Колко силно е било османското присъствие в българското село

[KIZIL DELI]

ПМен лично ме интересуват точно такива неща. За обикновените хора. Елитите не са ми особено интересни, ако и да звучи марксистки(а тая свиня също е от елитите).

Еми много са забавни кадийските сиджили (протоколни книги) спор няма, но много малко са публикувани, щото е неблагодарна работа. Към тях могат да се добавят и т.нар. шикяйет дефтери (книги на жалбите, дет се казват на български), които държат списък на подобни истории, които са се забатачили дотолкова, че някой е седнал да се жалва чак на султана (такива има май 2 публикувани от Ханс Георг Майер и Михаел Урсинус). В предходния период някаква подобна роля играят мюхиме дефтерите (регистрите на имперски заповеди по важни въпроси), където наред с важни държавни дела се срещат и такива битови истории, че направо стават за сценарии на сапунади. Малие ахкям дефтерите (демек регистри на важните заповеди по финансови дела) пък често пускат истории за проблеми с данъчното облагане и тем подобни, но са по-често колективни жалби кат например селото Х станало вакъф на султана и администраторите на вакъфа минали и събрали данъците, но след тях се явил и спахията и той събрал и раята ревеееееее и т.н. Да жива забава си е тая история.

Кухулин, що пък йеничарин да не може да бъде призован от кадията, не виждам проблем. По теория (а се е случвало и на практика) дори султанът може да бъде призован от кадийския съд, все пак е шер-и махкеме . Освен това както знаеш кадията играе и един вид нотариус и йеничари се явяват страни по сделки изповядвани от кадията, свидетели и т.н. Може и да не плащат данък, но никой не освобождава йеничарите от наказателно преследване при криминални деяния.

[Кухулин]

Не знам. Имам спомен за еничарски имунитет, но сега нямам време да ровя.

[Арслан]

"Имунитет" еничарите имат по време на поход, тогава имат определени за тях съд, ред, правилник и т.н. През останалата част от времето, те попадат под ударите на закона.

[Арслан]

„Заедно със семействата си и своите калфи отиват да напазаруват месо и други неща за ядене, след което сядат в кръчмата. Там пият няколко алкохолни напитки, направени от ориз, просо или ечемик, които напиват човек така, както и виното … Ядат и пият целия ден до среднощ, без изобщо да стават от масата, освен за да освободят тялото си от прекомерната храна или за да уринират”

[Арслан]

Мюсюлмани и християни разграбват чифлик (1658г.)
Синан бег заде Абдул Баки челеби, притежател на този зокумент и жител на гр.Битоля, доведе в шериатския меджлис, който трябва да се почита, роба Мехмед, който е собственост на Али чауш от Прилеп, и в негово присъствие повдигна против него тъжба: Споменатият Мехмед, Дурак, кехая на споменатия Али чауш, Мустафа беше, дели Ибрахим, Хасан язаджи, Ферхат субашията, Живче и зиммине от с.Провче, което принадлежи на Прилепската каза, Стефан, син на Драго, син на Петко, противно на честния шериат нападнаха моя чифлик, който се намира в с.Канатлар в спомената каза. Оплячкосаха имота и храната на чифчиите, разграбиха инструментите от чифлика и отвлякоха трима мой слуги и двама овчари. За съдаденото положение искам да бъде изслушан споменатия Мехмед, да се запише неговото показание и да ми се даде един препис . При запитване Мехмед отговори и призна, че наистина работите са станали както е написано.

[Арслан]

" Чалъкавак (с.Риш, Преславско) е разположено в средата на долината, която е доста широка, и от двете й страни постепенно се издигат планините. Долината е разделена от малка река. Селото е доста голямо и има около 200 български и 50 турски къщи. Жителите му бяха много добри хора. Българите ни казаха, че живеят в съгласие с турците и даже се женят помежду си"

[Арслан]

Селяните съдят наибите (заместник кадиите).
През юни 1786 г. в с. Кичево и Тетово. Жителите на тези две места, християни и мйсйлмани, заедно съдят наибите, тъй като вършели золуми и били неморални лица. Съдилищата решили двамата да се сменят и на тяхно място да се поставят други лица, които "повече да се грижат за сиромашката рая от този край"

[Кухулин]

"Имунитет" еничарите имат по време на поход, тогава имат определени за тях съд, ред, правилник и т.н. През останалата част от времето, те попадат под ударите на закона.

Аха, ясно. Благодаря ти.

[Amazon]

" Чалъкавак (с.Риш, Преславско) е разположено в средата на долината, която е доста широка, и от двете й страни постепенно се издигат планините. Долината е разделена от малка река. Селото е доста голямо и има около 200 български и 50 турски къщи. Жителите му бяха много добри хора. Българите ни казаха, че живеят в съгласие с турците и даже се женят помежду си"

Това с жененето как е ставало? Да оставим настрана езиковата бариера, но в ОИ имало ли е "граждански" бракове? Разбирам да се оженят православен и католичка, но примерно християнин и мюсюлманка?
Срещал съм в пътеписи (ставаше въпрос за смесено българо-гръцко село) че във въпросното село българите и гърците не се мешали. Разбира се ставаше въпрос за едно единствено село, не за някаква представителна извадка.
Разбирам, че като искат да се вземат младите някой ще си смени религията, но се учудвам че във въпросният пътепис това звучи като практика. Все пак тогава за разлика от сега, религията не е била просто кулинарна традиция.

[Кухулин]

християнин и мюсюлманка?

Невъзможно. Обратното е масово.

[Арслан]

да, има бракове които са между различните представители на етноконфесионалните общности. Извършването им ставам с регистрация пред кадията. Ако някои проявява интересно, мога да се пробвам да опиша "механизмът" за тяхното извършване.

п.п Християнин и мюсюлманка, възможно е при определени условия. Иначе ако спазваме буквата на Свещения Коран, не би следвало да се допускат, но повече от ясно е, че практиката се различава ...

[Кухулин]

Християнин и мюсюлманка, възможно е при определени условия.

Много интересно. Би ли дала повече подробности - някакви неортодоксални ситуации, може би?

[KIZIL DELI]

п.п Християнин и мюсюлманка, възможно е при определени условия. Иначе ако спазваме буквата на Свещения Коран, не би следвало да се допускат, но повече от ясно е, че практиката се различава ...

например, ако живеят в пещера и никога не срещат властта И аз съм прелюбопитен за подробности.

[Amazon]

да, има бракове които са между различните представители на етноконфесионалните общности. Извършването им ставам с регистрация пред кадията. Ако някои проявява интересно, мога да се пробвам да опиша "механизмът" за тяхното извършване.

На мен би ми било интересно, защото при такъв брак възникват доста проблеми. Например, задължавали ли са двойката да покръсти бъдещите си деца в исляма? Възможен ли е случай при жена християнка, цялото семейство да са християнни с християнски имена, а само главата на семейстовото да е "Ахмед". Какво е ставало с данъчната тежест? Особено при странният случай младоженеца да е християнин?

Хрумна ми и една хитрост. Ако главата на българско семейство приеме исляма, то това втоматично значи намаляване на данъците. Но той може да запази християнството за жена си, децата и внуците си. А докато той е жив домакинството ще се води мюсюлманско с всички произтичащи от това привилегии. Особено кръвният данък. Дали е правено?

[KIZIL DELI]

Докато чакаме Арслан да ни даде примерите за жени мюсюлманки, които се женят за християни можем да почекнем твоите въпроси. Не, че съм какъвто и да е специалист по ислямско право, но има някои базисни положения, та ето и моите 5 ст. по твоите иначе съвсем резонни и интересни въпроси.

Например, задължавали ли са двойката да покръсти бъдещите си деца в исляма? Възможен ли е случай при жена християнка, цялото семейство да са християнни с християнски имена, а само главата на семейстовото да е "Ахмед". Какво е ставало с данъчната тежест? Особено при странният случай младоженеца да е християнин?

Ако Ахмед се жени за Мария, тя може да си остане християнка, но децата от брака са мюсюлмани. Плащат си като мюсюлманска рая (ако са рая), т.е. Ахмед и синовете му. Имаше някакви врътки после с наследственото право, при които се даваше предимство на мюсюлманските наследници (т.е. децата), но не помня как се въртеше точно (съпруга е едно, деца друго). Това са много ясни положения (просто аз не знам) и отварянето на коя да е книга по ислямско право (примерно - Joseph Schacht. Introduction to islamic Law) би дала нужните отговори, но ме мързи сега да ровя.

Хрумна ми и една хитрост. Ако главата на българско семейство приеме исляма, то това втоматично значи намаляване на данъците. Но той може да запази християнството за жена си, децата и внуците си. А докато той е жив домакинството ще се води мюсюлманско с всички произтичащи от това привилегии. Особено кръвният данък. Дали е правено?

Това е вариант 2. Иван се жени за Мария, но Иван приема исляма и става Ахмед. Жена му и родените му деца могат да си останат християни, ако искат (дорде не дойде да се плаща джизие, така или иначе не ги бърка). Примери за това има много и те се виждат най-ясно от наследствени описи в кадийските сиджили, т.нар. терекета, но малко наизуст казано, струва ми се, че повечето християнски наследници на мюсюлмани дет съм срещал са жени. Вероятността момчетата да се обърнат след баща си е доволно голяма щом стигнат до данъчно облагаема възраст. Естествено всичко опира до конкретния случай, движещи мотиви, семейни отношения и т.н. Ако обаче се родят нови деца след като Иван е вече Ахмед, те автоматично са мюсюлмани. Данъците - да ставайки мюсюлманин Ахмед влиза в друга данъчна категория, спира да плаща джизие и испенчето му става ресм-и чифт. Това обаче не си го представяй, че става за една нощ. Като дойде джизиедаря хич не го е еня, че тоя бил приел исляма и си търси н-брой ханета, които често се плащат солидарно от общността (при все, че бива да е поголовен данък). Има разни дет се жалват, че са ги записали по регистрите за джизието, въпреки че те са мюсюлмани и така нататък. Общо взето, ако си оправен се отърваваш бързо, ако нямаш връзки ядеш сапа и плащаш, чакайки нещо се случи, нещо като в модерността . Относно девширмето - не съм сигурен дали дете християнче с баща мюсюлманин (т.е. неофит) подлежи на рекрут, трябва да се потърси някъде по кануните, щото няма как да е шериатска постановка. Все пак си мисля, че това едва ли е сред водещите мотиви за ислямизацията и ако е имало такива случаи (имам предвид обръщенство заради избягването на девширме) би следвало да са долно редки.