Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съветските политически офицери

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Съветските политически офицери

    винаги ми е било интересно да науча, каква точно е била ролята на 'политическите офицери' по времето на втората световна война в съветската армия.

    как са били назначавани и от кого, имали ли са военно образование, какви са били ролята и участието им в командването на частите, какви са званията им ( пр. имало ли е 'полит-генерал' или нещо такова).....

    тази институция запазила ли се е след войната и ако 'да' - под каква форма?


    #2
    Съветските политически офицери

    Василий Лебедев-Кумач

    ТАК ГОВОРИЛ ТАНКИСТАМ ПОЛИТРУК
    «Коварен враг. Товарищи, поверьте,
    Он спит и видит — взять нас на испуг.
    Ответим же ему презреньем к смерти!» —
    Так говорил танкистам политрук.

    «Еще Чапай психической атаке
    Умел давать решительный отпор.
    Пусть знают все фашистские собаки,
    Что мы не стали трусами с тех пор!

    От страху глаз и рта мы не раскроем,
    Не страшен нам ни дьявол, ни дракон.
    Покажемте врагу, что быть героем —
    У нас обычай общий и закон.

    Старайся быть в бою из первых первым,—
    Бежит от храбрых смерть и враг бежит.
    Стремится враг ударить нам по нервам,
    Так пусть же сам от страха задрожит!

    Итак, вперед, друзья! И слава смелым!» —
    Так политрук закончил речь свою.
    И танк повел, чтобы геройским делом
    Свою беседу подкрепить в бою.

    Был сам он худ и небольшого роста,
    Но выше всех казался он бойцам.
    Был сам он прост, и говорил он просто,
    Но придавал отвагу он сердцам.

    И через день в скупой и краткой сводке
    Их смелый подвиг упомянут был.
    И политрук на митинге коротком
    Сказал: «Ну вот! Я правду говорил!»
    1941


    "If elections changed anything, they would be forbidden" ~ Kurt Tucholsky

    Comment


      #3
      u are not helping....

      Comment


        #4
        Originally posted by "Longanlon"

        винаги ми е било интересно да науча, каква точно е била ролята на 'политическите офицери' по времето на втората световна война в съветската армия.

        как са били назначавани и от кого, имали ли са военно образование, какви са били ролята и участието им в командването на частите, какви са званията им ( пр. имало ли е 'полит-генерал' или нещо такова).....

        тази институция запазила ли се е след войната и ако 'да' - под каква форма?
        Струва ми се, че те са част от структурата на РККА, въведена още доста преди войната. За военното образование - както дойде. Но след чистиките май не са останали такива с военно образование. Изключения май няма. Повечето политофицери имат само разни партийни школи в актива си, а това не се брои, особено, когато армията трябва да се сражава срещу такъв противник като Вермахта.
        Ролята им в командването:
        - агитация, нещо от рода на повдигане на бойния дух;
        - възпитание - преданост към вожда и партията;
        - контрол - и партиен и за изпълнение на задачите, независимо от цената.
        Ефекта от присъствието им обаче е катастрофален, особено върху и без това неграмотните съветски командири (почти всички грамотни вече отдавна са два метра под земята). Първо, удря се принципа на единоначалието, второ, командирите губят инициативността си, трето, политическия офицер няма как да не се меси в решенията на командира, гледайки от своята тясна политическа гледна точка, която често е в пълно противоречие с военните правила. Примери - колкото искаш.
        През ВСВ обаче, по някое време, струва ми се към края на 1942 (или май беше 1943?) се въвежда отново единоначалието, а политофицерите получават малко по-други функции.
        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
        Проект 22.06.1941 г.
        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

        Comment


          #5
          Re: Съветските политически офицери

          какви по-точно?
          и как стои въпросът с военните им звания?

          Comment


            #6
            Originally posted by "Longanlon"

            [b]винаги ми е било интересно да науча, каква точно е била ролята на 'политическите офицери' по времето на втората световна война в съветската армия.
            Да пречат на командирите при вземане на правилното решение за действие.

            Originally posted by "Longanlon"

            как са били назначавани и от кого, имали ли са военно образование, какви са били ролята и участието им в командването на частите, какви са званията им ( пр. имало ли е 'полит-генерал' или нещо такова).....
            Да, имали са военно образование, но са изучавали основно идеологиите на Маркс и Ленин. Това достатъчно добре говори за качествата им като командири и началници. Имало е т.н. ЗКПЧ (Заместник Командир по Политическата Част). Рядко да били разбраните ЗКПЧ-та. Обикновено е имало пререкания с истинския командир. Те са следили за правилното политическо виждане на всички в подразделението.

            Originally posted by "Longanlon"

            тази институция запазила ли се е след войната и ако 'да' - под каква форма?
            В момента тази институция я няма. ЗКПЧ-та е имало в армията преди 10.11.1989г.
            scharfschutze ®
            _______________________________________
            Мощта на оръжието се умножава по разума на този, който го използва.

            Comment


              #7
              Re: Съветските политически офицери

              Институтът на комисарите възниква още през гражданката война.Целта му тогава е да контролира строевите командири,като утвърждава решенията им,тъй като повечето от тях са били офицери от старата армия.Т.е.безпартиини или наскоро присъединили се .
              Този принцип на двувластие се запазва и след Гражданската война,кагато офицерите са по правило членове на партията.В тази ситуация комисарите се занимават със слухтенето и доносничеството по партиина линия.
              Когато през 1935г.се въвеждат персоналните военни звания най-високото за политсъстава е армейски комисар 1 ранг.Другите "генералски" са корпусен,дивизионен и бригаден комисар.
              ПРи отменяне на института на комисарите в края на 1942г.една част се преатестират в строеви командири/главно политрук и старши и младши политрук/,друга част стават инструктори в полит отделите.За подразделения от баталЬон нагоре се въвежда длъжността ЗКПЧ./зам.командир по полит.част/.

              Comment


                #8
                Намерих един линк по темата , има и уставни положения от 1937г.

                Comment


                  #9
                  подводничарю благодаря ти, този линк ми даде всичко, от което се интересувах.

                  Comment


                    #10
                    Воспитание -преданность вождю и партии. Но messire , при воспитании не забывали и про Родину и народ!
                    После войны, ЗКПЧ занимались в основном поддержанием морального духа бойцов, разъясняли им про ситуацию в мире, в стране, проводили политинформации.(Не ухмыляйтесь, это вы в Европе многие такие грамотные, а в Советской Армии служили и Якуты и Узбеки и др, которые не только радио в глаза не видели, но и газет не читали) Также они следили за офицерами, т.е, за их бытом, нравственным видом, пресекали пьянки и др. Вообщем, если командир части был отцом своим подчиненным, то ЗКПЧ –мамкой. Проще говоря своеобразная альтернатива военному священнику. Подготавливали полит. офицеров в специальных военных училищах. Например одно из них располагалось в Новосибирске, кроме военных предметов курсанты специализировались и в психологии и в изучении партийной литературы. Если Вы думаете, что все они были тупые бездельники и фанатики, то глубоко заблуждаетесь. Сейчас многие из них хорошие бизнесмены и военные. Звания им присваивались по окончанию училища - лейтенант.
                    Далее, в зависимости от занимаемой должности и срока выслуги. Конечно, видимой пользы от них было немного, но армия это такое место, где жизнь продолжается, есть свои проблемы и радости. Когда приходят на службу пацаны (18 лет) кто с ними будет нянчиться? Или хотя-бы делать вид, что интересуется проблемами человека, а не солдата.
                    Командиру плевать, у сослуживцев своих проблем полно. Вот ЗКПЧ и приходилось этим заниматься. Заодно они были своеобразным противовесом командиру части, хотя командир мог и не согласовывать
                    свои действия с ЗКПЧ, но он побаивался, что в случае его неправильных
                    действий на него могли "настучать".
                    "Россия безразлична к жизни человека и к течению времени. Она безмолвна. Она вечна. Она несокрушима..." Томас КАРЛЕЙЛЬ .

                    Comment


                      #11
                      Всъщност, Виталий, ние се ограничаваме в периода до края на Втората световна война. Т.е., какво е било след това не е предмет на темата. В повечето мемоари на участници от ВСВ има доста споменавания на политическите офицери, предполагам си чел от тях.
                      А за прочутата заповед от 1942 г. чувал ли си? Номер 227?

                      (свободен превод на избран пасаж): "Командирите и политработниците попаднали в плен, да се смятат дезертьори, техните семейства подлежат на арест като такива, нарушили клетвата и предали Родината. Да се задължат всички вишестоящи командири и комисари да разстрелват на място подобни дезертьори ..."
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #12
                        ВСВ

                        Ну значит я не правильно понял вопрос Longanlon-"тази институция запазила ли се е след войната и ако 'да' - под каква форма?"

                        А за попадание в плен, и за дезертирство, я думаю, что и германское командование семьям своих военослужащих тоже не дополнительное
                        питание давало.
                        messire Woland, а какие методы наказания на войне ты можешь прредложить? В угол поставить?
                        "Россия безразлична к жизни человека и к течению времени. Она безмолвна. Она вечна. Она несокрушима..." Томас КАРЛЕЙЛЬ .

                        Comment


                          #13
                          Правилно си разбрал, Виталий, всъщност месир Воланд е в грешка тук
                          XV mile the sea brode is
                          From Turkey to the Ile of Rodez...

                          Comment


                            #14
                            Понеже баща ми беше политически офицер та съм светнат с какво са се заниавали поне в нашата армия..... Общо взето точно това което Виталии казва, с много силен акцент върху психологията. А разните изроди замполити пращащи на почивка в Сибир (имаше един такъв лаф в "Кавказка пленница" :lol: ) се въдят предимно в кухите тикви на такива като Том Кланси. А като казах психология недейте забравя че тогава службата беше по 2 години, а в бившия СССР дори повече...

                            Comment


                              #15
                              Да, тук съм съгласен с Виталий - идеята им е точно такава - да следят за политическото обрзование и боиния дух на армията. Проблемът е, че положението им в командната структура е двойнствено и често това ограничава инициативността на командирите. Предполагам, че на практика всичко е зависело от това колко добре ще се сработят.
                              Впрочем, към края на войната и Хитлер въвежда института на политическите офицери.

                              Comment

                              Working...
                              X