Еми много са забавни кадийските сиджили (протоколни книги) спор няма, но много малко са публикувани, щото е неблагодарна работа. Към тях могат да се добавят и т.нар. шикяйет дефтери (книги на жалбите, дет се казват на български), които държат списък на подобни истории, които са се забатачили дотолкова, че някой е седнал да се жалва чак на султана (такива има май 2 публикувани от Ханс Георг Майер и Михаел Урсинус). В предходния период някаква подобна роля играят мюхиме дефтерите (регистрите на имперски заповеди по важни въпроси), където наред с важни държавни дела се срещат и такива битови истории, че направо стават за сценарии на сапунади. Малие ахкям дефтерите (демек регистри на важните заповеди по финансови дела) пък често пускат истории за проблеми с данъчното облагане и тем подобни, но са по-често колективни жалби кат например селото Х станало вакъф на султана и администраторите на вакъфа минали и събрали данъците, но след тях се явил и спахията и той събрал и раята ревеееееее
и т.н. Да жива забава си е тая история.
Кухулин, що пък йеничарин да не може да бъде призован от кадията, не виждам проблем. По теория (а се е случвало и на практика) дори султанът може да бъде призован от кадийския съд, все пак е шер-и махкеме
. Освен това както знаеш кадията играе и един вид нотариус и йеничари се явяват страни по сделки изповядвани от кадията, свидетели и т.н. Може и да не плащат данък, но никой не освобождава йеничарите от наказателно преследване при криминални деяния.
и т.н. Да жива забава си е тая история. Кухулин, що пък йеничарин да не може да бъде призован от кадията, не виждам проблем. По теория (а се е случвало и на практика) дори султанът може да бъде призован от кадийския съд, все пак е шер-и махкеме
. Освен това както знаеш кадията играе и един вид нотариус и йеничари се явяват страни по сделки изповядвани от кадията, свидетели и т.н. Може и да не плащат данък, но никой не освобождава йеничарите от наказателно преследване при криминални деяния.
Comment