Какво гнозно нещо е историята.

[Гост]

Иронията е неуместна!

Когато говорим за живота и делото на такива велики личности,чийто имена се споменават на всички военни ритуали след изброяването на седемте велики победи на българската армия,иронията е неуместна!Казано е : "Народ,който цени борците си и живее с историята си има велико бъдеще! "

[Sa4mo]

Само с история не се живее.Според мен истината е по-важна от историята.И когато узнаем истината за собствената си история ,може би ще разбелем защо тя е такава,и защо сме тук,където сме.

[Гост]

Защо ми се струва,че се правиш на по-умен отколкото си?Не ми отговатяй-не виждам смисъл!Всяко злодеяние аи има философско оправдание! :sm100:

[messire Woland]

Барабанчик, намали малко оборотите, ако обичаш! Ако чувстваш, че нямаш аргументи в спора, недей да минаваш на емоции, ако ти е възможно.

[Sir Gray]

Освен това Сачмо е много прав, аз напълно подкрепям последното му изказване

[Гост]

Ей,юнаци,вие под" аргумент" какъв смисъл влагате???Защото като ви чета в постовете за тази тема установявам пълната липса на такива!!!Но не се тревожете- Sa4mo: "Само с история не се живее."То "дървото си е дърво и сто години да ходи на училище" (Й.Радичков)

[ISTORIK]

Извинете моето незнание, ама не разбирам заглавието на темата...

[Док Холидей]

И аз това им казах преди време ама не ме чуха. И не ме прочетоха.

[gollum]

Е, с тези оплаквания се обръщайте към титуляра на темата - все пак той и е турил заглавието.
Барабанчик, написал си това:

На латински думата ИСТОРИЯ означава разследвам преследвам,разследвам! Това правят и професионалните историци.Аз се старая да не излизам от тези рамки

и изведнъж пишеш това:

Когато говорим за живота и делото на такива велики личности,чийто имена се споменават на всички военни ритуали след изброяването на седемте велики победи на българската армия,иронията е неуместна!Казано е : "Народ,който цени борците си и живее с историята си има велико бъдеще! "

а първото условие затози, който разследва е да се отстрани от обекта на разследване - инак ще напише я панегрик, я памфлет, но определено резлутатът няма да е "изследване". Не смесвай националната пропаганда с историческата наука - всяка си има своето място, сфера на десйтвие и приложение. Историческата наука не се развива с рисуване на икони .

[танкиста от Харков]

За хайдутите и хайдутството

Уважаеми колеги. Вместо да си чешете езиците и де се дразните един друг, дайте да обсъдим темата със съответните факти, аргументи, анализ и изводи.
Моето мнение е, че всеки отделен случай в историята на хайдутството по нашите земи, може да се тълкува по различен и противоречив начин. Сами ще ме подкрепите, че ако сложим доскоро активно използваното клише " народни отмъстители" и пр. и пр., веднага ще навлезем в тресавището на идеологемите. Съвестния изследовател, би трябвало да се опира на историческите извори и документи и по-важното - коректно да ги анализира и интерпретира.
:sm100: В тази връзка ще си позволя да цитирам един доста интересен и специфичен автор - поп Минчо Кънчев и неговата автобиографична книга "Видрица". Ако се зачетете в нея, ще видите, как той е достигнал и описва с големи подробности до някой от механизмите, с които отделни българи, турции и др. са ставали хайдути и какви са ги вършили. Колкото и да е емоционален попа, от книгата се вижда, че някой хайдути са започвали своята хайдушка кариера, като обикновенни разбойници. Или са вършили обикновенни младежки простотии, които са прераствали в преследване от турците и от немай-къде, криене по горите и сокаците. Един от легендарните хайдути описани в книгата, убива един от охранителите на един от турските богаташи и отрязва главата му, като я слага на портата на турчина. И оня, щял да умре от страх. И изпълнил всички нареждания, които се състояли в плащане на изработването на 10-тина ката скъпи хайдушки дрехи, донасянето на определено място на хранителни провизии и много пиене, даване на голяма сума пари на ръка. И други такива истории, започват и завършват по доста различен начин за народните герои. Обирането на пари от богатите и даването им на бедните, е по-скоро методика за спечелването на народното уважение и респект към властите. Така социалната база на хайдутите се е разширявала и са намалявали възможностите от предателство и провал. Отделните актове на закрила на населението, като например притискане на богатите турци и чорбаджии, да платят на ратаите си дължимото, да не работят българите, ангария на турците и пр. вече засягат социалната сфера и се издигат над обикновенното обирджийство и бандитизъм.
:cry: Голяма роля в издигането на авторитета на хайдутите, освен тяхната "хайдушка дейност", играело облеклото и разбира се въоръжението. Един бабаит е трябвало да има специално ушити и украсени богато юнашки дрехи и да е накичен със скъпи и много оръжия. Така облеклото и въоръжението са допълвали полулегендарния образ на хайдутина. Това важи най-вече за хайдутите през 15-17 в.
Когато говорим за хайдушкия период в нашето Национално-освободително движение, ние трябва задължително да го отделим от обикновенното хайдунство, започнало и завършило с други мотиви. Опита натрупан чрез отделните хайдути и хайдутски дружини, неминуемо прераства в по висок етап, когато пред участниците се поставят по-високи цели, продиктувани или по-скоро подсказани, от много и различни фактори. Не може да се отрече силното външно влияние, като европейските и руско-турските войни, довели последователно до освобождението на Сърбия, победата на Гръцката "Филики етерия" и добиването на влашката независимост. Европейските революционни движения и особенно това на Гарибалди, са много заразителни. Много българи участват активно в тези движения, натрупват опит и което е по-важно, достигат до идеята за националното освобождение на българите в турско. И започва търсене на различни пътища за това освобождение. Естествено, най-популярното и изпробвано от дълги години е хайдутството. От варианта на обикновенно обирджийство и безогледен грабеж, до защита на населението от местни дерибеи и от централната власт. Опита натрупан от четите през 1866-68 г., доказва слабоста на възприетия модел и кара мислещите национални революционери да търсят други пътища, за решаването на проблема. Така стигаме до идеите и дейността на В.Левски. Той има опита от хайдутсвото, участието в Легията на Раковски и така сам достига до нови виждания, за нов модел на националната революция. И при него, тя е все още неизбистрена, несъобразена с великите сили и европейската им политика, и с жестоките правила, налагани от тях. Което не го прави по-малко героичен и велик.
:rock: Стана дума по-горе, за Ботев и неговата чета. За това, как тръгва за Българско, с ясното съзнание, че от хайдутин се е превърнал в борец за национална свобода. Което не попречи на един днешен "специалист" да го нарече Първия български терорист, отвлякъл превозно средство - кораба "Радецки"!!! Какво ли още ще измисли някой болен мозък!!! :rock:

[Parabellum]

Такаааааааа, аз никога не съм се отнасял с пренебрежение към Хитова, Тотю или Вълчан войвода.Напротив винаги съм им бил техен фен.Просто споменах, че те са си били хайдуци и само толкоз.Даже и документи представих по този въпрос.
Друг е въпросът, че барабанчик-а-когото, аз много уважавам-реши да спори с мен, като твърдеше, че те са борци за народна свобода.
От горепосочените само един, на когото забравих да напиша името през целият си съзнателен живот като хайдутин е бил борец за Свобода.Името му е капитан Петко Киряков, който след Освобождението е натирен в миша дупка , както междувпрочем са натирени всички борци за Свобода с изкючение на геройски загинилате.
Спомнете си само каква е съдбата на Стамболов, Захари Стоянов и още много други поборници.

[Гост]

С подкрепата на Русия на 19 юни (1 юли) 1876 г. Сърбия обявява война на Турция. Пет хиляди руски доброволци начело с ген.Черняев заминават за Сърбия, за да и окажат помощ във войната. Българските войводи П.Хитов, Ф.Тотю, Хр.Македонски и др. също събират стотици доброволци, от които е формирана самостоятелна българска войскова единица. В края на юни 1876г. в местността “Панди рало” се събират войводите П.Хитов, Ильо войвода, Хр.Македонски, Ф.Тотю, Н.Попнинов, както и Д.П.Иванов, П.Досев, Г.Милетич и К.Кекеров и изработват “Закон за българските доброволни войници”. Законът прокламира, че “... целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго и ще воюваме догде или спечелим свобода, или всички да измреме”. За главен войвода на всички доброволчески български чети е назначен от 3 юли 1876 г. войводата П.Хитов, който се поставя под разпореждането на ген.Черняев. Нима това не са нашите войводи-онези същите,дето хващат гората след като са видели"как турчин бесней над бащино огнище"???

[dibo]

:rock: Стана дума по-горе, за Ботев и неговата чета. За това, как тръгва за Българско, с ясното съзнание, че от хайдутин се е превърнал в борец за национална свобода. Което не попречи на един днешен "специалист" да го нарече Първия български терорист, отвлякъл превозно средство - кораба "Радецки"!!! Какво ли още ще измисли някой болен мозък!!! :rock:

Въпрос на гледна точка - за едни герой, за други бунтовник, по днешните представи - терорист. Затова не си падам по начина по който българина изучава историята си - твърде много определения се заучават като догма, може би за да се запълни липсата на факти.

Името му е капитан Петко Киряков, който след Освобождението е натирен в миша дупка, както между впрочем са натирени всички борци за Свобода с изкючение на геройски загинилате.
Спомнете си само каква е съдбата на Стамболов, Захари Стоянов и още много други поборници.

Това не е точно така. Стига с тази "Епопея на забравените". Много от поборниците през Възраждането играят важна роля в Княжеството и Източна Румелия и след 1878г. Трагичната съдба на повечето от тях е свързана не с това което са правили преди 1878г., а с дейността им като държавници след Освобождението.

Ето и нещо свързано с темата - ако случайно още не сте, прочетете тази статия:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6182

[Parabellum]

С подкрепата на Русия на 19 юни (1 юли) 1876 г. Сърбия обявява война на Турция. Пет хиляди руски доброволци начело с ген.Черняев заминават за Сърбия, за да и окажат помощ във войната. Българските войводи П.Хитов, Ф.Тотю, Хр.Македонски и др. също събират стотици доброволци, от които е формирана самостоятелна българска войскова единица. В края на юни 1876г. в местността “Панди рало” се събират войводите П.Хитов, Ильо войвода, Хр.Македонски, Ф.Тотю, Н.Попнинов, както и Д.П.Иванов, П.Досев, Г.Милетич и К.Кекеров и изработват “Закон за българските доброволни войници”. Законът прокламира, че “... целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго и ще воюваме догде или спечелим свобода, или всички да измреме”. За главен войвода на всички доброволчески български чети е назначен от 3 юли 1876 г. войводата П.Хитов, който се поставя под разпореждането на ген.Черняев. Нима това не са нашите войводи-онези същите,дето хващат гората след като са видели"как турчин бесней над бащино огнище"???

Ааааааааааа, ние говорехме за периода 1430-1869 година. След това вехтите войводи стават революционери.
Преди това са били хайрсъзи.

[Araslan]

Аз пък не сън съгласен че са били такива.Не мога да кажа също и че всички са били народни закрилници повечето по нищо не са се различавали от кърджалиите но в народното съзнание хайдутите остават народни закрилници а това надали е случайно-Глас народен,глас Божи!