Съобщение

**dibo** · 07-01-2006, 23:11

Флигел-адютант С указ 55/24 ноември 1879 г. адютантите при двореца се наричат “флигел-адютанти". Това са висши офицери, които се явяват като първи адютанти на държавния глава.
Кавалерийската инспекция е формирана с указ 55/15 декември 1879 г. към Щаба на армията. От 1901 г. е към Военното министерство. Състои се от един инспектор на кавалерията и щаб в състав: началник щаб, двама адютанти, един ветеринарен офицер и служители в канцеларията.
Другар на военния министър Длъжността е създадена на 23 юли 1879 г. Това е помощник на военния министър (дн. зам. министър - Бел. Св. Н), който го замества в случай на отсъствието му. Закрита с Указ В№ 9 през 1890 г.
Ямболски отряд 1885 Формиран със заповед В№ 4/9 септември 1885 г., Щаб - Ямбол. В състава на Източния корпус изпълнява задачата да охранява границата с Турция в района на .Казалъгач.
Дунавска флотилия Формирана като флотилия и морска част на 12 август 1879 г. През 1897 г. флотилията и морската част се разделят и се формира Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. През 1898 г. флотилията отново се обединява с морската част. От 1920 г. се нарича Дунавска речна полицейска служба.
Търново-Сейменски отряд 1885 Формиран със заповед В№ 4/9 септември 1885 г. в състав: Харманлийска, Хасковска, 1-ва, 2-ра, 3-а и Пловдивска дружина, Румелийски учебен ескадрон и Румелийска полубатарея. Разформирован през януари 1886 г.
1-ви пехотен софийски полк Формиран с указ В№ 41/12 октомври 1884 г. от Софийска В№ 1, Тетевенска В№ 5 и Плевенска В№ 6 пехотна дружина. Щаб - София. Участвува в Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война. Към 1 октомври 1915 г. има състав: 80 офицери, 4412 подофицери и войници, 474 коня, 4311 пушки и карабини, 4 картечници. След декември 1920 г. е реорганизиран в 1-ва пехотна софийска дружина.
2-ри артилерийски полк Формиран със заповед В№ 250/25 юли 1883 г. Към 1 октомври 1885 г. е в състав: 17 офицери, 1360 подофицери и войници, 3 батареи; 8 оръдия - към авангарда на Ямболския отряд, 24 оръдия - към главните сили на Ямболския отряд, 8 оръдия - към главните сили на Търновосейменския отряд.
3-ти пехотен бдински полк Формиран с Указ В№ 41/12 октомври 1884 г. от Ломска В№ 7, Берковска В№ 9 Свищовска В№ 15 пехотни дружини. Щаб - Видин. Влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.
5-ти пехотен дунавски полк Формиран с Указ В№ 41/12 октомври 1884 г. от Шуменска В№ 19, Русенска В№ 23 и Силистренска В№ 24 пехотни дружини. Щаб - - Русе. Влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.
Ротмистър Офицерско звание от кавалерията, равностойно на капитан от пехотата.
2-ри конен полк Формиран с указ В№ 178/1883 г. от състава на разформирования Драгунски корпус (1882- -1883), който поддържа реда в източната част от Княжеството. Полкът е в състав от 6 сотни. С указ В№ 234/1883. г. се реорганизира в 4 сотни и се преименува на 2-ри конен полк. През есента на 1885 г. влиза в състава на Търновосейменския отряд с два ескадрона; 3-и ескадрон участвува в състава на Смиловския авангард на Сливнишкия отряд.
Северен отряд 1885 Формиран на 1 ноември 1885 г., отрядът включва Кулския участък, Белоградчишкия участък, Видинския крепостен участък, Летящ отряд, Главен резерв малък отряд. Всичко - 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи, или 14 861 души, 164 саби, 37 оръдия. Разформирован с Указ В№ 40/1886 г.
Гарнизонен комендант Гарнизоните и коменданствата се формират през 1879 г., когато се дислоцират частите на българската войска. При наличието на няколко части за комендант се назначава най-старшият.
2-ри пехотен струмски полк Формиран с Указ В№ 41/12 октомври 1884 г. от Кюстендилска В№ 2, Самоковска В№ 4, Радомирска В№ 3 пехотни дружини с щаб в Кюстендил. Към 1 октомври 1885 г. 1-ва и 3-а дружини са в състава на Трънския отряд: 2-ра дружина - в Кюстендилския отряд.
Брезнишки отряд 1885 През октомври 1885 г. се формира от Западния корпус Брезнишко-трънският отряд в състав: 7 1/2 дружини, 2 батареи, 1 ескадрон.
Комщицки отряд 1885 Включен в състава на Западния корпус, той включва: 2-ра запасна рота от 1-ви пехотен полк, 2 чети от доброволци и 5 чети опълченци.
Изворски отряд Влиза в състава на Западния корпус. Състав: 1-ва дружина от 2-ри пехотен струмски полк (344 души), Изворско опълчение от 3 чети (700 души) и 3-и ескадрон от 3-и конен полк (104 саби).
Конна бригада Със заповед В№ 447/30 декември 1883 г. от двата конни полка се формира конна бригада. През ноември 1885 г. тя влиза в състава на Търновосейменския отряд от Източния корпус.
Сотня Със заповед В№ 5/7 януари 1884 г. кавалерийските сотни се преименуват в ескадрони.
Първата Балканска война започва на 5 октомври 1912 г. и завършва на 13 март 1913 г. На 1 април 1913 е сключено примирие (първото примирие е сключено на 20. XI. 1912 г.) за спиране на военните действия между България и Турция. На 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирният договор между Балканските съюзници (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Турция, с който тя отстъпва всички територии на запад от линията Мидия- Енос и Егейските острови. Втората (Междусъюзническа) Балканска война започва на 16 юни и завършва на 18 юли 1913 г. На 28 юли 1913 г. в Букурещ е сключен мирен договор между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Румъния и Черна гора - от друга. Според него Сърбия и Гърция се поделят почти цяла Македония, а Румъния взема
Южна Добруджа. България получава Родопите, Пиринска Македония и Западна Тракия между реките Струма и Места. На 16 септември 1913 г. в Цариград е сключен българо-турски мирен договор, според който България отстъпва Източна Тракия без Малкотърновско, Свиленградско и Царевско.
Върховен главнокомандващ В направените изменения на Конституцията от 11 юли 1911 г. вместо Княза е записано, че Царят е Върховен началник на всички военни сили.
Министерство на войната В измененията на конституцията от 1911 г. военното министерство вече се нарича Министерство на войната начело с министър на войната.
Щаб на Действащата армия През двете Балкански войски (1912- 1913) функциите на Щаба на армията се прехвърлят върху Щаба на действуващата армия при Общата главна квартира. Той има за задача да организира и ръководи в тактическо и оперативно отношение бойните действия на войските. След свършването на Междусъюзническата война Щабът се разформирова.
Българската армия 1912 След мобилизацията (9 септември 1915) войските на действуващата армия се свеждат до три отделни армии - 1-ва, 2-ра, 3-а; флота; Македоно-Одринското опълчение. Заедно с армейските части, допълващите части, народното опълчение и граничните части бойният състав възлиза на 599 969 души, 116 422 коне и волове. 28 065 каруци, 36 леки коли, 3 камиона, 2 мотоциклета, 276 велосипеда, 239 картечници, 1116 оръдия, 27 самолета, 2 балона, 1 крайцер, 6 торпедни миноносеца, 2 миноносеца, 3 парахода, 3 яхти, 3 парни катера, 3 шлепа, 4 плота за минни зареждания.
Четвърта отделна армия е формирана на 14 декември 1912 г. в състав: 2-ра, 7-а пехотни дивизии, Македоно-Одринското опълчение и 3-о аеропланно отделение. Участвува в Балканските войни (1912- 1913). Разформирована на 6 август 1913 г. Пета армия се формира на базата на формираната през май 1913 п 1-ва резервна армия. Състав: 2-ра пехотна дивизия, една конна бригада и три погранични роти. От 17 май 1913 г. тя се преименува в 5-а отделна армия. Разформирована е на 22 август 1913 г.

**dibo** · 07-01-2006, 23:31

3-та армия Формирана на 17 септември 1912 г. в Русе в състав: 4-а преславска, 5-а дунавска, 9-а плевенска пехотни дивизии, 3-а конна бригада, 3-о сс гаубично отделение 3-о не сс гаубично отделение, Опълчение и допълващи части. Общо през 1912 г тя достига 111 363 души, 26 030 коня, 3737 вола, 6675 каруци, 7 леки коли, 75 велосипеда, 72 картечници, 318 оръдия. През втората (Междусъюзническата) война 3-а армия е в състав: 1-ва пехотна софийска дивизия (две бригади), 13-а пехотна дивизия, Кавалерийска дивизия (1-ви, 2-ри, 7-и и Лейбгвардейски конен полк). На 7 август се демобилизира в Русе.
Канцелария във Военното министерство Създадена с указ В№ 176/1891 г., подчинена на военния министър. Съхранява документите, отразяващи дейността на министерството по отношение на командването на войската. Има следните отделения: строево-инспекторско, пенсионно, учебно бюро. С указ 1/1895 г. се преименува на Строеви отдел с две отделения: строево и инспекторско. От 1 януари 1898 г. с указ В№ 1 е учредена отново. През 1900 г. с нея се слива административният отдел. От 1905 г. към нея е създадено флотско отделение. Към 1912 г. има следния състав: началник на канцеларията, адютант на министъра, зав. пенсионната част, юрист-консулт, офицер за специални поръчки, завеждащ архива, преводач, регистратор и архивар. Ръководи ВУЗ и службата гранични войски.
Родопски отряд 1912 Формиран за участие в първата Балканска война от 2-ра пехотна тракийска дивизия в състав: 9-и, 21-ви, 27-и, 39-и пехотни полкове. Разформирован на 28 август 1913 г.
Инженерните войски се създават през 1882 г. като съставна част от Военното министерство със задача да комплектуват въоръжението и снабдяването на инженерните части и обучението на личния състав. През различните периоди се наричат: Сапьорна и военна част на Българската земска войска (1878- 1879); Управление на инженерните части (1880- 1886); Военноинженерна инспекция (1886-1890); Инженерно отделение (1891- 1894); Военноинженерна инспекция (1894- 1904); Военноинженерно отделение (1903- 1904); Управление на инженерните войски (1904- 1907); Военноинженерна инспекция (1907- 1918).
Източен сектор на обсадата на Одрин 1912-1913 Тук са съсредоточени 10-и, 23-и, 53-и, 54-и, 56-и пехотни полкове, 1-ва бригада от 11-а пехотна дивизия и 2-ра бригада от 8-а пехотна дивизия, артилерийски, инженерни, конни и интендантски части.
Тракийското военно губернаторство е формирано през 1912 г. със задача да организира административно-управленската дейност и да поддържа реда и сигурността в освободените земи. Разформирована през 1913 г.
Военна академия Със заповед по военното ведомство от 9 май 1912 г. е обявено, че на 1 октомври ще се открие Военната академия, но поради Балканските войни тя е открита през 1914 г. На 11 декември 1911 г. военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаване на българска военна академия. На 1 март 1912 г. народните представители в ХV обикновено Народно събрание гласуват внесения за разглеждане и утвърждаване законопроект за нейното създаване. Балканската война (1912-1913) забавя откриването на Военната академия до 4 януари 1915 г. По силата на Ньойския договор от 1919 г. победена България се задължава да закрие всичките си военни учебни заведения без Военното училище и от 1922 г. до 1938 г. тя функционира като Преподавателски курс. До 1944 г. завършват 16 офицерски випуска.
1-ва Военноинспекционна област Формирана през януари 1907 г. На нея са подчинени 1-ва, 6-а и 7-а дивизионни области и съответните дивизии. Щаб - София. При война формира 1-ва армия. Начело стои генерал-инспектор, на когото се възлага инспектирането във всяко време на всички войски, квартирувани в областта, дейността по подготовката и самото разработване на оперативните планове за всички възможни фронтове.
1-ва армия Формирана през септември 1912 г. в състав: 1-ва, 6-а, 7-а, 10-а пехотни дивизии, Конната дивизия и армейски части без опълчение и допълващи части. Общо има 132 210 души. През май 1913 г. от състава й излизат 1-ва, 6-а, и 20-а пехотни дивизии. На тяхно място влизат 5-а пехотна дунавска (1-ва и 2-ра бригади) и 9-а пехотна плевенска (1-ва и 2-ра бригади) дивизии, 65-и и 66-и полкове от Отделната бригада и 4-и ескадрон от 4-и конен полк.
Моравска военноинспекционна област Формирана на 6 декември 1915 г. със седалище Ниш. Има за задача да обедини военното и гражданското управление на Моравската административна област. Областта се намира в оперативната зона от 17 ноември 1915 до 29 септември 1918 г. Разформирована на 31 декември 1918 г.
2-ра военноинспекционна област Формирана през януари 1907 г. в Стара Загора в състав: 2-ра, 3-а и 8-а дивизионна област, съответните дивизии и всички части на територията й. През 1909 г. командването й се премества в Пловдив. През война формира 2-ра армия.
2-ра армия Мобилизирана на 22 септември 1912 г. в състав: 3-а балканска, 8-а тунджанска и 9-а плевенска пехотни дивизии и придадените им части. Общо боен състав през 1912 г.: 122 726 души, 26 311 коня, 18 770 вола, 12 848 каруци, 4 леки коли, 61 велосипеда, 80 картечници, 286 оръдия. Към 16 юни 1913 г. има следния състав: 6-а пехотна бдинска и 11-а пехотни дивизии, 2/3 и 3/3 пехотна балканска дивизия, 1/10 пехотна дивизия, Драмска бригада, Серска бригада. Общо: 102 150 души, 21 073 коня, 211 оръдия, 77 725 пушки. Разформирована на 10 август 1913г.
Главно интендантство Всички снабдителни въпроси на войската се решават първоначално от Хазяйствения отдел (1885- 1890), а след това от Домакинското отделение при административния отдел на военното министерство (1890- 1907). От 1 януари 1907 г, с указ В№ 154/1906 г. Домакинското отделение се преименува в Главно интендантство. През 1919 г. има състав: адютантска секция, бюджетно, домакинско и продоволствено отделение.
Македоно-Одринско опълчение Формирано през септември 1912 г. в състав от три пехотни бригади по 4 дружини. След първото примирие (октомври 1912) от отделните партизански чети в Тракия и Македония се формират още три пехотни дружини. Към март 1913г. има състав: 56 офицери, 14 145 подофицери и войници. Към опълчението са формирани инженерно-техническа част, продоволствен транспорт, интендантска рота, огнестрелен парк и разходен интендантски магазин. Общ състав: 14 204 души, 1249 коня, 500 вола, 263 каруци, 7607 пушки, 34 оръдия.
Кърджалийски отряд Формиран през октомври 1912 г, в състав: 3-а и 4-а дружини, 1/2. нестроева рота, картечна рота, телефонна команда и парков взвод от 40-и пехотен полк и 4-о планинско нескорострелно отделение. От 16 октомври към него се присъединяват 4-а погранична рота, 7-а погранична дружина, 10-а и 16-а опълченски и 10-а допълваща дружина. На 31 декември 1912 г. щабът на отряда се преименува в Щаб на Македоно-Одринското опълчение.
Бойният състав на флота през 1912 г. има: щаб на флота, подвижна отбрана, неподвижна отбрана, арсенал. Дунавска част. Всичко: 2185 души, 1 "крайцер" и 3 миноносеца. Към 16 май 1913 г.: 1550 души, 1 "крайцер" и 6 миноносеца.
Управление на ЖП съобщения Формира се на 1 юли 1916 г. в София на основание на заповед В№ 291/26 април 1916 г. по действуващата армия. Подчинено е на Началника на Инженерните войски. Състав: щаб, експлоатационна, тракционна и строево-домакинска секция и секция по изучаване на нови жп клонове и линии. Разформирована на 6 декември 1918 г.
ЖП бригада Формирана на 6 декември 1918 г. в София с предписание В№ 11713/5 от декември 1918 г. за инспектора на Инженерните войски. Състои се от една експлоатационна, една строителна и една машинна рота и домакинско отделение. Разформирована с указ В№ 37/23, април 1921 г.
Фейерверкер Унтерофицер (сержант) от артилерията.
Инспектор на артилерията С Указ В№ 1/1895 г. отново се връща наименованието Инспектор на артилерията с права на командир на дивизия. На него са подчинени всички артилерийски части, щабове и учреждения, които не влизат в състава на дивизиите. Тези от дивизиите са му подчинени само в учебно и техническо отношение.
Военносъдебна част Към Военното министерство в периодите 1878- 1890 и 1912- 1938 г. е създадена Военносъдебна част в състав: Главен прокурор, двама военни прокурори и един деловодител. Длъжността Главен прокурор е предвидена в “Привременно положение за българската войска" от 17 декември 1879 г.
Конезавод "Божурище" Открива се на 1 януари 1897 г. край с. Гурмазово с указ В№ 2 като конско военно-ремонтно депо. На 1 януари 1900 г. се преименува в ремонтно конско депо “Божурище" и се премества там. Със заповед В№ 89/1906 г. от 1 март към депото се формира и започва да функционира конезаводно отделение.

**dibo** · 07-01-2006, 23:53

Варненски укрепен пункт Военновременно формирование, в състава на което през 1915- 1918 г. г. влизат 8-и и 48-и пехотни полкове, полско сс отделение, 5 брегови батареи от флота, една портова дружина от две роти и един пионерен взвод. Пунктът е в състава на 3-а армия и има за задача да организира Варна като укрепен пункт за продължителна отбрана.
Щаб на 4-та и 5-та армии Щабът е формиран през 1913 г. за обединяване командваното на двете армии. Със същата цел Щабът действува и през Първата световна война. Разформирован през 1919 г.
Инспектор на въоръжението В състава на Артилерийската инспекция. Пръв помощник на Инспектора на артилерията, ръководи и отговаря за отчета, съхраняването и използването на въоръжението и бойните припаси.
Представител към Военното управление През Първата световна война България има представителство в Румъния (1916- 1918) и в Прусия (1918- 1919). Първоначално представителството в Румъния е със седалище в Крайова, а по-късно в Букурещ. Ген. Тантилов е български делегат при военния генерал-губернатор и има задача да защитава българските интереси, да издирва и покровителствува имуществото на българи, да издирва и организира поддържането на българските военни гробища. То преустановява дейността си през декември 1918 г. Представителството в Прусия има за задача да организира покупката на материали за всички министерства в България. Преустановява дейността си през февруари 1919 г.
Кавалерийска дивизия Формирана с Указ В№ 176/1891 г. в състав от четири конни полка. През септември 1912 г. нейният състав включва: 1-ви, 2-ри, 4-и, 7-и, 8-и и 10-и конни полкове. През май 1916 г. се разформирова, като от нейния състав се формират 1-ва и 2-ра конни дивизии.
Македонска полева подвижна конница Формиране на Македонското военно губернаторство за поддръжка на реда и сигурността в освободените земи в Македония.
13-та пехотна дивизия Формиране на 12 май 1913 г. в София в състав: 62-ри, 63-и и 64-и пехотни полкове, 13-и артилерийски полк и 13-а пионерна рота. Разформирована през юли 1913 г., като влиза в състава на 10-а пехотна беломорска дивизия.
5-та пехотна дунавска дивизия През 1883 г. в Русе се формира 3-а пеша бригада, която от 1891 г. се преименува на 5-а пехотна дунавска дивизия. През Балканската война има състав: 2-ри, 54-и, 18-и, 20-и, 45-и, 46-и пехотни полкове, 1-и артилерийски полк и един конен полк, 5-а погранична и 2-ра пионерна дружина. Участвува в Първата световна война.
Софийски укрепен пункт Формиран през юни 1913 г. със задача да осигури отбраната на София. На 31 юли 1913 г. е демобилизиран. По време на Първата световна война се намира в Ниш (до 1917).
8-ма пехотна тунджанска дивизия Формирана през декември 1904 г. със седалище в Ст. Загора. Състав: от 1-ва бригада (10-и и 30-и пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-и и 23-и пехотни полкове).
11-та пехотна сборна дивизия Формирана след първото примирие (10 октомври 1912), включена към състава на 2-ра армия. Разформирована на 25 август 1913 г.
Южен отряд 1913 Формиран на 14 юли 1913 г. в с. Любимец от частите на Одринския гарнизон и частите, пристигнали от вътрешността на страната. Разформирован на 31 август 1913 г.
3-та пехотна балканска дивизия Формирана през април 1886 г. под името 6-а пеша бригада. През 1891 г. се преименува в 3-а пехотна балканска дивизия в състав: 41-ви, 42-ри, 11-и, 29-и и 32-ри пехотни полкове.
1-ва пехотна софийска дивизия Формирана през 1885 г. като първа бригада в състав: 1-ви софийски, 2-и струмски, 3-и шейновски и 4-и сливенски пехотни полкове, а през 1892 г. се преобразува в 1-а пехотна софийска дивизия.
Хасковски отряд 1912 Формиран от 2-ра бригада на 2-а пехотна тракийска дивизия в състав: 28-и и 40-и пехотни полкове, 3-и сс артилерийски полк. По-късно влиза в състава па Кърджалийския отряд.
10-та пехотна беломорска дивизия Формирана на 20 септември 1912 г. под името 10-а сборна дивизия в състав: две бригади, които включват: 16-и, 25-и, 47-и и 48-и пехотни полкове, 10-и артилерийски полк, 10-а пионерна дружина. След войната разформирована. На 10 август 1915 г. се формира под името 10-а беломорска дивизия в състав: 37-и, 38-и, 39-и и 40-и пехотни полкове, 10-и артилерийски полк, 10-а пионерна дружина. Разформирована през 1920 г.
9-та пехотна плевенска дивизия Формирана през 1904 г. в Плевен в състав от 2 бригади (4-и, 17-и, 33-и и 34-и пехотни полкове) и 9-и дивизионен артилерийски полк. През Балканската война към нея е придадено “балонно отделение". Участвува в Първата световна война. Разформирована през 1919 г.
Видински крепостен пункт Като укрепен пункт е формиранана 1 април 1913 г. и участвува в Междусъюзническата война. Разформирован на 28 август 1913 г. От 11 септември 1915г. отново се формира и участвува в Първата световна война.
Щаб на Източния сектор на обсадата на Одрин Формиран на 25 октомври 1912 г. за обединяване на командването на войските в Източния сектор. Щабът е разформирован на 17 март 1913 г.
Първа световна война Включването на България в Първата световна война става на 1 октомври 1915 г., когато започват военните действия срещу Сърбия. На 1 септември 1916 г. България обявява война и на Румъния. На 2 септември българските войски настъпват в Добруджа. На 7 май 1918 г. в Букурещ е сключен българо-румънски договор за прекратяване на войната, според който на България се връща Юж-Добруджа, а в Северна Добруджа се установява т. нар. Кондоминимум, съвместно владение на Централните сили. На 16- 18 септември 1918 г. силите на Съглашението извършват пробив при Добро поле на Южния фронт. На 29 септември в Солун подписано примирие между България и Съглашението. На 28 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие - Ньой, е подписан мирният договор, според който на България се отнемат Южна Добруджа, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Струмско и се налагат репарации на стойност 2 250 000 000 зл. фр., платими за 37 години при 5% лихва.
Глванокомандващ Действащата армия През периода 1915- 1918 г. г. Главнокомандващият заема най-важното място в Главната квартира, която има състав: Щаб на действуващата армия, Главно тилово управление, Военносанитарна част и Военносъдебна част. Щабът на действуващата армия и Министерството на войната са органи на Главнокомандващия. Чрез щаба той ръководи бойните действия на войската, а чрез Министерството - подготвя ресурсите за попълнението на воюващите армии.
Щаб на Действащата армия С оглед включването на България във войната на 15 септември 1915 г. се формира Щаб на действуващата армия със следната организация: два отдела - Оперативен и Полска канцелария, Управление на началника на артилерията, Управление на началника на инженерните войски, Управление на военносъдебната част, Управление на военносанитарната част, Свита на царя, ескадрон и полу-ескадрон и комендантска секция. Щабът на ДА като Щаб на Главнокомандващия има право да издава заповеди и разпореждания на военния министър. Разформирован е след края на войната през 1918 г.
Българската армия 1915 Действуващата армия след мобилизацията се свежда до сформирането на три армии: 1-ва, 2-ра, 3-а, Военноморска част, армейски и допълващи части, които включват общо десет пехотни и една кавалерийска дивизии. В хода на войната се формират нови части: армиите от три в края на войната наброяват пет; дивизиите от 10 се увеличават на 14; пехотните полкове от 59 на 75; конните дивизии от една стават две. Към 1 септември 1918 г. общият състав на действуващата армия наброява 855 175 души.
Школа за запасни подпоручици С указ В№ 2/1901 г. унтерофицерската рота се преименува на Школа за подготовка на запасни подпоручици от пехотата. Тя е към военното училище.
7-ма пехотна рилска дивизия Формирана през 1904 г. с указ В№ 88/30 декември 1903 г. със щаб в Дупница. Към 1906 г. в състава й влизат: 13-и, 14-и, 22-ри и 26-и пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерка дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интенданство. През септември 1912 г. наброява 37 355 души. Демобилизирана през август 1913 г. Мобилизирана през септември 1915г. Участвува в Първата световна война. Демобилизирана през октомври 1918 г.

**dibo** · 08-01-2006, 00:13

2-ра армия Към 15 септември 1915 г. е в състав: 7-а рилска, 3-а балканска, 2-а тракийска дивизия, 5-а дунавска дивизия, 11-а македонска пехотни дивизии, конната дивизия с 2-ра и 4-а бригади, 3 гранични дружини и армейски части. Общо: 2875 офицери и лекари, 225 091 подофицери и войници, 123 678 пушки, 109 картечници, 188 полски сс оръдия, 78 планински сс оръдия, 30 полски не сс оръдия, 28 гаубици и 5 прожектора. На 16 октомври 1918 г. щабът на 2-ра армия се демобилизира и се реорганизира във 2-ра военноинспекционна област.
1-ва армия Към 15 септември 1915 г. тя има състав: 1-ва софийска, 6-а бдинска, 8-а тунджанска, 9-а плевенска пехотни дивизии, 1-ва конна бригада, 2-ри конен полк, 1-ви гаубичен полк, артилерийски полк, 1-ва, 2-ра, 19-и, 20-и гранични дружини, 1-и полицейски ескадрон, колоездачна рота, телеграфна рота, радиотелеграфно отделение прожекторно отделение, автомобилно отделение, артилерийска работилница. Към армията е придадена аеропланната дружина. Общ състав: 2848 офицери, 192 659 подофицери и войници, 104 366 пушки, 383 оръдия, 108 картечници. През 1918 г. към нея се формира картечно училище. На 15 октомври 1918г. е демобилизирана в София.
4-та армия Формирана на 25 ноември 1917 г. в състав от 10-а пехотна беломорска дивизия и 2-ра конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова 4-а армия и се реорганизира в Щаб на 4-а военна инспекция.
6-та пехотна бдинска дивизия Формирана на 1 януари 1892 г. във Враца в състав от 2-ра пеша бригада (3-и, 15-и, 35-и, 36-и, 51-ви, 52-ри пехотни полкове), 2-ри и 19-и дивизионни артилерийски полкове и 6-о дивизионно интенданство. През август 1913 г. е демобилизирана. През септември 1915 г. е мобилизирана и участвува в Първата световна война. Разформирована е през октомври 1918 г.
2-ра пехотна тракийска дивизия Формирана през 1886 г. като 5-а бригада, а през 1892 г. се преименува във 2-а пехотна тракийска дивизия в състав: 9-и, 21-ви, 27-и, 28-и, 39-и и 40-и пехотни полкове, 3-и артилерийски полк, 1-ва, 2-ра, 3-а пехотни бригади. Участвува в Балканските войни и Първата световна война. През 1919 г. се трансформира в пехотен полк.
Оперативният отдел е наследник на оперативното отделение, формирано през 1890 г. С указ В№ 55/1897 г. се числи към Генералния щаб, а със заповед В№ 446/1907 г. - към Щаба на армията. Състав: оперативна секция, разузнавателна секция, военни съобщения, информационно-цензурна секция, интендантска
секция.
3-та армия Към 15 септември 1915 г. армията е в състав: 4-а преславска дивизия, 5-а дунавска пехотни дивизия, 3-а конна бригада, Ломският, Оряховският, Гигенският, Сомовитският, Никополският, Свищовският, Разградският и Бургаският гарнизони заедно с Видинския, Русенския, Шуменския и Варненския укрепени пунктове. По-късно (ноември) от Ломския, Орях овения, Гигенския, Никополския, Сомовитския гарнизони, три маршови полка, едно скорострелно отделение, 1-конен полк и Видинския укрепен пункт е формирана 12-а сборна пехотна дивизия с щаб в Плевен. Във войната срещу Румъния 3-а армия е усилена с 1-а софийска дивизия, 6-а бдинска пехотна дивизия и 1-а конна дивизия. Общ състав: 2086 офицери, 140 248 подофицери и войници, 88 753 пушки, 5720 карабини, 141 картечници, 401 оръдия, 30 815 коня. Демобилизирана е на 6 ноември 1918 г. И окончателно разформирана на 1 юли 1919 г.
Военносанитарна част Санитарната помощ във войската се ръководи и организира от Военно-санитарната част при Министерството на войната. Под това название тя съществува от 1903 до 1929 г. През Първата световна война освен дивизионни, полски и етапни лечебници се организират войнишки санаториуми и Инвалиден дом.
Беломорска артилерия Военновременно формирование под названието “Крепостно-обсадна артилерия" (1913- -1918). От 20 октомври 1917 г. влиза в Щаба на Беломорската отбрана и функционира като Щаб на началника на артилерията в отбраната. Разформирована на 1 октомври 1918 г.
Ветеринарно подофицерско училище То наследява ветеринарната лечебница, формирана през 1881 г. Под това име съществува до 1921 г., когато започва да се нарича Гарнизонна ветеринарна лечебница.
Трудовата повинност е формирана с Указ В№ 60/23 май 1920 г. Тя е подчинена на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На задължителна трудова повинност подлежат всички български граждани от двата пола. навършили 20 г. за мъжете и 16 г. за жените.
Началник-щаб на дивизия е длъжност, учредена с указ В№ 1/1893 г.
Щабофицер Съгласно закона от 3 декември 1891 г. щабофицерите са с чин: майор, подполковник, полковник. Във флота: капитан лейтенант, капитан II ранг, капитан I ранг.
Разузнавателната секция при Оперативното отделение (1908- 1930) се формира с Указ В№ 190/1907 г. Дотогава разузнавателната дейност във войската е организирана и ръководена от информационната секция към Оперативния отдел. От 1915 г. контрашпионската служба се отделя от Разузнавателното отделение (РО).
Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП) е учредена със заповед В№ 165/30 април 1917 г. на министъра на войната. В нейно подчинение влизат Главната, Окръжната и Околийската реквизиционна комисия, Продоволствената секция при Главното интенданство, Текстилното и Кожухарското бюро, резервните интендантски магазини.
Шуменски укрепен пункт Формиран в Шумен през септември 1915 г. в състав: 4-и опълченски полк, допълващата батарея от 5-и артилерийски полк, допълващата батарея от Шуменския крепостен артилерийски полк, допълващият ескадрон от 10-и конен полк и допълващата полурота от 4-а пионерна дружина и тилови учреждения. Влиза в състава на 3-а армия. В оперативната зона от 1 октомври 1915 до 1 септември 1916 г.
Пета Дунавска дивизионна област е формирана на 31 декември 1892 г. с щаб в Русе. В състава й влизат Русенска, Тутраканска, Беленска, Горнооряховска, Търновска, Дряновска и Габровска околии и полковите окръжия на 2-ри, 5-и, 18-и и 20-и полкове. През септември 1918 г. при областта се формира 5-а опълченска сборна дружина в състав: 4 пехотни, една картечна рота и един конен взвод.
1-ва конна дивизия Формирана през 1916 г. от частите на разформированата конна дивизия. Състав: 1-ва, 4-а, 5-а конни бригади. Към 1 септември 1916 г. е към 3-а армия и има състав: 116 офицери, 8 лекари, 1 аптекар, 5048 подофицери и войници, 3020 карабини, 36 картечници, 4471 коня, 18 вола, 308 коли. Разформирована през 1919 г.
4-та пехотна преславска дивизия Формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-а пеша бригада и преименувана с Указ В№ 176/1891 г., в 4-а пехотна преславска дивизия в състав: 1-ви, 8-и, 20-и пехотен и 16-и резервен полкове. Участвува в Балканската война. Към 15 септември 1915 г. в състава й влизат 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а пехотни бригади, 4-а инженерна бригада и тилови части. Общо през 1916 г. има състав: 552 офицери, 51 лекари и аптекари, 36 736 подофицери и войници, 21 632 пушки, 36 картечници, 80 оръдия, 8817 коня.

**dibo** · 08-01-2006, 00:34

Военноучебни заведения През 1891 г. към Военното министерство се създава Комитет по образованието и устройството на войската. До 1915 г. дейността по подготовката на офицерски кадри се ръководи от Оперативния отдел при министерството, а след това от отдел “Военни учебни заведения". През 1918 г. в подчинение на отдела са Военното училище и Школата за подготовка на запасни подпоручици.
9-та дивизионна област формирана през 1903 г. в Плевен в състав от полковите окръжия на 4-и, 17-и, 33-и и 34-и пехотни полкове и Плевенска, Никополска, Свищовска, Ловешка, Севлиевска административни околии. Разформирована на 8 юли 1919 г.
1-ва планинска дивизия Формирана през ноември 1916 г. в състав 1-ви, 2-ри и 3-и планински пехотни полкове, артилерийски полк и инженерна рота. Подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция. През януари 1917 г. формира школа за подготовка на младши подофицери. Воюва на Дойранското езеро.
12-та пехотна сборна дивизия Със заповед В№ 1/13 май 1913 г. на командира на 1-ва резервна армия в София се формира 1-ва резервна дивизия. Със заповед В№ 2/17 май 1913 г. тя се преименува в 12-а пехотна дивизия. Разформирована през август, с. г. Мобилизирана отново през октомври 1915 г. Участвува в Първата световна война под името 12-а сборна дивизия в състав: 6-и, 8-и, 9-и маршови полкове, 5-о нескорострелно артилерийско отделение и 7-и конен полк. Разформирована на 20 ноември 1918 г.
1-ва софийска дивизионна област Формира се с Указ В№ 89/30 декември 1903 г. от ж. п. Софийска, Пирдопека, Царибродска, Берковска, Орханийска, Тетевенска и Луковитска околии и полкови окръжия на 1-ви, 6-и, 16-и и 25-и пехотни полкове. През 1911 г. към областта се формират Областно интенданство и Интендантска рота.
Драмска областна военна инспекция Формирана на 5 октомври 1916 г. със седалище в Драма, подчинена на Щаба на действуващата армия. В оперативната зона от 5 октомври 1916 до 29 ноември 1918 г.
2-ра конна дивизия Формирана на 5 май 1916 г. в състав: 2-ра и 3-а конни бригади. Разформирована на 31 юли 1919 г.
4-та преславска дивизионна област Формирана през 1893 г. в Шумен в състав: 7-и, 8-и, 19-, 20-и пехотни полкове, 5-и артилерийски полк, резервните полкове на 13-и, 14-о, 15-о и 16-о полкови окръжия и 4-а “сотня", дивизионна кавалерия и др. части. Обхваща територията на Еленска, Османпазарска, Силистренска, Добричка, Преславска, Поповска, Ескиджумайска, Разградска, Шуменска, Балчишка, Варненска и Провадийска административна околия.
Сборна дивизия Формирана през 1916 г. в състав: 35-и, 36-и, 53-и, 6-и, 82-и пехотни полкове, 11-и и 6-и маршеви полкове, 3-и и 4-и конни полкове, сборен артилерийски, тежък артилерийски и 2-и артилерийски полк и пионерка дружина.
Бургаски контролен (укрепен?) пункт Формиран на 18 септември 1915 г. в Бургас в състав: 2-ри, 3-и опълченски полкове и едно нескорострелно артилерийско отделение от 16-и артилерийски полк със задача да отбранява града. Пунктът е в оперативната зона от 1 октомври 1915 до 29 септември 1918 г. Разформирован от 21 октомври 1918 г.
Лейбгвардейски конен полк С Указ В№81/29 декември 1903 г. Лейбгвардейският ескадрон се реорганизира в Лейбгвардейски конен полк. Към 1 октомври 1915 г. има състав от 22 офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници, 669 коня, 41 коли, 508 пушки.
Кавалерийска школа От 1899 до 1906 г. съществува като Кавалерийски курс със седалище София. Разформирована през 1912 г. и отново формирана в Горна баня от 7 август 1913 г. Разформирована през 1915 г. На 1 ноември 1918 г. школата отново е сформирана от личния състав на комендантската секция и ординарския ескадрон при Щаба на действуващата армия. От 1936 г. седалището на Школата е в Сливен.
2-ра конна бригада Формирана през 1904 г. в Пловдив с Указ В№ 81/29 декември 1903 г. Състав: 3-и и 4-и конни полкове. Участвува в Балканската и Първата световна война. Към 1 октомври 1915 г. е в състав: 52 офицери, 1870 подофицери и войници, 1870 коня, 1255 пушки, 8 картечници.
Военноисторическа комисия Формирана при Щаба на армията през 1914 г. със задача да събира документи и напише история на войните. От 1927 г. издава списание “Военноисторически сборник". През 1931 г. към комисията се открива отделение за музеите, паметниците и гробовете.
9-ти пехотен пловдивски полк Формиран с Указ В№ 61/23 декември 1885 г. Наименованието му е дадено със Заповед В№ 24/1886 г. От 1903 г. е в състава на 1-ва бригада от 2-ра пехотни ди визия с щаб в Пловдив. През 1912 г. е в състава на Родопския отряд. Към 1 октомври 1915 г. е в състав: 56 офицери, 5020 подофицери и войници, 504 коня, 4366 пушки, 4 картечници. След 1920 г. е реорганизиран в дружина.

**Стич** · 19-01-2006, 01:15

История на части и съединения от ВС на Царство България, НРБ и РБ

Пускам тази тема с идеята в нея да се събират данни за историята на части и съединения от БА. Предполагам много от участниците имат данни за историята на някои части и съединения и би било добре те да се съберат , допълнят и обобщят. Откривам сезона с 45 армейски артилерийски полк:
С Указ В№1 на княз Фердинанд от 01.01.1895г. се формира Шуменски крепостен батальон.Задачи :"Да подготвя офицери и войници за извършване на артилерийска служба при атака и отбрана на крепости и изобщо на укрепени позиции."
Патронен празник - 20.07. Св.Илия Гръмовержец.
Първи командир - майор Христо Кушев, участник в Сръбско-Българската война и випускник на артилерийската академия в Торино.
На въоръжение са 12см.оръдия "Круп", 15см. оръдия "Круп и 57мм куполни оръдия.
На 01.10.1908г. се извършва първата мобилизация на запасни чинове от батальона -мобилизирани са три запасни набора 1898,1899 и 1901,сбора е триседмичен. През август 1912г. се провеждат Шуменските маневри, в които вземат участие 4-а и 5-а пех. дивизия и креп. батальон. Формира се армия, която по време на маневрите командва ген .Р.Димитриев. След маневрите шуменския кр. батальон се включва в Балканската война. Телеграмата за обявяване на мобилизация се получава в 18,00ч. на 17.09.1912г.На 28.09.12г. първите подразделения тръгват за фронта. По това време командир на ШКБ е подп. Петко Вълчанов. Първо за фронта тръгва лекото обсадно отделение в състав : 13 офицери,981 войници,24 оръдия, 79 коня,1110 вола,19 конски каруци, 738 волски коли,638 мобилизирани в обоза стопани .На 01.10. тръгва и тежкото обсадно отделение. При обявяването на войната на 05.10. лекото обс. отделение е при с.Александрово, а тежкото е при с. Шипка.
ШКБ е придаден на 2А при обсадата на Одрин.Основна задача -контрабатарейна борба,по-късно при щурма -подавяне на фортовете и огън по заявка на пехотата. За три бойни дни 11-13.03.1913г. ШКБ изразходва 5756 фугасни гранати и 3586 шрапнелни. Стреля се основно по фортовете Айджиолу, Айвазбаба,Таштабия и Каялък.
През Междусъюзническата война носи противодесантна служба по беломорския бряг и участва в отбраната на Белоградчик и Видин.
Съгласно букурещкия мирен договор ШКБ демобилизира и се прибира в мястото на постоянната си дислокация.
Съгласно новите щатове считано от 01.01.1915г. батальонът се развръща в Шуменски крепостен артилерийски полк.Структура-2 артилерийски отделения с по две батареи и една паркова батарея.Командир на ШКАП е артилерийски инженер полковник Павел Шойлеков. На 04.10.1915г. ШКАП е преименуван във 2-ри тежък арт. полк.Организационно 2ТАП е в състава на 3таА.По време на мобилизацията за ПСВ на 21.09.полка е в състав :55офицери,3чиновници,3730 войника,405 коня,3076 вола,7257 коли. Командир на 2ТАП е арт. инженер подполковник Ангел Ангелов. В полка влизат 3 отделения - 12см. оръдейно отд-е/ три батареи,10 оръдия/ и парков взвод, 15см. гаубично отд-е / три батареи, 12 гаубици/ и парков взвод и 10,5см. скорострелно отд-е /две батареи, 4 оръдия/ и парков взвод.
На 29.08.16г. полкът се съсредоточава при Бал бунар /Кубрат/ и при обявяването на война на Румъния на 01.09.16г. се включва в бойните действия в Добруджа. На 04.09. 16г. 2ТАП е при Тутракан и е в подчинение на ген. Панталей Киселов командир на 4пех. дивизия. Полка действа във взаимодействие с 4-та арт. полева бригада с командир полковник Манов. По време на щурма на Тутракан полка води контрабатарейна борба, огън по телените заграждения, окопите и редутите и дава преграден огън по искане на пехотни командири. След превземането на Тутракан 2ТАП е придаден на 1пех.софийска дивизия и води настъпление към Силистра. При завземането на Силистра от пленени румънски оръдия е сформирана 10,5см. нескорострелна батарея. На 18.09.16. полка заема позиции за пробив на кобадинската укрепена позиция ,която е заета от румънски и руски войски. Полка действа и в интерес на 1ва конна дивизия. На 21.10.16г. позицията е пробита .За трите дни на пробива полка изстрелва 5455снаряда като дава двама убити и един ранен. После полка е прехвърлен към устието на Дунав.10,5см. скоростр. отд-е е прехвърлено на Южния фронт, на Беласица.Към август 1918г. целият полк е на позиции от Охридското езеро до Беласица, полка се превъоръжава с нова германска материална част. Полка участва активно в епопеята при Дойран. С подписването на солунското примирие полка се изтегля в Шумен.
С подписването на Ньойския договор с Указ 96/29.12.20г. трета армейска област се разформирова и се реорганизира в трета военна област, а 2ТАП е преформиран в Шуменски укрепен пункт със състав от 12-20 офицери и 360-400 войници.
Със заповед 226/27.12.27г. на министъра на войната ген.-лейтенант Иван Вълков/поверителна/ се разпорежда отново създаването на четири артилерийски полка. В изпълнение на тази заповед през 1935г. ШУП е разформирован и на негова база се формира 3ти армейски артилерийски полк със структура :
-тежко оръдейно отд-е -три батареи с по две 105мм оръдия общо 6 оръдия
-тежко гаубично отд-е - три батареи с по четири 150мм гаубици-12общо
-полско оръдейно отд-е - три батареи с по 4бр. 75мм оръдия
-средно минохвъргачно отд-е - три батареи с по 4 минохвъргачки.
До отхвърлянето на клаузите на Ньойския договор през 1939г. полка води активна учебна дейност. През 1940г. в полка е въведено и 37мм противобронево отделение и артилерийска измервателна батарея, отделенията се моторизират. До 1944г. полка участва в изпълнението на плана за прикриване на южната граница.
След като България обявява война на Германия полкът е прехвърлен на запад. През първия период на военните действия отделения от полка участват в Нишката настъпателна операция, Косовската настъпателна операция, Страцин Кумановската операция и Брегалнишко-Струмишката операция.
През втория период две отделения от 3 ААП влизат в състава на формираният 1 ААП на 1 БА.Отделенията вземат участие в Сремската операция, Дравската отбранителна операция и Мурската операция.На 01.06.1945г. полка се прибира в София.
В периода 1955-57г. полкът е предислоциран в Ямбол.
В периода 1957-63г.полкът е в Нова Загора.Към 1963г. полкът се състои от 2дивизиона 122мм оръдия,дивизион 152мм оръдия, разузнавателен дивизион, батарея за управление и полкова школа за мл. сержанти.
През март 1963г. полкът е разформирован, а офицерският състав е съкратен.
Със заповед на командващия 3-та армия през 1969г. на базата на 3тиААП се развръща 45-ти ААП с явно наименование под.65300.Полкът е с дислокация в Търговище. По щат се състои от :
-командване
-щаб
-130мм арт. дивизион с три батареи
-122мм оръдеен дивизион с една батарея
-батарея за управление и учебна батарея
-обслужващи подразделения
Личен състав: офицери-53, сержанти-64,войници-156,волнонаемни-7.Командир на полка е подполковник Нино Нинов.
През 1971г. 130мм дивизион е обявен за първенец между артилерийските дивизиони на армията.
През 1973г. 122мм оръдия са заменени с 152мм МЛ-20.Създава се и 2-ри 130мм дивизион, който се кадрира.
През 1978г. на базата на учебната батарея се формира учебен смесен арт.дивизион,в който се подготвят мл.сержанти -командири на отделения и разчети. Създава се и се кадрира и втори 152мм арт. дивизион.
През1981г. с навлизането на РСЗО и САУ се подмладява командния състав-командир на полка е капитан Руси Русев, за командири на дивизиони се назначават старши лейтенанти. През 1982г. полкът участва в оперативно-стратегическото учение "Щит 82".По време на учението полка изстрелва 2200 снаряда. Сформира се и 5ти рен ктивен дивизион с БМ 21 "Град".
През 1990г. е разформирован учебният дивизион.
През 1989г. за командир е назначен майор Трифон Трифонов.
През 1996г. в полка са на посещение група офицери от 196 арт. бригада от Тенеси, САЩ.
С въвеждането на бригадната организация полка се преформира в артилерийска бригада, към момента е в силно съкратен вид, по-скоро като складова база.

Дано да имате нерви да го прочетете всичкото това дето го написах.

Dibo: Обединих двете сходни теми и прочистих ненужните мнения

Attached Files

**dibo** · 21-01-2006, 20:33

24-ти Черноморски полк

Далечните предци на полка са 3-та и 4-та опълченски дружини, участвали в Руско-турската освободителна война през 1877/78 година. След създаването на българската Земска войска, 3-та опълченска дружина е дислоцирана в Стара Загора, а 4-та в Сливен. През 1879 година от състава на част от Сливенската дружина и 4-та рота от Старозагорската дружина се създава 12-а бургаска дружина. През 1885 година по време на Сръбско-българската война в боевете за овладяване на Пирот активно участие вземат 11-а айтоска и 12-а бургаска дружина, войниците от които се сражават храбро и доблестно изпълняват поставените им задачи.
През 1886 година от състава на 11-а айтоска и 12-а бургаска дружина се създава 24-ти пехотен полк, дислоциран в гр.Бургас.
Полкът участва в Балканската война в състава на Трета пехотна балканска дивизия. Той взема участие в следните по-важни сражения на Българската армия - Гечкенли, Бунар-Хисар, Лозенград, Чаталджа, Одрин, Калиманица, Щип, Бунар-Хисар.
Полкът взема участие и в Първата световна война отново в състава на 3-та Балканска дивизия. Участва активно в овладяването на град Прилеп и Градско. През втория период на Първата световна война полкът участва в отбраната на Дойран и на Добро поле. Войниците от 24-ти пехотен Черноморски полк вземат участие и във Владайското (Войнишкото) въстание.
След подписването на Ньойския договор полкът е включен в състава на 39-та пехотна солунска дружина, дислоцирана в гр.Бургас.
След 1935 година след анулирането на клаузите на Ньойския договор полкът отново е възстановен под името 24-ти пехотен Черноморски полк.
През декември 1944 година 24-ти пехотен Черноморски полк, в състава на Първа българска армия се отправя на фронта и взема участие във войната на България срещу Германия.
Бойният път на полка е следният: София - Белград - Драва Соболч -Мат-Берч-Надканижа - Марибор.
Жертвите, дадени от полка през войните са следните: в Балканската война - 1912 -1913 година - 1061, през Първата световна война -879, и през 1944-1945 - 293 офицери, подофицери и войници.

**dibo** · 21-01-2006, 21:17

СЪСТАВ НА ВИСШИЯ ВОЕНЕН СЪВЕТ на 9 октомври 1940 година
генерал - лейтенант Т. Даскалов
генерал -лейтенант Г. Попов
генерал - лейтенант Г. Марков
генерал -лейтенант Н. Марков
генерал - лейтенант Ив. Марков
генерал - лейтенант К. Лукаш
генерал - лейтенант Р. Русев
генерал - лейтенант Н. х. Петков
генерал - майор Ат. Жилков
генерал - майор Н. Стойчев
генерал - майор Н. Михов
генерал - майор Ас. Даскалов
генерал - майор Никифоров
генерал - майор В. Бойдев
генерал - майор Ат. Стефанов
генерал - майор Ас. Николов
генерал - майор К. Коцев
генерал - майор Ас. Краев
генерал - майор Н. Наков
генерал - майор Н. Христов
генерал - майор Пасков
генерал - майор Пенев
генерал - майор Златоустов
генерал - майор Д. Айрянов
генерал - майор С. Бакърджиев
полковник Ан. Ганев
полковник Р. Жечев
полковник П. Илинов
полковник К. Стоянов
полковник Богданов
полковник Бекяров
полковник Станчев
полковник Ас. Тошев - флота
полковник д-р Боснев
полковник д-р Марков

**dibo** · 01-04-2006, 22:11

Инспекторатът в Българската армия

"Българска армия" бр. 16329 от 31.03.2006 г.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=66177

Начало на инспекционната дейност в Българската войска (1878-1885 г.)

Генералът - инспектор на войската, е бил подчинен на държавния глава

За първи път в историята на Българската армия за инспекционна дейност се споменава във "Временно положение за управлението на Българската земска войска" от 28 юли 1878 г. За задълженията на нейния началник е записано, че "той следи за правилното съхраняване на имуществото в складовете, намиращо се под управлението на окръжните воински началници, като се уверява лично за това при инспекторските прегледи". По-нататък, че "началникът на Българската земска войска е длъжен да провежда всяка година инспекторски прегледи". Тяхната цел е да се установи в какво състояние са намерени войските във всички "области на строевото и въобще на военното образование и на стопанската част".
Във "Временно одобрени общи основания за образуването и устройството на Земската войска на Българското княжество" (1879 г.) е записано, че "за висшата проверка на състоянието на пехотата, кавалерията, войсковите управления и учреждения на княжеството и за регулиране на хода на военното образование в частите отговаря подчинен непосредствено на държавния глава "инспектор на войската". Той има звание генерал.
Указ на княз Александър I от 1879 г. постановява военното министерство на младата българска държава да има четири отделения и три управления. Едното от отделенията се предвижда да бъде "Отделение Инспекторско". Това всъщност е първото официално споменаване на самостоятелна структура с инспекторски функции в щатовете на военното министерство.
С княжеска заповед по военното ведомство от 23 юли 1879 г., длъжността "инспектор на войската" е закрита и на нейно място е създадена длъжността "другар на военния министър". На него се възлагат всички поръчения от особена важност. В случай на отсъствие на военния министър, другарят на военния министър трябва да докладва на княза по "текущите дела и да води текущата преписка".
Указ В№ 23 от 4 август 1879 г. на княза на България Александър I, отнасящ се за организацията на министерствата. В статия V е разписана структурата на военното министерство - седем организационни звена, едно от тях е "Отделение Инспекторско".
На 17 декември 1879 г. княз Александър утвърждава указ "Привременно положение за Българската войска". В отдел III - "Инспекторска част", е записано, че при военния министър се назначава "другар на военния министър в чин полковник или генерал", на когото се възлагат всички поръчения от особена важност.
След 1880 г. във войската се провеждат редовни проверки под ръководство на инспектори, назначавани от княза.
Със заповед по военното ведомство 1882 г. е обявен утвърденият от княза щат на "Инспектора на стрелковата част". Същата година военният министър генерал-майор Каулбарс утвърждава "Положение за Инспектора по стрелковата част". Той е назначаван с Височайша заповед на княза и се ползва с правата на началник на военен отдел. Инспекторът по стрелковата част има задължението да прави прегледи във войската по стрелба и да проверява знанията на офицерите по стрелкова подготовка. Отчита се непосредствено на военния министър, като в същото време има право да дава предложения за подобряване на "стрелковото образование". Два пъти в годината инспекторът трябва да прави преглед на оръжието и на състоянието на оръжейните работилници. Освен това, на инспектора е възложено да съдейства за разпространението на теоретическите и практическите познания в частите и да се грижи за тяхното усъвършенстване.
Заповед В№ 177 от 1883 г. на генерал-майор Каулбарс "препоръчва на командирите на бригади и приравнените им да извършват внезапни прегледи и проверки - войската винаги трябва да е готова за прегледи при условия на внезапност".

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=66178

Нови ръководства и закони след Съединението на България

Още през 1886 г. военният министър майор Никифоров обявява за ръководство, одобрено от княз Александър, "Положение за Инспектора на стрелковата и техническата част във войската". Той има особено управление - "Управител на делата", назначаван с княжески указ, и "адютант", назначаван от военния министър.
Освен инспекциите се провеждат инспекторски прегледи. За инспектиращи са назначавани другарят на военния министър, началникът на Генералния щаб и командирите на бригади.
1890 г. военният министър полковник Сава Муткуров предлага за утвърждаване "Управление на Инспектора на пехотата". Предлага на княза да се съкрати длъжността "другар на военния министър ", а във военното министерство има Генерален щаб с отделения - едното Инспекторско.
Заповед от 1891 г. на военния министър майор Михаил Савов обявява "Временни правила за правата и обязаностите на инспекторите на пехотата". Инспекторите се ползват с правата на бригадни командири и се назначават с Височайша заповед.
В Закона за устройството на Въоръжените сили на Българското княжество "В разпореждането на Военний министър при Военното министерство стоят инспектори, които се командироват да инспектират войсковите части във всяко отношение. Инспекторите се назначават с височайши приказ по представлението на Военний министър и действуват по особено положение, височайше утвърдено". Отделно от Строево-инспекторското отделение, се създава и отдел "Инспекция". Включените в него инспектори са непосредствено подчинени на военния министър.
1894 г. военният министър подполковник Савов обявява, че началникът на Генералния щаб "по положението си се счита и главен инспектор на войската". Той има право да инспектира войсковите части, управления и учреждения във всяко отношение.
1897 г. е обявен Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Въоръжените сили на Българското княжество. Щабът на армията се състои от оперативен отдел, пехотна инспекция, военноинженерна инспекция, артилерийска инспекция, кавалерийска инспекция и флотска инспекция. В "Положение за устройството и деятелността на щаб на армията за мирно време" на инспекциите се възлагат задачи не само да инспектират, а и да се грижат за службата, обучението и възпитанието на войската, да разработват различни положения и инструкции по службата и обучението.
На инспектора на пехотата се възлага да инспектира пехотните войскови части във всяко отношение и всички войскови части от другите родове войски в домакинско отношение.
През 1898 г. е разработено "Положение за инспекторските прегледи във войската".
През 1899 г.(военен министър е полковник Паприков) пехотната инспекция е закрита.
В началото на 1900 г. са предприети стъпки към съкращения във военното министерство. Княз Фердинанд издава Указ В№ 15 за нова структура. Март 1903 г. на поста военен министър е назначен полковник Михаил Савов. ( Бившият вече министър генерал-майор Паприков е назначен за инспектор на пехотата). Новият министър извършва активна инспекторска дейност. Резултатите от личните прегледи обявява в заповеди. Практиката лично военният министър да извършва инспекторски прегледи продължава и генерал-лейтенант Данаил Николаев.
Ноември 1908 г. е обявено "Положение за генерал-инспекторите в мирно време". Генерал-инспекторът - орган, "чрез който министърът на войната упражнява висшия надзор върху правилния вървеж на службата в поверените му дивизии". През декември 1910 г. към Канцеларията на Министерството на войната се създава самостоятелно Инспекторско отделение. Неговата структура се развръща след 1 януари 1912 г..
От 1915 г. са определени звания: Щаб на военна инспекция с инспектор генерал-лейтенант; артилерийска, военноинженерна, кавалерийска, инспекции с инспектор генерал-майор.
Със заповед на главнокомандващия действащата армия от 17 ноември 1915 г. в завоюваните по време на войната територии се създават Моравска и Македонска областна военна инспекция. За началници се назначават съответно генерал-лейтенантите Васил Кутинчев и Рачо Петров.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=66179

Закон от 1940 г. възлага на инспекторите грижата за специалната подготовка

С подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. според следвоенните закони от 1921 и 1923 г. Министерството на отбраната се състои от канцелария, щаб, кавалерийска инспекция, артилерийска инспекция, инженерна инспекция, административна служба и главно интендантство. Инспекциите на родовете войски и служби упражняват контрол и ръководят според дадените от Щаба на армията насоки строево-техническото обучение и възпитание на подчинените войски, учреждения и заведения. Те самостоятелно упражняват висш контрол върху тях и ги инспектират. За резултатите от дейността си докладват лично на военния министър, като уведомяват за това и началника на щаба на армията.
"Строго лично поверителна заповед" за организацията на флота В№ 219 от 1927 г. на министъра на войната генерал-лейтенант Иван Вълков до началника на флота казва, че началниците на Втора (Варна) и Трета (Пловдив) инспекционна област имат право да инспектират морските части, квартируващи в подчинените им гарнизони.
А според бойното разписание и дислокация Сухопътните войски са изградени от четири военноинспекционни области.
Законът за устройство на военните сили на Царство България от 1940 г. възлага на инспекторите грижата за специалната подготовка на войската. В състава на Министерството на войната влизат инженерно- и свързочноснабдителни инспекции. Щабът на войската се състои от Генерален щаб и инспекции на родовете войски.
1941 г. - инспекциите по родовете войски (пехота, артилерия, инженерна, свързочна и конна) се грижат за специалната подготовка на съответните родове войски.
В Закона и правилника за прилагането му от 1942 г. текстовете, които се отнасят до структурите и задачите на инспекторската дейност, се потвърждават. Законът от 29 март 1944 г. преименува службите в отдели в Министерството на войната.

http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=66180

1944 г. по модела и с косвеното ръководство на Съветския съюз се изгражда и структурира нов модел на Българската армия. Променя се и подходът към инспекторските прегледи. В началото на 1945 г. в щата на Главната инспекция на войската длъжността "главен инспектор на войската (генерал)" е заменена с "началник на бойната подготовка".
През този период задачите на Българската народна армия (БНА) се поставят със заповеди на министъра на отбраната, директиви на Главното политическо управление и указания на Управление "Бойна подготовка" на БНА. Изготвят се годишни план-програми за инспекторски прегледи, подписани от началника на Генералния щаб и утвърждавани от министъра на народната отбрана.
Първи голям по мащабите си план за инспекторски преглед е подписаният от изпълняващия длъжността началник на Генералния щаб на БНА през 1951 г. генерал-майор Момеков и утвърден от министъра на народната отбрана генерал-полковник Панчевски - над 70 машинописни страници.
През 1957 г. министърът - армейски генерал Панчевски, обявява методите и съдържанието на инспекторските прегледи и проверки в БНА.
На основание на Решение на Политбюро на ЦК на БКП (от 19 декември 1968 г.), от 1972 г. армейски генерал Добри Джуров - министър на народната отбрана, формира Инспекторат при МНО - контролен орган, подчинен му непосредствено. Неговата главна задача е да осигурява обективна и директна информация главно по въпросите на бойната готовност, бойната подготовка и състоянието на дисциплината. За началник е назначен генерал-лейтенант Ангел Пенков. В щата са включени 20 длъжности за висши офицери.
След всяка основна проверка се прави задълбочен анализ на състоянието на бойната подготовка, въоръжението, бойната техника, учебно-материалната база. На министъра на народната отбрана се предлагат мерки за отстраняване на констатираните слабости и за подобряване на резултатите в обучението и възпитанието.
След 10 ноември 1989 г. бяха предефинирани задачите по отбраната, извършени структурни и кадрови промени. Инспекторатът на МО е разформиран, а в началото на 1992 г. е създаден Инспекторат на Въоръжените сили, оглавен от бившия министър на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев.
И той има за главна задача да осигурява контрол по въпросите на бойната готовност, бойната подготовка и дисциплината. Наред с това на Инспектората се възлагат и задачи, свързани с ефективното изпълнение на бюджета и спазване правата на човека. В началото на 1993 г. тази структура е разформирана и до приемането на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВС на РБ) в края на 1995 г. инспекторските прегледи се извършват по указания на началника на Генералния щаб на БА.
През 1998 г. Народното събрание приема Закона за администрацията на Р. България, в чл. 46 на който е записано, че "във всяко министерство се създава инспекторат, който да контролира дейността на администрацията, нейните териториални звена и изпълнителните агенции".
Устройственият правилник на Министерството на отбраната е приет през 2000 г. В него са изписани функциите на Инспектората, като в същото време отпада текстът на чл. 40 от Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тази промяна не се оказва удачна, защото отпадат регламентациите по контрола в БА.

**dibo** · 13-04-2006, 15:51

Опълчението като организация 1880-1891

Появата му е свързана с върлуващите след войната в Княжеството през 1879-1880 "разбойнически чети" и идеята на либералите да изградят една полувоенна организация, която да служи като противовес на армията, която е подчинена на Княза. Съгласно тогавашния закон в армията се служи 4 години, после 6 години отслужилите се водят в запас, след което преминават в Опълчението. В Опълчението е трябвало да бъдат и всички мъже на възраст 21-40 години, които по една или друга причина не са отслужили.
През 1880г. на пролетната сесия на 2-рото ОНС е обсъден, а на есенната сесия е приет Закон за народното опълчение. Според него опълчението се явява самостоятелна военна организация, подчинена на Министерски съвет. Състои се от пехотни и конни чети (100-200 човека), подчинени на окръжни комитети (5 човека, избирани за 1 година с тайно гласуване от четниците и подчетниците). Четниците се утвърждават от окръжния комитет. Във военно време четите формират опълченски дружини. Младшите командири се осигуряват от запаса. Офицерите от редовната армия. На практика нито едните, нито другите са в достатъчно количество.
По време на обсъжданията на закона либералите предлагат за ръководен орган на опълчението Централен комитет, избиран пряко, но предложението е отхвърлено и опълчението като структура става пряко подчинено на Министерския съвет.
Военното министерство трябва да поеме военнотехническата подготовка на опълчението - да осигури инструктори, оръжие, учебни програми, офицери при нужда. Непосредствената военна подготовка е задължение на окръжения военен началник и окръжния опълченски комитет, които съставят разписания на занятията и определят състава на подлежащите на обучение. За занятията е предвидено да са до 50 дни годишно.
На практика обучението до 1885г. е рядко и несистемно. Роля за това играе и приетия на 1.10.1883г. от 3-тото ОНС Закон за ликвидиране на народното опълчение и отмяна на закона за народното опълчение. Чак в началото на 1885г. правителството на Каравелов подновява обучението на опълчението, но до войната остават броени месеци.
С Указ 12 от 08.09.1885г. е мобилизирано опълчението в някои погранични области на Княжеството. Военното министерство осигурява инструктори и оръжие и на места започва да обучава по-системно свиканите опълченци. Прието е "Временно положение", съгласно което Военното министерство назначава дружинните и ротните командири, те от своя страна назначават взводните командири. Предвижда се към всеки от осемте полка на Княжеството да се придадат по две опълченски дружини.
На 29.10.1885г. командирът на Западния корпус Аврам Гуджев докладва, че Кюстендилски окръг е формирал 7 опълченски дружини, а Трънски окръг - 3 опълченски дружини.
На 31.10.1885г. началникът на Северния отряд Атанас Узунов докладва, че опълчението във Видински и Ломски окръг също е сформирано в дружини.
На 02.11.1885г., в деня на обявяване на войната, Военният министър със заповед свиква опълчението във всички окръзи.
По приблизителни изчисления през войната в състава на Западния корпус действат отколо 9 хиляди опълченци, а 8 хиляди са те в състава на Северния отряд.
През 1891г. с приемането на новия Закон за въоръжените сили, опълчението престава да съществува.

**Николай** · 27-04-2006, 19:38

Бойно разписание на БА - 16 юни 1913

Това е бойно разписание на българските войски на 16 юни 1913 г., което съм изготвил след известно ровене насам-натам. Бързам да кажа, че то не съвпада напълно с публикуваните цифри на много места. Ползвал съм много източници, на първо място официалното издание на Щаба на армията от 1941 - от него е излязъл за съжаление само първият том...
Излишно е да казвам, че всички корекции и допълнения ще са добре дошли.

Обща главна квартира:
Главнокомандващ: Фердинанд I, цар на българите
Помощник на главнокомандващия: ген.-лейтенант Михаил Савов
Началник-щаб на ДА: ген.-майор Иван Фичев (в оставка)
Началник на оперативното управление: полк. Стефан Нерезов

I армия: 43 дружини,2 ескадрона, 17 полски и 5 планински батареи и 44 крепостни оръдия

5 Дунавска пехотна дивизия: 14 дружини, 8 полски батареи , 3 плaнински батареи

1/5 пехотна бригада: 2 пехотен Искърски полк (3 др.)
5 пехотен Дунавски полк (3 др.)
2/5 пехотна бригада: 18 пехотен Етърски полк (4 др.)
20 пехотен Добруджански полк (4 др.)

към дивизията: 2/1 сс полско отделение (3 сс батареи)
3/1 сс полско отделение (3 сс батареи)
2/1 несс полско отделение (2 несс бат.(4-та и 6-та)
4/3 несс планинско отделение (3 несс бат.)

9 Плевенска пехотна дивизия: 16 дружини,6 полски и 2 пл.батареи

1/9 пехотна бригада: 4 пехотен Плевенски полк (4 др.)
17 пехотен Доростолски полк (4 др.)
2/9 пехотна бригада: 33 пехотен Свищовски полк (4 др.)
34 пехотен Троянски полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
1/9 сс полско отделение (3 сс батареи)
3/9 сс полско отделение (3 сс батареи)
планинска
3/1 сс планинско отделение (2 сс бат.)

Отделната пехотна бригада: 8 дружини, 3 полски батареи (18 ор.)

65 пехотен полк (4 др.)
66 пехотен полк (4 др.)
към бригадата:
1/8 несс полско отделение (3 сс Круповски турски бат.)

към армията: 2 ескадрона
4/4 ескадрон
доп.ескадрон на Лейбгв.кп

Видински гарнизон: 5 дружини, 44 крепостни несс. оръдия

3 опълченска дружина 1 призив
5 опълченска дружина 1 призив
8 опълченска дружина 1 призив
15 опълченска дружина 1 призив
20 опълченска дружина 1 призив

Втора армия: 62 дружини,10 ескадрона,32 полски, 3 планински и 7 тежки батареи

3 Балканска пехотна дивизия: 16 дружини, 12 полски, 1 планинска батареи,

2/3 пехотна бригада: 29 пехотен Ямболски полк (4 др.)
32 пехотен Дунавски полк (4 др.)
3/3 пехотна бригада: 41 пехотен полк (4 др.)
42 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
2/6 сс полско отделение (3 сс батареи)
3/6 сс полско отделение (3 сс батареи)
6 несс артилерийски полк (6 несс бат.)

планинска
1/1 сс планинска батарея

11 пехотна дивизия: 12 дружини, 6 полски батареи
55 пехотен полк (4 др.)
56 пехотен полк (4 др.)
57 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
11 несс артилерийски полк (6 несс батареи)

1/10 пехотна бригада: 7 дружини, 3 полски батареи
16 пехотен Ловчански полк (3 др.(4/16 др. в Деден гач)
25 пехотен Драгомански полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия
3/10 сс полско отделение (3 сс батареи)

Серска пехотна бригада:8 дружини, 4 полски батареи
67 пехотен полк (4 др.)
68 пехотен полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия ?

Драмска пехотна бригада: 8 дружини, 4 полски батареи
69 пехотен полк (4 др.)
70 пехотен полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия ?

към армията: пехота:
7 допълняющ полк (3 др.)
10 допълняюща дружина
28 допълняюща дружина
5 гранична дружина
Деден гачки гарнизон (3 опълченски др. и 4/16 дружина)
Портолагоски гарнизон (4 опълченски роти(1 др.)

кавалерия:
10 конен полк (3 еск.)
1,3,5,6,7,8,10 допълняющи ескадрони (7 еск.)

полска артилерия
1/7 несс полско отделение (3 несс.бат.)

планинска артилерия
2/1 и 3/1 сс планински батареи (2 бат.)

гаубична артилерия
2 сс гаубично полско отделение (3 сс бат.)

крепостна артилерия
15-см Д-12 гаубична батарея - 4 оръдия
10 1/2 см батарея - 4 оръдия

две 8,7-см несс крепостни батареи (2 бат.)

Трета армия: 32 дружини, 17 ескадрона, 22 полски, 1 планинска и 5 тежки батареи

1 Софийска пехотна дивизия:16 дружини,12 полски батареи

1/1 пехотна бригада: 1 пехотен Софийски полк (4 др.)
6 пехотен Търновски полк (4 др.)
2/1 пехотна бригада: 37 пехотен полк (4 др.)
38 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
4 сс артилерийски полк (6 сс бат.)
4 несс артилерийски полк (6 несс бат.)

13 пехотна дивизия: 12 дружини,6 полски батареи

62 пехотен полк (4 др.)
63 пехотен полк (4 др.)
64 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
13 артилерийски полк (3 сс бат. и 3 несс бат.(1/8 несс полско отделение)))

Кавалерийска дивизия:13 ескадрони и 1 полска батарея
Лейбгвардейския конен полк (2 еск.)
1 конен полк (4 еск.)
2 конен полк (4 еск.)
7 конен полк (3 еск.)

към дивизията: конна артилерия
5/1 несс батарея (1 бат., превъоръжена с турски скорострелни конни оръдия)

към армията: пехота
46 пехотен полк (4 др.)

кавалерия
3 конен полк (4 еск.)

полска артилерия
1/1 сс полско отделение (3 сс батареи)

планинска артилерия
2/1 сс планинска батарея (1 бат.)

гаубична артилерия
1 несс гаубично полско отделение (3 бат.)
3 несс гаубично полско отделение (2 бат.)

Четвърта армия: 100 дружини, 6 ескадрона,44 полски,16 планински и 3 тежки батареи

2 Тракийска пехотна дивизия: 22 дружини,9 полски батареи, 4 планински батареи

1/2 пехотна бригада: 9 пехотен Пловдивски полк (4 др.)
21 пехотен Средногорски полк (4 др.)
2/2 пехотна бригада: 27 пехотен Чепински полк (4 др.)
28 пехотен Стремски полк (4 др.)
3/2 пехотна бригада: 39 пехотен полк (2 др.)
40 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
3 сс артилерийски полк (9 сс бат.)

планинска артилерия
2/3 сс планинско отделение (2 сс бат.)
3/3 сс планинско отделение (2 сс бат.)

7 Рилска пехотна дивизия: 21 дружини,14 полски и 3 планински батареи

1/7 пехотна бригада: 13 пехотен Рилски полк (4 др.)
26 пехотен Пернишки полк (4 др.)
2/7 пехотна бригада: 14 пехотен Македонски полк (2 др.)
22 пехотен Тракийски полк (4 др.)
3/7 пехотна бригада: 49 пехотен полк (4 др.)
50 пехотен полк (3 др.)

към дивизията: полска артилерия
7 сс артилерийски полк (9 сс бат.)
9 несс артилерийски полк (5 несс бат.)

планинска артилерия
1/2 сс планинско отделение (3 сс бат.)

8 Тунджанска пехотна дивизия: 22 дружини,12 полски батареи

1/8 пехотна бригада: 10 пехотен Родопски полк (4 др.)
30 пехотен нейновски полк (4 др.)
2/8 пехотна бригада: 12 пехотен Балкански полк (4 др.)
23 пехотен нипченски полк (4 др.)
3/8 пехотна бригада: 51 пехотен полк (3 др.)
52 пехотен полк (3 др.)

към дивизията: полска артилерия
8 сс артилерийски полк (9 сс бат.)
2/7 несс полско отделение (3 несс бат.)

1/3 пехотна бригада: 8 дружини,3 полски батареи

11 пехотен Сливенски полк (4 др.)
24 пехотен Черноморски полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия
1/6 сс полско отделение (3 сс батареи)

2/4 пехотна бригада: 8 дружини,3 полски батареи

8 пехотен Приморски полк (4 др.)
31 пехотен Варненски полк (4 др.)

към бригадата: полска артилерия
3/5 сс полско отделение (3 сс батареи)

Македоно-Одринско опълчение:15 дружини, 3 полски, 9 план.батареи

1 бригада: 1 Дебърска дружина
2 Скопска дружина
3 Солунска дружина
4 Битолска дружина
13 Кукушка дружина

2 бригада: 5 Одринска дружина
6 Охридска дружина
7 Кумановска дружина
8 Костурска дружина
14 Воденска дружина

3 бригада: 9 Велешка дружина
10 Прилепска дружина
11 Серска дружина
12 Лозенградска дружина
15 Щипска дружина

към опълчението: полска артилерия
2/8 несс полско отделение (3 сс турски бат.)

планинска артилерия
2/2 сс планинско отделение (3 сс бат.)
3/2 сс планинско отделение (3 сс бат.)
4/2 несс планинско отделение (3 несс бат.)

към армията: пехота
7 опълченски полк (13,14,22 оп.др.(3 др.))
3/14 пехотна дружина: гарнизон в Солун

кавалерия
5 конен полк (3 еск.)
2,4,9 допълняющи ескадрони (3 еск.)

гаубична артилерия
3 сс гаубично полско отделение (3 сс бат.)

Пета армия: 38 дружини, 3 ескадрона,21 полски, 8 планински и 3 тежки батареи

4 Преславска пехотна дивизия: 14 дружини, 12 полски батареи

1/4 пехотна бригада: 7 пехотен Преславски полк (4 др.)
19 пехотен Шуменски полк (4 др.)
3/4 пехотна бригада: 43 пехотен полк (3 др.)
44 пехотен полк (3 др.)

към дивизията: полска артилерия
5 сс артилерийски полк (6 сс бат.)
5 несс артилерийски полк (6 несс бат.)

12 пехотна дивизия: 12 дружини, 6 полски бататеи

59 пехотен полк (4 др.)
60 пехотен полк (4 др.)
61 пехотен полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
12 артилерийски полк (5 сс бат. и 1 несс бат.)
Одринска бригада: 8 дружини, 3 полски батареи

71 пехотен полк (4 др.)
72 пехотен полк (4 др.)
към бригадата:
2/10 несс полско отделение (3 несс бат.)

към армията: пехота
45 пехотен полк (4 др.)

кавалерия
6 конен полк (3 еск.)

планинска артилерия
1/3 сс планинско отделение (3 сс бат.)
2/1 сс планинско отделение (2 сс бат.)
4/3 несс планинско отделение (3 несс бат.)

гаубична артилерия
1 сс гаубично полско отделение (3 сс бат.)

Резерв на Главното командване: 16 дружини, 6 пол.батареи
6 Бдинска пехотна дивизия: 16 дружини, 6 полски батареи

1/6 пехотна бригада: 3 пехотен Бдински полк (4 др.)
36 пехотен Козлодуйски полк (4 др.)
2/6 пехотна бригада: 15 пехотен Ломски полк (4 др.)
35 пехотен Врачански полк (4 др.)

към дивизията: полска артилерия
2 сс артилерийски полк (6 сс бат.)

Окупационен корпус в Източна Тракия:14 дружини, 9 ескадрона, 3 полски батареи

2/10 пехотна бригада: 8 дружини
47 пехотен полк (4 др.)
48 пехотен полк (4 др.)
към бригадата:
1/10 несс полско отделение (3 несс бат.)

58 пехотен полк (3 дружини - в Одрин)
2/50 пехотна дружина (в Булаир)
4/43 и 4/44 пехотни дружини (в Одрин)

3 Конна бригада: 9 ескадрона

4 конен полк (3 ескадрона)
8 конен полк (3 ескадрона)
9 конен полк (3 ескадрона)

**Николай** · 29-04-2006, 00:41

Хубаво е да допълним, че 5 армия всъщност е създадена в началото на май 1913 като следствие от мнимата заплаха за сръбско нападение над София и в началото се води като 1-а Резервна армия. 15 допълващи дружини - всичките останали резерви и попълнения на полковете от 1,2,7 и 8 дивизионна области отиват за създаването на нейните 12 и 13 дивизии (първоначално 1 и 2 резервни дивизии). За кадър е използвана 3 бригада от 9 дивизия, която е разформирована, а нейните 53 и 54 пехотни полкове са използвани за кадър на двете дивизии, като един батальон е кадър за един новосформиран полк. Интересно е също така да се отбележи, че 12 и 13 дивизии за разлика от останалите новосформирани части като цяло се представят съвсем нелошо.

**Николай** · 01-05-2006, 15:06

След корекции на MCP, е коригиран общия брой на дружините в Втора армия, полските батареи в Трета и е добавен забравеният от мен съвсем незаслужено 58 пехотен полк в Одрин. Grazie, Marco!
Ако останалите имат някакви корекции, нека се обаждат също. Също така ще съм признателен ако някой може да ми помогне с номерата на 4-те опълченски дружини в Дедеaгач и Порто Лаго

**HELLCAT** · 01-05-2006, 16:03

В книгата на А. Христов "Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави", 1922г., с. 71, е посочен следният състав на гарнизона на Порто - Лагос ( 2 дружини, 1 ескадрон и 1 не с.с. полска батарея ) и на Деде - Агач ( 4 дружини, 2 дълги 15 см. батареи, 2 гаубични 15 см. батареи и 1 не с.с. полска батарея )

Съобщение

Организационна история на БА

Организационна история на БА

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment