Турските зверства в България

[Гост]

Както винаги късно се включвам в дискусията, но като прочетох горните писания, в простата ми глава се появи следния въпрос:
Защо Иван Вазов е написал романа "Под игото", а не "Под присъствието" .......

[Гост]

Така.
Първо за робството. Дълги години си се ползваше "турско робство". С "Възродителния процес" то стана "Османско" - аргумент: българите били държани под робство не от турците, а от османската династия. След 1989г. се появи "Турско присъствие", като за главен апологет на това понятие най-често се сочи Луджев.
За мен обаче най-точно си е робство. Роб обикновено се среща като обозначение на "безправен човек" (в кръстословиците), но практически робите никога и никъде не са били съвсем безправни - дори в Спарта, макар да се казва за там, че съществувало най-истинското робство. Робите като основна производителна сила били защитавани от законите, имали имущество и доходи и много от тях с препечеленото откупували свободата си.
Владичество е когато България попада в пределите на Византия. Българите са били един от многото етноси - грузинци, арменци и се ползвали с еднакви права с дугите поданици (освен в началото, когато са имали някои привилегии, за да не се бунтуват). А тъй като Комнините били рода с цар Иван Владислав, пък според българската традиция владетелите трябва да са от царския род, то не може да се говори за робство. така и чехите били в Свещената Римска империя, без обаче да се счита че са били под робство или чужда власт.

А за турските зверства. Ето няколко цитата от време близко, до посочените по-горе извадки:
Херцен:

След избиванията, които продължиха 4 денонощия...А къщите в предградието Сен Антуан още димяха; стените разбити от снарядите, бяха порутени, вътрешността на стаите представляваше каменни рамки; изпотрошени мебели тлееха...

Това обаче не е Батак, а Париж - юни.1848г.

Берлин 18.03.1848г.

Между 5 и 6ч. се появиха отради пехота...Започна страшно избиване...

А ето какво правели културните англичани в Индия само няколко години преди Априлското въстание:

4 бяха съдени и осъдени на разстрел с оръдия... Една от жертвите беше буквално разкъсана на парчета, зрителите бяха опръскани с кръв и парчета месо, главата на един от нещасниците падна върху един от публиката и го удари...

Това е представлявала "културна" и "цивилизована" Европа по време на Априлското въстание.

[Гост]

Е, не.
Като цяло в Европа цивилното население не е страдало така от воините там, както в Ориента. Имало е и изключения, например комуните, Наполеон във Испания (но не в другите страни!), руснаците като са потушавали полските и унгарскте въстания и др. такива. Но като цяло - не.

За Индия - това са екзекуции на въстанали сипаи - индийски войници от английската армия там.
Сипаите са разстрелвани с оръдия, а не с пушки, заради причини, свързани с тяхната религия. Преди да се стигне до този разстрел, те немалко неща са извършили със англичаните, вкл.с жените и децата им от колонианите семейства.

За париж е описан резултатът на артилерийски обстрел. Снарядите не знаят къде падат. В градовете боевете винаги са с тежки последствия, защото в градовете много неща са накуп, и все са построени от хора.

При Батак и на другите места става дума за избиване на цяло население. Не само на възстанали сипаи, осъдени на смърт по тяхната религия, не за бойни действия в град, когато падат сгради и хора. В първата, и може би най-обективна история на Априлското въстание има потресаващи списъци на убитите, с имена и възраст и село. Тя е писана през 900-тте и то на база интервюта с участници.
Има малки деца, на по 1-2 години, жени, младежи на по 16 и баби и дядовци на по 60-70.
Убийствата рядко са вършени от редовна турска армия, обаче правителството мълчаливо ги е одобрявало.
Убиецът на Батак е Ахмед ага Тъмарашлията, от съседно турско или помашко, ако помня правилно и ако правилно му пиша името. Остава в Родопите и живее там и и след Освобождението. Че май има нещо общо и с т.нар."помашка република". Съден е май че от турската власт, ама съвсем малко. Той е водил башибозука, но не той е убил всички хора.
Появявал се е, според Захари Стоянов всяка година на един голям български религиозен празник, придружен само от двамата си сина. Не като наглост или демонстрация (макар, че е имало такъв елемент), изказвал е уважение. Българските старци ПРИКАЗВАЛИ (!!!) с него и после си ходел.
Захари Стоянов му ходел на гости като журналист.
(Не помня добре същият ли беше, но и да не е бил същия, пак е много странно).
Човек ще си помисли, че българите са боклуци и пр., но май не е така. Тука има нещо много по-голямо. Хилядолетни междуетнически отношения, ей! (не само между българи и турци, а въобще)

Та ето затова Вазов е писал "игото", а не "присъствието", терминът си е "турско робство", но само на житейско ниво, а като се казва "турски зверства", трябва да се има предвид цяата сложност и диалектика на нещата.

Защото, в началото на въстанието има и "български зверства" - подпален е например един цял участък, с едно заптие и другите са били пощенски служители вътре. Бенковски, нали пада Робеспиер малко, е искал да подпали и унищожи турските села, без да убива, разбира се; също и български, за да направи от народа партизани.

В интерес на истината, много по-малко са били и после за това за платили хиляди невинни. Ако в света тогава е било 19 век, тука у нас е било 10-ти по цивилизованост на нравите.

[Гост]

Ако в света тогава е било 19 век, тука у нас е било 10-ти по цивилизованост на нравите.

Да-а-а-а..Както се казва "Ако посееш ветрове, ще жънеш бури..."
Ама не....Ние сме свикнали да разглеждаме историята само през нашата призма...И донякъде сме прави. Защото ако разглеждаме дадено събитие и от гледната точка на врага - значи да признаем, че Априлското възстание е било един противодържавен бунт, от съвременна гледна точка - тероризъм. И с право е потушено с реки от кръв....

[Гост]

От турска гл.т. може би правилно е потушено. Но от наша, а тя е правилна, естествено, че не. Това е то сложността на живота.
Обаче едно уточнение. Убийствата не са по заповед на властта, а по башибозушки изстъпления. Тя обаче властта не е възразявала твърде. Това е отмъщение на част от турското и въобще мюсюлманското население върху част от българите. Както и изстъпление на всички, у които в мирно време дяволът спи.
Прекомерно отмъщение, варварско и средновековно, трябва да се каже, защото избитите въобще не са въстаници. Също защото и после, когато ролите се сменят България дава завиден пример за отношение. Думата "поробител" почти се забравя никога не се е отнасяла към турското население след 1878 г.
Когато 20 години след това бежанците турци или децата им се връщат, намират имотите си запазени и управлявани от българи. Така например дядо ми си купува нивите чак тогава.
Имало е някои тарикати, които са се опитали да заявят, че турските имоти са станали техни поради срока на давност. Обаче съдът е казал, че не ги губят, защото са се изселили поради война. Представяте ли си, българската държава, 20 години след 1878 г. връща имотите на турците, които са си ги потърсили.

[bukvite]

Също защото и после, когато ролите се сменят България дава завиден пример за отношение. Думата "поробител" почти се забравя никога не се е отнасяла към турското население след 1878 г.

Сложен въпрос. През 84 имах "щастието" да покръствам. Видях какво може да направи една войска, на която малко са охлабени юздите. А съм слушал и мнения на участници, в "потушаването на бунтовете" през 89.
С две думи - балкански нрави. И от двете страни.

[Гост]

И аз имах това "щастие", но за късмет много малко. Това обаче беше комунистическа, а не национална работа. Тя българската комунистическа войска си позволяваше много и по отношение на собствените си новобранци, и въобще към всеки. Българинът като човек не е такъв.

[centara]

Определянето на робът като безправен човек не е съвсем точно. Робът е обект на правото, а не субект и като такъв може да бъде купуван, разменян, даряван, убиван итн. Той е вещ. Наистина в повечето случаи робите не са имали никакви права, но не това определя един човек като роб. Както някой спомена по-горе робите често са били носители на някакви права.
През тези 500 години, българското население не е имало почти никакви права и това дава основание на много хора до ден днешен да считат, че българите са били роби. Но българите никога не са били вещи - те са имали собственост и са плащали данъци, което показва, че за робство и дума не може да става. Да се твърди, че сме били роби е просто грешно използване на едно понятие. Лично аз считам, че е много по-правилно да се каже, че сме били под османско владичество, а не присъствие, робство и др. подобни.

[Гост]

Точно. Османско, или турско владичество.

[Гост]

Убиецът на Батак е Ахмед ага Тъмарашлията, от съседно турско или помашко, ако помня правилно и ако правилно му пиша името. Остава в Родопите и живее там и и след Освобождението. Че май има нещо общо и с т.нар."помашка република".

- Е, той и поп Груйо останал жив ( и както казах на друго място даже написал автобиография в стихове), въпреки че ходел със сланина при пленените турци да ги пробва дали ще се облажат през пости (турците по религиозни причини не ядът свинско).

Но българите никога не са били вещи - те са имали собственост и са плащали данъци, което показва, че за робство и дума не може да става.

- има списъци на продавани българи в робство. Турските галери са карани от гребци-роби (вкл. българи). В Спарта робите са били държавни и не са се продавали. В Русия крепостните са се прадавали (че даже и като мъртви). Езоп е откупил се роб, всъщност откупили се или освободени роби са играели голяма роля в стопанския и политическия живот през Античността. Римските граждани не са плащали данъци (само провинциите).
Робите никога и никъде не са били съвсем безправни, просто са ниска прислойка на обществото. Един виц: един българин си вървял, поизморил се и вазл да се моли да се появял кон, с който да се прибере. Появили се обеч двама турци, които го яхнали като кон. Та, той казал: Криво ли се молех или криво ме разбра, аз исках кон да го яхам, а не мен да ме яхат.
Та за мен си е робство. За българите е имало ограничения за облеклото, забрана за оръжие, ограничения свързани с култа, допълнителни данъци... Мисля, че се пропуска, че за Турция се говори за "ДЪРЖАВЕН ФЕОДАЛИЗЪМ" - той се простирал не само върху хората, но и върху земята. Ако беше владичество, нямаше да се плаща за хабене на зъбите с гяурско ядене.

[Гост]

Ограничения в облеклото, в размера на църквите и пр. е имало в ранната Османска империя.
"Диш хакъ", или таксата, задето си търкали зъбите турците, ядейки поднесената им от християнина храна е произвол, а не държавен данък. Това са били разни бабаити, тормозещи хората, докато отвреме навреме някои поядосан повече българин не им е цепвал чалмите с брадвето докато си търкали зъбите с неговите овце и кокшки....

Тежестта на потисничеството е била висока и възмутителна. Българите са били може би най-потиснатото малцинство в империята, но, това е било до време, после нещата са се променяли, за да се стигне в 19 век до възрожденския разцвет, който в крайната си фаза е дал на българите всичко, освен политическа независимост.

Та, за началото на периода "робство" се връзва повече, към края - само като житейски термин. То и за началото е житейски термин, защото "роб" в строго научния смисъл целият български народ никога не е бил. Откарването на отделни хора в робство, пак в ранната фаза на империята, когато такава търговия е имало из Бизкия Изток не се отнася за цялото население, чието основно задължение е било да плаща данъци.

Чии роб е бил дядо Илия Видинлията, крупен габровски чорбаджия и личен приятел на сулатана, който всяка година в определен ден му е ходел на гости? Ами Добри Желязков, братя Георгиеви, Тъпчилещов, другите крупни богаташи, та и последния занаятчия от някоя чаршия. Те са били свободни да се придвижват и заселват навсякъде в империята или в чужбина, имаи са статут на султански поданици, след Голханския хатишериф или Хатихумаюна, не помня, де юре равни с турците. Забранено им е било само да служат в армията, но и това се променя - имало е военни лекари и юристи, като Илия Цанов или Гаврил Кръстевич, или Богориди.
Това, че са били жертва на верски, административен или криминален произвол, често на етническа основа (и то поначало по-бедните, не и богаташите и изтъкнантите граждани) е един от гоемите недостатъци на западащата османска империя, но не е "робство". Тя никога не е станала държава, ефикасно защитаваща собствеността и живота на българите, и точно оттам идва поривът за освобождение - защото българите става все по-богати и все по-"европейци", а пък този процес бива затормозен от разнебитената империя.

Затова ми се струва, че терминът може да си се употребява, защото е разпространен, но само в обобщаващ смисъл.

ПП
Знае ли някой как се е наричала България докато е била част от турската империя? Термин "България" не е съществувал.

[Sa4mo]

Наричала се е "Румели миллиет".Що се отнася до Батак-Ахмед Ага Тъмрашлията е помак.Парадокса е ,че когато идват редовни турски части в Батак ,се е налагало да спасяват от собствените си башибозуци малкото останали живи българи .Така са спасени 2 или 3 български семейства.В Панагюрище обаче зверствата са осъществени от редовната турска армия-там башибозук не е успял да превземе града.Същото е и в Брацигово и Перущица.Така ,че поттисничеството и зверствата са си били официална политика.Прави сте обаче ,че в по-големия период от време репресиите са били икономически и в морален план-забрани относно вероизповеданието,облеклото и т.н.Освен това не трябва да се забравя,че империята е била Османска,а не турска.Подобно на Византия от значение е била вярата-исляма,а не толкова етническата принадлежност.В Сливен -града на 100-те войводи например,са управлявали наследниците на преселени татарски ханове,които са вършели разни простотии и това е причината за толкова много излези от там хайдути.

[Гост]

Същото е и в Брацигово и Перущица.

В Брацигово изгаряд петлешков, но клане не е имало. В Перущица са били клани основно групи, които са тръгнали да се предават на башибузука или да бягат от селото. Когато редовната войска превзема черквата "Св.Архатгел" Решид паша запазва живота на навиращите се там.

[evergreen]

Избиването на 14-15000 българи в Стара Загора,в продължение на 3 дни и тоталното унищожение на града ,никой не коментира.
Но е разбираемо,след старателните опити за прикриване на този факт,от комунистическия режим.Тази драма стои малко в страни,от героиката на нашият народ.Това не е случайно.
Причината е вината на некадърното руско командване,решило да превзема Истанбул със 17 хилядна армия.Другият грозен факт е,че руските войски,щом разбират за Сюлейман,духват директно към Стара планина,въпреки че са били около Нова Загора.Заповеда за евакуиране на града не постъпва,с цел да бъде даден като плячка на настъпващите турци,за да се забавят.При оттеглянето на първия ден,следобед, на оставените за прикритие 2 ескадрона и няколко опълченски дружини,руските войници спасяват предимно деца,от съжаление,защото са знаели,какво ще последва.За нещастниците,които са се събрали от цялото Загоре в града,е оставен шансът само да загинат,затворени от редовната армия от юг и башибозука,от север.Хората са се защитавали до последно,с барикади в малките улички на града.Останали без шанс,цели фамилии се бият до смърт и турците дават много жертви.Според тяхни сведения,в къщи от централната градска част,съпротивата е била доста умела.Случвало се е да загубят по 100-ина души за някои от големите къщи и 2-3 дни,преди да нахълтат.Защитниците до последно са се надявали на помощ.
Само в северната църква(до 7-мо основно),загиват над 2000 българи.
Интересно е,че няма опити за евакуация и на северните от Стара Загора,български селища.Отстъплението е толкова бясно,че в началото обикновените хора не са разбрали,какво става.В села,като Змеево,Борилово,Колена,жителите не приемат на много сериозно ситуацията и дори изграждат окопи за отбрана от башибозука.Отбиват тяхните атаки няколко дена,но при преминаването на редовната армия,са смазани.Без да отстъпват,защото е нямало на къде.А е можело да се спасят хиляди хора.Имало е време,нямало е желание.

Но познайте,какво се е случило в Тракия,след 6-7 месеца и защо сега почти няма турци,там.Това също ни е спестено...

[Гост]

Петко Рачев Славейков също е бил със семейството си в града, но е успял да го напусне. Мисля че силно се надценяват възможностите за евакуиране на населението. Сега едва се справиха с едно наводнение, а какво би станало, ако имаше настъпваща войска.
Иначе при отстъплението на турците е имало изпълнения, при това доста. Ама е имало и такава, като да речем турци да оберат домовете на турски бейове. А са напуснали Тракия, защото са се бояли от репресии. Някои са се върнали след войната, но повечето са останали. После е бил направен един малък трик с турските имоти и нова също допринесло за по-малкия брой турско присъствие в Тракия.