Онзи ден попаднах случайно на една статия за часовниковите кули в България. Тя е в сп. "Отечество" от 1981 г., броят мисля че беше от м. октомври. Има снимки, включително и на най-стария часовников механизъм запазен у нас, който още работи. Не записах от кого е статията обаче.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Часовникови кули в България
Collapse
X
-
MOHAXA, супер попадение, а през цялото време е било пред очите ни
Наскоро обиколих 2/3 от Босна и Херц. и където и да се отбиех все тези пусти кули навсякъде . Въобще си мисля, че едно по-смислено изследване на тоя тип сгради по Балканите няма да е излишно, тъкмо напротив. Как да е, нека си гледаме в собствената купанка, че и тук неяснотата е пълна. Продължавам да качвам планове на градовете в България, които намирам в Харбова, защото са добра илюстрация за интеграцията на часовниковите кули в градската среда. Освен това излизат и такива, на които са отбелязани кули, които не сме споменавали досега.
Дряново - М. Харбова
Габрово - М. Харбова
Last edited by KIZIL DELI; 15-05-2010, 12:02.
Comment
-
Видин:
Кръстатата казарма ул.“Княз Борис I” ¹ 26
Tя е била завършена между 25.05.1800г. и 14.05.1801г. По-рано там се е намирала градината на Стария сарай и се е използвала за конак на агата на еничарите. Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260 кв.км. След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува.
Comment
-
Връщам се на статията, за която споменах - сп. "Отечество", бр. 10 / 26. 05. 1981 г., стр. 40-41, "Свидетели на времето" от Антоний Ханджийски.
Авторът помества снимки на 5 кули - в Карнобат, Ботевград (1866 г.), Етрополе (1712 г.), Ракитово (1862 г.) и Свищов (1859 г., изградена на мястото на друга по-стара), както и на най-стария часовников механизъм от 1741 г. в Шумен. Споменава, че първите писмени сведения за съществуването на часовникови кули с механичен часовник в пределите на българските земи са от някой си Хенрих Ранцовен, който посещава Пловдив през 1623 г. и пише следното: "Към другия край на града се виждат три хълма, на първия от които се издига кула с часовник, излязъл от употреба и спрял." Пак според автора около 1700 г. се появява и друга такава кула - в Пещера. Вече през 19 век кулите са над 100, а в наши дни са останали само около 30.Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!
Comment
-
TypTyp написа Виж мнениеВръщам се на статията, за която споменах - сп. "Отечество", бр. 10 / 26. 05. 1981 г., стр. 40-41, "Свидетели на времето" от Антоний Ханджийски.
Авторът помества снимки на 5 кули - в Карнобат, Ботевград (1866 г.), Етрополе (1712 г.), Ракитово (1862 г.) и Свищов (1859 г., изградена на мястото на друга по-стара), както и на най-стария часовников механизъм от 1741 г. в Шумен. Споменава, че първите писмени сведения за съществуването на часовникови кули с механичен часовник в пределите на българските земи са от някой си Хенрих Ранцовен, който посещава Пловдив през 1623 г. и пише следното: "Към другия край на града се виждат три хълма, на първия от които се издига кула с часовник, излязъл от употреба и спрял." Пак според автора около 1700 г. се появява и друга такава кула - в Пещера. Вече през 19 век кулите са над 100, а в наши дни са останали само около 30.
"1611 г.: "На другия хълм има часовник, който денонощно отброява часовете по френски...” Льофевр
Но пък така става ясно, че между 11 и 23 година на 17 век часовникът е успял да се развали
Снимки на часовникови кули на Балканите, вкл. и в България:
Там пловдивската е определена като най-старата кула в Европа с работещ часовник, но всъщност тя е препостроявана.
Comment
-
Актуализиран списък на часовниковите кули в България
общ брой безспорно установени - 37
Берковица (1762) – запазена
Благоевград (1867) – запазена
Ботевград (1866) – запазена
Бяла (1872) – запазена
Варна (1755?) – изчезнала
Видин (?) - изчезнала
Габрово (1835) – запазена
Добрич (ХV²²² в.?) - построена наново
Дряново (1778) – построена наново
Дупница (1782) – запазена
Елена (1812) – запазена
с. Енина, Казанлъшко (?) – запазена
Етрополе (1710) – запазена
Златица (1777) - запазена
Карлово (1834) – построена наново
Карнобат (1874?) – запазена
Килифарево (1860-65) - изчезнала
Кюстендил (1665) - изчезнала
Мелник (?) - изчезнала
Нови пазар (1865) – запазена
Пазарджик (1741) – полуразрушена, в процес на възстановяване
Пещера (?) – запазена
Пловдив (1812) – запазена
Разград (1864) – запазена
Ракитово (1872) – запазена
Русе (нач. на Х²Х в.) - изчезнала
Самоков (1827?) - изчезнала
Свищов (1763) – запазена
Севлиево (1777) – запазена
Сливен (1808?) – запазена
с. Смилян, Смолянско (ХV²²² век?) - запазена
София (?) – изчезнала
Трявна (1814) – запазена
Търново (1872) - изчезнала
Хасково (1790-1809/10?) – изчезнала
Шумен (1740) – запазена
Ямбол (?) – изчезналаAttached FilesLast edited by KIZIL DELI; 25-05-2010, 17:20.
Comment
-
KIZIL DELI написа Виж мнениеАктуализиран списък на часовниковите кули в България
общ брой безспорно установени - 37
Хасково (?) – изчезнала
В края на 1913 е стояла, а в началото на 1916 е заличена напълно ... местните чорбаджии много и харесвали камъните, та я бутнали в тоя период, и взели материала, да си градят нови дюкяни по чаршията ...
Comment
Comment