Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Галиполи-Заключената врата

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #61
    von Danitz написа
    Ключов е въпроса с артилерията. Флотът на Антантата има категорично превъзходство. Но характеристиките на пролива и несполучливото водене, водят до този безумен резултат.
    Не съм съгласен. На практика турските артилеристи имат повече проблеми с пясъка и парха вдигани от английските снаряди, а не със самия обстрел. "Тежките" загуби на артилеристите съм ги написал в края на изложението. И това е след 6 часа обстрел - тъжно господа.
    По времето на Нелсън флота е можел да създаде локално превъзходство окло всяка крепост и морските пехотинци от корабиде са имали възможност да я превземат. По време на сраженията за Дарданелите на корабите (образно казано) има само 2 батальноа морска пехота. Твърде малко, защото по двата бряга на пролив има доста повече турски войски, които ще приситигнат бързо, ако англичаните се опитат да вземат форт след форт.
    Флота на Антантата има формално превъзходство в броя на оръдията, но поради затрудненото маневриране, малкото разстояние и почти вертикалните траектории на турските снаряди попаденията са били опасни. Броневите палуби на корабите не са проектирани за такива попадения.
    А и моряците на траулерите са си били рибари, не военни. На практика поведението им няма нищо общо с това на немските моряци от тралщици по време на двете сражения в Хелголандската бухта.
    Ам Гъл, линейния крайцер е включен, защото бил наблизо. Двата дредноута са включени да пазят корабите от "Гьобен", а са използвани като канонерки, аради размера на оръдията си. Да не говорим, че е падение "хрътката на океана" да е обикновенна плаваща батарея, но от тук започва падението на линкора, което ще завърши с атаката на Лейте, Корехидор и Сайпан.
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

    Comment


      #62
      Да не говорим, че е падение "хрътката на океана" да е обикновенна плаваща батарея, но от тук започва падението на линкора, което ще завърши с атаката на Лейте, Корехидор и Сайпан.
      Така е . Човек би очаквал в това сражение да участват най-вече монитори... Макар че и преди това линейният кораб си е по същество плаваща батарея, разликата е само в това, че е единствената, способна да потапя плаващите батареи на противника .

      Comment


        #63
        Не съм съгласен. На практика турските артилеристи имат повече проблеми с пясъка и парха вдигани от английските снаряди, а не със самия обстрел
        Видя ли кореспонденцията от Ню Йорк Таймс от ден след това, от Атина? Пише, че полевата артилерия има неочаквано добри резултати срещу "съвременни" кораби.

        но поради затрудненото маневриране, малкото разстояние и почти вертикалните траектории на турските снаряди попаденията са били опасни
        = характеристиките на пролива и несполучливото водене, поне за мен

        Comment


          #64
          Не се заяждам, но ти написа
          Ключов е въпроса с артилерията. Флотът на Антантата има категорично превъзходство.
          С това не съм съгласен. С другото - да! :tup:

          gollum написа
          Макар че и преди това линейният кораб си е по същество плаваща батарея, разликата е само в това, че е единствената, способна да потапя плаващите батареи на противника .
          Е, способен е на много повече. Например с присъствието си да измете търгашите от морето :rock: А после - за каква война ще говорим ...
          Last edited by Odzava; 18-03-2008, 13:51. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
          Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
          Неизвестен руски адмирал

          Comment


            #65
            Отворих си сега "Британските кампании в Близкия Изток" Лондон 1919 г.
            BRITISH CAMPAIGNS
            IN THE NEARER EAST
            1914—1918
            From the Outbreak of War with
            Turkey to the Taking of Jerusalem
            WITH 19 MAPS AND PLANS
            BY EDMUND DANE
            , и прочетох главата за морската кампания. Значи входа на Дарданелите е мълчал от 11 март, това са пунктовете Кум Кале и Сед-Ел-Бар, които ще видите на приложената карта, най на юг и запад.
            Тези два форта са били разрушени в края на февруари и началото на март.

            На 18 март се тръгва срещу най-важния пункт - Чанак, крепост с 14 инчова батарея.

            Грешките са били наистина глупави, дължат се на смесването на планове и теории. Смятало се, че пряка атака с 64 тежки оръдия, няма да може да бъде издържана и час от форта. Не правили сметка да го бият отдалече, с голям ъгъл на стрелбата, което техниката позволявала. Така набутват три ескадри пряко, пред него. А турците пускат мини по бързото течение, нещо като безмоторни торпеда. Маневрите в проток, широк пет мили за толкова кораби, около 40, някои от които гигантски, били невъзможни.

            Направен е опит, например от Буве, да се скрият в заливче, вече веднъж ударени, но турската защита бързо ги локализирала и артилерията ги довършила.

            А четох и една интересна статия за Нусрет, построен в Кил, между другото. Този кораб, с толкова скромни характеристики, е потопил 3 бойни кораба на противника, служил е като водолазен кораб до 1969 г. в турския боен флот, после като търговски кораб и е загинал при авария чак през 1989г. Днес в Чанак Кале имало 100% копие на кораба, направен като паметник!
            Last edited by von Danitz; 18-03-2008, 19:18.

            Comment


              #66
              E, Даниц, не бъди толкова строг към британските моряци на място. Те са използвали техниката оптимално. "Куин Елизабет" и "Инфатигебъл" водят огън по целите си от 12 880 м като на моменти пада до около 10 000 м. Броненосците също се държат геройски. Но не може да изпълнят задача, за която априори не са предназначени. Все едно да развъртиш гайка с чук.
              Само 17 г. по-рано при щурма на фортовете на река Таку корабите на сводната Международна ескадра остават в Жълто море, а в реката влизат само няколко канонерки, които ПОДДЪРЖАТ ротите моряци, които щурмуват фортовете. Вероятно това е резултат от немското командване на Международната ескадра
              А какво си харесъл толкова "Нушрет? има и други турски кораби-герои от Битката за Дарданелите. Например еднотипния с нашия "Дръзки" миноносец "Демир-Хисар". Е, той наистина действа от Смирна, но все пак. "Муавенет", който потопил броненосеца "Голиат".
              Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
              Неизвестен руски адмирал

              Comment


                #67
                Не прехвърляй ти от болната глава(имам предвид господин Болни) на Данитцовата величието на британския флот. Дори Куин Елизабет държи точно 20 минути. Битката е просто между хамстер и тройка крокодили. Турците, явно добре поучени от нас(Бате Божо, евалата ), батарейки, торпедца, минички, такъв сюрприз поднасят, че британците после са пили (поради разсеяност) морска вода вместо чай в пет часа на 18 март.

                Comment


                  #68
                  Ако говорим за успешна атака на крепости от морето на кораби - Японската ескадра превзема Порт Артур през 1895г. по време на Японо-китайската война.
                  П.В.

                  Comment


                    #69
                    Ми не точно, но благодаря за примера. Това ще раздразни духа на господин Нелсън, който, неизвестно защо, витае около Дарданелите днес.

                    А иначе, сериозно.
                    Турците имат само 4 14 инчови - 355 мм оръдия, по две на двата бряга. Снарядите им са по 10-тина.
                    Другото са 6-280 мм, пак на двата бряга,
                    260мм - 9 оръдия
                    240 мм - 36 оръдия, но не е ясно колко от тях са в изправност.

                    другото са 210 мм и стотици дрепшъни.

                    А Голъме, Инфлексибъл бил включен щото първо бил на ремонт в Гибралтар, след Фолклендите, второ Куин Елизабет бил повреден и развивал малка скорост, а имало вероятност Гьобен да излезе от пролива и .... да ги подмине старите колониални тарамбуки.

                    Comment


                      #70
                      А какви войски отбраняват Порт Артур?
                      Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                      Неизвестен руски адмирал

                      Comment


                        #71
                        А, остави сега, адмирал Итовите мушмороци за флот изобщо можем ли да ги броим? Представям си отсреща пък китайците.

                        То и Занзибар , в този ред на мисли, цяла война е загубил, от един кръстосвач...за 30 минути, а оръдия , някакви черешови, може би, не, палмови, са имали.

                        Comment


                          #72
                          За любителите на статистиката:
                          Английският флот по време на операцията се състои от:
                          "Queen Elizabeth" - произв. 1915 г., тонаж 27 500 т. (8 оръдия/15 инч.+ 12 ор./6 инча);
                          "Inflexible" - произв. 1908 г., тонаж 17 250 т. (8 оръдия/12 инча + 16 ор./4 инча);
                          "Agamemnon" - произв. 1908 г., тонаж 16 500 т. (4 оръдия/12 инча + 10 ор./9,2 инча);
                          "Lord Nelson" - произв. 1908 г., тонаж 16 500 т. (4 оръдия/12 инча + 10 ор./9,2 инча).
                          Ако Ви интересуват и другите ще Ви ги дам по-късно. Относно загубите на съюзниците в операцията - те са ок. 35 000 д. убити, от които ок. 8 500 са австралийци. Общото число на ранените достига ок. 78 500 д. (сред тях 19 000 австралийци).
                          Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                          Comment


                            #73
                            Odzava написа
                            Донякъде. Адмиралтейството предава 2 батально морска пехота на де Робек.
                            А и прочети какво е казал Нелсън - горе в ляво. На ход турската позиция не може да се пробие.
                            И добре го е казал... След подобна авантюра срещу испанска крепост остава без ръка.

                            Comment


                              #74
                              De Ruyeter написа
                              Ако говорим за успешна атака на крепости от морето на кораби - Японската ескадра превзема Порт Артур през 1895г. по време на Японо-китайската война.
                              "Духът" на адмирал Нелсън така и не повярва, че височайшите му постулати са опровергани. И тъй щото попрочетох за превземането на Порт Артур реших да споделя "некои съображения":
                              Такааа .... след като почистили Корея от китайците и успели да разбият флота им при река Ялу (Ялудзин според друг прочит на името), японците започнали да се готвят да нахлуят в континентален Китай. Японската 1-ва армия настъпвала от Корея. В Хирошима била сформирана 2-ра армия под командването на генерал Ояма. Нейната задача била да превземе Порт-Артур, който до момента изпълнявал ролята на главна база на Китайския флот.
                              На 24.10.1895 г. 50 транспорта прикривани от корабите на адмирал Ито започнали десантирането на частите на 2-ра армия в района на Хуаюанкоу. Стоварването на войските ставало с помощта на 150 лодки и 15 парни катера. Транспортите стояли на 3,5 мили от брега, а "десантните средства" за 12 дни в условията на липсата на каквото и да е противодействие свалили на брега 25 000 войници с пълното им въоръжение, снаряжение и припаси. На 06.11.1895 г. японските войски тръгнали към Цзинджоу и същият ден го превзели. На следващият ден паднал Дальян (бъдещият Дальний). През това време японския флот блокирал Порт-Артур, но китайските кораби благополучно били отплавали за Вей-хай-Вей.
                              На 22.11.1895 г. японския флот пристъпил към бомбардировка на фортовете на Порт Артур, а армията на генерал Ояма щурмувала укрепленията от към сушата. Вечерта същия ден японското знаме се веело над града.

                              Явно и тук имаме класическа десантна операция по овладяване на морска крепост - флота прикрива десанта, блокира вражеската ВМБ и накрая съдейства на армията, която и превзема крепостта.

                              Но да се върнем към Дарданелите. Разработения от британското морско командване (Първи лорд на Адмиралтейството, адмирал Карден и прочие) план страда от редица пропуски. Разбира се те са такива поради неуспеха на операцията. Иначе бихме чели за нестандартните решения на споменатите персони, ако бяха извадили Турция от войната, но:
                              1. Планомерното стъпаловидно настъпление с помощтта на флота предполага също такова планомерно усилване на отбраната на Проливите
                              2. Липсата на каквито и да е сухопътни части способни да принудят султана да капитулира, десантирайки под балкона му
                              3. Явната липса на адекватна оценка на минната опасност за корабите
                              4. Преоценка на възможностите на британския флот да влияе на 'аборигените' със самото си присъствие
                              5. Липсата на отговор на въпроса - '"Пробихме си път до Истанбул. Добре, а какво ще правим там след 48 часа?"
                              Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                              Неизвестен руски адмирал

                              Comment


                                #75
                                То в самата заповед има нещо абсурдно. "Адмиралтейството да се приготви за морска операция във февруари с цел бомбардировката и превземането на Галиполския полуостров заедно с Константинопол"*
                                Формулировката ли е сбъркана или изобщо как са го виждали - с морска операция да "превземат" Константинопол?!Как може флот да превземе нещо?
                                Между другото, доскоро не знаех, но през 1807 г. адмирал Дакворт със 7 бойни кораба преминава покрай фортовете, унищожава турска ескадра в Мраморно море и стига на около 8 мили от Константинопол. Но после има такъв щил, че стои там една седмица и накрая се връща!? Някакви подробности около тази операция?

                                *"Голямата криза" ²² том Уинстън Чърчил

                                Comment

                                Working...
                                X