Сега, това е по-скоро битова тема, отколкото нещо като "административно устройство на османската иперия", или нещо от сорта(такива теми сигурно има). Ако темата се люшне в посока отношения между българи и османлии не бих имал нищо против, стига да се придържаме към живота на "простите хорица".
Та въпроса ми ако трябва да го обобщя в едно изречение е "Виждали ли са повечето българи турчин?"
Като период си мисля по-скоро за от краят на 18 век, защото преди това е тъмна индия а пътеписите от преди 18 век описват повече градовете и тук таме бита по селата(поне тези които аз съм чел, ще се радвам да ме опровергаете).
Конаци ясно че е имало във всички градове и градчета (големи села). Но как е стояло положението с малките и средни села, където са живеели 90% от българите? Част от родата ми е от Априлци и там селата са разпръснати и тогава сигурно през 4 месеца от годината са били блокирани от сняг. Едва ли заптиетата са газили три метра сняг до колене, за да стигнат от Троян или Севлиево до тези планински села.
Как тогава са контролирали гяурите да не се разпищовят прекалено? Имало ли е постоянни конни патрули? Или просто са слагали по едно заптие във всяко село, което е служело като селският полицай?
Ясно че Добруджа и Тракия е имало пътища, селата са обикновено покрай пътя и е имал постоянен поток от хора, включая представители на властта.
Но България половината е планини и точно там са живели повечето българи поне до Възраждането, когато започват да се връщат в равното.
Как османците са ги контролирали тези планини? Или само са се мяркали колкото да съберат данъците и да направят някой зулум?
Уточнявам че не говоря за смесени села, доколкото ги е имало(примерно в Родопите) а за чисто гяурски селища. Български и Българо-Гръцки.
Та въпроса ми ако трябва да го обобщя в едно изречение е "Виждали ли са повечето българи турчин?"
Като период си мисля по-скоро за от краят на 18 век, защото преди това е тъмна индия а пътеписите от преди 18 век описват повече градовете и тук таме бита по селата(поне тези които аз съм чел, ще се радвам да ме опровергаете).
Конаци ясно че е имало във всички градове и градчета (големи села). Но как е стояло положението с малките и средни села, където са живеели 90% от българите? Част от родата ми е от Априлци и там селата са разпръснати и тогава сигурно през 4 месеца от годината са били блокирани от сняг. Едва ли заптиетата са газили три метра сняг до колене, за да стигнат от Троян или Севлиево до тези планински села.
Как тогава са контролирали гяурите да не се разпищовят прекалено? Имало ли е постоянни конни патрули? Или просто са слагали по едно заптие във всяко село, което е служело като селският полицай?
Ясно че Добруджа и Тракия е имало пътища, селата са обикновено покрай пътя и е имал постоянен поток от хора, включая представители на властта.
Но България половината е планини и точно там са живели повечето българи поне до Възраждането, когато започват да се връщат в равното.
Как османците са ги контролирали тези планини? Или само са се мяркали колкото да съберат данъците и да направят някой зулум?
Уточнявам че не говоря за смесени села, доколкото ги е имало(примерно в Родопите) а за чисто гяурски селища. Български и Българо-Гръцки.
Comment