Османците започват да строят часовникови кули в градовете на Балканите през ХV² в., но едва към средата на ХV²²² – началото на Х²Х в. е истинският бум в строежа на часовникови кули. Много от т.нар. български „възрожденски” градове се сподобиват с часовникови кули през този период, а тяхното съотнасяне като неделима част от българската „възрожденска” архитектура е гледище застъпено във всички авторитетни издания третиращи развитието на архитектурата в България. Въпреки, че интересът към часовниковите кули като цяло е значителен, не мога да намеря никъде пълен списък на всички запазени до днес часовникови кули в България. Още по-малко е възможно да се състави списък на часовниковите кули, които са съществували изобщо и с времето по една или друга причина са били разрушени и са изчезнали.
Отварям тази тема във Възрожденската секция, защото освен, че принадлежи там хронологически, също така часовниковата кула е един от често експлоатираните обекти на „възрожденската” архитектура.
Идеята ми е доволно проста. Абсолютно убеден съм в полезността от наличието на някаква елементарна база с относително достоверни данни за часовниковите кули на територията на днешна България, но събирането на данните от един човек би отнело много време и доста усилия. От друга страна подобно начинание изглежда съвсем постижимо, ако този ми интерес е споделен от повече хора и всеки допринесе с каквото разполага на ръка. Убеден съм, че за кратко време би могъл да бъде съставен приличен списък, който да ни даде идея за точния брой часовникови кули, които все още стоят, годината на тяхното изграждане, ТТ данни за кулата и така необходимия снимков материал. Сигурен съм също, че много хора разполагат с информация за кули в едно или друго селище, които отдавна не съществуват, но би било изключително интересно, ако тази информация се добави към общата база с данни.
Събраното до момента съм обобщил в списъка, който следва, а допълнителната, малко по-подробна информация е събрана в екселския файл. Снимките на различните обекти започвам да пускам по реда в списъка. Сигурен съм, че този списък има много неточности и пропуски, тъй като основният ми извор по темата към момента е намиращото се в интернет, а това е твърде далеч от желанието ми за някаква що-годе по-голяма надеждност. Игнорирал съм някои нелепи твърдения, провокирани от криворазбран местен патриотизъм в стил „тук е най-старата кула в България”. Ще се радвам на всякакви корекции, допълнения и предложения, защото и така е видно, че събраното дотук има много пропуски и е с непроверена достоверност. Историите писани по места обикновено са прекрасен извор по темата стига да са писани от грамотни хора с умерено чувство за възвеличаване на родния град.
Списък на часовниковите кули в България
Берковица (1762) – запазена
Благоевград (1867) – запазена
Ботевград (1866) – запазена
Бяла (1872) – запазена
Варна (1755?) – изчезнала
Габрово (1835) – запазена
Добрич (ХV²²² в.?) - построена наново
Дряново (1778) – построена наново
Дупница (1782) – запазена
Елена (1812) – запазена
с. Енина, Казанлъшко (?) – запазена
Етрополе (1710) – запазена
Златица (1777) - запазена
Карлово (1834) – построена наново
Карнобат (1874?) – запазена
Килифарево (1860-65) - изчезнала
Кюстендил (1665) - изчезнала
Нови пазар (1865) – запазена
Пазарджик (1741) – полуразрушена, в процес на възстановяване
Пещера (?) – запазена
Пловдив (1812) – запазена
Разград (1864) – запазена
Ракитово (1872) – запазена
Русе (нач. на Х²Х в.) - изчезнала
Самоков (1827?) - изчезнала
Свищов (1763) – запазена
Севлиево (1777) – запазена
Сливен (1808?) – запазена
с. Смилян, Смолянско (ХV²²² век?) - запазена
София (?) – изчезнала
Трявна (1814) – запазена
Търново (1872) - изчезнала
Хасково (?) – изчезнала
Шумен (1740) – запазена
Ямбол (?) – изчезнала
___________________________________________
Берковица
Благоевград
Ботевград
Бяла
Габрово
Дряново
Дупница
Елена
с. Енина, Казанлъшко
Етрополе
Карлово
Карнобат
Нови пазар
Пазарджик
Пещера
Пловдив
Разград
Ракитово
Свищов
Севлиево
София
Трявна
Шумен
Отварям тази тема във Възрожденската секция, защото освен, че принадлежи там хронологически, също така часовниковата кула е един от често експлоатираните обекти на „възрожденската” архитектура.
Идеята ми е доволно проста. Абсолютно убеден съм в полезността от наличието на някаква елементарна база с относително достоверни данни за часовниковите кули на територията на днешна България, но събирането на данните от един човек би отнело много време и доста усилия. От друга страна подобно начинание изглежда съвсем постижимо, ако този ми интерес е споделен от повече хора и всеки допринесе с каквото разполага на ръка. Убеден съм, че за кратко време би могъл да бъде съставен приличен списък, който да ни даде идея за точния брой часовникови кули, които все още стоят, годината на тяхното изграждане, ТТ данни за кулата и така необходимия снимков материал. Сигурен съм също, че много хора разполагат с информация за кули в едно или друго селище, които отдавна не съществуват, но би било изключително интересно, ако тази информация се добави към общата база с данни.
Събраното до момента съм обобщил в списъка, който следва, а допълнителната, малко по-подробна информация е събрана в екселския файл. Снимките на различните обекти започвам да пускам по реда в списъка. Сигурен съм, че този списък има много неточности и пропуски, тъй като основният ми извор по темата към момента е намиращото се в интернет, а това е твърде далеч от желанието ми за някаква що-годе по-голяма надеждност. Игнорирал съм някои нелепи твърдения, провокирани от криворазбран местен патриотизъм в стил „тук е най-старата кула в България”. Ще се радвам на всякакви корекции, допълнения и предложения, защото и така е видно, че събраното дотук има много пропуски и е с непроверена достоверност. Историите писани по места обикновено са прекрасен извор по темата стига да са писани от грамотни хора с умерено чувство за възвеличаване на родния град.
Списък на часовниковите кули в България
Берковица (1762) – запазена
Благоевград (1867) – запазена
Ботевград (1866) – запазена
Бяла (1872) – запазена
Варна (1755?) – изчезнала
Габрово (1835) – запазена
Добрич (ХV²²² в.?) - построена наново
Дряново (1778) – построена наново
Дупница (1782) – запазена
Елена (1812) – запазена
с. Енина, Казанлъшко (?) – запазена
Етрополе (1710) – запазена
Златица (1777) - запазена
Карлово (1834) – построена наново
Карнобат (1874?) – запазена
Килифарево (1860-65) - изчезнала
Кюстендил (1665) - изчезнала
Нови пазар (1865) – запазена
Пазарджик (1741) – полуразрушена, в процес на възстановяване
Пещера (?) – запазена
Пловдив (1812) – запазена
Разград (1864) – запазена
Ракитово (1872) – запазена
Русе (нач. на Х²Х в.) - изчезнала
Самоков (1827?) - изчезнала
Свищов (1763) – запазена
Севлиево (1777) – запазена
Сливен (1808?) – запазена
с. Смилян, Смолянско (ХV²²² век?) - запазена
София (?) – изчезнала
Трявна (1814) – запазена
Търново (1872) - изчезнала
Хасково (?) – изчезнала
Шумен (1740) – запазена
Ямбол (?) – изчезнала
___________________________________________
Берковица
Благоевград
Ботевград
Бяла
Габрово
Дряново
Дупница
Елена
с. Енина, Казанлъшко
Етрополе
Карлово
Карнобат
Нови пазар
Пазарджик
Пещера
Пловдив
Разград
Ракитово
Свищов
Севлиево
София
Трявна
Шумен
Comment