Сръбско-българската война започва на 2 ноември и завършва на 17 ноември 1885 г. с подписания мирен договор в Букурещ на 19 февруари 1886 г.
Върховен главнокомандващ Съгласно Търновската конституция (глава II, чл. 11) Князът е върховният началник на всички въоръжени сили в Княжеството както в мирно, така и във военно време.
Генерален щаб Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава “Строево отделение", което изпълнява функциите на Щаб на войската. При реорганизацията на министерството през 1890 г. се създава Генерален щаб с 4 отделения- Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1886 г. с Указ В№ 41 една от предвидените длъжности “офицер за особени поръчки" при военното министерство е преименувано в Началник на Генералния щаб. През 1898 г. към Щаба на армията се формират пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция. От 1890 до 1894 г. Щабът на войската се нарича Генерален щаб; от 1895 до 1899 г. - Щаб на армията; от 1900 до 1903 г. - Генерален щаб; от 1904 до 1930 г. - Щаб на армията.
Военен министър По силата на чл. 148 и 162 от Търновската конституция изпълнителната власт по военното управление на Княжеството под висшия надзор на Княза принадлежи на военния министър. Той има един помощник, наречен “Другар на военния министър" - полковник или генерал, който го замества в неговото отсъствие. През 1885 г. министърът се подпомага и от двама офицери за особени поръчки.
Княжество България - армия към 11.1885 През войната войската на Княжество България се свежда до четири бригади в състав от 8 пехотни полка (1-ви пехотен софийски полк, 2-ри пехотен струмски полк, 3-и пехотен бдински полк, 4-и пехотен плевенски полк, 5-и пехотен дунавски полк, 6-и пехотен търновски полк, 7-и пехотен преславски полк, 8-и пехотен приморски полк), а също така 1-ви и 2-ри конни полкове, един жандармерийски полк, конвойният ескадрон от свитата на княза, два отделни ескадрона, 1-ви и 2-ри артилерийски полкове, пионерната дружина, три доброволчески софийски дружини, Шуменска, Русенска и Видинска доброволчески пехотни дружини с обща численост около 40 000 души и мобилизираните около 14 000 опълченци. Общо бойният състав на българската войска е около 53 000 души в действуващата армия и около 15 000 в запасните дружини към полковете. Действуващата армия се разделя на два отряда - Южен и Западен. От 29 октомври 1885 г. вместо отряди се въвежда названието Западен и Източен корпус. Разположените в северозападните части на Княжеството войски от 1 ноември се наричат Северен отряд.
Команда на волноопределяющите се - Командата се намира в Пловдив (август 1878) и включва лица е опреде лен образователен ценз и възраст, постъпили доброволно на военна служба, които се ползват с привилегията да се явят на изпит за офицерски чин.
Военното училище е открито на 1 септември 1878 г. в Пловдив. От 26 ноември с. г. е преместено в София. На 15 януари 1879 г. е зачислен първият випуск юнкери. Те завършват през май с. г. Първоначално има 2 класа с около 100 младежи във всеки клас. През 1881 г. курсът на училището се увеличава на три подготвителни и два специални пехотни класа.
Македонска военноинспекционна област Формирана на 8 декември 1915 г. със седалище Скопие. Намира се в оперативната зона от 8 декември 1915 до 29 септември 1918 г. Към щаба на областта през 1916 г, се формира една планинска дивизия. От юни 1918 г. тя е разделена на окупационни райони, а от 11 август с. г. - на Скопска и Щипска дивизионни области с по пет полкови военни окръжия. От 7 октомври 1918 г. щабът е в София. Разформирована е на 16 декември 1918 г. Помощник-началник на артилерията Длъжност, учредена с указ В№ 1/1893 г.
Източнорумелийска милиция Със заповед В№ 51/1 март 1879 г. Земската войска на Източна Румелия се преименува на Източнорумелийска милиция. Тя има състав от 12 дружини и един учебен батальон.
Източен корпус От 29 октомври 1885 г. Южният отряд се преименува на Източен корпус. Щаб - Търново- Сеймен. Състав: Бургаски, Ямболски и Търновосейменски отряд, Хасковски, Бойковски, Чепеларски и Пещерски партизански отряди и стратегически резерв в Пловдив. Всичко 52 дружини, 13 ескадрона, 7 1/2 батареи, или 51 800 души, 1200 саби, 52 оръдия.
Западен корпус От 29 октомври 1885 г. Западният отряд се преименува в Западен корпус Щаб - София. Състав: Изворски, Трънски, Сливнишки, Комщицки, Кюстендилски и Дупнишки отряди. Всичко 36 1/2 дружини, 6 ескадрона, 7 батареи или 28 846 души, 617 саби, 50 оръдия.
Адютант на княза Според “Временно одобрени общи основания за образуване и устройство на Земската войска на Княжество България" от 24 април 1878 г. князът имал четирима адютанти.
Инспектор на пехотата Длъжност, създадена с Указ В№ 14/1891 г., закрита през 1894 г. Открита отново с указ В№ 1/1895 г. и е с права на началник на дивизия.
Началник на артилерията Длъжността се учредява със заповед на имперския комисар В№ 1/8 юли 1878 г. Изпълняващият е с подчинен на военния министър и му е поверено управлението на артилерийските части и учреждения. Със заповед В№ 329/15 септември 1883 г. щабът на артилерията се разформирова. Делата му се поемат от управлението на инспектора на артилерията. Със заповед В№ 2/8 януари 1885 г. инспекторът на артилерията се преименува на Началник на артилерията, а със заповед В№ 126/1886 г. длъжността се изменя на “командир на артилерийската бригада".
Артилерийска бригада Формирана със заповед 176/1886 г. Щаб- София. Състав: 1-ви артилерийски полк - София, 2-ри артилерийски полк - Шумен, и 3-и артилерийски полк - Пловдив.
Санитарно управление при Главната квартира 1885 Съществуващото Медицинско отделение през войната се преустройва В Санитарно управление при Главната квартира с две подчинени санитарни управления на Източния и Южния отряд и 5 отрядни лекари.
Върховен главнокомандващ Съгласно Търновската конституция (глава II, чл. 11) Князът е върховният началник на всички въоръжени сили в Княжеството както в мирно, така и във военно време.
Генерален щаб Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава “Строево отделение", което изпълнява функциите на Щаб на войската. При реорганизацията на министерството през 1890 г. се създава Генерален щаб с 4 отделения- Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1886 г. с Указ В№ 41 една от предвидените длъжности “офицер за особени поръчки" при военното министерство е преименувано в Началник на Генералния щаб. През 1898 г. към Щаба на армията се формират пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция. От 1890 до 1894 г. Щабът на войската се нарича Генерален щаб; от 1895 до 1899 г. - Щаб на армията; от 1900 до 1903 г. - Генерален щаб; от 1904 до 1930 г. - Щаб на армията.
Военен министър По силата на чл. 148 и 162 от Търновската конституция изпълнителната власт по военното управление на Княжеството под висшия надзор на Княза принадлежи на военния министър. Той има един помощник, наречен “Другар на военния министър" - полковник или генерал, който го замества в неговото отсъствие. През 1885 г. министърът се подпомага и от двама офицери за особени поръчки.
Княжество България - армия към 11.1885 През войната войската на Княжество България се свежда до четири бригади в състав от 8 пехотни полка (1-ви пехотен софийски полк, 2-ри пехотен струмски полк, 3-и пехотен бдински полк, 4-и пехотен плевенски полк, 5-и пехотен дунавски полк, 6-и пехотен търновски полк, 7-и пехотен преславски полк, 8-и пехотен приморски полк), а също така 1-ви и 2-ри конни полкове, един жандармерийски полк, конвойният ескадрон от свитата на княза, два отделни ескадрона, 1-ви и 2-ри артилерийски полкове, пионерната дружина, три доброволчески софийски дружини, Шуменска, Русенска и Видинска доброволчески пехотни дружини с обща численост около 40 000 души и мобилизираните около 14 000 опълченци. Общо бойният състав на българската войска е около 53 000 души в действуващата армия и около 15 000 в запасните дружини към полковете. Действуващата армия се разделя на два отряда - Южен и Западен. От 29 октомври 1885 г. вместо отряди се въвежда названието Западен и Източен корпус. Разположените в северозападните части на Княжеството войски от 1 ноември се наричат Северен отряд.
Команда на волноопределяющите се - Командата се намира в Пловдив (август 1878) и включва лица е опреде лен образователен ценз и възраст, постъпили доброволно на военна служба, които се ползват с привилегията да се явят на изпит за офицерски чин.
Военното училище е открито на 1 септември 1878 г. в Пловдив. От 26 ноември с. г. е преместено в София. На 15 януари 1879 г. е зачислен първият випуск юнкери. Те завършват през май с. г. Първоначално има 2 класа с около 100 младежи във всеки клас. През 1881 г. курсът на училището се увеличава на три подготвителни и два специални пехотни класа.
Македонска военноинспекционна област Формирана на 8 декември 1915 г. със седалище Скопие. Намира се в оперативната зона от 8 декември 1915 до 29 септември 1918 г. Към щаба на областта през 1916 г, се формира една планинска дивизия. От юни 1918 г. тя е разделена на окупационни райони, а от 11 август с. г. - на Скопска и Щипска дивизионни области с по пет полкови военни окръжия. От 7 октомври 1918 г. щабът е в София. Разформирована е на 16 декември 1918 г. Помощник-началник на артилерията Длъжност, учредена с указ В№ 1/1893 г.
Източнорумелийска милиция Със заповед В№ 51/1 март 1879 г. Земската войска на Източна Румелия се преименува на Източнорумелийска милиция. Тя има състав от 12 дружини и един учебен батальон.
Източен корпус От 29 октомври 1885 г. Южният отряд се преименува на Източен корпус. Щаб - Търново- Сеймен. Състав: Бургаски, Ямболски и Търновосейменски отряд, Хасковски, Бойковски, Чепеларски и Пещерски партизански отряди и стратегически резерв в Пловдив. Всичко 52 дружини, 13 ескадрона, 7 1/2 батареи, или 51 800 души, 1200 саби, 52 оръдия.
Западен корпус От 29 октомври 1885 г. Западният отряд се преименува в Западен корпус Щаб - София. Състав: Изворски, Трънски, Сливнишки, Комщицки, Кюстендилски и Дупнишки отряди. Всичко 36 1/2 дружини, 6 ескадрона, 7 батареи или 28 846 души, 617 саби, 50 оръдия.
Адютант на княза Според “Временно одобрени общи основания за образуване и устройство на Земската войска на Княжество България" от 24 април 1878 г. князът имал четирима адютанти.
Инспектор на пехотата Длъжност, създадена с Указ В№ 14/1891 г., закрита през 1894 г. Открита отново с указ В№ 1/1895 г. и е с права на началник на дивизия.
Началник на артилерията Длъжността се учредява със заповед на имперския комисар В№ 1/8 юли 1878 г. Изпълняващият е с подчинен на военния министър и му е поверено управлението на артилерийските части и учреждения. Със заповед В№ 329/15 септември 1883 г. щабът на артилерията се разформирова. Делата му се поемат от управлението на инспектора на артилерията. Със заповед В№ 2/8 януари 1885 г. инспекторът на артилерията се преименува на Началник на артилерията, а със заповед В№ 126/1886 г. длъжността се изменя на “командир на артилерийската бригада".
Артилерийска бригада Формирана със заповед 176/1886 г. Щаб- София. Състав: 1-ви артилерийски полк - София, 2-ри артилерийски полк - Шумен, и 3-и артилерийски полк - Пловдив.
Санитарно управление при Главната квартира 1885 Съществуващото Медицинско отделение през войната се преустройва В Санитарно управление при Главната квартира с две подчинени санитарни управления на Източния и Южния отряд и 5 отрядни лекари.
Comment