Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кога е роден Васил Левски (Аргументи срещу 1846)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    Изчетох всичко в темата.Ако трябва да обобщим за едните,ако Левски е роден в 1837,то той е прекалено стар.За другите ако е роден в 1846 е прекалено млад.
    Аз съм твърдо съгласен с това,че той не е роден в 1837.Ако това е вярно,то в 1855(не съм сигурен за годината) той е постъпил на училище на 18-19!!!А това е повече от абсурдно.Освен това тогава се е съзрявало доста по-рано.Само погледнете възрастта на която повечето революционери стават активни.Така че Левски в 1861 е бил на 24,в 1867 на 30!!!Лично по моему(не задължавам никой с мнението си)един толкова възрастен(за онези времена човек)едва ли би направил толкова рязък завой в живота си и би се посветил на такова начинание.Но всеки знае,че има изключения все пак.
    Останалите аргументи за мен категорично доказват,че 1837 година не е годината.Все пак не става ясно на какво почива твърдението за 1837?Има го записано?Някой го казва ли?Ако е по думите на някой,то още повече изпада.
    Другите,които твърдят,че 1846 е прекалено късна за рождена година на Левски също имат основание да твърдят това.Ако се замислим то в 1861 година Левски е бил на 15.Кога ходи на училище,кога стана дякон,че и избяга.Не знам.Наистина тогава на 15 хората вече са били пълнолетни,но какво от това.Аз съм на 18 и още нищо не съм видял.Тук ключов въпрос е какво ви накара да се спрете точно на 1846?Сведение,догадки,нечий спомен?Ако е само онова аз съм на 26-7 години,то е несериозно да се позоваваме на 1 източник.
    Според мен годината е някъде по средата между двете.И двете страни изказват в подкрепа на своите тези,сравнения с възрастта на други хора.Левски бил връстник с еди кой си,а еди кой си бил роден 1837 примерно.Ами ако Васил Иванов е бил роден в 1841?Така Д.Общи хем е "бай Димитър",хем почти връстник.Аналогично,родения в 1846(не мога да си спомня името) и използван за сравнение,хем ще е почти връстник на Левски,хем е и по-млад.
    Мисълта ми е,че и двете тези са основателни,но и двете почиват на твърде малко категорични сведения.Според мен,ако трябва 1837 да се сменя,трябва да се търси годината на раждане в 1841-2.Звучи по-логично и отговаря на аргументите и на двете тези.А в крайна сметка,тогава не са ли записвали някъде кой кога е роден?В местния Конак или някъде другаде?
    Historia vitae magistra

    Comment


      #62
      Иван Асен II написа Виж мнение
      А в крайна сметка,тогава не са ли записвали някъде кой кога е роден?В местния Конак или някъде другаде?
      не са. това по принцип е работа на църквата, аме не би

      Comment


        #63
        Хе-хе! Обсъждането пак се реанимира и някои от последните постинги много ме развеселиха. Чувал бях за народна етимология, ама пък народната нумерология с числата 7 и 3 просто ме остави безмълвен А ти, младежо Иване Асене ²², щом си вече на 18 години, задължително трябва да те питам какво ще пиеш (аз не черпя с безалкохолно, даже и във виртуалния свят не си го помислям), понеже моята теза е същата. Лошото обаче е, че оттук нататък нищо повече не може да се направи. Засега. Да се надяваме.
        За всичко това обаче, трябва да призная, заслугата е на колегата ТурТур(иков), защото той постави под съмнение старата утвърдена година. Лошото е, (според мен, разбира се) че той прекалено много се осланя на тезата си за 1846 г. и не е обърнал внимание на доводите в противоречие с нея, а със сигурност има много повече познания по въпроса, отколкото аз, за да доразвие допълнително неговото проучване.

        Comment


          #64
          d-r V. написа Виж мнение
          Хе-хе! Обсъждането пак се реанимира и някои от последните постинги много ме развеселиха. Чувал бях за народна етимология, ама пък народната нумерология с числата 7 и 3 просто ме безмълвен
          Ей това стана много популярно,трябва да се обадя на писателите на учебниците да накарат първолаците така да помнят кога се е родил и умрял Васил Левски!

          Comment


            #65
            Фалшиви и чужди имена, използвани от Левски в паспорти, тескерета и адреси (и възраст на носителите им):

            1. Дидьо Пеев (Дидьо Пеев Галевски – Пощата) (1844 – 1875) „Поради голямата му прилика с В. Левски, последният си служел с неговото тескере.”
            2. Добри Койнов (Малък Добри Койнов) ?
            3. Иван Фетваджиев (Иван Ат. Фетваджиев) (р. 40-те год. на Х²Х в.) „...човек горе-долу приличен нему..., макар че годините на този били повече, но пък то (тескерето) било по-ново”
            4. Нико Жеков (чуждо име)
            5. Петко [?]
            6. Петър г. Пенев
            7. Първан Найденов [?]
            8. Руси Веледи Рачов (Руси, син на Рачо)
            9. Стан Станчулеску (фалшиво име)
            10. Стойчо Бешикташът (Стойко Христов Бешикташът) (ок. 1851 – 1931)
            11. Васил Иванов (Васил Иванов Узунов) (р. ок. ср. на 40-те год. на Х²Х в.) „ ...странно съвпадение на името Васил Иванов и голямата му прилика на Левски...”
            12. Христо Ковачев (Христо Петров Ковачев) (1845/46 ? – 1911)
            Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

            Comment


              #66
              TypTyp написа Виж мнение
              Фалшиви и чужди имена, използвани от Левски в паспорти, тескерета и адреси (и възраст на носителите им):

              1. Дидьо Пеев (Дидьо Пеев Галевски – Пощата) (1844 – 1875) „Поради голямата му прилика с В. Левски, последният си служел с неговото тескере.”
              2. Добри Койнов (Малък Добри Койнов) ?
              3. Иван Фетваджиев (Иван Ат. Фетваджиев) (р. 40-те год. на Х²Х в.) „...човек горе-долу приличен нему..., макар че годините на този били повече, но пък то (тескерето) било по-ново”
              4. Нико Жеков (чуждо име)
              5. Петко [?]
              6. Петър г. Пенев
              7. Първан Найденов [?]
              8. Руси Веледи Рачов (Руси, син на Рачо)
              9. Стан Станчулеску (фалшиво име)
              10. Стойчо Бешикташът (Стойко Христов Бешикташът) (ок. 1851 – 1931)
              11. Васил Иванов (Васил Иванов Узунов) (р. ок. ср. на 40-те год. на Х²Х в.) „ ...странно съвпадение на името Васил Иванов и голямата му прилика на Левски...”
              12. Христо Ковачев (Христо Петров Ковачев) (1845/46 ? – 1911)
              Е от това може да си направи извод,че Левски е роден в диапазона 1840-1843.А и на мене 1846 малко късно ми се струва.Ако трябваше, бих заложил 1840-43.
              П.П.Ама '37-73'все още стои.

              Comment


                #67
                nikd2 написа Виж мнение
                Е от това може да си направи извод,че Левски е роден в диапазона 1840-1843.А и на мене 1846 малко късно ми се струва.Ако трябваше, бих заложил 1840-43.
                П.П.Ама '37-73'все още стои.
                Аз за какво пиша, че такива вероятности силно варират с по 4-5 години нагоре и надолу и като събереш най-горната и най-долната стойност (обяснявам специално заради ТурТур, че нещо ме подбъзиква ) тогава се получават към десетилетие, което ни праща там, откъдето сме тръгнали. Моите разсъждения в плюс и минус години по отношение на различни умоизмислени вероятности могат да се сторят на пръв поглед объркващи на много читатели, но при внимателно вглеждане логиката се открива. Трябва да споделя, че имам опит в това отношение, защото в средата на миналото десетилетие се занимавах с годините на раждане на представителите на Крумовата династия от кан Крум до кан ли, княз, не знам Владимир Расате, и тогава да видиш главоблъскане и вероятности - ако тоя е на толкова години, значи оня е на еди си колко и т. н. В края на краищата обаче постигнах успех и статията се отпечата в последната книжка на Исторически преглед за 2007 година. Мисля че там успях до голяма степен да обърна внимание на научната общност в някои неща, на първо място, че кановете Маламир и Пресиан не са управлявали малолетни. Оттогава не съм следил литературата много-много по въпросите на ПБЦ, но досега никой не ми е възразявал аргументирано. Така че като дочух за този спор с възрастта на Левски веднага ми стана интересно и реших да дам своя малък принос. Темата за Левски обаче е море, океан дори и засега ми е много странична. Като взема по-успешно да чета османските документи, които при нас са основно от времето на Възраждането, и ща не ща навляза по-дълбоко в тези времена, тогава - кой знае? - може пък да имам още идеи и най-вече възможности.

                Comment


                  #68
                  TypTyp написа Виж мнение
                  Фалшиви и чужди имена, използвани от Левски в паспорти, тескерета и адреси (и възраст на носителите им):

                  1. Дидьо Пеев (Дидьо Пеев Галевски – Пощата) (1844 – 1875) „Поради голямата му прилика с В. Левски, последният си служел с неговото тескере.”
                  2. Добри Койнов (Малък Добри Койнов) ?
                  3. Иван Фетваджиев (Иван Ат. Фетваджиев) (р. 40-те год. на Х²Х в.) „...човек горе-долу приличен нему..., макар че годините на този били повече, но пък то (тескерето) било по-ново”
                  4. Нико Жеков (чуждо име)
                  5. Петко [?]
                  6. Петър г. Пенев
                  7. Първан Найденов [?]
                  8. Руси Веледи Рачов (Руси, син на Рачо)
                  9. Стан Станчулеску (фалшиво име)
                  10. Стойчо Бешикташът (Стойко Христов Бешикташът) (ок. 1851 – 1931)
                  11. Васил Иванов (Васил Иванов Узунов) (р. ок. ср. на 40-те год. на Х²Х в.) „ ...странно съвпадение на името Васил Иванов и голямата му прилика на Левски...”
                  12. Христо Ковачев (Христо Петров Ковачев) (1845/46 ? – 1911)
                  И?Кое от това сочи 1846?Би ли обяснил защо се спираш точно на тази година?Онова:"Аз съм на 26-7 години"ли е само?Пък и какво от това,че тези хора са родени в средата на 40те?+-5 години разлика едва ли би била пречка за Левски да ползва нечий паспорт.Не е имал толкова богат избор все пак.Не съм сигурен,че това са всички имена и паспорти ползвани от Левски.Не е коректно да се вадят отделни данни от общата картина.
                  Някой може ли да отговори защо е прието 1837?Заради Захари Стоянов ли само?Ако е така,то съм чувал от по-запознати,че се е доказал като недостоверен понякога източник.Кой е първия използвал тази дата?Кой са го подкрепили веднага по-същото време?Имало ли е тогава и друга версия?Някога въобще имало ли е друг спор около годината на раждане на Апостола.
                  Мисля,че ако някой по-запознат отговори честно(без да се влияе от това коя теза поддържа)отговори на тези въпроси,ще може да се получи по-ясна теза по въпроса.Аз мога и аз да си отговоря на някои от въпросите,но понеже съм ги слушал от други хора тези неща,не мога да бъда сигурен в тях.Тук има хора с достъп до източници от първа ръка,без преработка,извори,документи,литература,до която аз нямам достъп.

                  P.S.Dr-V. можеш да подадеш едно виртуално уиски насам
                  Historia vitae magistra

                  Comment


                    #69
                    Абе ние не знаем де е гроба на Левски,че годината му на раждане да знаем
                    По-принцип 1837 е указана от Захари.А след това социализма утвърждава това-пример:град Левски всяка година празнува на рождената дата на Левски и миналата година имаше надпис-"173 години от рождението на Левски",така че в народното съзнание се е запечатала 1837.Но нито за нея,нито за 1846 или която да е била година няма твърди доказателства..Ако за Първата българска легия са записвали датите на раждане на постъпилите за нея и ако някой може да изрови този документ може да се покаже кога е роден Левски.

                    Comment


                      #70
                      Не "по-принцип" и не Захари Стоянов пръв указва годината 1837-а. Нея най-напред я споменава Г. Я. Кирков, после З. Стоянов, след това и Ст. Заимов. Очевидно някои от форумците тук не са ми чели книгата, но не е фатално, естествено. Спорове е имало за датата на раждане. Ив. Унджиев твърди, че възприетата от Ст. Заимов дата (не и годината) е установена през 1895 г. във връзка с освещаване паметника на Апостола в София и това е станало чрез т. нар. "роднински съвет". Георги Димитров приема друга дата - 26 юни (1837). Що се отнася до Първата легия - поместил съм тук списък (по Кършовски) в темата за Г. Раковски в същия раздел Възраждане. Списъкът не е пълен, а пък и самата легия се състои от няколко чети - най-малко 2: тази на Раковски и другата на дядо Ильо. Вероятно и съществуват няколко списъка. Освен това попаднах на една податка, че Левски се записва в легията под друго име, което засега не се потвърждава от други източници (още проверявам). Възрастта на четниците я има в списъка на четата на Х. Димитър и Ст. Караджа, но и там посочените години на Караджата някои ги оспорват... По-нагоре из постовете стана въпрос за записванията на ражданията и пр. през онази епоха. Следва да се има предвид, че редовното водене на т. нар. "метрически книги" от Християнската църква в България започва от 1862 г. При все това доста от тях са унищожени или изгорели в пламъците на Априлското въстание и РТОВ - специално в Ст. Загора, Карлово и др., някои даже и след Освобождението вследствие на пожари. Който се интересува може се порови за такава статистика специално за Южна България за изгорели църкви и църковни архиви.
                      Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                      Comment


                        #71
                        Много е смущаващо, че всички първи изследователи сочат категорично годината 1837. Това е време още твърде близко и има много хора, които са били живи и са помнели. Не е много трудно обаче тази категоричност да се отхвърли, защото аз постоянно се удивявам в моята работа колко неща не се знаят за най-новата история на Пловдив, а все пак става въпрос за време с много по-ниска грамотност, с много по-малко писмени свидетелство по интересуващия ни въпроси и най-вече фактът, че когато Василчо се е раждал, никой хабер си е нямал, че това е бъдещият най-голям български национален герой. Захари Стоянов хич не е надежден изследовател, той е една много интересна историческа фигура, но аз все си мисля, че е позасилен от историята, литературата и публицистиката, по ирония на съдбата точно както той е позасилвал някои събития от българската история, а е неглижирал други. Всъщност обаче и той е дал принос за собственото си засилване. Най-тъжното е, че никой не се е сетил да запише анкетираните хора, от които е установена годината. Това е една непростима грешка, още повече че е допусната не толкова скоро след Освобождението, когато в България все пак е имало по-подготвени хора от З. Стоянов и Ст. Заимов, които въпреки сериозните си напъни не са успели да направят чудеса и да надмогнат ограниченията на селяшкия си кръгозор. Не искам да ги обиждам, защото са рискували живота си за свободата на България, но по отношение на изследванията си за българската история, това е очевиден факт. Обсъждането на приносите и вредите на бай ни Захари върху българската история и национална митология обаче заслужава отделна тема. Ст. Заимов е по-второстепенен герой, но и за него има какво да се каже.

                        Comment


                          #72
                          TypTyp написа Виж мнение
                          Не "по-принцип" и не Захари Стоянов пръв указва годината 1837-а. Нея най-напред я споменава Г. Я. Кирков, после З. Стоянов, след това и Ст. Заимов. Очевидно някои от форумците тук не са ми чели книгата, но не е фатално, естествено.
                          Кажи как се казва, обезателно ще я прочета.

                          Comment


                            #73
                            Виж най-напред тук: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6819
                            Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                            Comment


                              #74
                              d-r V. написа Виж мнение
                              ...Захари Стоянов хич не е надежден изследовател, той е една много интересна историческа фигура, но аз все си мисля, че е позасилен от историята, литературата и публицистиката, по ирония на съдбата точно както той е позасилвал някои събития от българската история, а е неглижирал други... Ст. Заимов е по-второстепенен герой, но и за него има какво да се каже.
                              3. Стоянов многократно е доказвал, че цени повече ударността на словото, отколкото автентичността в дреболиите и че в името на изразителната сила е готов да добави бая словесни багри от себе си. И той, и Ст. Заимов са от ония автори, у които чувството за историческа мисия е до такава степен развито, че в желанието си непременно да я изпълнят, те прибягват и до документални измислици - нещо абсолютно недопустимо...
                              Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                              Comment


                                #75
                                TypTyp написа Виж мнение
                                Виж най-напред тук: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6819
                                Определено имаш хубави доводи,ама явно това е обречено да остане загадка както "Кой уби Ботев и къде беше прострелян той"

                                Comment

                                Working...
                                X