Колко силно е било османското присъствие в българското село

[Amazon]

Сега, това е по-скоро битова тема, отколкото нещо като "административно устройство на османската иперия", или нещо от сорта(такива теми сигурно има). Ако темата се люшне в посока отношения между българи и османлии не бих имал нищо против, стига да се придържаме към живота на "простите хорица".

Та въпроса ми ако трябва да го обобщя в едно изречение е "Виждали ли са повечето българи турчин?"

Като период си мисля по-скоро за от краят на 18 век, защото преди това е тъмна индия а пътеписите от преди 18 век описват повече градовете и тук таме бита по селата(поне тези които аз съм чел, ще се радвам да ме опровергаете).

Конаци ясно че е имало във всички градове и градчета (големи села). Но как е стояло положението с малките и средни села, където са живеели 90% от българите? Част от родата ми е от Априлци и там селата са разпръснати и тогава сигурно през 4 месеца от годината са били блокирани от сняг. Едва ли заптиетата са газили три метра сняг до колене, за да стигнат от Троян или Севлиево до тези планински села.

Как тогава са контролирали гяурите да не се разпищовят прекалено? Имало ли е постоянни конни патрули? Или просто са слагали по едно заптие във всяко село, което е служело като селският полицай?

Ясно че Добруджа и Тракия е имало пътища, селата са обикновено покрай пътя и е имал постоянен поток от хора, включая представители на властта.

Но България половината е планини и точно там са живели повечето българи поне до Възраждането, когато започват да се връщат в равното.
Как османците са ги контролирали тези планини? Или само са се мяркали колкото да съберат данъците и да направят някой зулум?

Уточнявам че не говоря за смесени села, доколкото ги е имало(примерно в Родопите) а за чисто гяурски селища. Български и Българо-Гръцки.

[boilad]

Като цяло местното управление доколкото не засяга интересите на централната власт е относително независимо. В малките населени места, където живеят предимно българи, кметовете (или кнезовете) обикновено са издигани от местните общини и назначавани с одобрението на централната власт. В смесените райони пак по етнорелигиозен признак съответната общност си има представител, който защитава интересите й пред мюдюра, каймакама, или каквото там се пада длъжностно лице.
Обикновено заптиетата са патрулирали по определени маршрути, които обхващат няколко села. Доколко съвестно са изпълнявали задълженията си е тема за съвсем отделен разговор. Има случаи (не казвам, че са норма) когато за заптиета или техни началници са назначавани отявлени бандити.

[gregorianus]

Определено са виждали. Може би невинаги истински анадоллия, но със сигурност всеки е виждал мюсюлмани доста често. Пък и когато пътуваш, търгуваш, плащаш данъци, съдиш се, наследяваш имот или изобщо вършиш нещо извън семейството и махалата, няма как да избегнеш контакт с някакви, макар и низши, власти. А властите са си османски, по народному казано - турски. Дори гавазите на фанариотските владици често са мюсюлмани. За повечето християни тогава мюсюлманинът доста често минава за "турчин", ако ще да е истински турчин или пък албанец, арабин, бошнак, кюрд или дори помак.
Така че дори жителите на най-затънтените християнски села са виждали "турци" относително редовно.

Отделно от това, смятам, че никъде из Османската империя не е имало дори и едно населено място без нито един трайно настанен мюсюлманин. Може да е само кадия или някакъв ага - но има. И той ще се окаже известен като "турчинът" на селото.

[boilad]

Че са виждали, виждали са. Въпроса е колко често. На селянина рядко му се налага да пътува по-далече от нивата си, данъците ги събират хора, които не е задължително да са мюсюлмани, а и колко често на човек му се налага да прибягва до съдебно решение или да вади тапия за имота си - рядко. Да не говорим, че част от проблемите от съдебно-правен характер се решават вътре в общността, или въобще не се решават, но и не стигат до властите.

[Amazon]

Изтривам мнението тъй като беше отговор към вече изтрити мнения и увисна в празното и като такова не допринася особено за дискусията. Благодаря на Боилад и Грегорианеца за отговорите.
Както и на модератора за намесата.

[Арслан]

Като прочетох темата се сетих за този протокол ...
„Съдебен протокол на софийския кадия относно искането на софийския жител Илия да му бъде върната съпругата му Петкана, отвлечена от еничарина Осман:
Написано за това, че немюсюлманинът на име Илия …. призова на съда еничарина Осман беше от същата махала и в негово присъствие се изказа така: „Поменатият Осман беше държи в къщата си съпругата ми Петкана, въпреки че му я искам, той не ми я дава, като от доста време насам я надумва да се разведе с мене, така повече от една година той я крие в къщата си, без да е сключил брак с нея, моля съда да запита (ответникът) по въпроса и да протоколира изказването му”
При тези думи на Илия поменатият Осман беше бе запитан от съда (да се изкаже по въпроса). В отговора си той призна казаното от ищеца и доведе в съда поменатата немюсюлманка и я предаде на съпругът й Илия.
Продължения на протокол: Горепоменатата Петкана заяви през кадийския съд: „Моля съдя да запита горепоменатия Осман беше (за моите вещи) и да го застави да ми върне дванадесетте хиляди акчета в монети, един дюшек средна големина, един миндер, калци и два–три накита”. Запитан Осман беше отрече да е взел гореказаната сума и предаде на шериатския съд другите вещи и станалото в съда се протоколира в същия ден.

[Арслан]

Ето още един за сложните етнически отношения ....
„Дина, дъщеря на Яков, е жена на Дан, който от нея има две деца с царствен образ. И споменатата Дина е красива по лице и по образ. Един лош човек, израилтянин, хвърлил око на Дина, отишъл при турците и им казал: „Знайте, че аз искам да стана като вас (мохамеданин), но ще накарате една жена, която обикнах, да се потурчи и ще мия дадете за жена”. И ето турците не се забавили, те изнасилили Дина и я наклеветили, а тя променила вярата си и те я дали на злодея за жена. И тя стояла с него около три месеца, след което уговорила с първия си съпруг мястото, където (ще избяга, за) да се спаси. Тя оставила всичко, което злодеят й бил подарил, от конеца до вървите на обувките, дрехите, копринени и везани, златните и сребърните накити, които проклетия й бе дал, и отишла при съдията на града и поискал да я освободи от сегашния й мъж. Съдията на града й дал развод по тяхната вяра. Тогава първият й съпруг приел мохамеданството и се събрал (отново) с жена си …

[Арслан]

А за да подкрепя "виждането" и "влияните" на последователите на Исляма, ще си позволя да припомня - християнските бракове по мюсюлмански обичай. Те са характерни не само за "градското" , но и за населението обитаващо селата.

[Арслан]

"Така например от наследството на Вучо, син на Петре от с.Челопеч, Софийско, са удържани 700 акчета в полза на вдовицата му Неделя. Като изрично е записана, че това е „от цената на мехр”

"През 1550 година на 17 юли, е заведен „Съдебен протокол за развод на българин и българка” който гласи „Записано в кадийския регистър за това, че немюсюлманинът, именуват Пейо, син на Радул, от село Биримирче, спадащо към София, се яви пред шериатския съд и в присъствието на съпругата си, немюсюлманката, именувана Стояна, дъщеря на Никола, по своя воля се изказа тава: „Дадох развод на поменатата Стояна по лъжливия ни обред, от днес нататък тя е разведена”. След това изказване на заявителя то бе потвърдено от поменатата Стояна, срещу която бе направено, и по нейно искане станало в съда се протоколира. Написано на първия ден от джемази-юл ахър 957 г."

[Кухулин]

призова на съда еничарина Осман

Хм, това еничарин да бъде съден от кадийски съд не е ли малко екстравагантно? Или аз съм позабравил материята...

[Арслан]

Цитатът е от "Турски извори за историята на правото в българските земи,том ²². С.,1971, с.119" преводът е на Гълъб Гълъбов ... А защо да не бъде съден, ако нарушава закона ?

[Amazon]

Арслан, благодаря, ако имаш още такива интересни извадки давай ги насам. Това характеризира как са живели предците ни много повече от всякакви общи расъждения.

Хм, това еничарин да бъде съден от кадийски съд не е ли малко екстравагантно? Или аз съм позабравил материята...

От всичко което съм чел излиза, че проблемът на азиатската кочина от която сме интегрална част 500 години, не е в липсата на добри намерения (поне през голяма част от периода). Невъзможността на централната власт да наложи законите е проблемът. Че те до към 18-ти век данъците не могат да си събират навсякъде - гонят ги с камъни.
Обаче в случаят става въпрос за София. Където централната власт е била добре представена. И иде реч за градски съдия на София. Ако кадията си е на мястото и законите са читави, и отвън има рагневени роднини (става въпрос за една година издевателство, поне според ищеца)
Освен това шериатският съдия отговаря и пред Алах, не само пред Високата Порта.

[KIZIL DELI]

Особено кефи и факът, че йеничеринът е успял да я отвлече заедно с един миндер и един дюшек от средна големина Или вариант 2, понеже той е купил вещите и подарил на въпросната дама тя си предявява правото да ги владее, ако и да се е току отървала от едногодишен плен Така де миндера си е миндер и си е неин. Цялата история звучи толкова идиотски, че си мисля, че става въпрос за някакви любовни драми, а вероятно (или даже по-скоро) и за нерешени финансови отношения между завалията съпруг и йеничерина. Хънта-мънта, къде са ми 12 хил. акчета? Пари няма, те ти я обратно. Е хубаво, дай баре миндера и дюшека и квото още беше .... весела история, спор няма.

[Amazon]

Прав си, това с 12-те хиляди "отвлечени" акчета превръща етюда от шекспирова пиеса в банален битовизъм. Обаче факта че историята е продължила една година, до голяма степен отнема хумористичната нотка.
Дано Арслан да има още такива истории. Мен лично ме интересуват точно такива неща. За обикновените хора. Елитите не са ми особено интересни, ако и да звучи марксистки(а тая свиня също е от елитите).

[Кухулин]

И иде реч за градски съдия на София.

Еничарите са на съвсем друго ниво в йерархията. Мисля, че градските съдилища нямат власт над тях. От друга страна, в текста е писано "поменатият Осман беше бе запитан от съда (да се изкаже по въпроса)... Запитан Осман беше отрече да е взел гореказаната сума и предаде на шериатския съд...". Може би става дума за някакво споразумение на добра воля.