По-скоро пробвай това:
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Collapse
X
-
Благодаря за линка; сега вече нещата придобиват повече плът и кръв. Много ми допадна изказването на един чуждестранен консул или политик, че ако вместо тази чета от 125 души бяха влезли три чети по 800 души на три различни места едновременно и то добре въоръжени и координиращи действията си, то Турция нямаше да може да контролира нещата и ще е трябвало отново да завладява Балканския полуостров!dibo написа Виж мнение
Никъде не видях да има приблизителна статистика колко са били загубите на турския башибозук и редовна армия при сблъсъка с четниците, макар че на няколко пъти се коментира, че били големи и то доста!? Ще погледна и в многотомната история на България /издание на БАН/ да видя какво има по въпроса.
Leave a comment:
-
Има ли някъде подробна информация за въоръжението /хладно и огнестрелно оръжие/ на двете чети?! Бяха обещали някаква статия в дискусията, но така и не се появи?! Според мен причините да бъдат разбити, независимо от добрата военна подготовка са същите и като при четата на Христо Ботев - липса на стратегия, опорни пунктове и предварително подготвени убежища и скривалища, както и ятаци. Прекалено много са разчитали на спонтано вдигане на населението на бунт, което не е станало по най-различни причини. Маршрутите за движение и изтегляне при преследване не са били добре обмислени и явно работата с карти и разузнаването е липсвало или не е било дооценено. На практика никакво допълнително снабдяване с храна и боеприпаси не е имало, което е меко казано обречена кауза при такива случаи. Това са първоначалните ми впечатления. Четата е била и прекалено голяма за партизанска война. Факт е, че преди това десетилетия наред такива хайдушки чети са действали из територията на цялата страна, но те обикновено са наброявали не повече от 15-20 души и са били много добре обезпечени с ятаци, оръжие, храна, боеприпаси и скривалища; знаели са и за движението на бошибозука и потеряджийте предварително, а и са познавали всеки камък и особености на терена в областта където са действали, просто са били неуловими.......
Leave a comment:
-
Би трябвало да не е далеч от прохода Демир Капия, това е прохода Вратник в Еленския балкан.
Leave a comment:
-
В последствие открих следната публикация: Роза Павлова, "Неизвестни данни за Димитър Стоянов ....." ,сп."Векове"vichev написа Виж мнениеНякой срещал ли е името на Димитър Стоянов Братоев от с.Церова кория, в.Търновско, четник в четата на Хаджи Димитър? Някои непотвърдени сведения сочат, че е загинал на Бузлуджа.
кн.5/1988 г.стр.44-47
Leave a comment:
-
Това са спомените на Х.Македонски
Някой може ли да укаже къде се е намирало село Кечидере, където отделилата се група от 14 или 15 участника е открита и част от тях са заловени.Last edited by vichev; 20-12-2017, 16:41.
Leave a comment:
-
Някой срещал ли е името на Димитър Стоянов Братоев от с.Церова кория, в.Търновско, четник в четата на Хаджи Димитър? Някои непотвърдени сведения сочат, че е загинал на Бузлуджа.
Leave a comment:
-
Да но това е много общо трябва ми нещо по конкретно, някой да е ходил там?
Leave a comment:
-
Здравейте, имам въпрос и се извинявам ако не му е тук мястото.
Интересува ме дали някой може да определи местоположението канарата на която четата е прекарала деня след сражението при Канлъ дере.(главата НА ВИСОКАТА КАНАРА от ЗАПИСКИ НА ХРИСТО Н. МАКЕДОНСКИ (1852-1877))
Leave a comment:
-
При битката на Бузлуджа оцеляват само четирима: Христо Македонски, по-малкия брат на Хаджията който е люто ранен и в последствие умира от раните си, един Илия малко глуповат, но верен и още един, който много бързо ги напуска. Остават Христо Македонски и Илия със който бягат до Петричко-Разложкия край и там се разделят. Христо Македонски има записани спомени от един адвокат след Освобождението.
Leave a comment:
-
Ако хипотетично приемем твърдението на Македонски за вярно, мисля, че не би било проблем да се набави нужното количество опиум. В онази епоха това е доста разпространено обезболяващо, чието производно е морфина.Все пак остават въпросите колко количество е било необходимо, откъде са знаели, че четата ще спре точно в тази мандра, ако не са знаели кога са намерили време да го пренесат и смесят с храната и накрая, но първо по важност, ако по някакъв начин променя цвета, вкуса и мириса на храната, то очевидно няма начин да са използвали точно този вид опиат, макар да остава възможността някакъв опиат по принцип да е използван.картаген написа Виж мнениеИнтересно.... В такъв случай, възниква въпросът, чисто технологично, доколко е било възможно османската държава, в лицето на репресивния си апарат в Казанлъшко, да осигури достатъчно количество опиум, за да упои няколко десетки бунтовници.
Leave a comment:
-
Симптоми на преумората.Все пак ще си погледна Македонски.картаген написа Виж мнениеизпитвали силно неразположение, забавени нервно-психични реакции, нарушени дедуктивни способности и слабост в мускулите.
Leave a comment:
-
Е, умората е най-логичното за нас обяснение. Но забележи, в текста на Македонски, там, където става въпрос за умора и изтощение, тий си назовава нещата с истинските имена, не е имал интерес да преиначава и "митологизира". А точно за часовете преди сражението на Бузлуджа, обясненията му са от съвсем различно естество... Но както и да е. Може да са били натровени. Повечето четници, които опитват въпросната каша от мляко и брашно, впоследствие са изпитвали силно неразположение, забавени нервно-психични реакции, нарушени дедуктивни способности и слабост в мускулите.
Leave a comment:
Leave a comment: