Да, принципно е "обречена на успех", но в рамките на стратегията на чудото (или доведения до крайност риск) е възможно да бъдат взети ефективни контра-мерки. А не съм сигурен как биха постъпили съюзниците ако първият десант се провали и загубят плацдарма си (което е реализуемо, макар и при друга организация и използване на силите).
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Ромел
Collapse
X
-
Мисълта ми е малко по-друга. Възможно е да се противодейства относително ефективно по поне няколко схеми и Ромел предлага да използват една от тях, но не среща разбиране. Става въпрос за следното:
Съюзниците имат абсолютно превъзходство във въздуха и почти абсолютно - в артилерия (за сметка на корабната на първия етап). Но реално в началото на операцията се разчита на около 5-7 съединения, по същество пехотни (при това по необходимост - лека пехота). И това състояние трае поне 2-3 дена, които са решаващи за успеха на операцията.
В този момент корабната артилерия може напълно ефективно да действа единствено по бреговата ивица и донякъде ефективно - по цели във вътрешността (но ефективността й е силно снижена от това, че там са разхвърляни собствени части и подразделения). Авиацията пък осъществява преди всичко операции по комуникациите на Вермахта, но с непосредствена поддръжка се занимава малко, а и не е много ефективна в тази роля предимно по доктринални и организационни причини (във въздушната доктрина на щатските ВВС и кралските ВВС се предполага, че мисиите по наземна поддръжка пред предния край са с най-нисък приоритет и не се изучават или подготвят процедури специално за тях с изключение на няколко части "щурмова" авиация (по същество - армейска)). Съответно, оперативната цел на Вермахта би била да локализира и унищожи десантиралите съединения в първите 2-3 дена от операцията и по този начин да ликвидира плацдарма. Което вероятно би довело до отмяна на операцията или импровизиран опит за повтарянето й (който обаче е значително по-малко обречен на успех).
Това може да бъде осъществено да речем по следната схема - подвижните резерви се разполагат непосредствено в оперативната зона на бреговата отбрана, като на малка оперативна дълбочина тя се насища с войска, докато предните позиции са по-слабо заети. И щом първата вълна на десантиращите съединения пробие и навлезе навътре, войсковия резерв нанася контраудар и разчленява редовете им и ги обгражда. След което вероятно ще бъдат лесно унищожени.
Разбира се, този план има няколко недостатъка - високо ниво на загуби, много голям риск (защото разпределянето на наличните резерви би означавало, че няма да има с какво да се организира отбрана в стратегическа дълбочина, особено ако не бъде добре преценено мястото на десанта).
Съответно, Гудериан в качеството си на НГЩ отхвърля идеята на Ромел (защото не е наясно в каква степен авиацията на съюзниците нарушава оперативното придвижване на мобилните съединения и предпочита да ги има обединени на стратегическа дълбочина), а Хитлер още повече - защото се опасява, че ако някой обедини командването би могъл да използва свободните мобилни съединения за организиране на преврат.
Поради това резервите са оставени в стратегическа дълбочина, от която при всички положения не успяват да стигнат навреме до плацдарма, където и да се падне той и не могат да въздействат в решаващия момент (а после вече е късно). Нещо, което Ромел явно осъзнава.
Неговият план е много рискован, но поне дава някаква малка надежда за успех. При осъществения в ТР няма въобще никаква надежда, макар и да е много по-малко рискован.
Comment
-
Да,знам че "Дискавъри" не е добър източник,но в моя случай е единствен.Нямам книги,не знам чужду езици(освен малко английски),не знам адреси на добри исторически сайтове...
Предлагам на вниманието ви няколко фрази на Ромел:
"In the absence of orders, go find something and kill it."
- Field Marshal Erwin Rommel
"Be an example to your men, in your duty and in private life. Never spare
yourself, and let the troops see that you don't in your endurance of fatigue
and privation. Always be tactful and well-mannered and teach your
subordinates to do the same. Avoid excessive sharpness or harshness of
voice, which usually indicates the man who has shortcomings of his own to
hide."
- Field Marshall Erwin Rommel
"One must not judge everyone in the world by his qualities as a soldier:
otherwise we should have no civilization."
- Field Marshal Erwin Rommel
"I would rather he had given me o ne more division"
- Rommel, when Hitler made him a Field Marshall
"The art of concentrating strength at o ne point, forcing a breakthrough, rolling up and securing the flanks o n either side, and then penetrating like lightning deep into his rear, before the enemy has time to react."
-Field Marshal Erwin Rommel
-----------------------------------------------"На рилеца герой
титан калимански,
герой от Булаир
с гърди от желязо
и воля от гранит."
Comment
-
Подпоручик Христосков написа"Be an example to your men, in your duty and in private life. Never spare
yourself, and let the troops see that you don't in your endurance of fatigue
and privation. Always be tactful and well-mannered and teach your
subordinates to do the same. Avoid excessive sharpness or harshness of
voice, which usually indicates the man who has shortcomings of his own to
hide."
- Field Marshall Erwin Rommel
-----------------------------------------------
Мисля че той е бил пълна противоположност на този негов ако мога да го нарека афоризъм. :lol:
Иначе що се отнася до последното ти мнение gollum съм напълно съгласен. но самия Ромел казва че срокът ще е доста по-малък от 3 дни - думите му бяха : "We have only one chance to stop the enemy and that`s while he`s in the water. The first 24 hours of the invasion will be decisive. For the Allies as well as Germany it will be the longuest day."
Comment
-
"In the absence of orders, go find something and kill it."
- Field Marshal Erwin Rommel
Много ми харесаFairness is a wonderful attribute, Major Anderson. It has nothing to do with war."
Page 97
"Human beings didn't evolve brains in order to lie around on lakes. Killing's the first thing we learned. And a good thing we did, or we'd be dead, and the tigers would own the earth."
Page 241
"I am your enemy, the first one you've ever had who was smarter than you. There is no teacher but the enemy. No one but the enemy will tell you what the enemy is going to do. No one but the enemy will ever teach you how to destroy and conquer. Only the enemy tells you where he is strong. And the rules of the game are what you can do to him and what you can stop him from doing to you. I am your enemy from now on. From now on I am your teacher."
Page 262
Ender's Game
Comment
-
Re: Фашизма и демокрацията - герои антиподи
Да, самият Ромел май не се е водил особено от този принцип (може би затова го е формулирал - като цел към която да се стреми ). Инак това е принцип, който по идея заляга в основата на всяка армия.
По другият въпрос - да, той твърди, че първите 24 часа са решаващи, но ми се струва, че десантът може по-успешно да бъде спрян не на бреговата ивица, а малко по-навътре. И затова определям този срок от 2-3 дни. Това решение би имало поне два положителни момента - докато боевете се водят на наколко километра навътре, корабната артилерия и авиацията ще са напълно неспособни да оказват подкрепа (просто защото бойните редове ще са напълно размесени и боевете ще се водят от близка дистанция, поради което обствените им части няма как да обозначат периметъра си). И вторият (и според мен по-голям бонус) е, че за тези два дни съюзниците ще успеят да струпат на бреговата ивица голяма част от ресурсите си, макар и все още да не са успели да си извовюват какъвто и да е по-значителен плацдарм, който да им дава възможност да ги разгърнат и използват. Съответно, масираната германска контраатака не само ще "изхвърли в морето" леката пехота, която е започнала десанта, но и ще позволи да се унищожат всички тези ресурси и подкрепления (които притиснати към бреговата ивица няма да имат особен шанс да се защитят). Дори би могло специално да се организира подобен маньовър.
Това донякъде напомня форсирането на река - разбира се, най-очевидното решение е да спреш врага, опирайки се на единия бряг и като използваш ширината и дълбочината на препятствието. Но ако врагът ти е твърде силен и има пълно превъзхдоство в далекобойните огневи средства, той ще разчисти защитата ти и ще си пробие път. Затова по-голям шанс може да има рискованата оперативна схема, при която ти увличаш врага, като заставиш отбраняващите се твои подрезделения да отстъпят и след това му нанесеш контраудар, когато не малка част от силите му са от твоята страна, а останалите са се скупчили или в момента се прехвърлят през реката. Ако ударът бъде нанесен с всички сили и в нужния момент (преди вражеските части, увлечени в преследването да са успели да се реорганизират след форсирането на реката и да изградят отбрана) може да постигне много по-голям успех. Още повече, че вражеските огневи средства зацелия решителен перод ще са блокирани и биха могли да водят огън само по твоите тилове, но не и непосредствено по боините ти редове. Общо взето имах предвид вариант на тази схема. Докато Ромел в конкретният случай повече разчита на мощта на защитните съръжения и твърдата отбрана на гарнизоните, чието разположение обаче е твърде очевидно и напълно изложено на обстрела на огневите средства на противника.
Comment
-
gollum това не ти ли напомня за Дюнкерк? Ако се беше случило така както казваш (имам предвид за второто предимство което Ромел не е използвал) и съюзниците бяха загубили техника и бяха дали големи жертви а това е можело да се случи хмммммм :? положението щеше да се промени можем само да гадаем как.
Comment
-
Да, ако се беше случило така нещата щяха да протекат малко по различно, но да не се увличаме - така или иначе Германия губи войната от СССР дори и съюзниците да закъснеят. Впрочем, най-вероятно те биха направили десанта в Южна Франция в този слуай основен (а след това наглед второстепенен в Северна, когато вече резервите са сковани), което означава просто, че ще загубят повече време и руснаците ще "освободят" по-голяма част от Европа, отколкото в текущата реалност. И евентуално войната би могла да се проточи с още няколко месеца.
Comment
-
Бих бил благодарен,ако слагате повече снимки на Ромел,защото съм прегледал почти всички от "Гугъл" и не мога да намерия нищо ново. А и сега ме е обзела мания да правя "слайдшоута"с Ромел и наистина ми трябват повече материали."На рилеца герой
титан калимански,
герой от Булаир
с гърди от желязо
и воля от гранит."
Comment
-
Ето какво намерих случайно в нета:
Гибелта на “Пустинната лисица”
Участието на любимеца на Хитлер фелдмаршал Ромел в заговора срещу Фюрера доскоро беше поставяно под въпрос. Днес е вече ясно, че само нелепа случайност е попречила на най-талантливия немски пълководец от онова време да промени историята и спаси Германия
Петър ГЕОРГИЕВ
В края на февруари 1944 в Париж се срещат военният губернатор на окупираната от немците Франция генерал Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел и командващият Група армии “Б” фелдмаршал Ервин Ромел. Официално – за да обсъдят отбраната на атлантическото крайбрежие в случай на евентуален англо-американски десант. Истината е, че на срещата маршалът е поканен да оглави набиращият сили пореден заговор срещу Хитлер.
Любимецът на Фюрера
се смята от историците за най-талантливия немски пълководец през Втората световна война. Всъщност, звездата му изгрява още през далечната 1917, когато заради големите си заслуги в битката при Капорето, завършила с пълния разгром на италианската армия, капитан Ромел е удостоен с висшия пруски орден “Pour la merite”, връчван дотогава само на генерали и маршали.
През 30-те е забелязан от Хитлер, който го приближава до себе си, оценявайки необикновения му талант. Заедно с него Ромел влиза в Прага през 1939 и е произведен генерал. Макар че не споделя идеите на нацизма, по онова време той искрено вярва, че Фюрерът действително е в състояние да върне потъпканото във Версай германско национално достойнство.
Звездният миг в кариерата на Ервин Ромел настъпва през лятото на 1940, когато командваната от него дивизия изиграва ключова роля за успеха на немското настъпление във Франция. Преодолявайки по 150 мили дневно, за шест седмици дивизията на Ромел пленява сто хиляди френски войници и офицери и унищожава 450 танка, загубвайки в същото време 42 машини! Посрещнат с небивали почести в Германия, той е произведен от Хитлер генерал-лейтенант и незабавно назначен за командващ експедиционния корпус в Северна Африка. Въпреки че разполага с далеч по-малобройни части и е лишен от необходимата му логистична подкрепа, през юни 1942 Ромел разгромява край Тобрук 8-ма британска армия, като пленява над 30 хиляди английски войници и унищожава 260 противникови танка. На 50-годишна възраст става най-младия германски маршал. По онова време Ервин Ромел е в зенита на славата си. Не е обаче от онези, които лесно се главозамайват. Трезво преценявайки ситуацията, той се обръща към Хитлер с предложение за незабавно изтегляне на експедиционния корпус от Северна Африка и използването му в очертаващата се битка за “крепостта Европа”. Отказът на Фюрера го принуждава да продължи обречената война с многократно превъзхождащите го в жива сила и техника англо-американски сили, командвани от Айзенхауер и Монтгомъри. Бавно отстъпвайки, армията на Ромел изминава 1400 мили в пустинята, сражавайки се с противника, загубил в тези битки 6 000 души, 183 танка и над 200 оръдия (немските загуби са 1000 души и 20 танка). Спечелил си огромна слава, както и прозвището “Пустинната лисица”, маршалът се оказва неспособен да убеди Хитлер в необходимостта от бързото изтегляне на 250-хилядния африкански корпус. Предизвестената катастрофа настъпва през лятото на 1943, след което Фюрерът изпраща своя любимец във Франция.
Изглежда,още по време на африканската кампания, Ромел стига да извода, че нацисткият режим тласка Германия към неминуема и ужасна катастрофа. Съмненията се потвърждават малко след пристигането му във Франция, когато неговите опити, подкрепени от командващия немските части маршал Рунщедт, да убеди Фюрера, че Вермахтът не е в състояние да окаже ефективна съпротива при масиран десант на съюзниците, предизвикват само поредните гневни изблици на нацисткия водач, който въобще отказва да обсъжда подобна възможност.
Заговорът
Междувременно, влошаващата се ситуация по фронтовете, отново активизира противниците на Хитлер от нелегалната консервативно-националистическа опозиция, които са особено многочислени именно в армейските редици. Днес е вече известно, че още през 1938 немският военен елит е бил готов да свали Фюрера, а арестът му е бил възложен на радикалните националисти от известната организация “Стоманения шлем”. Тогава планът се проваля от категоричния отказ на френския и британски политически елит, към който се обръща опозицията, да подкрепи подобни действия, поради опасението, че “новият режим може да се окаже значително по-антизападно настроен, отколкото този на Хитлер”. В началото на 40-те заговорниците продължават да поддържат връзки помежду си, съхранявайки позициите и влиянието си във войската. В края на 1943 дотогавашният им лидер полковник Хенинг фон Трескоф е заменен с далеч по-решителния Клаус фон Щауфенберг. Нещата като че ли най-после потръгват, но възниква наистина сериозен проблем. Сред заговорниците няма нито един командващ армия, способна да осъществи подготвяния преврат. Маршалите фон Браухич, Халдер, фон Рунщедт, Манщейн, Гудериан или Клюге към които се отправя подобна покана все още се колебаят. Ето защо в началото на 1944 полковник Щауфенберг натоварва коменданта на Париж генерал Щюлпнагел да спечели за каузата “Пустинната лисица”.
Впрочем, по онова време Ромел е вече напълно убеден, че Германия не е в състояние на спечели войната на два фронта. На срещата си с Щюлпнагел, двамата стигат до извода, че разгромът е просто въпрос на време, както и че е крайно време да се предприемат радикални
Мерки за предотвратяване на катастрофата
Маршалът обаче категорично не приема идеята на Щауфенберг за убийство на Хитлер, опасявайки се, че то само ще го превърне в мъченик и, възраждайки сред немците идеята за “удара в гърба на нацията”, със сигурност би предизвикало гражданска война в Германия. Вместо това Ромел предлага Хитлер да бъде арестуван и съден публично. Той дори излага пред Щюлпнагел конкретен план за примамване на Фюрера в главната квартира на Групата армии “Б” в Ла Рош-Гийон, където да бъде арестуван от офицерите в щаба на маршала. Впрочем, в разговорите си с Щюлпнагел, Ромел не изключва и възможността Хитлер да бъде предаден на съюзниците, в случай, че последните се съгласят на примирие.
Още след първата среща в Париж, Щюлпнагел изпраща по полковник фон Хофакер съобщение до граф фон Щауфенберг в Берлин, че “Пустинната лисица” е обещал “пълна и безусловна подкрепа” на заговорниците, дори и ако вечноколебаещият се командващ Западното направление маршал Гюнтер фон Клюге, откаже да участва в преврата.
На 15 май 1944 генерал Щюлпнагел отново се среща с Ромел. Този път като предлог е използвано кръщенето на сина на полковника от щаба на маршала Косман в Марей-Марли. На срещата, на която присъства и началник-щаба на Групата армии “Б” генерал Ханс Шпайдъл, е уточнен планът за действие при получаване на сигнал от Берлин.
След дебаркирането на съюзниците в Нормандия на 6 юни 1944, Ромел с ужас вижда една след друга да се сбъдват най-мрачните му прогнози. Това го кара, по време на срещата си с Хитлер, откровено да му заяви, че разгромът на немските армии на Западния фронт е неизбежен и поради това следва незабавно да се търси примирие със съюзниците. Вбесен, фюрерът го обявява за “пораженец”, заявявайки, че “никой няма да иска да сключи мир с мен”. Смаян от реакцията, маршалът се връща във Франция вече напълно сигурен, че Хитлер е решен да воюва до пълното разрушаване на Германия. Въпреки това, Ромел продължава да се противопоставя на подготвяния от Щауфенберг атентат срещу него. Маршалът започва подготовката на
Собствен план
за сваляне на нацисткия режим и приключване на войната, предлагайки на заговорниците така нареченото “западно решение” – незабавна капитулация на Групата армии “Б” пред генерал Айзенхауер и прекратяване съпротивата на Запад, така че англоамериканските части да влязат в Берлин преди Червената армия. Пречка за реализацията му се оказва нерешителният командващ Западния фронт маршал фон Клюге, който ту заявява, че приема плана на Ромел, ту пък декларира, че “Хитлер няма алтернатива”.
В началото на юли “Пустината лисица” стига до извода, че фронтът едва ли ще може да бъде удържан повече от няколко седмици и решава да действа незабавно. Маршалът съставя обширна телеграма до Хитлер, в която описва трагичната ситуация на фронта, предлагайки му незабавно да поиска примирие от съюзниците или поне да нареди изтеглянето на немските армии към Рейн. Убеден, че Фюрерът ще отхвърли предложението му, Ромел все пак го предава на фон Клюге с молба да го изпрати в Берлин, споделяйки пред приближените си офицери: “Това е. Дадох му последен шанс. Ако откаже, ще действаме най-решително”.
Тъкмо тогава обаче, се случва нещо, което Щюлпнагел характеризира като “катастрофа”, и което в крайна сметка обърква плановете на заговорниците. На 17 юли автомобилът на маршал Ромел, завръщащ се от фронта, е атакуван от британски самолети. Шофьорът е убит, а Ромел получава тежки рани в главата, извели го от строя през следващите няколко седмици. Последното се оказва наистина фатално. Непосредствено след неуспешния опит за убийството на Хитлер на 20 юли 1944, опитите да се вдигне армията във Франция се провалят позорно поради колебанията на маршал фон Клюге.
Самият Фюрер не разполага с никакви преки доказателства за участието на “Пустинната лисица” в заговора срещу него. Телеграмата, изпратена от Ромел в навечерието на 20 юли обаче, го кара да вярва, че любимецът му все пак е замесен. Решаващи се оказват думите изтървани по време на изтезанията от братовчеда на Щауфенберг, полковник фон Хофакер, както и фактът, че опиталият да се самоубие генерал Щюлпхагел, бълнувайки, на няколко пъти споменава името на Ромел.
На 7 октомври 1944 маршалът получава от Хитлер нареждане веднага да пристигне в Берлин. На 14 октомври, в резиденцията на Ромел в Ерлинген, се явяват двама високопоставени генерали, които му предават ултиматума на Фюрера, предлагащ самоубийство и погребение с почести, или “народен съд” с всички последици от това за семейството му. Ромел естествено предпочита ампулата с цианкалий, която приема, прощавайки се преди това със съпругата си. Официалното съобщение е, че маршалът е починал от “сърдечен удар”, а вдовицата му дори получава съболезнователна телеграма от Фюрера. Според присъствалия на погребението маршал фон Рунщедт, на лицето на мъртвия Ромел било изписано единствено “безкрайно презрение”.
С едно не съм съгласен - Ромел не е бил любимец на Хитлер. Също така не се казва че в началото Ромел е искал процес и като разбира че ще има последици за семейството му чак тогава избира ампулата.
Друго на пръв поглед не открих.
Comment
-
The Forced Suicide of Field Marshall Rommel, 1944
For a time, Erwin Rommel was Hitler's favorite general. Gaining prominence in 1940 as a commander of a panzer division that smashed the French defenses (see "Blitzkrieg, 1940"), Rommel went on to command the Afrika Korps where his tactical genius, ability to inspire his troops and make the best of limited resources, prompted Hitler to elevate him to the rank of Field Marshall. In 1943, Hitler placed Rommel in command of fortifying the "Atlantic Wall" along the coast of France - defenses intended to repel the inevitable invasion of Europe by the Allies.
By the beginning of 1943, Rommel's faith in Germany's ability to win the war was crumbling, as was his estimation of Hitler. Touring Germany, Rommel was appalled at the devastation of the Allied bombing raids and the erosion of the peoples' morale. He also learned for the first time of the death camps, slave labor, the extermination of the Jews and the other atrocities of the Nazi regime. Rommel became convinced that victory for Germany was a lost cause and that prolonging the war would lead only to his homeland's devastation. He came in contact with members of a growing conspiracy dedicated to ousting Hitler and establishing a separate peace with the western allies.
On July 17, 1944, British aircraft strafed Rommel's staff car, severely wounding the Field Marshall. He was taken to a hospital and then to his home in Germany to convalesce. Three days later, an assassin's bomb nearly killed Hitler during a strategy meeting at his headquarters in East Prussia. In the gory reprisals that followed, some suspects implicated Rommel in the plot. Although he may not been aware of the attempt on Hitler's life, his "defeatist" attitude was enough to warrant Hitler's wrath. The problem for Hitler was how to eliminate Germany's most popular general without revealing to the German people that he had ordered his death. The solution was to force Rommel to commit suicide and announce that his death was due to his wounds.
Death of a Hero
Rommel's son, Manfred, was 15 years old and served as part of an antiaircraft crew near his home. On October 14th, 1944 Manfred was given leave to return to his home where his father continued to convalesce. The family was aware that Rommel was under suspicion and that his chief of staff and his commanding officer had both been executed. Manfred's account begins as he enters his home and finds his father at breakfast:
…I arrived at Herrlingen at 7:00 a.m. My father was at breakfast. A cup was quickly brought for me and we breakfasted together, afterwards taking a stroll in the garden.
'At twelve o'clock to-day two Generals are coming to discuss my future employment,' my father started the conversation. 'So today will decide what is planned for me; whether a People's Court or a new command in the East.'
'Would you accept such a command,' I asked.
He took me by the arm, and replied: 'My dear boy, our enemy in the East is so terrible that every other consideration has to give way before it. If he succeeds in overrunning Europe, even only temporarily, it will be the end of everything which has made life appear worth living. Of course I would go.'
Shortly before twelve o'clock, my father went to his room on the first floor and changed from the brown civilian jacket which he usually wore over riding-breeches, to his Africa tunic, which was his favorite uniform on account of its open collar.
At about twelve o'clock a dark-green car with a Berlin number stopped in front of our garden gate. The only men in the house apart from my father, were Captain Aldinger [ Rommel's aide], a badly wounded war-veteran corporal and myself. Two generals -Burgdorf, a powerful florid man, and Maisel, small and slender-alighted from the car and entered the house. They were respectful and courteous and asked my father's permission to speak to him alone. Aldinger and I left the room. 'So they are not going to arrest him,' I thought with relief, as I went upstairs to find myself a book.
A few minutes later I heard my father come upstairs and go into my mother's room. Anxious to know what was afoot, I got up and followed him. He was standing in the middle of the room, his face pale. 'Come outside with me,' he said in a tight voice. We went into my room. 'I have just had to tell your mother,' he began slowly, 'that I shall be dead in a quarter of an hour.' He was calm as he continued: 'To die by the hand of one's own people is hard. But the house is surrounded and Hitler is charging me with high treason. ' "In view of my services in Africa," ' he quoted sarcastically, 'I am to have the chance of dying by poison. The two generals have brought it with them. It's fatal in three seconds. If I accept, none of the usual steps will be taken against my family, that is against you. They will also leave my staff alone.'
'Do you believe it?' I interrupted. 'Yes,' he replied. 'I believe it. It is very much in their interest to see that the affair does not come out into the open. By the way, I have been charged to put you under a promise of the strictest silence. If a single word of this comes out, they will no longer feel themselves bound by the agreement.'
I tried again. 'Can't we defend ourselves…' He cut me off short. 'There's no point,' he said. 'It's better for one to die than for all of us to be killed in a shooting affray. Anyway, we've practically no ammunition.' We briefly took leave of each other. 'Call Aldinger, please,' he said.
Aldinger had meanwhile been engaged in conversation by the General's escort to keep him away from my father. At my call, he came running upstairs. He, too, was struck cold when he heard what was happening. My father now spoke more quickly. He again said how useless it was to attempt to defend ourselves. 'It's all been prepared to the last detail. I'm to be given a state funeral. I have asked that it should take place in Ulm. [a town near Rommel's home] In a quarter of an hour, you, Aldinger, will receive a telephone call from the Wagnerschule reserve hospital in Ulm to say that I've had a brain seizure on the way to a conference.' He looked at his watch. 'I must go, they've only given me ten minutes.' He quickly took leave of us again. Then we went downstairs together.
We helped my father into his leather coat. Suddenly he pulled out his wallet. 'There's still 150 marks in there,' he said. 'Shall I take the money with me?'
'That doesn't matter now, Herr Field Marshal,' said Aldinger.
My father put his wallet carefully back in his pocket. As he went into the hall, his little dachshund which he had been given as a puppy a few months before in France, jumped up at him with a whine of joy. 'Shut the dog in the study, Manfred,' he said, and waited in the hall with Aldinger while I removed the excited dog and pushed it through the study door. Then we walked out of the house together. The two generals were standing at the garden gate. We walked slowly down the path, the crunch of the gravel sounding unusually loud.
As we approached the generals they raised their right hands in salute. 'Herr Field Marshal,' Burgdorf said shortly and stood aside for my father to pass through the gate. A knot of villagers stood outside the drive…
The car stood ready. The S.S. driver swung the door open and stood to attention. My father pushed his Marshal's baton under his left arm, and with his face calm, gave Aldinger and me his hand once more before getting in the car.
The two generals climbed quickly into their seats and the doors were slammed. My father did not turn again as the car drove quickly off up the hill and disappeared round a bend in the road. When it had gone Aldinger and I turned and walked silently back into the house…
Twenty minutes later the telephone rang. Aldinger lifted the receiver and my father's death was duly reported.
It was not then entirely clear, what had happened to him after he left us. Later we learned that the car had halted a few hundred yards up the hill from our house in an open space at the edge of the wood. Gestapo men, who had appeared in force from Berlin that morning, were watching the area with instructions to shoot my father down and storm the house if he offered resistance. Maisel and the driver got out of the car, leaving my father and Burgdorf inside. When the driver was permitted to return ten minutes or so later, he saw my father sunk forward with his cap off and the marshal's baton fallen from his hand."
Comment
Comment