Що се отнася до Хитлер и военното икономическо планиране, струва ми се, че основното, което определя нещата през 1940 г. и 1941 г. е неговата убеденост (след разгрома на Франция), че войната е приключила и остава още съвсем малко, което може да се постигне с наличното въоръжение. Т.е. не става въпрос за следване на определена доктрина, а за фатална стратегическа грешка (доста характерна за решенията на този политически авантюрист, бих добавил).
Интересното е, че докато кампанията срещу Франция се планира, той не предприема някакви сериозни мерки по увеличаване на военното производство извън нормалното нарастване, а тогава военните планове въобще не предполагат бърза разправа с Франция. По-скоро тук може да се открие някаква "доктрина", макар че съм склонен да мисля, че тук пак се проявява известен авантюризъм.
Интересното е, че докато кампанията срещу Франция се планира, той не предприема някакви сериозни мерки по увеличаване на военното производство извън нормалното нарастване, а тогава военните планове въобще не предполагат бърза разправа с Франция. По-скоро тук може да се открие някаква "доктрина", макар че съм склонен да мисля, че тук пак се проявява известен авантюризъм.
Comment