If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Е, да де, такива неща имам предвид, като казвам творческо въображение. На картината е от камък, но според Иречек, който я е виждал и е описал събарянето и, тя е "слаба постройка, направена от плет и мазилка. Съборили я като я подсекли отдолу като дърво".
Обербауер също така има картина "Улпия Сердика. София през 1877 година". Както стана ясно, тогава също не е бил в България.
Нещо повече, по време на изложбата през есента имаше план на Банишора и картина на Улпия Сердика откъм Банишора. На картината няма квартал, а на схемата вече имаше. Специално за Улпия Сердика е ясно, че Обербауер е работил по рисунките и описанията на Каниц. Може да се предположи, че и за часовниковата кула е така.
Имам спомен, че и в поредицата за Св. София имаше някакви подобни разминавания. Т.е. това не са разминавания, все пак говорим за картини, а не за документалистика.
В момента в НХГ е изложбата "Архивите на света" в нея има 20 аутохрома от Мелник и София от двайсетте го дини на 20 век. Дървената кула в Мелник е снимана чудесно и си личи, че не е обвързана с т.нар. болярска къща.
В момента в НХГ е изложбата "Архивите на света" в нея има 20 аутохрома от Мелник и София от двайсетте го дини на 20 век. Дървената кула в Мелник е снимана чудесно и си личи, че не е обвързана с т.нар. болярска къща.
Вчера най-сетне се спретнах и снимах статията на Любомир Миков, която беше спомената от Hayy Ibn Yakzan, преди време (тук). Оказа се много добър обзор на литературата по въпроса и (тук специално за terrarossa ) за моя радост добре е напопържил Тулешков, като в почти прав текст го е нарекъл спекулант и шарлатан . Как да е, обратно на въпроса. Статията щеше да е прекрасна, ако имаше събрана елементарна база данни накрая, та да не се налага ние да я събираме. Мен сега ме мързи да се занимавам с това и хич нямам време за него, но ако някой се е видял свободен и с мерак може да обобщи наличната информация в нещо по-пригледно, та да е ясно кво знаем и кво не . Давам линкове към статията на Л. Миков и критикуваната от него статия Н. Тулешков за мераклийте да ги четат
Миков - http://ifile.it/likhsfe
Тулешков - http://ifile.it/rcxq3zf
Не май, ами направо си липсват. Или аз съм загубил страницата или по-вероятно плиткоумните твари, изстни още и като лелките от ксерокса в Народната Библиотека не са я снимали и аз не съм забелязал. Най-мразя за 1 страница да ходя да търся пак нещо, иииииии
Благодаря за статията на Миков, много е интересна и ми се изясни защо часовниковите ни кули ми напомнят разни европейски. Нямах представа за легендарното сведение, че са били забранени в Османската империя и че навлизат в "собствено турски" земи едва в началото на Х²Х в. - естествено, като еклектика от европейски архитектурни форми.
Впрочем, в книгата на Тонев сигурно има повече архитектурно-стилови данни, но много пари й искат. :-/
"Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта
Благодаря ти, Кizil, и двата текста ги имам, но е хубаво, че ги припомняш, защото и двтата са важни за темата.
Относно взаимодействията в дискурса изток-запад, или яйцето и кокошката, само ще припомня, че готиката например се разпламтява на базата на ориенталски заемки... и т.н.
Comment