Даниц, имаше цяла интересна тема за руските мисии през ПСВ, които се опитват да закупуват оръжие откъде ли не - от Япония, от Мексико и т.н. Ник знае повече по въпроса, аз само четох една книга със спомени на Феодоров ( връзка ). Там се описва една от тези мисии и въобще проблемите с оръжието. Подобно е положението и през лятото и есента на 1941 г., защото се формират твърде много нови подразделения (защото основната част от дотогавашните заедно с оръжието и снаряжението им е загубена), по-специално това се отнася до опълчението - тези подразделения са формирани съвсем набързо и често ги изпращат без оръжие, униформа и снаряжение с идеята, че малко преди да влязат в сражение ще получат такива. Но поради твърде динамичния характер на бойните действия се е случвало да се окажат на бойното поле преди да получат оръжие (това са изключения, разбира се). Но дори и когато са получавали, често то не е било достатъчно или пък на се могли да си служат с него. Сега се сещам за спомените на един сапьор от Ленинград, който в началото на войната иска да се запише по специалността си, но го изпращат в една от тези маршеви опълченски роти, малко преди да ги пуснат в атака на него (като човек с образование) и още двама поверяват тежка картечница, като обаче никой от тях не знае дори как да я сглоби. Съответно си я разделят на три части, за да могат да я носят и на практика така влизат в сражение (нямат и боеприпаси). Пак повтарям, достатъчно често съм попадал на подобни спомени за опълченските подразделения и не вярвам да са измислици.
Също така съм попадал на сведения, че са използвани различни държани на склад трофейни или закупени през ПСВ оръжия като споменатите винтовки "Арисака", включително и картечници и оръдия. Т.е. проблеми с въоръжението е имало и то сериозни, главно заради големите загуби в началото на войната и невъзможността за индустрията да компенсира за толкова кратко време.
ПП Иначе в армията е имало някаква отчетност - особено в кадровата. Проблемът се появява с големите загуби и изчезването на цели подразделения, когато се губят документите, т.е. основно в първия период на войната. Друг проблем и свързан с идентификационните означения, които в повечето случаи се състоят от хартийка, на която с молив се пише името и номера. Използвали са се няколко различни типа "кутийки" за съхранение на този запис, но всичките ненадеждни. Включително и много ръчно направени - от гилза, затъкната с хартия, например. Така или иначе личните идентификационни означения се въвеждат масово чак през 1942 г. ако не ме лъже паметта, както и унифицирани военни отчетни документи.
Виталий, никой не твръди, че това е резултат от "зъл умисъл". Както се написа - всичко това е резултат от недостиг и проблеми, от хаоса.
Също така съм попадал на сведения, че са използвани различни държани на склад трофейни или закупени през ПСВ оръжия като споменатите винтовки "Арисака", включително и картечници и оръдия. Т.е. проблеми с въоръжението е имало и то сериозни, главно заради големите загуби в началото на войната и невъзможността за индустрията да компенсира за толкова кратко време.
ПП Иначе в армията е имало някаква отчетност - особено в кадровата. Проблемът се появява с големите загуби и изчезването на цели подразделения, когато се губят документите, т.е. основно в първия период на войната. Друг проблем и свързан с идентификационните означения, които в повечето случаи се състоят от хартийка, на която с молив се пише името и номера. Използвали са се няколко различни типа "кутийки" за съхранение на този запис, но всичките ненадеждни. Включително и много ръчно направени - от гилза, затъкната с хартия, например. Така или иначе личните идентификационни означения се въвеждат масово чак през 1942 г. ако не ме лъже паметта, както и унифицирани военни отчетни документи.
Виталий, никой не твръди, че това е резултат от "зъл умисъл". Както се написа - всичко това е резултат от недостиг и проблеми, от хаоса.
Comment