От артилерията са използвали не само 76,2 мм оръдие, но и по-тежките. Снабдяват и съюзниците - например продават 150 122 мм А-19 на испанците. Някакво количество МЛ-20 е било разположено на атлантическия вал и изобщо във Франция.
Танкове са ползвали в ограничени количества. Реално сравнително малко от тях са заловени напълно изправни през лятото на 1941, а германците така и не успяват да организират ремонта им освен на малко бройки в Рига. През зимата на 1941, която прекарват под открито небе, повечето трофеи стават негодни и отиват за претопяване. След това към ремонта се включват повече заводи, включително Даймлер-Бенц, но вече няма толкова трофеи.
Друг фактор, е че реално хилядите Т-26 и БТ не им трябват на фронта - остарели са и по скоро пречат там. Но те са добре дошли в охранителните противопартизански дивизии, където в ограничено количество /едва ли повече от 100 бройки/ се използват до 1944 /скоро четох за една такава, оперираща с няколко Т-26, един БТ-7 и с бронеавтомобили/.
Реално най-широко използван танк е Т-34, от когото понякога има десетки бройки в една дивизия /и то СС/, слагат му командирска купола и т.н. Една част са пребработвани на влекачи и ползвани и във Франция. А на снимки съм виждал даже и КВ-2 с добавена командирска купола. Всъщност от тези чудовищни за 1941 година танкове са заловени достатъчно, за да играят важна роля в плановете за превземане на Малта.
По въпроса за стрелковото оръжие - широко използвано е противниково оръжие и от двете страни на фронта, но в частен порядък, без да се организира производство на боеприпаси за него и без официално да влиза в щата. Така, че не знаем точно колко и по кое време какво са позвали но има множество снимки и свидетелства. Последно четох за някакъв германски пехотинец, на когото под Севастопол му връчили СВТ с оптически прицел /жив прото Драгунов /
Но конкретно СВТ е имала пробеми през втората половина на войната с качеството на патроните. През това време те се произвеждат изключително с ленд-лизовски барут, който има други характеристтики в сравнение съ съветския и води до образуване на повече нагар, което се отразява зле на фината и автоматика. През 1944 тя е свалена от въоръжение даже и в СССР.
Иначе фините получават достатъчно трофеи, че дори насред войната да се откажат от собствената си картечница Лахти - Салоранти и да минат изцяло на ДП-27.
Голъм, изброените от теб страни, освен французите ползват германския 7,92 патрон и пушки, модификации на германската Маузер 98. С тяхното оръжие са въоръжавали на общо основание. При това интересно е, е често с трофеино оръжие са въоръжавали елита на елита СС.
Танкове са ползвали в ограничени количества. Реално сравнително малко от тях са заловени напълно изправни през лятото на 1941, а германците така и не успяват да организират ремонта им освен на малко бройки в Рига. През зимата на 1941, която прекарват под открито небе, повечето трофеи стават негодни и отиват за претопяване. След това към ремонта се включват повече заводи, включително Даймлер-Бенц, но вече няма толкова трофеи.
Друг фактор, е че реално хилядите Т-26 и БТ не им трябват на фронта - остарели са и по скоро пречат там. Но те са добре дошли в охранителните противопартизански дивизии, където в ограничено количество /едва ли повече от 100 бройки/ се използват до 1944 /скоро четох за една такава, оперираща с няколко Т-26, един БТ-7 и с бронеавтомобили/.
Реално най-широко използван танк е Т-34, от когото понякога има десетки бройки в една дивизия /и то СС/, слагат му командирска купола и т.н. Една част са пребработвани на влекачи и ползвани и във Франция. А на снимки съм виждал даже и КВ-2 с добавена командирска купола. Всъщност от тези чудовищни за 1941 година танкове са заловени достатъчно, за да играят важна роля в плановете за превземане на Малта.
По въпроса за стрелковото оръжие - широко използвано е противниково оръжие и от двете страни на фронта, но в частен порядък, без да се организира производство на боеприпаси за него и без официално да влиза в щата. Така, че не знаем точно колко и по кое време какво са позвали но има множество снимки и свидетелства. Последно четох за някакъв германски пехотинец, на когото под Севастопол му връчили СВТ с оптически прицел /жив прото Драгунов /
Но конкретно СВТ е имала пробеми през втората половина на войната с качеството на патроните. През това време те се произвеждат изключително с ленд-лизовски барут, който има други характеристтики в сравнение съ съветския и води до образуване на повече нагар, което се отразява зле на фината и автоматика. През 1944 тя е свалена от въоръжение даже и в СССР.
Иначе фините получават достатъчно трофеи, че дори насред войната да се откажат от собствената си картечница Лахти - Салоранти и да минат изцяло на ДП-27.
Ако погледнем по-широко на въпроса, Вермахтът постоянно страда от недостиг на въоръжение - особено в началния период на войната. Поради това всякакви трофеи влизат в употреба - полско, чешко, френско, дори холандско и белгийско оръжие. Но в повечето случаи гледат да са неща, които могат да се въведат директно на въоръжение и се използват до изчерпване на наличните боеприпаси. сравнително рядко се организира производство на нови и то само в случаите, когато са заловени и производствените мощности (това важи за Чехословакия, Полша и Франция), т.е. нищо особено не трябва да се организира.
Вероятно това, което спъва нещата в случая със СССР е, че не залавят готови предприятия.
Има и специфика в употребата на трофейно въоръжение. Обикновено то служи за екипиране на по-ниско качество съединения (от следващите "вълни"), като гледат да е съсредоточено, така че снабдяването и поддръжката да е по-лесна. Първокласните съединения са екипирани с немско оръжие.
Вероятно това, което спъва нещата в случая със СССР е, че не залавят готови предприятия.
Има и специфика в употребата на трофейно въоръжение. Обикновено то служи за екипиране на по-ниско качество съединения (от следващите "вълни"), като гледат да е съсредоточено, така че снабдяването и поддръжката да е по-лесна. Първокласните съединения са екипирани с немско оръжие.
Comment