Мда. А освен това, повечето от тези складове, които са в пътни възли, са просто единственото възможно решение. При това - оптимално решение. Примерно - Гродно. Там има склад, армейски щаб (3та армия), корпусен щаб (4ти стрелкови корпус), 3 дивизии (2 пехотни, 1 танкова), без да се броят по-малките части и подразделения. А като смяташ, че в околността, на немалко отдалечение от него има други дивизии от същата армия, това означава, че централния склад трябва да се снабдяват корпуси и дивизии, които отстоят на до 50 км от въпросния склад. Често - по пътища, които са не особено добри. И че във всяка армия, освен пехотата, кавалерията и механизираните части, има и авиация (по няколко въздушни дивизии), които си имат съвсем други снабдителни нужди.
Няколкото фронта, които са по западните граници, са построени по общо взето една схема - отпред има армии, които защитават директно границата, в състава им има стрелкови корпуси, които са частично по границата, частично - малко по-навътре и освен това подвижни корпуси (конни, механизирани), които с много малки изключения са навътре, на 30-50 км от границата. Отделно разположените по границата укрепени райони, които често са доста дълги.
Това означава, че армейските складове трябва да осигуряват снабдяване в една доста широка и голяма зона.
Зад тези армии, които са директно разположени по границата, винаги има и по 1 армия, която е в резерв, зад фронта. Това, без да броим армиите, които са в резерв на Главното командване.
Така че - съвсем нормално е складовете да са разположени така, че да не трябва всичко да се носи на повече от 50-100 км от тях. А реално, при преместването на границата (и през 1939 и през 1940 г.), цялото това нещо се мести напред, така че, предполагам, са търсили прости решения на сложни (особено като за мирно време) логистични проблеми.
Няколкото фронта, които са по западните граници, са построени по общо взето една схема - отпред има армии, които защитават директно границата, в състава им има стрелкови корпуси, които са частично по границата, частично - малко по-навътре и освен това подвижни корпуси (конни, механизирани), които с много малки изключения са навътре, на 30-50 км от границата. Отделно разположените по границата укрепени райони, които често са доста дълги.
Това означава, че армейските складове трябва да осигуряват снабдяване в една доста широка и голяма зона.
Зад тези армии, които са директно разположени по границата, винаги има и по 1 армия, която е в резерв, зад фронта. Това, без да броим армиите, които са в резерв на Главното командване.
Така че - съвсем нормално е складовете да са разположени така, че да не трябва всичко да се носи на повече от 50-100 км от тях. А реално, при преместването на границата (и през 1939 и през 1940 г.), цялото това нещо се мести напред, така че, предполагам, са търсили прости решения на сложни (особено като за мирно време) логистични проблеми.
Comment