Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Часовникови кули в България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ха точно днес видях нещо като за теб
    Hamdija Kreševljaković: Kule i odžaci u Bosni i Hercegovini, Naše starine 2 (1954).
    Закачам го
    Ееее за 5 кб не можело, ето линк - http://ifile.it/3p920u7/6-1954.pdf

    Comment


      Хей, Kizil, супер!!!
      Ще почерпя

      А попадал ли си на някакви текстове по въпроса с часовниковите кули в Османската империя/Балканите от турски автори например?

      Comment


        terrarossa написа Виж мнение
        А попадал ли си на някакви текстове по въпроса с часовниковите кули в Османската империя/Балканите от турски автори например?
        Ми ей за този се сещам, друго май кат да нямам .
        Attached Files

        Comment


          Часовниковата кула в Добрич преди преустройството й (1921)


          и след преустройството (1941)

          Comment


            А какво се е преустроила, щото на мен ми изглежда съвсем същата?

            Comment


              Бяла черква, снимано вчера.




              thorn

              Средновековните църкви в България

              Comment


                Супер , ама срам-несрам, за коя Бяла Черква става дума?
                Ето и едно дюлгерско упражнение от кулата в Шумен, което ми проводи Стан

                Comment


                  gorskia написа Виж мнение
                  В момента в НХГ е изложбата "Архивите на света" в нея има 20 аутохрома от Мелник и София от двайсетте го дини на 20 век. Дървената кула в Мелник е снимана чудесно и си личи, че не е обвързана с т.нар. болярска къща.
                  Ето и снимка от изложбата, фотограф Stеphane Passet, 18 сеп. 1913 г., аутохром.



                  Изложбата не е лоша, има какво да се пожелае още, но ходенето си струва!

                  Comment


                    Май не е съвсем в темата, но пък фотографията е красива. Градът е Варна.



                    Правена е от руснак, който от 10 години живее в България.
                    Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                    Comment


                      Съвременна часовникова кула. Слънчев бряг, комплекс Нelena resort.

                      Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                      Comment


                        jordani_vt написа Виж мнение
                        От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула построена от устовски дерибей. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула.


                        Освен това нейното (на камбаната) присъствие в Смилян, където е била занесена от Аджи ага за построената от него часовникова кула, издава участието на устовския дерибей и неговите родопски „хайти” в разграбването на Станимака и съседните му села. Кога е станало това: дали при първото нападение през 1793 г. заедно с Емин ага, или през някое друго време — отделно, за сега не е известно.
                        Наскоро имах път към региона, та да сложа някоя свежа снимка от кулата в с. Смилян




                        Кулата си е там, където бивало да бъде, а и джамията си е на мястото. Обаче преди като съм минавал през Смилян не съм отбелязал паметника и символиката, а ла късен соц.

                        Comment


                          Информация за часовниковите кули с акцент на часовниковите механизми, но и с история има в две книги на Младен Цонев:
                          Сбогом, барон Хирш! (Народна младеж, София 1968)
                          Мъдростта на старите чаркове (Техника, София 1976)
                          Там се споменава и друг труд: проф. Л. Тонев "Кули и камбанарии в България до Освобождението" (1952)
                          Ето малко информация оттам:

                          Камен Манчов Дограмаджиев - създател на часовника на Врачанската кула
                          Братя Къньо и Геньо Сахатчиеви от Габрово - камбаните на часовниците в Габрово, Трявна Дряново
                          Габрово - часовник от Иван Сахатчията (1835), циферблат е поставен през 1882 от Димитър Стефанов
                          Димитър Стефанов от Габрово - часовникът на търновската кула. След разрушаването на кулата часовникът е поставен в камбанарията на с. Средни колиби
                          Атанас Сахатчията от Сливен (Афанасий Часоправителя) - часовник на Сливенската кула
                          Тодор Хр. Топлийски (1858-1919) - часовникът на кулата в Дупница. През 1968г. е заменен с часовник на Димитър Бадев
                          Иван Даскалов - кулен часовник на с. Топчии, Разградско
                          Батак - кулен часовник от Георги Цурев - Тюфекчията

                          Дряново - 1883, часовник на Г. Колев и Хр. Василев от Трявна
                          Ботевград - часовник на Генчо Наков Кантарджиев, камбана на Лазар Димитров - Македонеца от Банско, ветропоказател (1870) от Васил Иванов от Орхание
                          Банско - часовник от Тодор Хаджирадонов (1820-1895) от Банско
                          Ракитово - часовник (1850) от Георги Цурев - Тюфекчията от Батак

                          Накрая, смятам, че обзорът няма да е пълен ако не се споменат три важни часовникови кули:

                          Хрельовата - в Рилския манастир




                          Часовниковата кула в Хилендарския манастир в Св. Гора



                          Часовниковата кула на главния вход на Зографския манастир

                          Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

                          Comment


                            Здравейте, това е текста на статията (без илюстрациите) на Тулешков за часовниковите кули в новия брой на "Проблеми на изкуството".

                            ОТНОВО ЗА ЧАСОВНИКОВИТЕ КУЛИ
                            Един от сравнително по-разглежданите въпроси в областта на българската архитектурна история е този за часовниковите кули. По него по-обстойно са писали архитектите проф. Петър Карасимеонов, проф. Любен Тонев, проф. Рашел Ангелова, писал съм и аз.1 Периодично са се появявали и отделни къси научно-популярни прегледи, а след едно почти двадесетгодишно прекъсване, с този въпрос се занимава и проф. Любомир Миков от Института за фолклор при БАН, в статията си „Културно-исторически профил на часовниковите кули по българските земи (ХV²² – Х²Х век), публикувана в Проблеми на изкуството (кн. 2, 2010). Наскоро се запознах с този труд и трябва да отчета, че автора е положил някакви усилия в опита си да надгради познанията натрупани до сега. Прочита на текста обаче постави пред мен редица въпроси, а считам, че съм длъжен и да дам отговори на критиките към част от заключенията в моите публикации по тази тема. Затова ще се опитам да анализирам текста на Миков от моя гледна точка, като очертая възникналите проблеми съобразно с тяхната последователност в него.
                            В първата част от своето изложение авторът е направил един обзор на историческите факти свързани с появата на часовниковите кули по българските земи, макар и в един по-ограничен в своите граници географски ареал от реалния към дадената епоха. Така например той не се занимава с Поморавието, а и с българските земи западно от него, които до Х²Х век са били част от нашата етническа територия. А както съм посочил в своите трудове, именно от това направление се осъществява проникването на часовниковите кули на изток след като то преминава по-рано и през Хърватия и Сърбия, нещо с което се съгласява и Миков. Нека да отбележа, че според Троицкая летопись и Лицевой летописной свод (1570) в Русия градските часовникови механизми са били внедрени от атонския монах Лазар Сърбин (през 1404 година) по времето на великият княз Василий Дмитриевич (1389 – 1425). Последното ни насочва към хипотетичното заключение, че в разпадащата се под ударите на османската армия Сърбия, часовниковите кули са се появили най-вероятно някъде около края на Х²V век, несъмнено като западноевропейски внос, пристигнал най-вероятно заедно с италианските строители от Адриатика. С постепенното унищожаване на държавата обаче несъмнено този вид строителство е бил преустановен за известно време, а майсторите, както и въобще доста други монаси, свещеници и занаятчии намерили убежища в Атон и други страни.
                            За Османската империя обаче както отдавна съм посочил това проникване на типа датира като ново явление едва от следващото столетие.
                            Например за първи градски часовник из сръбските земи след османските завоевания се счита този, който е бил подарен в 1493 година от Дубровник на херцеговинския Дюлейман бег, който е имал своето седалище във Фоча.
                            Тази поява в хронологичните й измерения съм проследил подробно в цитираните ми трудове, включително с посочването на възможните инициатори на строителството. Миков поразширява въз основа на получената от мен библиография (за която впрочем съм изчел стотици страници пътеписи) моите текстове с малко повече от информацията, която поради другите цели заложени в моите публикации съм спестил. Но не посочва и авторството на някои от приносите ми, като например този за по-ранното датиране (към ХV²² век) на кулата в София, от това което беше публикувано към онзи момент.2 Така излиза, че той е автор на въпросното заключение. Освен това той в контекста на тази част от статията си формира впечатление, че за най-ранна от кулите в днешна България се упоменава, (както впрочем също за първи път съм посочил аз), в 1611 година (Пловдив), което може и да означава, както отбелязва Миков, че е построена в края на ХV² век. Той обаче игнорира фактите, че има и по-ранни свидетелства за часовникови кули из тогавашните български земи – Скопие (1575, Дж. Соранцо), Ягодина (1583, В. фон Щайнах) и др.3 Съмнително е датирането на Кюстендилския часовник в 1427 година, или по-общо към ХV век, правено въз основа на това, че при него е използвана църковна камбана с надпис посочващ същата година, но не е невъзможно и да е имало на мястото на кулата от 1665 година,друга по-стара.
                            Миков бърка със заключението си, че „през ХV²² век часовниковите кули по българските земи са вече няколко”.4 По това време те по-скоро са доста масово явление, дори и немалко от тези, които познаваме във вида им от ХV²²² и Х²Х век са били изградени на мястото на по-стари датиращи именно към ХV²² век. Само посочените в моя труд кули от ХV²² век са 13, а днес мога да добавя към тях още около десет – Битоля (преди 1630), Енидже Вардар (1667/8), Гостивар (1683), Куманово (ХV²² век), Тетово (ХV²² век) и др.
                            Тук ми се иска да предложа тълкувание върху един спорен въпрос относно софийската кула, за който пише и Миков, а именно дали тя е била, или не с паянтов градеж.5 Спорът възниква въз основа на една кратка бележка на Константин Иречек (1882), съобщаваща как часовника в София бил „подсечен” отдолу като паянтова дървена постройка, а същевременно с това от акварел на Йозеф Обербауер от 90-те години на Х²Х век се вижда кула с масивно изградено основно тяло. Всъщност в София за късо време е имало два градски часовника – този в зоната над конака, който познаваме от творбата на Обербауер и втори издигнат над купола на храма „Св. София” известен ни от фотогафия датираща от около 1880- 1881 година и липсващ в малко по-ранните (1878) и по-късните снимки. Именно тази надстройка служеща и за противопожарно наблюдение, е била с олекотена дървена конструкция. Същевременно зад конака е съществувала и една по-стара кула, за която пишат например де Лонлей (1877) и Каниц (1879), описвайки я като покрита с конусовиден тенекиен покрив. Вероятно за нейното събаряне, ако не за другата упоменава Иречек. А това означава, че тук след това е била изградена нова, която познаваме, от картината на Обербауер. Че е нова,се подсказва и от характера на нейната доста късна архитектоника – големи засводени и елипсовидни прозорци, модерни циферблати, наличието на пожаронаблюдателна площадка, не като по-късна добавка, а като част от общия архитектурен замисъл и пр.
                            Миков се опитва да анализира архитектониката на кулите от Х²Х век6. „На първо място” твърди, че тогава те са изграждали „предимно като самостоятелни стоящи каменни сгради”, но те такива са били всъщност и през предходните столетия и следователно това заключение е безсмислено. „Втората по-важна особеност”, пише той е локализирането им на централни площадни терени, или в границите на техните уширения”. Това наистина в редица случаи е вярно, но и на доста места те са ансамблово обвързани с джамии или с османски държавни учреждения. Например в Свищов кулата стои директно на улицата пред главния вход на казармата. В редица други случаи представлява част от градската структура на беледието (хукумет конаги, т.е. административния държавен конак) и това е причината например в Търново да има две кули, едната от които стои именно там (тази построена в 1872 година от първомайстор Генчо Кънев). В Ниш също са били две, едната от които вътре в крепостта , дори според една гравюра от 1885 година се оказва, че и в Пловдив в зоната на Кервансарая е имало втора часовникова кула и т.н.
                            Миков не е прав, че през Х²Х век градежа на кули „представлява съчетание на средновековната строителна традиция със западноевропейски елементи – предимно с бароков характер.”7 Всъщност през този период и най-вече от първите му десетилетия, най-често срещаната архитектоника продължава да е тази от ХV²²² век – каменен корпус с четиристенна, или по-рядко многостенна призматична форма и лека дървена надстройка за камбаната. Европеизация във визиите има едва при част от кулите строени през втората половина на века, но елементи с бароков характер притежават само две-три от всички, като най-силни са при тази в Ботевград и по-слаби при по-късната надстройка на ямболската.
                            Същото може да се каже и по отношение на твърдението, че характерна за кулите от този период е композицията от наслагващи се „три тела с различен обем”. Всъщност такива са само известна част от тях, а при това и тази композиция ни е позната още от ХV²²² век. Тоест за българските земи периода се характеризира най-общо казано с две архитектурни линии – масовата на продължаване на формообразуванията установили се през ХV²² - ХV²²² век (Велес, Ракитово, Струга, Банско, Лерин, Сливен, Горно Броди, Охрид, Карлово), включително и за някои кули датиращи чак от края на Х²Х - началото на ХХ век (Воден /дн. Едеса/, ок 1899).
                            Втората линия е свързана също с типология създадена още през ХV²²² век – вмъкването на осмостенни (понякога четиристенни) сравнително ниски обеми между каменните извисени корпуси и камбанните увенчаващи надстройки (Дряново, 1778), които обаче при по-ранните кули датиращи от първата половина на Х²Х век не са носители на цифреблати (Трявна, Габрово, Свищов, Свети Никола, Щип, Елена, Кичево, Килифарево).
                            Главно след средата на века паралелно с появата на трансформираните европейски декорации в архитектониката на кулите започва по-често да се търси имплантирането и на часовникови циферблати, нещо което преди това е било голяма рядкост. Такъв ранен случай е например часовниковата кула в градеца Каскерат, намирал се западно от Люле Бургас, която около края на XVIII век е нарисувал Луиджи Майер(1755-1803),а в 1809година публикува Роберт Бойър. Впрочем по-късно необяснимо защо неговата цветна рисунка се появява в графични варианти вече под името Разград. Тази грешка се открива за първи път в книгата „Тurquie” на Joseph Marie Jouannin(Париж, 1840) и се възприема до сега от българската историография като достоверен извор.
                            Известни производители на модерните часовникови механизми са братята Димкови от голямото българско село Горно Броди (дн. Ано Вронду), Серско. Тогава се формират и някои нови линии в архитектурния образ. В Прилеп през 1856 година първомайстор Петър (Пере) Лауца създава кула с неоренесансова визия. Под нейно влияние се строят и часовниковите кули в Ниш и Битоля. Майсторите от Мизия пък под въздействието на първомайстор Генчо Кънев включват класистични пиластрирания и корнизи, а само Дамянови и инцидентно първомайстор Вуно Марков ще използват в няколко случая формообразувания носещи образността съответно на средноевропейския и българския възрожденски барок. Всички обаче ще апликират новите си виждания върху създадените до началото на Х²Х век обемно-пространствени структури, които разгледах по-горе. Едва в няколко случая са налице по-сложни напластявания от геометрични обеми (Гюмюрджина, Нови пазар, Драма, Видин, Силистра).
                            Неправилно Миков се съгласява с Карасимеонов, че строителството на часовникови кули е било преустановено „след Освобождението”. Такива са били строени и след това както в Княжеството (не само тези в София) , така и в неосвободените земи, а Османската администрация към края на Х²Х и най-вече в началото на ХХ веки ще започне масово да гради като държавна поръчка кули, дори из азиатските си територии където преди това такива почти не е имало.
                            За Княжеството такива късни часовникови кули са например тези във Варна (1888), Сухиндол (1895), Чупрене (1899), дори превръщането на врачанската кула на Мешчиите в часовникова датира от края на Х²Х век. Преди това е имало друга уникална с цилиндричните форми на съставните си обеми ,известна ни от стара рисунка.
                            Нови Часовникови кули се строят и из неосвободените земи – Воден (дн. Едеса, 1899), Негуш (дн. Науса, 1895), Одрин (дн. Едирне, 1894), Драма (кр. на Х²Х век), Гюмюрджина (дн. Комотини, 1884) и пр.
                            Интересно е да се отбележи, че из чисто мюсюлманските градове на Югоизточна Тракия и най-вече из Мала Азия, часовниковите кули се появяват масово едва в края на Х²Х и най-вече началото на ХХ век. Преди това те с може би две-три изключения (напр. Сафранболу) просто липсват там. Това строителство се активизира за тези територии със султански указ на Абдул Хамид ²², по случай 25-годишнината от възкачването му на престола и вследствие на него се издигат от градските управи след няколкото малко по-ранни - Анкара (1886 – 1894), Болу (1891), Чанаккале (1896), тези в Измир (1901), Анталия (1901), Еледжик (1901 - 1902) Балъкшехир (1902), Токат (1902), Сафранболу (1904), Самсун (1904 – 1906), Бурса (1906), Кайзери (1906), Биледжик (1907), и т.н. и т.н.
                            Дори в Истанбул първите часовникови кули се появяват едва около средата на Х²Х век – Нусретие в кв. Тофан (1848, арх. Гарабет Балян), но дори и тук повечето са едва от края на Х²Х век – Ялдъз в двора на едноименната джамия (1889 – 1890), Долма бахче до едноименния дворец (1890 – 1895, арх. Саркиз Балян), Ефтел в квартал Шишли (нач. на ХХ век, арх. Мехмед бег Шукри). При всичките тези късни часовникови кули са налице европейски стилистики в духа на класицизма, барока и най-вече еклектиката.
                            Миков правилно отбелязва активното участие на мюсюлмани в изграждането на часовникови кули по нашите земи, нещо за което съм писал и аз, визирайки особено тези които са към джамии или беледиета, но ми се струва, че част от посочените от него случаи търпят по-друго тълкувание от това, че те са турско дело. В нашата историография отдавна е установено, че с изключение на жилищното, търговско-занаятчийското и училищното строителство, цялото обществено значимо, както и църковното, са били регулирани чрез разрешителни от местната и централната администрация. Не е било възможно раята да изгради, особено пък каменна макар и часовникова кула без волята на местните аяни. Историческите извори сочат не един случай когато за строеж наподобяващ крепостен, се е отивало в затвора. Затова в документи и надписи управници се упоменават като благодетели. Всъщност в редица случаи (Карлово, Разград, Трявна, Елена, Габрово) кулите са били строени със средствата на градските еснафи с разрешения от местни управители. Такъв е например и случая с Търновския мютесариф Фейзи ага, който е издал разрешенията да се построят кулите в последните три от посочените градове.
                            Когато Миков по-нататък се захваща с периодизациите в строителството на часовниковите кули той на първо място се опитва да обоснове тяхната поява с наличие през ХV² – ХV²² век на някакви „наблюдателни кули”. Подкрепя своето твърдение със схващане, че такива първоначално са били кулите в Кюстендил и Етрополе и добавя към тях хипотетично и тази в Лом. За да бъде по-убедителен продължава разсъжденията си с извеждането на становище, че част от тези първи кули са били използвани едновременно като „часовникови и като противопожарни.”8 За последното се позовава на Любен Тонев, Стою Шишков и К. Арнаудов, но самите му цитати ясно показват, че става въпрос за явление датиращо от късния Х²Х век и дори началото на следващия. Всъщност първата пожарна команда в Империята е организирана в Истанбул от западноевропейци през първата половина на ХV²²² век по времето на Лялели деври. Няма обаче никакви свидетелства за създаването на такива доброволчески или държавни структури извън столицата по българските земи преди втората половина на Х²Х век, като те масово се появяват едва след Освобождението. Именно през тази втора половина на столетието се строят, или по-често преустройват часовникови кули за нуждите на противопожарното наблюдение. Става въпрос за монтирането на околовръстни балкони разположени на ниво под камбанните надстройки. Това се случва в Пловдив при наново построената върху старите основи (1865) от брациговски първомайстор часовникова кула, към която малко преди, или след Освобождението е монтиран метален балкон. По същото време преустройството (1902 – 1904) на скопската кула също предвижда наблюдателна тераса, а одринската от 1894 е вече и с големи прозорци от всяка страна и една основна тераса под тях върху запазената част от средновековна крепостна кула. Първоначално обиколни тераси е имало и към всяко от горните нива, а и помещенията с прозорци са били служебни за пожарникарите. Считам че от края на Х²Х век датира и часовниковата кула с противопожарни планировъчни елементи в Добрич,която неправилно се счита за по-ранна.
                            Структурата на часовниковите кули обаче дори и в късните десетилетия на Х²Х век масово е била без противопожарни тераси. Тогава впрочем се появяват и отделни специални само противопожарни кули (Лом, Асеновград) Следователно тезата за противопожарни функции на часовниковите кули строени преди втората половина на Х²Х век е просто несъстоятелна.
                            Вярно е обаче, че част от средновековните жилищни, или много по-рядко останки от крепостни кули са били преустроявани (или надстроявани) за часовникови, но посочените от Миков като такива кули във Враца, Карлово, Клисура, Петрич и Смолян като цяло не са подходящи като примери.9 Врачанската, за която се говори е превърната в часовникова едва към края на Х²Х век, Карловската, може би на мястото на по-стара кула е изцяло нова постройка (1835), кулата в Смолян (вероятно се визира тази в Смилян), наистина е бивше беклеме, но става часовникова едва в 1929 година с дарение на механизъма от Андрей Ляпчев, късно преустройство е и градския часовник в Клисура. Като възрожденски, а и по-ранни преустройства на късносредновековни жилищни кули в часовникови, могат да се посочат тези в Дупница, Щип, Благоевград, Ямбол, Пазарджик (която в долната си част има клетъчна зидария не по-късна от ХV – нач. на ХV² век), Етрополе, Велес, Кратово, Кочани, Куманово и няколко други. Върху части от средновековни крепостни кули пък стъпват часовниковите в Драма, Одрин и на още няколко места.
                            В следващите редове Миков се опитва да обори моите заключения върху хронологията в строителството на часовникови кули из българските земи, която най-обобщено казано определя наличието на три главни етапа:
                            - Появата им там е през ХV² век, а следващото го разпространение включително и през почти целия ХV²² век е свързано с изграждането на комплексите от сгради обслужващи пътната система на Османската империя.
                            - Към края на ХV²² и най-вече през ХV²²² век тези кули все по-често се използват за урегулиране на богослужението, основно на мюсюлманското, но към края на столетието и на християнското в някои от най-големите манастири и най-вече ставропигиалните и атонските (Рилски, Зографски, Хилендарски и др.).
                            - В края на ХV²²² и най-вече през Х²Х век те се строят вече преимуществено като регулатори на дейността на градските еснафи.
                            Като начало Миков посочва моите заключения по първия етап, като верни, но веднага след това пък счита, че било „спорно доколко посочените (като аргументи – б.а. Н.Т.) обстоятелства за възприемане на часовниковите кули като крайпътна архитектура, са верни.”10 Той твърди, че ако това е така, то „за крайпътна архитектура трябва да се възприеме целия сграден фонд на съответните селища”. И добавя, че било „спекулативно и изкуствено отделянето на часовниковите кули от всички останали сгради.”
                            Като оставям настрана, че се оказвам спекулант, искам да подчертая две основни неща :
                            1. Във въпросния ми труд преди частта за часовниковите кули, ясно посочвам защо те са елемент от набора сгради и съоръжения на ранните пътни станции (мензилханета). Там разглеждам формирането на открития османски град, който представлява нови обитаеми структури, възникващи покрай главните пътища и по-точно около мензилханетата из Балканския полуостров. Така на картата се появяват Ягодина, Парачин, Цариброд, Пазарджик, Харманли, Свиленград и т.н. и т.н. На места дори цели по-стари градове, като например Велес, се преместват постепенно в низините, при пътищата и мензилханетата. Заради пътните станции и някои села нарастват и се превръщат в градове, например Тетово. В трудът съм разработил карта на пътната система (която ми костваше 8 месеца труд), съпроводена за първи път с периодизация на развитието й,което даде обяснение и за последователността в появата на часовниковите кули.
                            2. Въз основа на документални свидетелства съм установил, че всъщност селищата за част от които става въпрос по-горе, са се образували именно около мензилханета и че целия им икономически живот е бил първоначално свързан единствено с тях. Посочил съм и какви видове сгради са били строени за нуждите на пътуващите, в това число и часовниковите.
                            И най-накрая след като Миков приема, а и цитира, посочените от мен извори разкриващи, че появата на часовниковите кули през ХV² век е свързана именно с мензилханетата, то какъв е проблема? В това, че той отново за кой ли път смесва епохите и свързва явленията от този период с доста по-късното време, където както и сам съм посочил по-нататък, кулите са били вече част от развилите се селищни структури. А и през ХV²²² век е налице тотален упадък на големите крайпътни комплекси, особено пък в рамките на разрастналите се селища, повечето от които са се превърнали вече в градове.
                            В противовес на моите заключения по този въпрос Миков твърди, че според него „изграждането на часовникови кули предимно в такива селища (?) е свързано с тяхната основна функция на наблюдателни, сигнални, отбранителни или противопожарни кули... наличието на часовникови механизми върху тези кули е израз на допълнително или по-оптимално в същността си решение за тяхното ползване, повлияно от западноевропейската традиция.”11 По отношение на противопожарните функции на часовниковите кули вече посочих, че те датират едва от късния Х²Х век. Същевременно с това никъде в цялата книжнина – изворова и изследователска, няма дори и упоменаване за наличието на отбранителни кули свързани със структурата на мензилханетата. Охраната в кервансараите на пътниците и товарите им през ранния ХV век се е осъществявала чрез високи каменни, безпрозоречни до височина 6-8 м стени, здрави порти, а на места дори и с машикули над тях (Пловдив). При някои от тези сгради над входа е имало ниски кулообразни надстройки предназначени за стражата, но те обикновено имат прозорци гледащи само в три посоки към улицата, в зоната около входа. От известните ми до сега кервансараи малко по-високо, издигнато във вид на доста широка куличка помещение за стражата, е имал единствено над входа към двора този в Харманли. Разбира се съвместяването на такова помещение с часовников механизъм, освен че не е никъде описано, е и функционален абсурд. Представете си как би се чувствала стражата с тракащ механизъм и периодичен камбанен звън в помещението си, където пребивава, спи и се храни. А твърдението, че в „западноевропейската традиция” от Късното средновековие с което е съпоставката ,било характерно някакво съвместяване на часовникови със стражеви и противопожарни функции е просто измислено.И там подобни решения има на места едва от XVIII-XIX век. При този си анализ Миков е отново подведен от сведенията за часовници из българските земи ,вместени в структурите на по-стари кули. В случая обаче като че ли без изключения става въпрос за приспособявания от ХV²²² – Х²Х век на изоставени бивши жилищни кули. Това е документирано и за Дупница, и за Щип, и за Струга, и за Кратово, и за Кочани, и за Качаник и за Куманово, а архитектурния анализ и на останалите сходни случаи подсказва същото. Не бива да се забравя, че ХV² век е все още век на просперираща и добре устроена на Балканския полуостров Османска държавност. Все още има достатъчно нови дарители и богати по-стари вакъфи на благотворителни учреждения, каквито са и крайпътните. Все още спахийската институция и местните бейове са влиятелни и заможни, а именно те са строителите и ползвателите на жилищни кули през ХV – ХV²² век. Едва през по-късните десетилетия на ХV²²² век разрухата ще обезлюди някои от старите все още в определена степен здрави жилищни кули и те ще бъдат превърнати в часовникови.
                            Независимо от редицата колизии, които допуска Миков по този въпрос, включително и с това, че дори цитира част от моите доводи, изградени въз основа на данни от стари пътеписи в подкрепа на противоположна теза, а те съвсем не са в негова полза, той и след като прави това си затваря очите и продължава да твърди, че тези часовникови кули са били всъщност основно наблюдателни и охранителни. Но нека накрая да попитам и още нещо: как все пак са се осъществявали тези функции като запазените части от ранни часовникови кули (Енидже Вардар, Гостивар, Кюстендил, Скопие) са или без никакви отвори по фасадите си, или имат по някой и друг тесен осветителен процеп и то обикновено само от едната страна на корпуса. Дори в Щип и Куманово по-широките заварени засводени прозорци са били зазидани и в тази нова плът са били оставени само тесни осветителни процепи. Тоест от къде са се осъществявали наблюдението и отбраната? И защо архитектурата на всички градени из основи часовникови кули е напълно от типа на западноевропейските? А това е отдавна исторически оформена архитектурна форма, която виждаме в Италия, Германия, Швейцария, по Адриатика, а и източно в Черна Гора.
                            Когато в следващ текст Миков посочва, че „Тулешков смята, че през ХV²²² век часовниковите кули все още не са били използвани от занаятчийството и търговците, защото се превърнали от пътна в общоградска структура, която регулира ритъма на мюсюлманското богослужение”, той първо объркано и извън общия контекст на цялостното ми изложение се мъчи да изнамира несъществуващи несъобразности. Например когато говоря за „нововъведените градски часовници” имам предвид именно това, че като елемент вече от градския организъм, а не от загиващите в руини мензилханета, те се явяват за него, фигуративно казано, именно като нов такъв.
                            Миков продължава да се опитва да се бори с необоримото и по-нататък с тълкувания, които нямат нищо общо с текста ми. Той обстойно се занимава с институцията на т.нар. мукаваккити, които са свещенослужители изчисляващи данни за „графиката за провеждане на намазите.”12 И след като те правели това следователно, заключава той, часовниците не можели да вършат тази работа. Естествено е, че не може, но определено пък помага при практическото провеждане на молитвите. Именно затова историческите извори сочат недвусмислено, че преди, както и впоследствие успоредно с механичните, са били използвани водни и пясъчни часовници, а върху Джумая джамси в Пловдив има монтиран слънчев часовник. Миков обаче премълчава тези документни факти. Особено полезни са били часовниците за последната молитва, която се осъществява между края на вечерната и полунощ. Не бива да се забравя, че във всяко населено място часовника е можело да се настройва според нуждите по начин определян от местния мукаваккит. Не случайно в първите си трудове по въпроса посочвам, че настройката на ранните балкански часовници да отбелязват часа „по френски от полунощ”, което според Руджер Бошкович помагало „да се отчита по-лесно времето за преминаване от едно място на друго”, впоследствие през ХV²²² век е била променена на „турска от първия час от залез слънце”. Но това е времето за една от основните молитви. Миков абсолютно формално изброява принципите, по които се определя времето за всяка молитва, като че ли това в средновековната Османска държава е ставало едва ли не по секундарник. Особено показателен за това нелепо твърдение е текстът, че в Каварна „времената за намазите са с 19 минути по-рано от времената в София.” Но самия цитиран от него по-обширен пасаж от Енциклопедическия речник на Боголюбов, разкрива че всъщност минутите просто са нямали значение, например всеки от намазите се прави след съответното астрономическо събитие – изгрев, залез, между залеза и полунощ и пр. Тогава? Ясно е, че само с необходимите периодични сезонни настройки указани от мукаваккита, е можело да има ориентир за вярващите през целия ден, а самия призив за намаз естествено е бил извършван от шерефето на минаретата. Впрочем още в 1553 година Ожие Бусбек ще посочи, че за определяне на времето за молитва са се използвали водни часовници, така че за каква прецизна астрономия говори автора.
                            След многословните си изчисления Миков обаче не си прави труда да се спре и върху чисто архитектурните аргументи, които съм развил в полза на това от моите заключения. Така аз посочвам доста случаи при които през XVIII и XIX век часовниковите кули са били градоустройствено обвързани не с търговските и пътни части на съответния град, а с джамии. Примерите са много, но нека посоча само няколко от тях. Такъв е кулата в Шумен (1740), която е ситуирана зад Томбул джамси до Орта джамси, като последната е наричана още и Саат джамси, и е била единен вакъфски имот с нея. Гостиварския часовник също е в единен вакъф със съседната Саат джамси. В 1821 година Хаджи Тафир ага Синан ще построи в Неготино джамия с прилежаща й часовникова кула. Впрочем както вече посочих по-горе дори през 1889 -1890 година в двора на истанбулската Ялдъз джамси от квартал Бешкташ, е била построена часовникова кула.
                            Не е случайно и писаното по-рано от мен, че през ХV²²² век дарители на кули са били изключително влиятелни мюсюлмани, което се възприема многословно и от автора, но без да отбележи, че в много от случаите всъщност тази благотворителност е била на чисто религиозна основа.
                            Приключвайки с този въпрос Миков ще се впусне в цитиране на текстове на пътешествиници посочващи имената на някои западноевропейски часовникари, които през ХV² век са били на високи постове. Всъщност всички тези автори в малко по-редуциран вид съм събрал и публикувал аз, но това разбира се не е посочено. Впрочем именно тук Миков отново сам се опровергава за предходните си обстойни астрономически твърдения, като цитира Робер дьо Дрьо (1665), на когото в Серес казали, че часовниците им трябвали „за да разпознават по-добре времето за молитвите си...”, само че тогава все още това не е било широко разпространена практика поради теологични спорове, както разяснява пътешественика,вследствие на които дори имало султанска забрана за такова ползване. Тя ще бъде застъпена доста по-мащабно едва през ХV²²² век.
                            Бъркотията при Миков продължава и по-нататък, като след всички цитати и анализи, които е напластявал до момента, внезапно ще изведе умопомрачителното заключение, че часовникови кули „в османска Турция не е имало не само през ХV² век, който се смята за Златен век на османотурската архитектура и изкуство, но и през следващите два века”, и дори ще продължи по-долу, че „първата часовникова кула в османска Турция е построена най-вероятно през 1796 година в Сафранболу”. И това било „най-важното доказателство за непознаването на часовниковата кула като вид архитектурно съоръжение в Османска Турция до края на ХV²²² век”! На всичко отгоре следва и цитат по вакфието на Иззет Мехмед паша от 1796 година според който: „за ремонта и поддържането на големия часовник, който поставих в споменатата свещенна джамия на Сафранболу...” и още един в крепостта (а не на чаршията) той назначил часовникар. Ами сега? Отново и отново се оказва, че през ХV²²² век се правят часовници свързани с джамиите. Но по-важното в текста на Миков оттук нататък е развитието на заключенията му по все по-безсмислен начин въртящ се около тезата от втората половина на статията, че „кулите построени през Х²Х век” били „новост за османската архитектура”. Пък аз се обезпокоих, че съм спекулант.
                            Тук някъде в една бележка Миков се жалва, че не съм бил посочвал „много данни в източниците си”. Какво точно визира не е ясно. Но все пак искам да отбележа, че там където това не е направено в преобладаващия брой случаи става въпрос за лични мои проучвания на място. За разлика от него аз за последните 40 години съм обиколил цялата територия на страната. Изследвал съм село по село и доста райони от Сърбия, Македония, Северна Гърция и пр.13 Не ми е понятно обаче защо пък Миков тогава от една страна, изброява в статията си някои кули и датировки без да посочи източници, а от друга, за тези където това е направил, как така като източник присъства без това да го смущава и моето име.
                            Накрая Миков като забравя писаното по-горе, обобщава нещата горе-долу по следния начин:
                            1. Кулите се появяват през втората половина на ХV² век на Западните Балкани и се разтространяват до края на Х²Х век по българските земи. Тоест приема моите изследвания за достоверни.
                            2. До началото на ХV²²² век са се използвали и „като наблюдателни, сигнално- противопожарни и отбранителни. Нещо, което не е вярно и както считам, вече достатъчно обстойно обосновах защо.
                            3. През ХV²²² и Х²Х век и особено през последния са обслужвали занаятчийството и търговията. Тоест приема тезата ми за Х²Х век и напълно оспорва тази за ХV²²² век, когато според мен са имали най-вече функцията на богослужебни регулатори,докато за чаршиите това е само начална. Мисля, че и по този въпрос съм изложил достатъчно аргументи, както в старите си трудове, така и тук.
                            4. Разпространението на часовниковите кули на Балканите е повлияно от западноевропейските практики. Първоначално реализациите са според местните строителни традиции, но с течение на времето и главно през Х²Х век... са възприели някои модерни стилове в архитектурата, в резултат на което часовниковите кули са придобили облика на един общобалкански архитектурен тип в Османската империя”. В общи линии това са и моите заключения, още от преди 30 години, но в текста на Миков са добавени и някои неверни неща. Така например кампанилната архитектура на по-ранните от познатите ни часовници, която е същата и за масовите от централна Европа от този период, говори, че има пренос на цялостната идея, а не имплантиране на часовникови механизми върху местни типове кули. Така че говориме за същата типология, а локалното е в градежната техника и някои детайли.
                            „Модерните стилове”, за които пише Миков не са възприети „с течение на времето”, защото е налице една устойчивост на двата основни типа кули – с четиристенно призматично тяло и с многостенно, понякога стъпващо върху четиристенен основен обем. Всъщност както вече посочих, новостите свързани с европеизацията на османската архитектура, по отношение на часовниковите кули ще се внедрят едва към средата на Х²Х век. Вследствие на това обаче са се появили доста различни архитектурно-художествени реализации, а съвсем не „един общобалкански архитектурен тип”. Това обаче би било въпрос на една доста обширна друга статия.
                            В заключение нека да цитирам проф. арх. Маргарита Коева, която когато ми посочи статията на Миков отбеляза: „Той всъщност напълно е потвърдил твоите изводи.”
                            Николай Тулешков

                            1. Карасимеонов, П. Кулата в Банско и кулите-часовници в нашите земи. – Архитектура, бр. 6-7, 1947, 19-22.
                            Тонев, Л. Кули и камбанарии в България до Освобождението. С., 1952
                            Ангелова, Р. Възрожденските часовникови кули. – Архитектура, бр. 3, 1981, 33-36
                            Тулешков, Н. Часовниковите кули. – Векове, кн. 1, 1987, 39-45
                            Тулешков, Н. Крайпътната архитектура на Късното Средновековие. – В: Българско архитектурно наследство, кн. 2, С., 1994, 28-74
                            2. Тулешков, Н. Крайпътната архитектура..., с. 53
                            3. Пак там, с. 50
                            4. Миков, Л. Културно-исторически профил... с. 41
                            5. Пак там, с. 42
                            6. Пак там, с. 43
                            7. Пак там. Миков е подведен от доста ранното, поради недостатъчно събран материал заключение на проф. Тодор Златев, че „всички кули от средата на Х²Х век носят чисто бароков характер” (Златев, Т. Българския град в епохата на Възраждането. С., 1955, с. 118), само че освен безкритичното му възприемане и то при наличието на многобройни нови данни, го е мултиплицирал върху архитектурата на градските часовници през целия въпросен век.
                            8. Пак там, с. 44
                            9. Пак там
                            10. Миков, Л. Културно исторически профил...,с. 44
                            11. Пак там
                            12. Пак там, с. 45
                            13. В част от случаите става въпрос и за изводи по данни, които вече съм обосновал с посочване на извори в други свои статии и монографии. Да добавя, че е достатъчно Миков да отиде в който си иска град с часовникова кула и като попита местните хора за нейната датировка и евентуално майстор, да получи отговора си. Само че трябва да се отиде. Тогава ще забележи и например, че в Свищов майстор Богдан си е изсекъл името и посочил датата на градеж върху корпуса на часовниковата кула.
                            Между другото от статията на Миков става ясно, че на него източниците са му нужни за да може да повтаря посоченото от мен, като собствено изворово откритие. Или поне това е направил по отношение на повечето от цитиранията си.

                            Илюстрации
                            Обр. 1. Лазар Сърбин демонстрира в 1404 година на великия княз Василий Дмитриевич първия градски часовник в Русия. Илюстрация от Лицевой летописной свод (1570)
                            Обр. 1а. Кулен часовников механизъм от ХV² век. Дойче музеум.
                            Обр. 2. Архивна снимка от около 1880 година на противопожарно-часовниковата кула над купола на „Св. София” в София
                            Обр. 3. Архивна снимка на Свищовската казарма и часовниковата кула пред нейния вход
                            Обр. 4. Гравюра от 1885 година с изглед от Пловдив с втората градска часовникова кула
                            Обр. 5. Часовниковата кула в Дряново (1778)
                            Обр. 6. Часовниковата кула в Габрово (1813). Архивна снимка
                            Обр. 7. Часовниковата кула в Каскерат (ХV²²² век). Рисунка на Луиджи Майер от края на XVIII век
                            Обр. 8. Братята Атанас, Димитър и Георги Димкови от Горно Броди (дн. Ано Вронду) с изработен от тях кулен часовников механизъм. Ахивна снимка от края на Х²Х – началото на ХХ век.
                            Обр. 9. Фрагмент от часовниковата кула в Прилеп (1856, Петър Лауца)
                            Обр. 10. Часовниковата кула в Ниш (вт. пол. Х²Х век). Архивна снимка
                            Обр. 11. Часовниковата кула в Драма (кр. на Х²Х век), надстроена върху останки от средновековна крепостна кула. Архивна снимка
                            Обр. 12. Часовниковата кула във Видин (1876). Гравюра от L’illustrarion
                            Обр. 13. Часовниковата кула в Сухиндол (1895)
                            Обр. 14. Часовниковата кула във Воден (дн. Едеса, 1899)
                            Обр. 15. Часовниковата кула в Скопие (1566 – 1573). Тухлена надстройка от 1902 – 1904 година.Архивна снимка
                            Обр. 16. Противопожарно-часовниковата кула (кр. на Х²Х век) в Добрич. Архивна снимка от 1926 година
                            Обр. 17. Пожарната служба в Асеновград по архивна снимка от 1900 година.
                            Обр. 18. Часовниковата кула в Карлово (1835). Архивна снимка
                            Обр. 19. Преустроената за часовникова жилищна кула в Щип
                            Обр. 20. Преустроената за часовникова жилищна кула в Куманово (съборена). Архивна снимка
                            Обр. 21. Часовниковата кула в Одрин (1894, съборена), надстроена върху част от антична кула. Архивна снимка
                            Обр. 22. Входния ризалит с помещението за пазачите на кервансарая от Куршумли хан в Скопие (ХV век). Архивна снимка от началото на ХХ век
                            Обр. 23а, b, c, d. Архитектониката на часовникови кули от ХV² – ХV²²² век от Италия, Адриатика и Черна гора, показва преноса на стари вече установени идеи и по българските земи.
                            - от град Киузи, Сиенско, Италия (15855)
                            - от град Врбник, Хърватия (1527)
                            - от град Подгорица, Черна гора (1667)
                            - от град Стари Бар, Черна гора (1752)
                            Обр. 24. Чертеж на воден часовник от немски трактат по физика и механика от 1615 година

                            Comment


                              Обикновен лаик написа Виж мнение
                              Съвременна часовникова кула. Слънчев бряг, комплекс Нelena resort.

                              Така наречената доанова кула

                              джамията в смилян от коя година е?
                              "Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
                              - МУСТАФА ШАРКОВ -

                              ---------------------------------------------------------------------


                              www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България

                              Comment


                                Обикновен лаик написа Виж мнение
                                Съвременна часовникова кула. Слънчев бряг, комплекс Нelena resort.

                                традицията продължава )

                                Comment

                                Working...
                                X