безжична дружина, свързочна работилница и домакинска рота - 1151 човека.

12.02.1942 - Свързочната инспекция е слята с инженерната.

1943

Към новата бронирана бригада - моторизирана свързочна рота (1 жичен и 3 радиовзвода - 149 човека), свързочен взвод към бронирания полк (45 човека) и свързочен взвод към моторизирания полк (70 човека).

02.1943 - Свързочния полк е преименуван в Общовойскови свързочен полк. 05.1943 - Към него е сформиран контролен подслушвателен взвод с 4 подслушвателни и 2 надзорни отделения - 45 човека.

11.1943 - Свързочната инспекция отново се отделя. Сформират се 4 армейски свързочни полка от съотвените свързочни армейска и дивизионна дружини на инженерните полкове.

1944

Мирновременни щатове - 4-те армейски полкове са по 657 човека (щаб, 2 свързочни дружини (жична рота с 4 взода, безжична рота с 2 взвода, работилница)), свързочната рота към 5-та армия (към 14-та дивизионна инженерна свързочна дружина) е от 170 човека и има телефонен, жичен и безжичеn взвод.

Развърната е свързочна дружина към главното командване и допълващата свързочна дружина.

09.1944

11 888 човека (461 офицера, 899 подофицера, 310 чиновника, 75 техника, 10 143 войника).

[dibo]

Флота:

Към Черноморската част - от 1919 радиотелеграфна рота с 78 човека и 3 станции. От тези три станции - една е във Варна, една е в Бургас и една е в Щаба. Тази рота под различни имена се запазва до 1941, когато прераства в дружина. Към Беломорския флот щатно има 2 свързочни взвода от 1941.

ВВС:

1943 - Към щаба на Въздушни войски - свързочно-навигационно отделение с три секции, куриерско крило и свързочна дружина. Към парашутната дружина има свързочен взвод.

ПВО:

Всяко ПВО отделение (от 1943 ПВО полк) има свързочно отделение (от 1943 - взвод).


Командири:

Свързочен полк (Общовойскови свързочен полк от 1943)

20.12.1927 - 21.05.1929 - полковник Петко Василев Мишайков;
21.05.1929 - 02.05.1933 - полковник Георги Атанасов Янков;
02.05.1933 - 29.05.1934 - полковник Тодор Данаилов Писков;
29.05.1934 - 01.12.1934 - подполковник Петър Георгиев Петрунов;
01.12.1934 - 17.04.1935 - полковник Христо Божилов Пеев;
17.04.1935 - 11.03.1939 - полковник Константин Иванов Бекяров;
27.03.1939 - 01.11.1940 - полковник Васил Константинов Мирчев;
25.11.1940 - 11.08.1941 - полковник Иван Георгиев Николов;
11.08.1941 - 14.09.1944 - полковник Витан Доротеев Витанов;
13.09.1944 - 14.09.1944 - подполковник Димитър Николов Боботанов;
14.09.1944 - 15.10.1944 - полковник Иван Николов Иванов;

1-ви армейски свързочен полк
14.09.1943 - 06.12.1943 - подполковник Кирил Антонов Каравелов;
06.12.1943 - 13.09.1944 - полковник Матин Николов Мазаджиев;

2-ри армейски свързочен полк
02.09.1943 - 17.09.1943 - полковник Джендо Жечев Тодоров;
17.09.1943 - 14.09.1944 - подполковник Тодор Иванов Остриков;

3-ти армейски свързочен полк
14.09.1943 - 17.09.1943 - подполковник Тодор Иванов Остриков;
06.12.1943 - 13.09.1944 - подполковник Тома Иванов Прендов;
14.09.1944 - 15.10.1944 - Стефан Панов Топалов.

4-ти армейски свързочен полк
14.09.1943 - 14.09.1944 - подполковник Васил Сотиров Илчев