Междусъюзническата война 1913

[von Danitz]

e, емоции след 90 -години са по-скоро балканския патент...

Въпросът е: Това ли е краят на надеждите за обединение и грешка ли е изобщо?

[gollum]

Според мен е краят на надеждите за постигане на нещо с военни средства. И несъмнено е грешка (имам предвид Междусъюзническата война).

[Гост]

Е па нали сме на балканите!
Балканския патент са сръбските и гръцките действия, емоциите са кратък начин да се опише случая.

Че е грешка-грешка е, тъпо направен договор. Да не прецениш възможното развитие на ситуацията, да се довериш на сърби и гърци и да оставиш арбитража в ръцета на императора без ясно да пише какво ще арбитрираж, па накрая да вземеш да си нападнеш съседите, макар и прав.....
Микроскопични надежди има за Македноия, по пътя на ЕС, но май по-скоро никакви.
Е затова тия загуби, причинени от глупост, предизвикват емоции, даже и 100 год. след тях.......

[Николай]

По-скоро първите данни от Википедия са верните, ако говорим за общия списъчен състав. Данните на Кантарджиев се отнасят до т.нар. категория "строеви състав".

[Николай]

Абсолютно съгласен съм с всичко казано дотук.
Ще добавя само, че като говорим за 16 юни трябва да правим разлика между чисто политическите и чисто военните причини за поражението.
За политическите се е писало много, но все пак някои от тях:
1. Отстъплението от принципа за неделимост на Македония, защитаван тридесет години преди това от всички български правителства.
2. Съюзът с двете възможно най-враждебно настроени към България държави, чиито интереси са коренно противоположни на българските в Македония.
3. Безумните претенции за Солун, Халкидическия полуостров, Родосто, Тасос. Претенции абсолютно неоправдани от етническа гледна точка, чието следствие е провалът на опитите за споразумение с доста примирителния тогава Венизелос. Този забележителен гръцки държавник (между другото един от малцината настроени приятелски към България) е предлагал на Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. на България граница от Лефтера до Преспанското езеро, граница, минаваща на 17 км северно от Солун и даваща ни Кавала, Драма, Серес, Кукуш, Дойран, Гевгели, Прилеп, Битоля и Охрид. После, през февруари 1913 г. при посещението си в София дори се съгласява да отстъпи целия десен бряг на Струма до устието й, както и допълнителни отстъпки в Леринско и Костурско. Данев отказва категорично с малоумните думи: " За Солун сме готови да отидем до крайност". С тези думи е пропусната последната възможност да се предотврати съюза на сърби и гърци.
4. Престъпно войнственото поведение на правителството в дните непосредствено преди 16 юни (постоянните заплахи пред Русия, че всеки ден престои отзоваване на посланика Тошев от Белград и война), както и отказът да се тръгне за Петербург, преди сърбите да приемели безусловно арбитража (и а познайте кво става- сърбите си инсценират уж "политическа криза" и вотове на недоверие за да кажат, че видите ли правителството им точно сега не може да тръгне за Русия).
4. Последвалата от всичко казано по-горе златна възможност за йезуитско измиване на ръцете от страна на Сазонов и руската дипломация с отказа да се извърши арбитража и да се въздържи Румъния и Турция от намеса.
5. Данев е вече почнал фатална игра с огъня и само хора абсолютно наивни могат да счита, че правителството и лично той не са имали нищо общо с атаката на 16-17 юни. Тогавашния инспектор на артилерията генерал Найденов още на 15 юни е бил уведомен лично от Данев, че "ще изтикаме сърбите от безспорната зона". Уведомен рано сутринта на 17 от Савов за атаката той я одобрява, "стига да не се стигало да война" и цели 30 часа се крие от посланиците на Великите сили. А какво ако не война е била атака на фронт от 500 км с масирана употреба на пехота и артилерия?! И баш когато атаката на 4 армия почва да клони към успех, Данев дава, а Савов изпълнява също престъпната заповед за спирането на офанзивата. Заповед, довела до разгрома на 1 Рилска бригада при Злетовската река и провала на цялата операция на армията.

[von Danitz]

Съгласен с изброените причини, но към тях можем да добавим и една чисто "географска", да не кажа "геометрична":
България за да оцелее и победи поробителя, трябва да съсредоточи всичко на Тракийския фронт, срещу Одрин и Цариград, същевременно тя влиза и се подготвя за тази война главно заради Македония, "нашата Лотарингия". Разминаването е механично, но същевременно трагично, губиш това за което се бориш, нещо като ножицата в дебюта в шаха, всеки ход е неправилен...
16 юни обаче е не е грешка, това е безумие, нападаме без да имаме волята да се борим, демонстрация в типично български стил/това ще се повтаря и по-нататък/ ние ще ви нападнем, ама наужким. Никога не се получава!
А "Данев-министра,
даде Силистра"
както се пее в песничката от онези години, сиреч само засили апетитите на Румъния, без да неутрализира нападение от нейна страна. А нашата атака неутрализира пък световното обществено мнение. И става еднаааа

[Гост]

Това е то. Урок със стогодишна давност. Тези събития са в зародиша на превръщането на България във второстепенна държава.

[трудовак]

Тези събития са в зародиша на превръщането на България във второстепенна държава.

Според мен това си е направо крахът на България като държава, която може да изисква сериозно отношение към себе си, включително и от собствените си граждани. Започваш война, за която си абсолютно неподготвен. Кажи-речи само благодарение на морала и героизма на войската спечелваш толкова, колкото не си и очаквал - при това напълно достатъчно, за да се развие държавата като мощен стратегически и икономически фактор. И да го профукаш... Каквито и отстъпки да биха били направени в името на запазването на крехкия мир между съюзниците, пак позициите на България в навечерието на задаващата се голяма война щяха да бъдат съвсем, съвсем различни.
Профукано е и още нещо, дори по-важно. Никога повече националният морал и енергия не могат да достигнат такъв висок заряд. Сринат е енергийният потенциал на нацията. А това, както проличава през изминалите оттогава години, е невъзстановима загуба.

[gollum]

Профукано е и още нещо, дори по-важно. Никога повече националният морал и енергия не могат да достигнат такъв висок заряд. Сринат е енергийният потенциал на нацията. А това, както проличава през изминалите оттогава години, е невъзстановима загуба.

С това съм абсолютно и безусловно съгласен. Само бих добавил, че каквото е останало се "допрофуква" през ПСВ.

[Човек]

Николай , имало ли е такова нещо - изпращане на парламентьори от наша страна след заповедта за прекратяване на атаката ? Ако е имало , каква е съдбата на въпросните парламентьори ?

[Гост]

Според мен това си е направо крахът на България като държава, която може да изисква сериозно отношение към себе си, включително и от собствените си граждани. Започваш война, за която си абсолютно неподготвен. Кажи-речи само благодарение на морала и героизма на войската спечелваш толкова, колкото не си и очаквал - при това напълно достатъчно, за да се развие държавата като мощен стратегически и икономически фактор. И да го профукаш... Каквито и отстъпки да биха били направени в името на запазването на крехкия мир между съюзниците, пак позициите на България в навечерието на задаващата се голяма война щяха да бъдат съвсем, съвсем различни.
Профукано е и още нещо, дори по-важно. Никога повече националният морал и енергия не могат да достигнат такъв висок заряд. Сринат е енергийният потенциал на нацията. А това, както проличава през изминалите оттогава години, е невъзстановима загуба.

Точно така е. Страхотен "turning point" е тая фатална година. Така плащаме данъка за избора на Фердинанд, убийството на Стамболов и политическото безхаберие и повърхностност.

[Човек]

Когато човек чете за събитията от онези времена , съответните емоций нахлуват в него - това е неизбежно. Действията на тогавашните български власти са непростими. И имат нужда от осмисляне , нещо което няколко поколения българи правим.

Но не винаги се споменава следното. От колко години съществува към момента на започването на Балканската война българската държава ? И от колко години към този момент имат независими държави Сърбия и Гърция , например ? Съответно какъв е опита на българските офицери , политици и дипломати , сравнен с опита на техните колеги от споменатите съседни държави ?

По въпроса за последвалата Първа световна война.

Нежеланието на съглашенците да окажат натиск върху нашите съседи с цел те да ни върнат част от територийте по време на преговорите през ,,българското лято" на 1915 година , води до съответните за тях последици , като за императорска Русия те са катастрофални , и в стратегически аспект не са преодоляни и до ден днешен. Но още по-жестоко ,,излиза през носа" юни 1913 година най-вече на Сърбия. Според анализи на съвременни сръбски демографи , именно загубите в население през Първата световна война са в основата на днешният демографски баланс сърби --><-- албанци. (Не знам доколко са достоверни данните , но според някои техни източници тогава те загубват до 50 % от цялото мъжко население на Сърбия.)

През 1913 година били загубени надеждите за национално обединение ? Вече е невъзможен такъв подем на българският национален дух ? Госпожи и господа , какъв е бил духът на нашия народ през април 1941 година ? Тогавашният български Великден ? Хората и българските знамена , с които е посрещната нашата армия в Македония ? Решаването на проблема с т. н. ,,драмско въстание" ? Всички знаем , чия армия през 1944 година отложи обединението на българите.

Когато си спомняме за Междусъюзническата война , действието , което обикновено предприемаме , е следното - :wall: .

Аз имам друго предложение. Поредният българин , спомняйки си за тогавашните събития , разпънали на кръст Отечеството , вместо да си блъска главата в отчаяние , по-добре да прочете приложеният документ.

След юни 1913 година идва юни 1999 година. През 1913 година Русия не спря Сърбия (а също така Гърция и Румъния) и тя ни взе Македония. През 1999 година ние спряхме Русия (самолетите с руските десантчици) и НАТО взе Косово от Сърбия.

По въпроса за нациналното обединение. На един сайт , чийто адрес постнах в друга тема , имаше следният текст.

,,Историята няма последна глава".

[Parabellum]

Верни думи приказвате, но освен на политическо ниво, големи грешки правим и на военно-вътре в армията.Генерал Кантарджиев ги описва едни-направо ми настръхва косъмът като ги чета.Аз ще сканирам книжлето му и ще ви го дам да го четете-той обвинява доста висши военни за грешките по време на първата и втората Балкански войни и един малко-известен факт-намесата на генерал Савов да се продължи настъплението в началото на октомври 12-та спасяват България то разгром, защото генерал Фичев-изпълняващ длъжността началник генерален щаб на третият ден от навлизането на нашите войски в Турция заповядва отстъпление по всички фронтове.Абе страшно е да се четат тези редове.
Обаче аз ще анализарм тази война и от другите спомени на офицерите и чак тогава ще заключа кой е крив и кой прав.
Време е да си размърдаме задниците и да започнем да четем мемоарите и спомените на нашите офицери и да ги анализираме-стига германски и съветски мемоари.Ние също имаме трудове които трябва да се издирят и възкръстнат за нов живот.

[dibo]

Верни думи приказвате, но освен на политическо ниво, големи грешки правим и на военно-вътре в армията.Генерал Кантарджиев ги описва едни-направо ми настръхва косъмът като ги чета.Аз ще сканирам книжлето му и ще ви го дам да го четете-той обвинява доста висши военни за грешките по време на първата и втората Балкански войни и един малко-известен факт-намесата на генерал Савов да се продължи настъплението в началото на октомври 12-та спасяват България то разгром, защото генерал Фичев-изпълняващ длъжността началник генерален щаб на третият ден от навлизането на нашите войски в Турция заповядва отстъпление по всички фронтове.Абе страшно е да се четат тези редове.
Обаче аз ще анализарм тази война и от другите спомени на офицерите и чак тогава ще заключа кой е крив и кой прав.
Време е да си размърдаме задниците и да започнем да четем мемоарите и спомените на нашите офицери и да ги анализираме-стига германски и съветски мемоари.Ние също имаме трудове които трябва да се издирят и възкръстнат за нов живот.

Вярно :tup:

[gollum]

Само бих споменал към темата, че България също преживява една малка, но мащабна демографска катастрофа в резултат от загубите от ПСВ (заедно с тези от предшестващите две войни).