Изглежда, че повечето кулите не са строени единствено за часовникови.
От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула построена от устовски дерибей. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула.
Освен това нейното (на камбаната) присъствие в Смилян, където е била занесена от Аджи ага за построената от него часовникова кула, издава участието на устовския дерибей и неговите родопски „хайти” в разграбването на Станимака и съседните му села. Кога е станало това: дали при първото нападение през 1793 г. заедно с Емин ага, или през някое друго време — отделно, за сега не е известно.
Замислена е като камбанария на старата беленска църква, но тази замисъл не се осъществява. Построена е през 1872 година със средства на еснавската организация. На южната страна е издълбан надпис на черковнославянски език: Със селски труд съзида се този стълб за звънарница, за да зове благочестивите към Бога, юни 19 1872г. До него има друг надпис в правоъгълник: Титор Велику. Освен доброволния труд за строежа са изразходвани и 13 000 гроша. Механизма е подарен от Лазар Паяков, тогавашен финансов министър. (1903 - 1908 )
Тези две кули са по-стари и са преустроени в часовникови.
Използвани от пожарната за наблюдение са кулите в: Пловдив, Варна, Сливен, Хасково, Севлиево. Вероятно още много, ако не и всички, които са били в централната част на града.
Две корекции:
Пловдив - старата дървена кула е изгоряла и сегашната е от 1812 г.
Разград - имало е и по-стара кула от ХV²²² век, която се е наклонила и е била съборена.
От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула построена от устовски дерибей. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула.
Освен това нейното (на камбаната) присъствие в Смилян, където е била занесена от Аджи ага за построената от него часовникова кула, издава участието на устовския дерибей и неговите родопски „хайти” в разграбването на Станимака и съседните му села. Кога е станало това: дали при първото нападение през 1793 г. заедно с Емин ага, или през някое друго време — отделно, за сега не е известно.
Замислена е като камбанария на старата беленска църква, но тази замисъл не се осъществява. Построена е през 1872 година със средства на еснавската организация. На южната страна е издълбан надпис на черковнославянски език: Със селски труд съзида се този стълб за звънарница, за да зове благочестивите към Бога, юни 19 1872г. До него има друг надпис в правоъгълник: Титор Велику. Освен доброволния труд за строежа са изразходвани и 13 000 гроша. Механизма е подарен от Лазар Паяков, тогавашен финансов министър. (1903 - 1908 )
Тези две кули са по-стари и са преустроени в часовникови.
Използвани от пожарната за наблюдение са кулите в: Пловдив, Варна, Сливен, Хасково, Севлиево. Вероятно още много, ако не и всички, които са били в централната част на града.
Две корекции:
Пловдив - старата дървена кула е изгоряла и сегашната е от 1812 г.
Разград - имало е и по-стара кула от ХV²²² век, която се е наклонила и е била съборена.
Comment