Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Междусъюзническата война 1913

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Човек написа
    вместо да си блъска главата в отчаяние , по-добре да прочете приложеният документ.
    Не знам къде видя отчаяние в казаното по темата. А пък понякога да си блъскаш главата в стената никак не е лошо. Евреите от бая време си блъскат главите в „Стената на плача” и има какво да се научи от тях.
    Вероятно аз бих могъл да бъда обвинен в „национален нихилизъм”, но веднага си признавам – нихилистично се отнасям към търсенето на оправдания, нихилистично се отнасям към търсенето на несъществуващи позитиви...
    Никога след 1913 г. българската нация не е била вече в състояние да генерира подобна енергия. И ако в последвалите войни е имало подем, то той е възбуждан до голяма степен чрез чувството за полагащ се реванш, но това не дава перспектива, защото мобилизираното усилие с едното си око гледа назад.
    Разбира се, че през април 1941 г. има и радост и удовлетворение и висок дух… Цитирам:
    13 април 1941 г. – Долно село
    „...Към 12 часа хората от близкото село заедно с кмета се явиха при влаковата композиция, за да поднесат поздравленията си към германската войска по случай германските Великденски празници и освободителната й дейност за Македония.
    Кметът на селото след продължително викане “ура” и видимо трогнат отправи поздравления към генерала [германския], като едновременно му поднесе голяма погача, боядисани великденски яйца, много сурови яйца и едно живо агне. Генералът отговори с пламенно слово и завърши с думите: “За здравето на цар Борис ²²² и за бойното другарство на германската и българската армия изказвам своите пожелания, както и за успешното и бързо организиране на новоосвободената българска земя, която се придава в границите на българското отечество”. Той не пропусна да спомене и за особената мъка на населението поради близостта на границата, която е делила брат от брата. Нестихващо “ура” заглуши последните думи на генерала. След това той се оттегли...”
    (Дневник... на Г.Дреников)
    Вече обаче не същото. Някой друг (Освободителят) ти дава. А ти, както се радваш, така ти е свито сърцето. Вътре си в една голяма война, от която много ти се е искало хем да спечелиш, хем да я е нямало...

    За сръбските загуби през ПСВ. Доколкото знам в убити са близо два пъти по-малки от българските. Вярно е, че общите им загуби (убити, умрели, ранени, пленени) са около 50% от общия брой на мобилизираните (ок. 700 000), но това е за сметка на ранени и на многото пленени.
    Във всеки случай едва ли юни 1913 е причина за демографски срив в Сърбия и за проблема Косово.
    Най ми хареса обаче как през 1999 г. спираме руските десантчици... и какво... Прецакахме сърбите ли? И какво дава прочитът на приложения документ? Злорадстваме ли? Доволни ли сме...
    Нещо не разбирам. Какво да се прави - трудовашка работа...
    "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
    Предизборна програма

    Comment


      #32
      Именно юни 1913 година е една от причините за днешната демографска ситуация в Сърбия.

      След Междусъюзническата война настроенията в България са ясни. Ярост и жажда за отмъщение. Предателският удар в гръб , нанесен ни от нашите ,,съюзници" , зверствата по отношение на българското цивилно население разтърсват из основи нашето общество. Това намира израз и в творчеството на тогавашните български поети и писатели. Аз не напразно споменах лятото на 1915 година. Тогава тече ,,наддаването" за България между Централните сили и Съглашението. Българското обществено мнение е било разделено в предпочитанията си. Но чий аргументи са били по-силни сред голямата част от населението ? (Настроенията сред управляващите са друга тема.) Всички отлично са помнели какво са причинили на България само преди 2 години тези , които сега отново ни се предлагат за съюзници. Радославов и компания са искали от съглашенските дипломати да окажат натиск върху Сърбия и Гърция да ни върнат част от заграбените през 1913 година територий. Сърби и гърци не искат и да чуят. Доколко правителствата на държавите от Антантата наистина са имали намерение да окажат сериозен натиск върху тях е друг въпрос. След обявяване на мобилизация общото приповдигнато патриотично настроение увлича дори и тези , които малко преди това са подписвали отворени писма с искане за съюз с Русия.

      Двете настъпления на австро-унгарската армия са отблъснати от сърбите. За Дунавската империя това е било страхотно унижение.

      Из тайната спогодба между България и Германия , сключена в София на 6 септември 1915 година

      ,,1. Германия гарантира на България продобиването и анексията на следните територий:

      а) Днешна Сръбска Македония , обхващаща двете зони , наименувани спорна и безспорна ...

      б) Сръбската територия , намираща се на изток от следната линия , а именно: реката Морава с изходна точка Дунава до мястото , гдето се съединяват двата притока , Българска Морава и Сръбска Морава ..."

      През късната есен на 1915 година австроунгарците се завръщат , този път в компанията на германската армия. Тогава започва и нашето настъпление. В главите на нашите прадеди е имало само една мисъл - отмъщение за 1913 година. Това е бил по библейски праведен гняв. Германците отблъскват сръбската армия южно от Ниш и с това смятат задачата си за приключена (какво им коства в крайна сметка това поведение е известно). Те са се интересували от транспортната линия Ниш - София - Цариград. През това време нашите на няколко пъти разбиват сръбската армия , влючително и на тяхното прословуто Косово поле. В крайна сметка , победени , сърбите отказват да капитулират. И поемат през ,,албанските планини" към адриатическото крйбрежие. Но натам тръгват не само войниците и офицерите , но и голямата част от сръбското население. Селяни , студенти , чиновници , журналисти , политици , кралското семейство. По време на този зимен поход , от глад , болести и студ умират огромно количество сърби , от всички слоеве на обществото , и от двата пола , от всички възрасти. Смъртта (от глад и изтощение) взема своето и на брега на Синьото море , където бягащите са изоставени дълго време от своите съюзници , преди да бъдат извозени с кораби на остров Корфу. Там ситуацията с изхранването е катастрофална , на документални видеокадри се виждат хора , които изглеждат точно като концлагеристи. Мъртвите са били толкова много , че са ги изхвърляли направо в морето.

      През това време на територията на бивша Сърбия действат съюзниците - австроунгарци и българи. Австрийците са помнели и своя престолонаследник , и позора от двете си провалени настъпления. А нашите са помнели 1913 година - и са били прави. На новата българска територия сърбите вдигат поне един по-сериозен бунт , срещу който са взети съответните мерки.

      Войните от 1912 - 1918 г. нанасят изключително тежък удар на българската нация. Загиват огромен брой достойни наши сънародници , и тяхната загуба е невъзвратима и непрежалима. Но на територията на стара България няма военни действия. Към втората половина на 1918 година сред българското общество масово е бил разпространен страха именно от евентуалното влизане на армийте на съседните държави на наша територия. Защото в такъв случай разоренията и кланетата биха били ужасни.

      В сръбското национално съзнание тогавашните събития са оставили национална травма , съизмерима с травмата , която в нашето съзнание са войните от 1913 и 1918 г. (Разбира се , тези събития вече отдавна са митологизирани в тяхната национална история , наравно с косовският мит. За това имат грижата и училището , и киното , и телевизията , и църквата и т. н.) По селата и до днес старците носят шапки , каквито са носили техните войници тогава. На сватбата си Аркан беше с униформата на сръбски офицер от Първата световна война. Наскоро беше сменен началника на техният Генерален щаб. Двамата генерали си размениха подаръци. Единият подарък беше сабя , другият - снимка на сръбски войник от Солунският фронт.

      Наскоро гледах откъс от нов сръбски документален филм. Даваха някакви архистари кадри , и тогава гласът зад кадър произнесе думи , които накараха сърцето ми да прескочи. ,,И склоновете на Каймакчалан се покриха с трупове ... ". Автора на фима , млад документалист , говореше неща , които на практика означават преосмисляне на цялата сръбска политика от Първата и Втората световни войни до ден днешен.

      Трябвало ли е да се правят на смели и храбри , след като това им е коствало такива загуби ? На фона на надгробни плочи на техни войници звучаха изчисления , че без жертвите в двете световни войни сега населението им щяло да бъде може би двойно по-голямо. Не са ли се опитвали да имат повече територий , отколкото са в състояние да контролират ? (Между другото , подобни настроения , поне доколкото може да се съди от техните медий , са разпространени само сред част от сръбското общество. Основната маса хора там си знаят тяхната ... )

      На практика няма разлика между Балканските войни от 1912 - 1913 година и тези от 90-те години на миналият век. Събитията на територията на бивша Югославия с абсолютна точност повтаряха кланетата от периода 1941 - 1945 г. Същите населени места , същите местности , същата терминология , труповете бяха хвърляни в същите реки ... Участниците бяха преки потомци на хората , които участват в тогавашните кървави разпри. През лятото на 1995 година , след операцията на хърватската армия ,,Олуя" в Република Сръбска Краина , десетки и десетки хиляди бежанци потеглиха към Сърбия. Но Слободан Милошевич не ги пусна в Белград - накъдето те се бяха запътили. Бежанците бяха конвоирани до Косово , където трябваше да ,,разводнят" местните албанци. Но това не помогна , и сръбската армия и полиция изгониха няколкостотин хиляди албанци в опит да решат същите проблеми , които се опитваха да решат някогашните сръбски управници.

      А събитията от 1999 година , след десетилетия , ще бъдат раглеждани под лупа от тогавашните българи така , както ние сега се опитваме да разгадаем това , което е ставало в първата половина на миналият век. Най-вече действията на тогавашното правителство и взаимоотношенията му с великите сили по време на кризата. Още повече , че косовският въпрос още не е решен и досега. Може би ключ към решението на проблема ще се намери , когато се хвърли поглед към картата на Балканите от периода 1941 - 1944 .
      Hannibal ante portas.

      Comment


        #33
        Гoрното също доказва тезата за фаталността на 1913. Вкл. и за влиянието и обуславянето на политическите избори през 15-та и 41-ва.

        А що се отнася до сърбите, цивилното им население е могло да не бяга заедно с армията. Само че, с мантаитета си те неоснователно са предполагали, че българите ще се като тяхните войски. Малко "гузен негонен" става. Несъмнено в такива критични моменти хората се сещат за предишното нахалство на държавата си и сторените бели.

        Ако и да има елементи на хуманитарна криза претърпяното от сръбския народ през войните, сръбската политика се оказва свръхпечеливша, за разлика от нашата, водена от удивително некадърното съчетание на Фердинанд, Ст.Данев и някои други. Ако не сме си направили изводи от това, с други думи колко сериозно нещо е политиката и как внимателно трябва да се гледат политиците, в бъдеще може да имаме още такива прояви.
        Е, поради изсилването им съдбата на сърбите се оказа свръхплащаща, но какво от туй - бедата е сторена.

        Comment


          #34
          Човек написа
          На практика няма разлика между Балканските войни от 1912 - 1913 година и тези от 90-те години на миналият век. Събитията на територията на бивша Югославия с абсолютна точност повтаряха кланетата от периода 1941 - 1945 г.
          ????????????
          "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
          Предизборна програма

          Comment


            #35
            Може пък 21 век да бъде нашия! Макар , че за момента няма податки! Но сърбите, без да говоря за реваншизъм, приключиха с величието, може пък ние да си възвърнем самочуствието на международна сцена и дори да се стигне до известна интеграция на запад от нас. Макар, че пък защо ни е, особено при контекста на албанския фактор?

            Comment


              #36
              Е, дано, дано. Само че, в 21 век възходът става на икономическа основа, и от нов тип, като ирландския и естонския. А за това трябва ред в държавата. А пък там......

              Comment


                #37
                von Danitz написа
                Може пък 21 век да бъде нашия! Макар , че за момента няма податки!
                Божа работа Даниц .Помисли си какво са си мислели политиците на Новогодишният бал в княжесткият Дворец на 1 януари 1901 година? И какво е станало през 20-ти век с България-Независимост, Балкански Войни,ПСВ,Криза,ВСВ,и от 9 септември та чак досега Червените на власт. Та не се знае какво ще стане през този 21 век.
                Божа работа!
                То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                Comment


                  #38
                  Сега малко и за военните причини за крушението от 1913

                  - След края на войната с Турция армията е силно разстроена. За седем месеца боеве са паднали убити, починали от рани и болести 313 офицери и около 25 000 подофицери и войници. Приблизително около 800 офицери и 60 000 други чинове са били сериозно ранени. При офицерите е имало чувствителен недостиг още при мобилизацията, когато от 11 500 по щат е имало налице 7200, от тях само 2 900 действащи. След Лондонския мир за да се попълни недостига няколко хиляди подофицери са произведени в подпоручици за проявена храброст, с което недостига на офицери криво ляво изглежда оправен. Само че на мнозинството от тези новопроизведени офицери им е липсвала наистина добра обща и тактическа подготовка (въпреки, че като правило това са били храбри и инициативни хора), пък и авторитетът на много от тях сред войниците не е бил особено висок. Освен това с тяхното производство армията губи по-голямата част от подготвените си подофицери. Със попълването на загубите сред войнишкия състав нещата са седели по-сложно. Като цяло при мобилизацията почти всички пехотни полкове са имали подофицери и войници по щатното разписание, като загубите във всеки полк е било предвидено да се попълват от 36-те допълващи дружини, в които при мобилизацията са оставени най-възрастните набори от действащата армия (35-6 до 40-годишни). После са повикано под знамената нови два набора -1912 и 1913 г. Т.е. имало е възможност да се попълнят загубите и дори да "артисат". Само че скоро от тези части почват да се формират отделни подразделения. От 12 от допълващите дружини веднага след мобилизацията се формират 55, 56 и 57-и пехотни полкове от 11 дивизия. По-късно през май 1913 г. по заповед на Савов от допълващите дружини на 1,2,7 и 8-а дивизионни области се формират две нови дивизии -12-а(59,60 и 61 полкове) и 13-а (62,63 и 64 полкове), като една цяла бригада (3-а от 9-а дивизия) е разформирована и формира кадъра за тези дивизии. От допълващите дружини на 6-а и 9-а див.области пък е формирана Отделната бригада в гр.Фердинанд. За попълване на цялата останала армия остават по този начин само 12 доп.дружини от 3-а,4-а и 5-а див.области или с други думи на сто вълци кози крак. И като резултат почти няма полк, който да има повече от 3500-4000 подофицери и войници при щат от 4668. От друга страна войниците от новите набори са изключително зле обучени и в гоялмата си част силно недисциплинирани, защото в повечето допълващи дружини е имало по 1-2 офицери и 2-3 подофицери на 1200-1500 войници. Не е случайно,че най-страшните и продължителни бунтове избухват сред войниците от Отделната бригада (65 и 66 полкове), завършили със самоубийството на командира на бригадата полк.Пенев и зверското убийство на един от дружинните командири -кап.Вакъфчиев.

                  Comment


                    #39
                    Това са много незначителни инциденти. Армията като цяло си е била много добре.

                    Comment


                      #40
                      В началото на 1913 г. в заетите от нашата армия земи в Източна Македония и Тракия са свикани всички годни за военна служба българи на възраст от 20 до 32 г. и от тях са формирани през март-май 1913 три отделни бригади от по два полка по 4 дружини: Серска бригада (67 и 68 полкове), Драмска (69-и и 70-и полкове) и Одринска (71 и 72 полкове). За техен кадър се взимат общо 6 кадрови дружини от старите полкове, с което последните забележимо са отслабени. Войниците от тези три бригади не получават дори елементарна военна подготовка, а веднага са изпратени на демаркационнат линия да водят караулна служба. И се получава така, че към началото на воените действия много от тях не знаят дори как се зарежда манлихерата. Още след първите боеве при Кукуш и Лахна повече от половината от войниците на Серската и Драмската бригади дезертират за да спасят близките си по околните села от гръцката сеч и след тежките загуби в боевете двете бригади остават с по 1600-2000 души от 8 000 по щат. Вината не е била на тези нещастни македонски българи, а на онези, които са искали невъзможното от тях...

                      - Още когато е изготвено бойното разписание на 19 май 1913 за евентуално война с Гърция и Сърбия мнозина от командирите са свивали устни в недоумение. Старите армии (1,2 и 3-а) са променени организационно до неузнаваемост. От общо 13-те дивизии само 6 са имали щатните три бригади (2,3,4,5,7и 8-а), от останалите 5 са с по две бригади от по два полка(1,6,9,10 и 11-а), а новосформираните 12 и 13 са имали само по три полка. При това от щестте "трибригадни" само три (2,7 и 8-а) остават изцяло в състава на една армия, като при това 7 Рилска дивизия изпраща третата си бригада на цели 100 км (при Струмица)от основните си сили (при Кочани-Злетово). Две от бригадите на 3 дивизия са в състава на 2-а армия, а третата -в 4-а армия, 4-а Преславска има две бригади в 5-а армия, а една в 4-а, а 5-а Дунавска пък има 2 бригади в 1-а армия, един полк от третата си бригада в 3-а армия, и един полк -в 5-а армия ! Какво са целели с това разпарчетосване авторите на плана- ген. Савов и полк. Нерезов аз поне не мога да разбера. Но в резултат от него настъпва невъобразим хаос в тиловите и медицинските служби на почти всички дивизии.
                      Плана за война също може да претендира за оригиналност. Създадена е нова - пета армия (наречена шеговито от някои опозиционери в Щаба на Армията "петото колело"), като в резултат се получава така, че от общо петте армии само една - това е 4-а армия на генерала Ковачев -е наистина достатъчно силна да изпълнява самостоятелно роля. Тя има три пълни дивизии по три бригади, две отделни пехотни бригади плюс Македоно-одринското опълчение. Цялата тази маса от близо сто дружини заема позиция във формата на триъгълник с връх при Щип и рамене на линиите Валандово- Радовиш- Щип вляво и Щип-Кочани- старата граница вдясно. проблема е, че тази област е разделена на две от непроходимата Плачковица планина и единствената й наистина уредена комуникационна линия минава по пътя Радовиш-Струмица - Петрич-Горна Джумая успоредно на фронта, зает от втора армия срещу гърците. Тази злощастна 2 армия има в състава си към 16 юни само две дивизии (3-а от само две бригади и 11-а от само три полка) плюс една бригада от 10-а дивизия и двете бригади с твърде съмнителна стойност Серската и Драмската. И всички те заемат фронт от близо 200 км - от Валандово до залива Лефтера. А срещу тях са общо 8 (по-късно девет) пълни гръцки дивизии ! Непростимо и престъпно подценяване на противника... Защото успеят ли гърците да пробият тънката линия на Втора армия и да излезат в долината на Струмица, положението на по-голямата част от най-голямата 4-а армия начаса става критично, защото комуникационната й линия ще бъде прерязана и всичките войски южно от Брегалница ще будат принудени да се оттеглят набързо, независимо от това как са се развивали операциите срещу сърбите. По-късно така и става- независимо от голямата си победа при Криволак, 4 армия е принудена да се изтегли по-лоши пътища, заради това, че гърците превземат Струмица.
                      Северно от 4-а е 5-а армия. Със само две бригади от 4-а дивизия, трите полка от 12-а дивизия и необучената Одринска бригада тя е достотъчно силна, за да държи отбраната на фронта Кюстендил-Босилеград, но твърде слаба за да може да развива настъпление към Крива Паланка- Страцин-Куманово. Северно , на линията Комшица-Трън е 3-а армия, също в много слаб състав - двете бригади на 1-а дивизия, трите полка на 13-а дивизия и един полк от 5-а дивизия. В нейния състав е включена и Конната дивизия, която обаче има само 13 ескадрона, а и в силно пресечената планинска местност на Трънско и Брезнишко не би могла да свърши нищо повече от това да слезе от конете и да се бие в пехотен строй както и става..
                      На север от Стара Планина е 1-а армия (5-а и 9-а дивизия и двете от само по две бригади по два полка, отделната бригада също от два полка - непрестанно бунтуващи се и 5 опълченски дружини за гарнизон на Видин). По донесението на командващия й - ген.Кутинчев заради ниския й морален дух и пълно разложение на нея въобще не можело да се разчита. Освен това е съществувала сериозна опасност при евентуална румънска намеса, тя да не успее да се измъкне от тесния коридор на северо-западна България и да бъде пленена. Това до голяма степен не става после само поради факта, че още в първите дни на войната, прозряло безсмислието от стоенето й така изолирана, Главната квартира започва да разпраща частите й една след друга по другите армии, най-вече 3-а и 5-а и само някои разбунтували се нейни части от 4-и и 34- полкове попадат в румънски плен, като при това се предават доброволно и дори принуждават да се предадат и три батареи, като жестоко пребиват останалите верни на дълга си войници- постъпка крайно престъпна, осъдителна и позорна.

                      Comment


                        #41
                        Тежки редове, но трябва всичко да се знае за тези войни.Бунтове е имало.Генерал Кантарджиев в книгата си ги описва. Така че нищо срамно няма да се покаже историята ни от тази гледна точка.Стига сме се тупали по гърдите с победите си, нека да видим и позорните бунтове в нашата славна армия.
                        Аз съм решил да извадя на бял свят и тези мигове.
                        В момента пиша за сръбско-Българската война-там при едно от сраженията в Брезник нашите войници се разбягват-уплашват се, тогава ротният вади смита и застрелва трима, другите с викове "Олеле Богородице" се втурват към сърбите и удържат положението.
                        Така че няма от какво да се срамуваме.Това е било част от нашата славна История!
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #42
                          Няма друг начин да се поднесат фактите, освен обективно. Но като цяло бунтовете не са доминиращия елемент във войската през 1913 г.

                          Comment


                            #43
                            Съгласен съм, но не съм съгласен , че трябва да се премълчават от историците.Аз за тези бунтове научих, като си купих книгата на Генерал Кантарджиев.Даже в Университета не споменаха нищо за тях.Защо питам аз?
                            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                            Comment


                              #44
                              И аз се учудвам, че се премълчават. Те не са от мащаба на това от 18-та година, което на свой ред не е особено значимо, но въпреки това не трябва да се премълчават, нито раздуват.

                              Comment


                                #45
                                В интерес на истината не може да се каже, че са премълчавани, въпреки че, по обясними причини, не се акцентира върху това явление.
                                Моралното състояние на армията още през пролетта и лятото на 1913 г. вече е било проблем. През май са регистрирани стихийни бунтове в осем полка, през първата половина на юни – в още 14 полка, като някои от бунтовете са организирани. Бездействието е най-големият враг за войската в полеви условия. А можем да си представим в какво положение е бил българският войник. Той не е наясно с голямата политическа битка, тя не е негова. Той продължава да седи в окопите, изтощен от войната, в която при това победил с цената на скъпи жертви. Мирът за него е дошъл (вече е сключено примирието), уж е победител, а е оставен в калта гладен и беззащитен срещу въшките и холерата... Командването е принудено да вземе спешни мерки в това отношение (подобряване на бита, борба с холерата, разрешаване на домашни отпуски и пр.), но пак е сварено неподготвено. Моралният фактор във войските изиграва своята роля и като натиск при вземането на политическите и военните решения. Ген. Савов нееднократно предупреждава – армията или трябва незабавно да се приведе в действие, или трябва незабавно да се домобилизира...
                                "ДОЙДЕМ ЛИ НА ВЛАСТ, ВСИЧКИ ХОРА ЩЕ БЪДАТ СВОБОДНИ И ВСЕКИ ЩЕ ИМА НАЙ-МАЛКО ПО ТРИМА РОБИ..."
                                Предизборна програма

                                Comment

                                Working...
                                X