Кога е роден Васил Левски (Аргументи срещу 1846)

[d-r V.]

ТурТур, благодарности!
Между авторите, гледам, има и утвърдени имена (което обаче нищо не означава). Ще си набавя четивата при възможност и свободно време. За проф. Иван Стоянов като човек и като спомен за лекциите му мога да кажа само хубави неща. Само май твърде много преписва от Николай Генчев, без да го посочва. Бях чувал нещо такова, че Вера Бонева го изобличила някъде;а и сам съм го констатирал, макар и в произведение на учебникарско ниво. Научните му достижения обаче едва ли могат да се поставят под съмнение. Пламен Митев също е тежка артилерия. Косьо Зарев е шеф на музея в Казанлък - много готин човек. Доктор е на историческите науки, не знам в кое направление, но мисля че не е по Възраждане. Другите, без да искам да ги обидя, определено са от леката кавалерия. Дано, разбира се, да не съм прав. Всъщност Велислава Дърева е в малко по-друга категория, но, така или иначе, тя не е изследовател.

[TypTyp]

Хубаво би било някой да изрови докладите от кръглата маса и да ги пусне тук във форума или поне да даде линк към тях. Във връзка с темата е интересно да се проучат приятелите на Левски: х. Георги п. Христов, Христо (Тинко) Василев Пулев, Петър Христов Попов, Иван Тюрюмето, както и Малък Добри Койнов и Иван Ат. Фетваджиев. Ако сред форумците се намери такъв, който да е попадал на тяхната година, дата и място на раждане, година на смъртта и пр., нека го сподели (и да цитира източника). Ще съм му задължен... Търся и качествена снимка на Димитър (Дико, Дидьо) Пеев Галевски - Пощата (1844-1875), куриер на РК в с. Голям Извор.

[TypTyp]

Димитър (Дико, Дидьо) Пеев Галевски - Пощата е комитетски куриер и член на РК в с. Голям Извор. Осъден е по Софийския процес на 4 г. заточение в Диарбекир, където и умира. Както пише Ст. Заимов в "Миналото": "Поради голямата му прилика с В. Левски, последният си служел с неговото тескере." Както става ясно от самия процес, по време на очната ставка с Левски Дидьо Пеев прави пълни самопризнания и потвърждава факта, че Дяконът е използвал тескерето му. В т. нар. пътни билети или тескерета, използвани от поданиците на Османската империя през 60-те и 70-те години на Х²Х в., се посочват физическите белези на лицето, неговата възраст, местоживеенето и други сведения. Следователно по тези белези истинският притежател на едно такова тескере и неговият действителен ползвател не са могли коренно да се различават. Фактът че Левски използва тескерето на Дидьо Пеев, който е роден през 1844 г., тук идва да потвърди, че ако двамата не са буквално на една и съща възраст, то те са на приблизително еднаква такава. В противен случай (разликата между 1837 и 1844 г. не е никак малка) ефектът от използването на чуждото тескере би бил напълно обратен на очакваното.
По същия начин, а и поради същите причини Левски взима и тескерето на Иван Ат. Фетваджиев - "...човек горе-долу приличен нему..., макар че годините на този били повече, но пък то (тескерето) било по-ново."
Към горното би могъл да се добави и калоферецът Стойко Христов Бешикташ(ът), чието тескере Левски използва през 1869 г. на път за Влашко. Дяконът по това време е на 23 години (1846), а Стойко Бешикташът на ок. 19 (роден е ок. 1850-1851г.).

[d-r V.]

Страхотно, че след толкова дълъг застой дискусията се начена пак, но с такива доводи е трудно да се убеди който и да било. 1844 е по-близка до 1846, отколкото 1837, но ако Апостолът е роден някъде в началото на 40-те, както на мен ми се струва най-логично, излиза все тая - две-три години в плюс или минус. Ключова в случая е младоликостта на Левски. Има хора, които и на 20, и на 35 изглеждат по-един и същ начин. Аз сега наближавам 34, но мисля, че ако кажа, че съм на 40 на непознат, едва ли ще се усъмни. От друга страна, вярно не приличам на 20-годишен, но смятам, че спокойно мога да се представя за 27-8 и пак ще ми повярват. Искам да кажа, че тези неща за всеки са строго индивидуални, но по-принцип нормално е за вече пораснал човек възрастта да се обърка и нагоре и надолу с по 4-5 години, т.е. с цяло десетилетие, а какво остава за тези, които природата е направила да изглеждат по-млади?

[TypTyp]

Докторе, ако имате в музея и не представлява проблем, сканирай моля ти се 1-2 тескерета от епохата и ги качи тук. Ще съм ти задължен...

[KIZIL DELI]

Тескре за осм. администрация е един бьолюк различни по вид хартии, но смисъла му е на разписка няква, абе тескере дет се вика по български.
Мисля, че има двама кандидата да бъдат хартиите използвани от Левски, които принадлежали на други хора. На първо място това е нюфус тескереси-то, което играе съвременна лична карта.


На второ място, по-малко вероятно, това са разните пътни позволителни - мюрур тескереси-та, като тези двете.




Гаднични излезнаха скановете, но и в книгата факсимилетата не са първа прелест. Все пак дават визуална идея, нали това е целта.
Извор - Аспарух Велков. Видове османотурски документи, София:НБКМ, 1986.

[TypTyp]

Благодаря ти приятелю! Чудесен си!
По-скоро става въпрос за вторите - пътните позволителни. Визията не е лоша, ама целта е съдържанието, т. е. превода... Там искам да наблегна, но нямам необходимите чуждоезикови познания.

[KIZIL DELI]

По-скоро става въпрос за вторите - пътните позволителни.

Да бе верно, то си е ясно казано, не знам де са ми били очите
Ми дайте ги тия тескерета дето ги бил ползвал Левски да ги бистрим или не са били запазени? От тези в книгата много трудно може да се прочете нещо.

[d-r V.]

Тезкерето си е в общи линии една хвърчаща бележка, в която се дават най общи антропологически белези - ръст, очи, възраст и другото не мога да го разчета, че речника ми остана в работата, така че при известно сходство двама души спокойно могат да си разменят документите. Аз тепърва задълбочавам османския и в бъдеще със сигурност ще има какво да предложа от нашите фондове, че там има стотици документи, които никой не знае какво съдържат, но ми е още раничко. Освен това напоследък съм твърде зает с изложбени дейности и нямам време да си обърна внимание на фондовете, което уж трябва да е основната работа на музейния служител, ама пуста показност!

[KIZIL DELI]

Тезкерето си е в общи линии една хвърчаща бележка, в която се дават най общи антропологически белези - ръст, очи, възраст и другото не мога да го разчета, че речника ми остана в работата, така че при известно сходство двама души спокойно могат да си разменят документите.

Тъй-тъй и аз мисля, че с такава хартия можеш да се представиш за всеки, не е чак толкова подробна. Освен това в графата "лице", ако си бутнал на служителя може да пише "красиво"

Ето по-подробния документ, печатното се чете криво-ляво. В ръкописното на рика нямам очи да се кьоря. Иначе името на хайвана го пише горе в дясно и е дългуч на 32 г.



Докторе, махни ги тези изложби и се заравяй във фондовете, такива като теб от кога чакаме

[TypTyp]

...по-принцип нормално е за вече пораснал човек възрастта да се обърка и нагоре и надолу с по 4-5 години, т.е. с цяло десетилетие...

Ееее, ако 4-5 години са цяло десетилетие...? Ама нищо, аз пак продължавам с прословутите тескерета. Ключовият момент според мен е в това, че става дума за официален документ, независимо че по-горе се отнасяте с резерви към подобни "хвърчащи бележки". Каквито и да са те, не може да има големи разминавания. И Левски е този, който на практика се е съобразявал с данните във вече готовия документ, а не обратното - в последния вариант ще си говорим направо за изфабрикуване на чист фалшификат. В подкрепа на мислите ми ето и най-чистия пример в това отношение (първия вариант):
На 27 август 1869 г., след като завършва втората си обиколка из България, Левски е в Русе. Той преминава Дунава и се отправя за Букурещ през Гюргево с помощта на Никола Живков, който му съдейства за издаването на паспорт. Паспортът е на името на Васил Иванов – търговец и книгопродавец, зет на Иван и Сава Кършовски от Елена. В спомените на С. Кършовски става дума за това, че „ ...по едно странно съвпадение на името Васил Иванов и голямата му прилика на Левски...” зетят – Васил Иванов Узунов (родом от Попска махала, близо до с. Бебрево) е пострадал през 1870 г. вместо Дякона. Действително турските власти арестуват зетя на Кършовски във Враца, разкарват го няколко месеца из затворите във Видин и Русе, но накрая го освобождават след като му е издействана „мазмата” и са дадени гаранции за него. На 9 юни 1871 г. Левски и А. Кънчев посещават Елена, срещат се със Сава Кършовски и сестра му Андоничка, но не успяват да се видят с мъжа й Васил Иванов Узунов. Левски е държал много на тази среща и предполагам, целта на посещението му е била не само за да се извини на пострадалия си съименник. Впечатляват го както съвпадението на имената, така и външната им прилика, но също и еднаквата им възраст – по сведения, почерпени лично от директора на сегашния исторически музей в гр. Елена – Г. Стефанов, Узунов и съпругата му Андоничка са родени към средата на 40-те години на Х²Х век. Такова съвпадение (и по трите показателя) е повече от добре дошло за нуждите на конспирацията и Дяконът идеално го е разбрал...

[d-r V.]

Макар и да не можем да се обединим около рождената дата и година на Апостола, всички сме единодушни, предполагам, за величието на делото, разбиранията и мислите му! Днес се почита паметта му, макар че това също е неправилно, но аз и без това вчера нямах време. Поклон пред този най-светъл образ и пример, който за съжаление никой управляващ не следва!

[TypTyp]

Дълбок поклон! И нека продължава да ни гледа ТИХО, НО СТРАШНО...!

[nikd2]

Дълбок поклон! И нека продължава да ни гледа ТИХО, НО СТРАШНО...!

А той вече 5-6 пъти се е извъртял в гроба,като е видял какво е станало след него.
П.П.За датата,че е 1846 има добри аргументи,но да не объркваме първокласниците и българското общество.А и 1837 и 1873 се помни по-лесно.

[TypTyp]

...А и 1837 и 1873 се помни по-лесно.

Даа, страхотен "научен" аргумент...! Просто и необоримо! Пък и не обърква никого.