Как се готви за война РККА

[gollum]

Аз поне не съм мислил за такова нещо поради простата причина, че при мен всичко е вторично и третично, така че писането на подобна книга би било неетично, след като просто обобщавам неща, писани от други хора или се запознавам с документи, въведени в обръщение от истински изследователи. Затова си мисля, че каквото и да се направи следва да остане в Интернет-формат - като сайт или мнения в тема. Би било несериозно нещо повече - все пак, ще си е чиста компилация с много малко собствен анализ и размисли. Воланд е по-навътре в темата, така че при него ще е по-различно.
Така или иначе, главният проблем е свободното време.

[Gaden Gogi]

Кратичко есе тогва, 10-15 странички...за хорат акоито с еинтересуват от периода...вярвам ще е достатъчно безпристрастно.
Публика- такив акато мене, на мен применроеприода ми е интересен, но аз съм техоман и основно се интересувам от железа. кампаниите с ами интересни, но са ми третични

[messire Woland]

Интересен документ за натрупването на офицерски състав в РККА през 30те години:
О НАКОПЛЕНИИ НАЧАЛЬСТВУЮЩЕГО СОСТАВА И ПОПОЛНЕНИИ ИМ РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКОЙ КРАСНОЙ АРМИИ
" Из справки-доклада начальника Управления
по начальствующему составу РККА Наркомата
Обороны СССР Е. А. Щаденко1
20 марта 1940 г.
Положение с кадрами к 1938 году

До 1932 года нормального накопления через систему военно-учебных заведений кадров начальствующего состава, для обеспечения оргмероприятий и мобилизационной потребности не было.
Красная Армия была численно небольшой и строилась по территориальному принципу.
Переменный состав терчастей пополнялся из запаса, а постоянные кадры были незначительны, и выпусками из военных училищ в основном обеспечивалось только покрытие естественной убыли.
С 1932 г. Красная Армия начала свое развертывание, темпы развертывания убыстрялись, и к 1939 году она выросла почти в 4 раза. Это развертывание не было обеспечено нормально подготовленными армейскими кадрами, т. к. емкость училищ оставалась прежней. Обстоятельства заставили обратиться к запасу, в котором состоит:
а) 31,8% бывших одногодичников, подготовленных в войсках на младших лейтенантов запаса;
б) 24,3% младших лейтенантов, подготовленных вневойсковым порядком в гражданских вузах, весь курс обучения которых состоял из 360 часов теоретического обучения и двух лагерных сборах в РККА по 2 месяца каждый (4 месяца— 768 часов), абсолютно не имея практики в командовании;
в) 13,2% младших лейтенантов, подготовленных на 2-месячных курсах запаса из младшего начсостава по 384-часовой программе;
г) 4,5% командиров, окончивших краткосрочные курсы в школе периода гражданской войны.
В общем, на 73% запаса— это младшие лейтенанты, т. е. командиры с краткосрочной подготовкой, которые к тому же не имели необходимой систематической переподготовки.
В училищах, как теперь выявилось, преступно растрачивалось учебное время, только 66 % выделялось на обучение и необходимые виды работ, остальное время (127 дней в году) уходило на отсутствие организованности, перерывы, отпуска и праздники. Ежедневно на плановые занятия отводилось лишь 6—7 часов, причем учебный час состоял из 45 минут, а вся двухлетняя программа подготовки из 2743 часов вместо 4910 часов, установленных в настоящее время. Занятия по тактике велись главным образом в классе, на ящике с песком; саперному делу, т. е. устройство окопов и блиндажей — на доске. Курсанты оставались без должной полевой практики и выучки. Вследствие чего надо признать, что с подготовкой кадров, особенно по пехоте, было крайне неблагополучно и по этой линии.
За 6 лет (с 1932 по 1938 год) из запаса было взято 29966 человек и задержано в кадрах— 19147 младших лейтенантов из бывших одногодичников, а всего за 6 лет— 49113 человек, т. е. столько же, сколько за это время было выпущено из военных училищ. Эти мероприятия не покрывали быстро растущей потребности армии в количественном и особенно в качественном отношениях. Образовался большой некомплект, достигший к 1 января 1938 года 39100 человек, или 34,4% штатной численности начсостава. По оргмероприятиям 1938 года требовалось 33900 человек и на замещение уволенных из РККА еще 20000 человек, а всего — 93000 человек. Таким образом было совершенно очевидно, что армии на 1938 год недостает почти 100000 человек. ... ... ..."

Забележително четиво, при това - от написано не от кого да е. Отговаря на много въпроси едновременно, включително и за влиянието на репресиите (които точно през 38ма са в разгара си, но както знаем не приключват чак до есента на 1941ва година). Подчертаванията са мои.

[gollum]

Даа, особено съществено е с оглед на това, че става въпрос за базовото управление и ръководство в пехотата, т.е. за командването на ниво взвод/рота. Никак не е чудно това, което се случва през войните.

[messire Woland]

Една кратка статийка, ще се появи и на сайта:
Относно привикването на запасняците в РККА на “учебни сборове“

Тук ще разгледам периода от 1938ма до 1941ва година. За учебните сборове, провеждали се в периода от 1923та до 1937ма включително нямам почти никакви сериозни данни.
Първо малко предистория: РККА през 20те години и в началото на 30те години представлява сбор от кадрови военни части, териториални части (практически нещо като милиция, с много ниска бойна стойност) и наборници, които преминават обучение или в кадровите части, или в териториалните (където често военното обучение е “без откъсване от производството“. Освен това до 1939та година определени групи от населението не се привикват в армията - като “политически неблагонадеждните“ и други подобни категории, като например казаците започват да бъдат призовавани в армията за първи път от 1935та година. Ограниченията при избора за офицерски длъжности обаче остават и след 1939та година.
Призоваването на хора от запаса за преобучение и преподготовка има няколко цели, между които:
- да бъдат усвоени новите видове оръжия (като например минометите), тъй като 30те години са време на въвеждане на множество нови въоръжения в армията;
- да бъдат доведени кадровите военни части до необходимия за в случай на война състав - това е особено важно за съветското ръководство от втората половина на 30те години нататък, когато в Европа съвсем явно нещата отиват към война. Не случайно военните сборове се провеждат от пролетта до есента, когато опасността е най-голяма.
- да бъдат преобучени хората, които са минали през военно обучение в териториалните части (и чието обучение най-често е съвсем минимално).
Тук е необходимо да се направи и едно малко отклонение: в РККА началото на 30те години е време на голям вододел между две съвсем различни доктрини. Едната, господствала през 20те е, че РККА трябва да е готова преди всичко за отбрана, което е нормално, изхождайки от икономическо-индустриалните възможности на страната тогава. Съответно се правят подготовки за това, подготвят се диверсанти, готвят се за партизанска война и т.н. Освен това, недостигът на средства води до там, че освен малобройните кадрови дивизии, голяма част от армията е съставена от териториални и стопански части (даже чак през 1937ма година от 97 пехотни дивизии, само 44 са кадрови, останалите са смесени (4), териториални (35), стопански (3) и крепостни (11)), като голямото преминаване от териториални дивизии към кадрови се извършва главно в периода 1937ма-1939та година*1.
Другата доктрина, постепенно наложила се след 1932ра година, е свързана с превръщането на РККА в модерна армия и постепенното изчезване на териториалните, стопанските и други подобни части, насищането на армията с техника (следствие от индустриализацията на страната) и т.н., като едновременно с това армията се увеличава и като личен състав. При преминаването от едното в другото състояние обаче има огромно напрежение, свързано с много фактори - липсата на командни кадри*2, липсата на подготвени кадри на всички нива, нуждата от преобучение на всички тези, които са минали през териториалните части (както и многобройните категории, които не са подлежали на военна служба до 1939та година) плюс специфичната за времето нужда от преподготовка, свързана с навлизането в армията на нова техника. Към всичко това се добавят и чистките на командния състав, най-силно засегнали висшите звена (от полковник нагоре) и продължили чак до късната есен на 1941ва година.
И така, данните за учебните сборове.
1938ма година*3:
- команден състав, привикан запас: 115 100 души;
- 19 000 студенти;
- за учения и маневри, команден състав: 91 000 души, младши команден състав: 219 530 души и редови войници: 780 600 души;
- различни видове специалисти от запаса: 42 670 души;
- други категории: 17 500 души;
- за военноморските сили: 12 047 души.
Всичко привикани на учебните сборове: 1 297 447 души.
Отделно от това от народното стопанство се взимат за същото време: 103 630 коня, 9 181 автомобили, камиони и трактори.

1939та година*4:
По план трябва да са били привлечени:
- команден състав: 246 447 души;
- младши команден състав: 217 640 души;
- редови състав: 1 179 913 души;
Плюс за попълване на състава на дивизиите към военновремевия, от запаса се привикват:
- команден състав: 3 365 души;
- младши команден състав: 6 435 души;
- редови състав: 46 200 души;
Всичко това прави: 1 700 000 души.
Точно как и колко в действителност са извикани е малко трудно да се каже, а в забележката на Молотов от втория документ има разрешение за привикване на 1 400 000 души.

1940та година*5:
Тъй като вече армията е кадрова, се викат само запасняци, за попълване през периода от пролетта до есента на 1940та година.
- за всички дивизии с численост от 6000 души (43 дивизии), по 500 души, общо: 215 000;
- в дивизиите с численост 12 000 души се мобилизират по 2 000 и 1 000 (само в ЗабВО*6) души, или всичко: 83 000;
- във всички запасни полкове - общо 156 000 души;
- в останалите части (артилерия от РГК, в ПВО, укрепените райони, преподготовка на командния състав и т.н.): 297 000 души.
- 243 хиляди, минаващи редовни сборове и т.н.
Всичко в документа са: 766 000 + 234 000 = 1 000 000 души.

1941ва година*7:
За тази година имам разхвърляно количеството на хората, участващи във военните сборове, този път по военни окръзи.
Гранични военни окръзи:
Ленинградски (СФ): 49 227 души;
Прибалтийски (СЗФ): 44 143 души;
Белоруски (ЗФ): 71 715 души;
Киевски (ЮЗФ: 142 105 души;
9та армия (ЮФ): 3 050 души;
ЗакВО (Кавказ): 15 191 души;
Вътрешни военни окръзи (9 окръга): 479 833 души;
Или общо: 805 264 души.

И така, какво имаме в крайна сметка:
- за 1938ма година: 1 297 447 души;
- за 1939та година: между 1 400 000 и 1 700 000 души;
- за 1940та година: 1 000 000 души;
- за 1941ва година: 805 264 души.

В разглеждания период има един видим пик - 1939та година, която в СССР се смята за най-опасна и естествено тогава са вкарани в армията най-много хора. 1940та, въпреки окупацията на Прибалтика, анексирането на Буковина и войната с Финландия, за попълването на армията и ученията са предвидени значително по-малко хора, като тенденцията за намаляване се запазва и за 1941ва година. От това може да се извади едно заключение: Сталин изглежда не е очаквал война през 1941ва година, в противен случай в планирането тази евентуална възможност щеше да може да се проследи. Като под “планиране“ за 1941ва година аз имам предвид периода до май месец включително - когато се взимат тези решения.
Когато тези цифри се разглеждат, трябва да се има предвид и относителният дял на количеството хора, участващи във военните сборове спрямо числеността на действащата армия. Най-впечатляващо в това отношение изглежда 1938ма година (годината на Судетската криза) - РККА е тогава с численост малко под 1.5 млн души, а в армията на учения са призовани почти 1.3 млн души - увеличението на състава на армията е почти двойно. През 1939та година РККА достига 2.3 млн души (към началото на ВСВ), а призованите запасняци, макар и по-голям брой, не достигат много над 70% от действащата армия. За 1940та, когато РККА е малко над 4 млн души, призованите около 1 млн достигат вече едва 25% от числеността на армията. И за финал - през 1941ва година, когато РККА се увеличава над 5.5 млн души, призованите 800 хиляди запасняци даже не достигат 15% от числеността на армията.*8
Според мен тези данни говорят сами за себе си - освен за начина, по който РККА се формира и готви за войната, но и за това, че Сталин реално не очаква сблъсък с Германия през 1941ва година, нито сам се готви за такъв сценарий.

__________________________________________________ ______________________________
- *1 - David.M.Glantz.Jonathan.M.House- “When.Titans.Clashed”, страница 323, бележка 14.
- *2 - което косвено може да се види в “О НАКОПЛЕНИИ НАЧАЛЬСТВУЮЩЕГО СОСТАВА И ПОПОЛНЕНИИ ИМ РАБОЧЕ-КРЕСТЬЯНСКОЙ КРАСНОЙ АРМИИ“ - справка-доклад на началника на управление по командния състав на РККА към Наркомата на отбраната на СССР Е. А. Щаденко от 20ти марта, 1940 г.
- *3 - данните са от “План Учебных сборов приписного состава запаса РККА На 1938 год“ 9 апреля 1938 г. ¹ 4/1/33617, подписан от началника на Генщаба Шапошников и “ПОСТАНОВЛЕНИЕ ¹ 63сс Комитета Обороны при СНК Союза ССР“ от 19.04.1938 г., подписан от председателя на комитета по отбраната, Молотов.
- *4 - данните са от “НКО СОВ.СЕКРЕТНО. 9 мая 1939 г. экз. ¹ 1 ¹ 80374сс“ с подписа на Ворошилов и “ПОСТАНОВЛЕНИЕ ¹ 123сс Комитета Обороны при СНК Союза ССР“ от 28.05.1939 г., подписан от председателя на комитета по отбраната, Молотов.
- *5 - тук нещата са малко по-мътни, разполагам с откъс от “Об организации и численности Красной Армии“ който представлява “Постановление Комитета Обороны при СНК СССР “ от 22.05.1940та г., а е утвърден там на предишния ден, 21ви май.
- *6 - ЗабВО - отвъд Байкалски военен окръг (Забайкальский военный округ).
- *7 - данните са взети от книгата “Команден и началстващ състав на Червена армия 1940та-1941ва г.“, изд. през 2005 г. в Москва, приложение номер 4.
- *8 - David.M.Glantz.Jonathan.M.House- “When.Titans.Clashed”, страници 10-11 и 323.

[sithius]

Попаднах на това:Числеността на РККА на 01.01.1938 година е около 1.5 милиона войници. Към месец юни, 1941ва година тя вече е приблизително около 5.7 милиона войници. В рамките на периода от 1937ма до 1939та се провежда усилено заменяне на териториалните части с редовни, които е трябвало да заменят съществувалите дотогава в съветската армия голямо количество териториални части. Този процес завършва през 1939 година.
През 30те години в страната се провеждат сравнително редовно военни маневри (най-съществени от 1939 година обаче), като част от мобилизираните за тях войници остават след края им в състава на РККА, увеличавайки числеността й от година на година. През последните месеци преди войната в СССР се провеждат допълнителни мобилизационни мероприятия, попълнили РККА с още 793 500 души, към бройката от 4 826 900 души, които са били към момента вече в редиците на армията, довеждайки я до 5 620 400 души. Пълния мобилизационен план, ако е бил изпълнен, би довел армията до 7.85 милиона души, от които 6.5 милиона в западните военни окръзи.

Към 22.06.1941 г., РККА (само сухопътна армия, без флота) е съставена от:
4 фронта (СФ, СЗФ, ЗФ, ЮЗФ, ЮФ е създаден малко по-късно);
28 армии (към 22.06., две от тях са още без включени единици, това са 18та и 28ма);
корпуси: 29 механизирани (МК), 62 стрелкови (СК), 4 кавалерийски (КК), 5 въздушно-десантни (ВДК)
303 дивизии;
303те дивизии, разпределени по типове са:
стрелкови: 198 (160 в стрелковите корпуси, 36 отделни, 2 се губят?), 5 стрелкови бригади
танкови: 62 (58 в МК, 4 отделни)
механизирани: 34 (29 в МК, 4 отделни, 1 на НКВД)
кавалерийски: 13
Освен това в РККА има: 57 укрепени района, 5 отделни стрелкови бригади, 10 противотанкови бригади, 94 полка корпусна артилерия[1], 75 полка артилерия на РГК, 34 инженерни полка
Не всички части на РККА са включени в състава на фронтове, много от тях са в състава на военните окръзи, по някоя граница или директно на разположение на Главното командване (Генералния щаб).
Трябва да се има предвид, че към началото на войната не всички дивизии са равномерно попълнени. Военно-въздушните сили в СССР са подчинени съответно на Генералния щаб (сухопътните сили) и на Военно-морското командване.
Към началото на войната организационната структура само в западните окръзи е следната:
Там са разположени щабовете на три фронта: Северозападен (СЗФ), Западен (ЗФ), Югозападен (ЮЗФ), формирани на базата на съответните военни окръзи (Балтийски, Западен специален и Киевски специален). Освен това на 24.06. е създаден още един, Северен фронт (СФ), създаден на базата на Ленинградския специален военен окръг. Има и една отделна армия (9та), разположена срещу румънската граница (ОдВО).
Тези сили се наричат действаща армия и са съставени от общо 15 армии, 20 МК, 32 СК, 3 КК, 3 ВДК, със 163 дивизии (97 стрелкови, 40 танкови, 20 механизирани, 6 кавалерийски), 41 фортифицирани района, 2 отделни стрелкови бригади, 10 противотанкови бригади, 87 артилерийски полка (52 корпусни и 35 на РГК), 18 инженерни полка, с обща численост (пак само сухопътна армия) около 2.9 млн войници.
В резерва на Главното командване има 6 армии, 14 СК, 5 МК, 57 дивизии (42 стрелкови, 10 танкови, 5 механизирани), 17 артилерийски полка (13 корпусни и 4 на РГК).
Останалите военни окръзи имат още 6 армии, 16 СК, 4 МК, 83 дивизии (59 стрелкови, 11 танкови, 6 механизирани, 7 кавалерийски), 16 укрепени района и останалите изброени в първия списък части.
Според предвоенното планиране, РККА е разпределена на два стратегически ешелона, първия, непосредствено до границата, втория на разстояние между 50 и 100 км от нея и резерви, разположени на разстояние между 100 и 400 км от границата.
Към всичко това трябва да се прибавят следните сили:
1. гранични войски, всичко 165 000 души за целия СССР, които са разпредели преимуществено по западните граници, организирани в 49 отряда, 10 специализирани комендатури, 7 отряда катери и ред други спомагателни групи и по-малки отряди;
2. войски на НКВД, разпределени в различни групи, според целите им:
2.1. За осигуряване и охрана на жп комуникациите - 62 100 души, разпределени в 9 дивизии и 5 бригади, както и за охрана на различни други обекти, още: 18 полка и 3 специализирани батальона;
2.2. Специална охрана на различни обекти (включително икономически) - 29 900 души, разпределени в 3 инженерни-химически полка (в Москва, Ленинград и Баку), както и 4 инж.-химически батальона, както и 1 дивизия и 5 бригади.
2.3. Охрана на лагери и вътрешна сигурност - още 38 311 души, организирани в 2 дивизии и 7 бригади.
Пълната численост на войските на НКВД в целия СССР е била 171 900 души.

Въздушните части, в състава на сухопътната армия са разделени на фронтова армейска и подчинена на корпуси или дивизи авиация. Фронтовата група включва бомбардировъчни, изтребителни, в някои случаи смесени авиодивизии, а също разузнавателни полкове. Армейската авиация включва една или две смесени авиодивизии, а също и разузнавателни и свързочни ескадрили. Фронтовата авиация представлява 40.5%, а армейската 43.7% от общата численост на военновъздушните сили в РККА. Освен това съществува командване на ДБА (далекобойната бомбардировъчна авиация), авиация на ПВО, школи и т.н.
Като типове самолети разпределението е следното:
изтребители: 53.4%
бомбардировачи: 41.2%
щурмови (наземни цели): 0.2%
разузнавателни: 3.2%
Във въоръжените сили (без школите и тренировъчните бази) има 15 599 самолета, от които 80% принадлежат към тези модели: И-153 (И-153), И-16, СБ, ТБ-3, ДБ-3, Р-5, които по една или друга причина са смятани за остарели. Проблемът се задълбочава от това, че към 22.06,1941ва в състава на ВВС има 20 марки самолети (от 70 различни модификации), както и 86 различни типа бомби за тях, което безспорно значително усложнява логистиката.
Цялата въздушна мощ на Червената армия се състои от 19 533 самолета, а в състава на флотата има още 1 445 самолета. Или това прави всичко 20 978 самолета. Ако обобщим, те са разпределени по командвания така:
ДБА - 2 311 самолета
Военни окръзи - 13 288 самолета
Военни школи и тренировъчни бази - останалите 3 934 самолета
Флот (всички) - 1 445 самолета
В Западните военни окръзи към 22.06.1941 г. са разпределни 7 133 машини, или по окръзи:
в Ленинградки ВО - 1 270
в Балтийски СВО - 1 211
в Западен СВО - 1 789
в Киевски СВО - 1 913
в Одеско ВО - 950
Те са разпределени в 32 авиодивизии (5 бомбардировъчни, 8 изтребителни, 19 смесени).
Към командването на ПВО са разпределени реално до около 1 500 изтребителя, организирани в 40 изтребителни полка, макар на хартия техния брой да е 2 520 самолета.

[messire Woland]

Доживях да ме цитират . Това е директен цитат от моя статия от сайта. Линк към него има в подписа ми.
Та, към това, към тези данни, има ли въпрос, или просто е цитат заради данните?

[gollum]

Честито! Аз си мислех, че нещо ми е твърде познато всичко това .

[sithius]

просто цитат заради самите данни

https://www.history-simulations.net/ww2/work/soviet_army.html

[gollum]

просто цитат заради самите данни

иронията в случая е тази, че човекът, събрал и популяризирал тези данни на български е messir Woland и те, разбира се, са пускани във форума, а са събрани на сайта му. А проблемът със самото "цитиране" е, че не е посочен източник, т.е. след "попаднах на тези данни" е добре и да пуснеш линк (или да уточниш) къде точно си попаднал на тях.