Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Часовникови кули в България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Онзи ден попаднах случайно на една статия за часовниковите кули в България. Тя е в сп. "Отечество" от 1981 г., броят мисля че беше от м. октомври. Има снимки, включително и на най-стария часовников механизъм запазен у нас, който още работи. Не записах от кого е статията обаче.
    Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

    Comment


      #47
      MOHAXA, супер попадение, а през цялото време е било пред очите ни
      Наскоро обиколих 2/3 от Босна и Херц. и където и да се отбиех все тези пусти кули навсякъде . Въобще си мисля, че едно по-смислено изследване на тоя тип сгради по Балканите няма да е излишно, тъкмо напротив. Как да е, нека си гледаме в собствената купанка, че и тук неяснотата е пълна. Продължавам да качвам планове на градовете в България, които намирам в Харбова, защото са добра илюстрация за интеграцията на часовниковите кули в градската среда. Освен това излизат и такива, на които са отбелязани кули, които не сме споменавали досега.

      Дряново - М. Харбова




      Габрово - М. Харбова

      Last edited by KIZIL DELI; 15-05-2010, 12:02.

      Comment


        #48
        Пазарджик - Харбова



        Пловдив - Харбова

        Comment


          #49
          Специално за Thorn, два броя Кюстендил

          Кюстендил - Харбова



          Comment


            #50
            А ето и няколко, за които засега не разполагаме с нищо.

            Ловеч - Харбова



            Видин - Харбова



            Силистра - Харбова

            Comment


              #51
              Видин:
              Кръстатата казарма ул.“Княз Борис I” ¹ 26
              Tя е била завършена между 25.05.1800г. и 14.05.1801г. По-рано там се е намирала градината на Стария сарай и се е използвала за конак на агата на еничарите. Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260 кв.км. След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува.
              За Видин писах вече.

              Comment


                #52
                Тъй-тъй верно

                Comment


                  #53
                  Връщам се на статията, за която споменах - сп. "Отечество", бр. 10 / 26. 05. 1981 г., стр. 40-41, "Свидетели на времето" от Антоний Ханджийски.
                  Авторът помества снимки на 5 кули - в Карнобат, Ботевград (1866 г.), Етрополе (1712 г.), Ракитово (1862 г.) и Свищов (1859 г., изградена на мястото на друга по-стара), както и на най-стария часовников механизъм от 1741 г. в Шумен. Споменава, че първите писмени сведения за съществуването на часовникови кули с механичен часовник в пределите на българските земи са от някой си Хенрих Ранцовен, който посещава Пловдив през 1623 г. и пише следното: "Към другия край на града се виждат три хълма, на първия от които се издига кула с часовник, излязъл от употреба и спрял." Пак според автора около 1700 г. се появява и друга такава кула - в Пещера. Вече през 19 век кулите са над 100, а в наши дни са останали само около 30.
                  Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                  Comment


                    #54
                    TypTyp, благодарности!
                    С оглед на оскъдността на информацията по темата това хич не е малко. А дали не ти се намира скенер или диг. апарат под ръка да я щракнеш статийката, ако не те затруднява разбира се. Гледам, че е само 2 страници, а благодарността ще е безкрайна .

                    Comment


                      #55
                      TypTyp написа Виж мнение
                      Връщам се на статията, за която споменах - сп. "Отечество", бр. 10 / 26. 05. 1981 г., стр. 40-41, "Свидетели на времето" от Антоний Ханджийски.
                      Авторът помества снимки на 5 кули - в Карнобат, Ботевград (1866 г.), Етрополе (1712 г.), Ракитово (1862 г.) и Свищов (1859 г., изградена на мястото на друга по-стара), както и на най-стария часовников механизъм от 1741 г. в Шумен. Споменава, че първите писмени сведения за съществуването на часовникови кули с механичен часовник в пределите на българските земи са от някой си Хенрих Ранцовен, който посещава Пловдив през 1623 г. и пише следното: "Към другия край на града се виждат три хълма, на първия от които се издига кула с часовник, излязъл от употреба и спрял." Пак според автора около 1700 г. се появява и друга такава кула - в Пещера. Вече през 19 век кулите са над 100, а в наши дни са останали само около 30.
                      Малка неточност: няколко постинга по-горе цитирах Льофевр, чието споменаване на кулата в Пловдив е от по-рано, от 1611 година
                      "1611 г.: "На другия хълм има часовник, който денонощно отброява часовете по френски...” Льофевр

                      Но пък така става ясно, че между 11 и 23 година на 17 век часовникът е успял да се развали

                      Снимки на часовникови кули на Балканите, вкл. и в България:

                      Там пловдивската е определена като най-старата кула в Европа с работещ часовник, но всъщност тя е препостроявана.

                      Comment


                        #56
                        Мелник ,като че ли не видях ... интересното е че е била преизползвана кула от т.н. "Болярска къща" ... от кога е не знам ... състояние в момента-трагично



                        Attached Files
                        http://www.terrabyzantica.blogspot.com/

                        Comment


                          #57
                          Мелник , ще го сложа в списъка, а нещо информацийка по въпроса не се ли намира аджеба?

                          Comment


                            #58
                            Актуализиран списък на часовниковите кули в България

                            общ брой безспорно установени - 37

                            Берковица (1762) – запазена
                            Благоевград (1867) – запазена
                            Ботевград (1866) – запазена
                            Бяла (1872) – запазена
                            Варна (1755?) – изчезнала
                            Видин (?) - изчезнала
                            Габрово (1835) – запазена
                            Добрич (ХV²²² в.?) - построена наново
                            Дряново (1778) – построена наново
                            Дупница (1782) – запазена
                            Елена (1812) – запазена
                            с. Енина, Казанлъшко (?) – запазена
                            Етрополе (1710) – запазена
                            Златица (1777) - запазена
                            Карлово (1834) – построена наново
                            Карнобат (1874?) – запазена
                            Килифарево (1860-65) - изчезнала
                            Кюстендил (1665) - изчезнала
                            Мелник (?) - изчезнала
                            Нови пазар (1865) – запазена
                            Пазарджик (1741) – полуразрушена, в процес на възстановяване
                            Пещера (?) – запазена
                            Пловдив (1812) – запазена
                            Разград (1864) – запазена
                            Ракитово (1872) – запазена
                            Русе (нач. на Х²Х в.) - изчезнала
                            Самоков (1827?) - изчезнала
                            Свищов (1763) – запазена
                            Севлиево (1777) – запазена
                            Сливен (1808?) – запазена
                            с. Смилян, Смолянско (ХV²²² век?) - запазена
                            София (?) – изчезнала
                            Трявна (1814) – запазена
                            Търново (1872) - изчезнала
                            Хасково (1790-1809/10?) – изчезнала
                            Шумен (1740) – запазена
                            Ямбол (?) – изчезнала
                            Attached Files
                            Last edited by KIZIL DELI; 25-05-2010, 17:20.

                            Comment


                              #59
                              KIZIL DELI написа Виж мнение
                              Актуализиран списък на часовниковите кули в България

                              общ брой безспорно установени - 37

                              Хасково (?) – изчезнала
                              Строена е между 179... и 1809-10 г.
                              В края на 1913 е стояла, а в началото на 1916 е заличена напълно ... местните чорбаджии много и харесвали камъните, та я бутнали в тоя период, и взели материала, да си градят нови дюкяни по чаршията ...

                              Comment


                                #60
                                Ето още едно изображение на Русенската часовникова кула.
                                Attached Files

                                Comment

                                Working...
                                X