Априлското въстание - успешно или неуспешно

[Hauptmann]

Естествено, че не са 30 хиляди - цифрата е най-малкото с един порядък по-ниска, и те са жертви на паравоенните формирования на Империята (където са вербували предимно такива като прадедите на Доган), не на редовния аскер.
Въстанието по принцип е изключително негативно събитие в историята на България с множество зловредни последици за последвалото развитие на нацията.
1. То нарушава естествения ход на историческия процес, внезапно и без всякакви основания поставяйки акцента върху революционния подход (за какъвто няма обективни условия) за сметка на еволюционния. Който е олицетворяван в политическо отношение от ферманите за Хатишерифа и Хатихумаюна, а в стопанско от икономическия възход на местното население, постепенно заемащо ключови позиции в сферата на търговията, снабдяването и услугите. Двете харти за правата на човека и националностите на Високата порта, макар и налагани от властите без особен ентусиазъм, в никакъв случай не бива да се подценяват. Те са в тясна зависимост с последвалия масов наплив към европейските образователни центрове, в които се подготвя бъдещата национална интелигенция. Заедно със замогването (достатъчно е човек да види даскалските и чорбаджийските къщи в Копривщица и Панагюрище) това свидетелства за бързо развиващи се наченки на национален елит, който без особени проблеми би заел сериозни управленски позиции в различни сфери на тогавашното имперско общество, където преобладават ориенталския мързел и некомпетентност. Целият този ресурс обаче бива съсипан за броени дни!
2. Въстанието дава простор за развихряне на най-негативните страни на българския национален характер. Достатъчно е човек да поразлисти пълното издание на "Записките" на Захари Стоянов, за да се преизпълни с чувство на дълбока погнуса към деянията български през тези дни. То бива предателство и угодничество, ама чак пък толкоз. Самите представители на турската власт се отвращават от безбройните нашенски мекерета, а разпръснатите из Балкана въстаници се опитват да се доберат до някоя турска махала и да се укрият там, за да са в безопасност. Този срамен спомен не може да остане без следи в националната памет, за да я травматизира и комплексира поколения наред.
3. Въстанието спечелва симпатиите и съчувствието на западноевропейската общественост само на вербално равнище. И което е много по-лошо - в Петербург то се използва най-безскрупулно в интерес на руската имперска политика, която намира в негово лице толкова необходимия й Casus belli и отново да тръгне към Проливите. Разбира се, отново не достига до тях, но се настанява у нас с намерението да остане много дълго тук, захващайки се да ни превръща в плацдарм за последващ марш наскок към Босфора и Дарданелите и във форпост за налагане и защита на великоруските интереси на Полуострова.
Въстанието е толкова очевидно изгодно за Русия, че не бих се учудил, ако версиите за причастност на Азатския департамент в инспирането му се окажат достоверни

[elemag]

Нека вечно да се помнят имената на тези които умряха за България. Ако не бяха те още щяхме да сме под власта на варварите. А който не му харесва да живее в свободна България може да си потърси друга поробена страна , например Палестина.

[messire Woland]

Добре казано!

[подводничаря]

За успеха или неуспеха на едно въстание има само един критерии.Дали постига целите и задачите си.
Макар Априлското да не постига основната си цел националното освобождение,със сигурност постига второстепенната -да предизвика обществен отзвук.В този смисъл ,макар да звучи цинично,колкото по-кърваво е потушаването,толкова успехът е по гарантиран.Така че въстанието разбира се в крайна сметка в исторически план е успешно.

Не съм съгласен и че през април 1976г. няма налице обективни условия за революционни решения.Напротив,имаме оформена българска национална идея за необходимостта от независимост.Национализмът на 19в.е намерил почва и у нас.Второ ,налице е вече изградена,макар и малко позамряла революционна организация още от времето на Левски.Трето,Отоманската империя е в своята агония,и най-важното,външните фактори са на наша страна.

[podporuchik Penev]

malko po-gore pi6e6e za negativnite proiavi na balgarskia nrav.
6te si pozvolia malko da pootklonia temata v tazi nasoka.
Vremennoto rusko upravlenie po silata na Berlinskia d-r e sakrateno ot 2 godini na 9 meseca , sled tova samite rusnaci se hva6tat za glavata , vijdaiki s kakav ustrem , balgarite se vpuskat v politi4eski prenia, prevra6taikii 4esto nai-drebnite 4ove6ki strasti v predmet na osobeno ojesto4eni "parlamentarni borbi"
samiat Grigor Na4ovi4 , izvesten sred protivnicite si "lEberali" kato "Velzevul"
e oharakteriziran za godinite predi Osvobojdenieto , 4e bil
"na sadarjanie u edin anadolski bei za udovletvorenie na aziatskite mu naklonnosti"
kolko drugi takiva "nevinni dupliki" mogat da se poso4at....!!!!!!!!!!!!

[Mahadeva]

Елемаг, мерси, точно заради това пуснах темата. не заради идиотските стремежи на Русия към Проливите, не заради истинския Casus belli, не заради недостатъците в организацията на въстанието и за разните мекерета, които според мен се срещат навсякъде...а заради обикновените хора, които загиват в това въстание. те са имали само една цел - освобождението на Отечеството. тъй че, както казва Morpheus - "Let us remember"...
а колкото до еволюцията. според мен революцията е част от нея при това е необходимо (и достатъчно ) условие за да има еволюция. просто така са изградени хората, така че, по-добре е да гледаме така на нещата. плюс това има и "нежни" революции но за каква еволюция можем да говорим в Отоманска империя..."това е страна, в която всеки турчин може да заколи, който си иска българин и да пожелае, която си иска българка" (груб цитат на един френски журналист, който идва тук по време на въстанието). не мисля, че психиката на турците може да се промени с два фермана. това азиатско мислене се демонстрира и от потушаването на въстанието, което както вече казахте става предимно от башибозук. тъй че никаква еволюция. според мен революцията (въстанието) е било необходим подвиг...

[rambler]

За съжаление, нещата не се изчерпват само с номиналната независимост - има доста неща, от които още не сме се "освободили" и донякъде сме загубили националната си идентичност - това "азиатско мислене", което споменаваш не е рядкост и в съвременна българия, фактически "балканската" народопсихология си е една турска народопсихология, повлияна , разбира се , от времето. Така че още доста време ни трябва, докато заличим всичко това. Вземи езика ни, например - пълен е с турски думи, които така дълбоко са се вкоренили, че сигурно ще ги сметнеш за български.

[Mahadeva]

абе според мен в езика ни сега има повече английски думи...(поне в езика на младите хора) защо не роптаеш срещу това, а срещу турцизмите
не знам за сегашното мислене. трудно ми е да обобщавам, просто защото "светът е такъв какъвто ти го виждаш", а почти никой от моите приятели няма такова мислене, а твърдя, че и аз го нямам...така че нямам много пряк досег с общото мислене, което понякога ми пречи и ме превръща в един малък наивник :|

[rambler]

Може би не съм се изразил ясно - не роптая срещу турцизмите или които и да било други заемки - след като съществуват, значи има нужда от тях - било, за да определят понятие, което не съществува на български или пък за да обозначат съществуващо понятие, но придавайки му друг смисъл. това, което исках да кажа е, че някои неща са се вкоренили толкова дълбоко в народопсихологията на българите, че не е въпросът само в това да се "освободиш" де юре.

[gollum]

Това, което аз виждам в темата - един революционен акт сам по себе си нищо не дава. Нещо повече - въобще не отменя нуждата от еволюционно развитие (което променя качествено реалността или постепенно се опитва да преодолее отрицателният ефект на скока).
В резултат на въстанието и последвалите го събития от, така да се каже революционен характер се създава (или възобновява, което не е съвсем точно и коректно) българска държавност. Но въпреки това, нещата дълго време не са много по-различни отколкото преди въстанието. Особено на битово или обществено равнище. Необходим е дълъг еволюционен процес на развитие, за да се изградят съответните ценности и да се промени качествено реалността (включително - да се изгради някакъв нов национален характер (изграден върху реалиите на новата българска държава)).
Последните няколко поста май се свеждат до констатацията, че това така и не се е получило на практика. И днес сме изправени пред сходни със следосвобожденската реалност социално/културни проблеми.

Ако се върнем пак към възможностите (а вече надълго спорихме по тях в една тема, постветена на трети март). Аз си представям следните два варианта (но те са само два от многото):

1. Пълнокръвно въстание (т.е., да отидем по далеч по революционния път) - ако въстанието беше много по-добре подготвено и с идеята да се постигне самостоятелно поне временна независимост. И съответно, нещата бяха съобразени конкретно с намесата на някакви външни сили.
Ако този вариант излезеше сполучлив - какво щеше да е различното в следосвобожденската реалност?

2. Еволюционният път - постепенно културно проникване във висшите сфери на Империята, като крайната целе дуалистична империя (и постигане на някаква автономност на управлението на българските земи). Или пък - почти пълно сливане, като на българите бъдат признати равни права.
Предполагам, че сега този път би получил много повече привърженици - още повече, че изглежда по-"правилен" (мирен, еволюционен и въобще - "цивилизован").
Според мен, по този път има твърде много опасности - първо, обвързва ни с държавен организъм, който вече е неадекватен на реалността и е обрачен на разпадане. И ние щяхме да бъдем вътре в него по време на разпадането.
Това ни поставя пред две опасности - едната е да ни се случи нещо подобно, с това което сполетява арменците. Според мен, това е малко вероятно.
Втората (която ми се вижда много по-неприятна) - ако си представим началото на века, когато българите са част от Османската империя, оградена от неприятелски настроени държави, които искат да откъснат по някое парче (и вече са се осъзнали национално) - Гърция, Сърбия, Румъния. Те вероятно ще започнат война срещу Осмаската империя и резултат от тази война би бил този - БЪлгария въобще няма да има шанс да просъществува като държава - ще бъде разделена между победителите.
Т.е., еволюционният път може и да ни изведе до независимост, но не по-малко вероятно е да доведе до още по-сериозна загуба на независимост, която заплашва въобще с изгубването на чувството за идентичност (всички знаем колко бързо Румъния, Сърбия и Гърция успяват да асимилират българското население, което попада в териториите под тяхно управление. И то - при наличие на свободна България).

[Toshiro]

Много добре, Голъм!!! Напълно съм съгласен с теб. За жалост, малцина са били толкова наясно с нещата. Естествено на нас ни е много по-лесно, след като имаме дистанция от 127 години.
И все пак, може и да се повторя, но това ми е голяма болка:
Въстанието е имало минимален шанс, но някои "велики революционери" като "несравнимият" Захари Стоянов, самоукото овчарче, издигнало се до национален герой и велик писател.

[podporuchik Penev]

da de , ocelial e ot klanetata , za6toto e prili4al na ciganin...
no "Zapiskite ..." v palniat im variant triabva da se pro4etat ot vseki , pledira6t da nosi "zvanieto" balgarin

[elemag]

Е gollum ти измисли нова история. Ако някой си мисли че възможно да се подари свободата и независимоста ей така от добро сърце много се лъже. В цялата писана човешка история свободата и независимоста се извоюват само с оръжие . Няма случай тя да бъде получена по "еволюционен път" . Иначе имало група продажни чорбажии чиито имена няма да споменавам които издигнали идиотската идея султана да бъде обявен за български цар и така формално бъдем хем независимо хем под власта на варварите. За щастие никой истински българин не пожелал дори да коментира това. И като резултат през кръв и насилие (тоест по естествения път)България възкръснала.

[Sir Gray]

Е, има и случаи, когато са давали независимост ей така, без нищо или поне без кютек (Индия и Британия например, само с пацифисткото движение на Ганди) Но иначе си прав, и аз мисля, че идеята за "просмукване" във висшите управленчески ограни на Османската империя звучи супер нереално. Културното самоосъзнаване по-скоро би могло да се насочи към постепенно извоюване на автономност и после независимост по мирен път, но и това е малко вероятно при нравите на турските господари.

[gollum]

Ами, може и да не съм се изразил много ясно - но това е един от вариантите на развитие на ситуацията (и е имало група хора, които са вървяли по този път). Моето изложение по горе целеше да покаже рисковете (или несъстоятелността) на този път. Защото и днес не малко хора точно по този начин възприемат тогавашните събития и аз с тяхното виждане полемизирам. Споменатите от мен опасности се отнасят именно към този "еволюционен" път на развитие.
Иначе и аз подкрепям революционният път в този конкретен случай.

А колкото до спора еволюция/революция, мястото му е другаде. Но все пак - с революционни действия се постига преди всичко външна промяна, а не вътрешна. Последната е въпрос на бавни и чисто еволюционни процеси (и когато те са постоянно прекъсвани се получава резултат сходен с настоящето ни).