Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Галиполи-Заключената врата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Вероято Галиполи е останала като събитие единствено в паметта на австралийци и новозеландци, не знам дали дори турците помнят така тази битка. Наборът е бил предимно от доброволци, не знам как са ги надъхали така, че да се юрнат от другия крайна света да се бият, но частите са били предимно австалийски и новозеландскси. В началото на темата е дадена една статистика, не знам откъде е взета, но е много подвеждаща, а и нещо ме съмнява да е вярна: откъде 250 000 загинали французи там? Във великобританските сили е имало малко британци, а все пак по това време тези държави - Австралия и нова Зеландия - са имали вече сформирани нации и би било редно да се даде статистика по националност. Английската флота по това време е предимно в Северно море, а подкреплението по суша идва, когато битката на практика вече е загубена.

    Изцяло стратегически провал е тази битка, според мен. И кой ли е основният виновник за провала?

    Comment


      #17
      българите, ...кой?!? няма да е Чърчил,я!

      Comment


        #18
        Аххххх, ама те и българите ли са участвали при Дарданелите??? От морето или откъм сушата? И от кои, щото те по това време са неутрални? Подозирах го аз, не може то голяма битка, при това на практика на Балканите и без наше участие.

        А като не е Чърчил - кой е тогава?

        Comment


          #19
          Е, как кой - прекият изпълнител .

          Comment


            #20
            еее, сега по-скоро питай кои са българите и дали Чърчил е участвал!?
            Сериозно, българите според британските трактовки са виновни , че от устието на Марица не са помогнали на наследниците на Ричард Лъвското сърце да влязат в Константинопол. "Какви незабележителни хора в този наш забележителен век" - би казал вероятно сър Уинстън !?

            Comment


              #21
              von Danitz написа
              еее, сега по-скоро питай кои са българите и дали Чърчил е участвал!?
              Сериозно, българите според британските трактовки са виновни , че от устието на Марица не са помогнали на наследниците на Ричард Лъвското сърце да влязат в Константинопол. "Какви незабележителни хора в този наш забележителен век" - би казал вероятно сър Уинстън !?
              Той пък Ричард Лъвското Сърце един англичанин...

              Интересното при битката при Галиполи е, че всъщност зад кулисите се води активна дипломатическа работа и истината според мен е, че Антантата губи точно тази "дипломатическа битка". Може англичаните в сънищата си да са си представяли, че български части ще ги подкрепят от суша, но в България никой не е и помислял да тръгва. Идеята на Англия е била ВСИЧКИ балкански страни да се включат на тяхна страна, което е в сферата на фантастиката и като народопсихология, и като история, и като настояще –съвсем скоро са били Балканските войни.

              Предлагам една алтернативка: тъй като "сделката" за влизането на България във войната е била от наша страна участието при Истанбул по суша а от друга – част от Македония, Добруджа, и Тракия чак до Кавала, какво ли би станало, ако не бяхме пазили така упорито неутралитет? И дали е било разумно да пазим неутралитет? Дали наследниците на Крум щяха да стигнат до Константинопол и да развеят там вместо конски опашки бойните си знамена и да надигнат вместо чаши череп? Дали сега щяхме да почиваме в Кавала или на Оридското езеро в България? Аз мисля, че не. Надали участието на България би обърнало хода на нещата в тази ОБРЕЧЕНА и от дипломатическа, и от военна гледна точка битка. Може да застанете сега всички да браните с гърдите си Чърчил да не падне някоя прашинка върху образа му, но, да, Чърчил е велик, обаче става велик по-късно, по това време е все още млад, самонадеян, много амбициозен, но с малко опит, особено в качеството на военноморски министър. От какъв зор е трябвало само по море да го превземат? Византион/Константинопол/Истанбул е превземан няколко пъти, но много повече пъти не е превземан, като успешните опити откъм море са останали в Средновековието. (между другото, дали е най-атакувания голям град това?) Тя затова е останала в историята като битката при Галиполи или при Дарданелите, а не като битката за Истанбул.

              Между другото, точно сега е 90 годишнината от битката при Галиполи, тя почва края на април 1915, точно началото на май е най-активната част и продължава до юни, ако не се лъжа.

              Comment


                #22
                А, не бих тръгнал да оправдавам Чърчил за това, даже никак - това съвсем не е едниствената му грешка, - такива прави много през кариерата си. Както се казва, ние не за това го уважаваме (когато го уважаваме) .
                Що се отнася до подобна алтернативка - мисля че не е била възможна - както сама отбелязваш, Балканските войни са приключили твърде скоро и ми се струва, че не е било осъществимо българската армия да се бие "рамо до рамо" със сръбската и гръцката.

                Comment


                  #23
                  gollum написа
                  и ми се струва, че не е било осъществимо българската армия да се бие "рамо до рамо" със сръбската и гръцката.
                  Точно това е, че от България се е искало участие, а от Гърция - да пази неутралитет. А Сърбия също не се е очаквало да се включи откъм Истанбул - сръбската армия е беряла по това време душа пред австрийската офанзива на северозапад. Така че е нямало да се бием "рабо до рамо".
                  Аз съм наясно, че щом не е станало, значи не е било осъществимо. Просто така, да поразсъждаваме (т.е. да си почешем езиците, да кажа, клавиатурите). Пък и ако го беше превзела Атнантата - ех, сега можеше на Капълъчарши да се говори на руски може би Ама че антиутопия стана

                  Comment


                    #24
                    Аз имам две вметки по военната част - французите имат значително участие, точни данни като си ида в къщи, но така по спомени ми се мотаят дори някъде към 50%. И другото - военно операцията насмалко да успее, най-справедливо е да кажем, че щастието и куражът (а който е куражлия, с него е и щастието ) са по-скоро на страна на турците и затова те печелят. Но би било достатъчно само в един два момента зарчето да се падне в полза на иглезите и битката би тръгнала по другия склон - дотолкова на моменти везните са били в баланс. Така че не е правилно да отписваме операцията като тотална катастрофа и грешка, тя определено е със значително по-големи шансове за успех от няколко други на Западния фронт.
                    Какво би довела една победа в дипломатически план? Труден въпрос с много акота. Но очевидната пряка полза е отварянето на проливите за комуникации с Русия, която би могла да извози насъбраните огромни резерви от селскостопанска продукция към световния пазар (проливите са единствения път, по който Русия изнася продукцията си). Което пък би могло да закрепи царския режим още малко...
                    От друга страна едно бомбардиране на Истанбул би могло да доведе до революция в самата Турция срещу Младите турци и евентуално възкачване на проанглийски режим. Също така околните страни, сиреч ние и гърците, определено ще започнат да тендират повече към Антантата, отколкото към Централните сили (това е и една от основните идеи на операцията)
                    XV mile the sea brode is
                    From Turkey to the Ile of Rodez...

                    Comment


                      #25
                      тогавашният министър председател Лойд Джордж, който се опитва да леабитира Великобритания след провала и налагането на Севърийският договор,който води до неговото сваляне и възкачването на лорд Уинстън Чърчил.

                      Всъщност премиер-министър става Ендрю Бонър-Лоу

                      Comment


                        #26
                        Не знам много за тази операция, но по Дискавъри гледах два едва ли не противоположни филма - в единя ни обясняваха, че операцията е провал още преди да започне и това се дължи на изначалната невъзможност за успех, като виновен изкарваха Чърчил, които имал някакво си заболяване, което го карало да взима такива решения; другият филм, напротив беше по военно ориентиран, с показване на плановете за десантите и на местностите, описание на бойните действия и как е следвало да се водят, за ад успеят ингилизите и според този филм се оказа, че въпреки лошото планиране операцията на няколко пъти е била пред успех, който се е провалил само поради лоши тактически решениял В книжарниците видях една англ. книга, посветена на тази кампания и мисля да си я купя, ако някой по сведущ в нешата може да ми каже дали си струва ще му бъда благодарен.
                        "Fiercer than Fierceness itself!"

                        Comment


                          #27
                          Хана написа
                          Вероято Галиполи е останала като събитие единствено в паметта на австралийци и новозеландци, не знам дали дори турците помнят така тази битка. Наборът е бил предимно от доброволци, не знам как са ги надъхали така, че да се юрнат от другия крайна света да се бият, но частите са били предимно австалийски и новозеландскси. В началото на темата е дадена една статистика, не знам откъде е взета, но е много подвеждаща, а и нещо ме съмнява да е вярна: откъде 250 000 загинали французи там? Във великобританските сили е имало малко британци, а все пак по това време тези държави - Австралия и нова Зеландия - са имали вече сформирани нации и би било редно да се даде статистика по националност. Английската флота по това време е предимно в Северно море, а подкреплението по суша идва, когато битката на практика вече е загубена.

                          Изцяло стратегически провал е тази битка, според мен. И кой ли е основният виновник за провала?
                          Ми вертоятно я помнят щом имат такъв голям паметник на Мустафа Кемал на Чанак кале :1087: Хана все едно да кажеш че и българите не помнят Шипка :sm100:
                          Най- ярките звезди на род османски
                          корони носят и седят на трона царски,
                          покорни са на заповедите господни
                          делата им добри и благородни.
                          И да воюва за правата вяра
                          на бащин трон султан се възцарява.

                          из " Корона на историите " на Ходжа Садеддин

                          Comment


                            #28
                            Галиполи - 1915г.

                            Всички знаем за касапницата при Галиполи през 1915г. Но лично за мен съществуват въпроси, на които трудно мога да си отговоря.
                            1-во Как е възможно една уважаваща себе си Империя и страна с вековни военни традиции/визирам Британия/ да не обезпечи в разузнавателно отношение десанта? За местността и топографските и особености не се знае почти нищо. Командването планира операцията на базата на карти от времето на Кримската война :shocking: Офицерите, които слизат на брега и трябва да поведат в атака оцелелите от касапницата войници имат заповед да завладеят позиции, които реално не съществуват :shocking: Да не говорим, че главния ключ за успеха при такава операция - ИЗНЕНАДАТА изобщо не е постигната. Турците водят по британците безпощаден огън, без последните да могат да окажат ефективно съпротивление. На места плажната ивица изобщо не е подходяща за десант. Стръмни брегове, линии с бодлива тел под водата, многобройни картечни гнезда в турските отбранителни линии. Първия ден от десанта плажовете на Галиполи са осеяни с трупове на британски войници. Корабите на англичаните макар и многобройни не са в състояние да попречат на турците да унищожат десантните съдове на британците/главно лодки с 8 гребци повечето пъти теглени на буксир/. И за това ли не са помислили британците? Или напълно са подценили силите на противника и са смятали, че британския войник превъзхожда останалите.
                            2-ро Всеки знае, че за една операция, било то земна или по вода има нужда от източници на прясна питейна вода, гарант за по-мало болести и и епидемии. А такива източници на Галиполи има малко, и повечето са в ръцете на противника. Не е ли бил взет под внимание този факт????? Възможно ли е висши щабни офицери да не се съобразят с това и да разчитат на доставките по море, които първо изискват време и второ са застрашени от унищожение. Известно, е че британците понасят много загуби в жива сила именно от болести/дизентерия/ и липса на качествено медицинско обслужване/, което е третия ми въпрос. На Галиполи действа военно-полева болница, разположена на кораби. Персонала е малко, помещенията също. Огромен брой ранени не могат да бъдат приети на корабите. Хиляди трупове стоят не погребани със седмици. :sm100: През август 1915г. 80 % от личния състав на британските сили в Галиполи е болен от дизентерия, точно поради липса на вода и достатъчно медикаменти. И това ли не е било обмислено старателно? Все пак десантната операция е мащабна. А това от своя страна изисква мащабни сили за осигуряване, прикриване с огън и т.н.
                            След първия месец от десанта и най-големите оптимисти в Лондон, започват да се съмняват в успеха на операцията, чийто главен идеолог е Чърчил. Вместо да облекчи британците на Западния фронт, Галиполската операция още повече влошава състоянието на войските. Скоро ситуацията става патова без изгледи за успех. Главно-командващия Хамилтън е сменен и на негово място идва Чарлс Монроу. Провала е ПЪЛЕН за Британската империя и Чърчил подава оставка. Заминава за З.фронт, където командва батальон. Поне има куража да подаде оставка, след сериозните грешки, които допуска и които костват живота на десетки хиляди британци. Галиполската операция свършва с пълен крах за Англия, и много от оттеглящите се войници от Галиполи смятат постъпката на Главното командване за предателска спрямо онези, които са оставили телата си през тези ужасни 259 дена. Е ще се радвам да дискутираме, с тези от вас, които знаят повече по проблема.
                            They march in full battle dress
                            With faces grim and pale
                            Tattered banners and bloody flags
                            Rusty spears and blades...

                            Comment


                              #29
                              Преди да се пуска нова тема е хубаво първо да се пробва едно търсене във форума дали вече има такава .
                              Форумен Правилник

                              Comment


                                #30
                                Извинявам се, Модератор.
                                They march in full battle dress
                                With faces grim and pale
                                Tattered banners and bloody flags
                                Rusty spears and blades...

                                Comment

                                Working...
                                X