Научно-техническите разработки в Германия през ВСВ

[еМГето]

Съгласен съм за къдърността на Шпеер, но германските дивизии са повече от 150! От къде е тази информация? Че те само в Италия имат 31, а на Балканите повече от 12!
Цифрите лъжат Панцерйегер! Производствените данни не са съпоставени със загубите.
Точно по тази причина, през октомври се преминава към нови (съкратени) щатове. Това води до видимо намаляване огневата мощ на дивизиите. Изход обаче няма. През декември близо 1 000 щурмови оръдия и около 400 танка напускат заводите, но те не успяват да покрият загубите. Числеността на дивизиите продължава да спада. Всъщност тези загуби са нищожни, сравнено с антихитлеристката коалиция, но в случая изправят Германия пред нейните собствени проблеми. Пример - с твойте 10 000 войници си унищожил 10 000 вражески от 50 000, но си загубил 5 000. И така до кога?

[Panzerjaeger]

Цитатът е според книгата „Шпеер: Последното решение” (Speer: The Final Verdict) от Joachim Fest, а думите са на самия Шпеер. Касаят периода към средата и края на 1944г.

Доколко въвеждането на иновативни технологии и нови модели оръжия е пилеене на ресурс? Доста често те дават качествено предимство пред противника и решават изхода на цели кампании. Нужни ли са примери? Радарът в Битката за Англия, а и атомната бомба в далечния изток са само най-известните такива.

[еМГето]

Не отговаряш на моя въпрос - и така до кога? Шпеер е бил изключително умен човек! На 19-ти март 45-та, той изпраща на Хитлер меморандум, който завършва: "Ресурсите, с които разполагаме ще ни позволят да воюваме не повече от 4-6 седмици." Обърни внимание на датата и кажи, че не е прав!

[messire Woland]

Цитатът е според книгата „Шпеер: Последното решение” (Speer: The Final Verdict) от Joachim Fest, а думите са на самия Шпеер. Касаят периода към средата и края на 1944г.

Доколко въвеждането на иновативни технологии и нови модели оръжия е пилеене на ресурс? Доста често те дават качествено предимство пред противника и решават изхода на цели кампании. Нужни ли са примери? Радарът в Битката за Англия, а и атомната бомба в далечния изток са само най-известните такива.

Интересното е, че и двете технологии, които цитираш не са немски. Това говори ли ти нещо?
Относно пилеенето - какво е била програмата за чудо-оръжията, бомбардирали Лондон? Не е ли точно пилеене? Въвеждането на нови модели танкове, при липса на време за усъвършенстване на технологията и при положение, че още не са "излекувани" "детските им болести", не е ли също пилеене на ресурс? Някои тук се възхищават от бойните им качества, но дали и ефективността им е била толкова висока, след като са имали все още проблеми? И т.н. - по темата може много да се спори. Впрочем, сега си спомням за един пасаж в спомените на Гудериан, касаещ спор за това дали и доколко са ефективни оръдията със свръхголеми калибри - има там един спор с любителя на грандоманщини от тоя сорт Понеже знам, че си любител на всичко германско, съм сигурен, че знаеш за какво говоря.

[Panzerjaeger]

Не мисля, че става дума за пилеене на ресурси. Когато по високите етажи се осъзнава, че войната водена с конвенционални оръжия започва да се проиграва, се прави анализ на данните от икономиката и развитието на военните действия. В следствие на това започват да се търсят неконвенционални оръжия от нов тип с които би могло теоритично да се преодолее кризата и да се измени хода на войната в немска полза. Да се продължава влагането на ресурси единствено в оръжия и технологии, чиято ефективност не донася нужните резултати на определен момент се е счело за неефективно. В резултат на това ведомствата занимаващи се с развитието на военните технологии като “Waffen Forschungsamt (Wa F)”, “Luftfahrtforschungsanstalt“ и др. получават поръчка, проектират и конструират нови модели неконвенционално оръжие.

Така се появяват познатите на всички ни балистични управляеми ракети, свръхдалекобойните артилерийски модели, управляемите зенитни ракети, реактивните самолети, реактивните ракетоплани, междуконтиненталните реактивни бомбардировачи, управляемите авиационни бомби, управляемите противокорабни ракети, ракети въздух-въздух, тежките и свръхтежки танкове и др.

От дистанцията на времето можем да кажем, че тези технологии не са сработили, но към момента на проектирането, конструирането и включването им в оперативните планове нещата са изглеждали по-различно и на тях се е възлагала надежда.

[gollum]

Интересно, кои са тези “множество” звена за научно –технически изследвания и развитие на нови военни технологии в Райха?

Съжалявам, няма време за по-дълъг и обстоятелствен отговор, та затова ще бъда кратък (на собствени думи ). Не случайно приведох източник на информация, ама явно никой не обича да чете, затова ще цитирам откъдето го намерих набързо, книгите не са ми под ръка (този път нямам време да превеждам):

Отсутствие единства в науке
В Германии существовал большой научный сектор в системе высших учебных заведений, к которому принадлежали университеты и высшие технические учебные заведения. Сюда же входили и 30 научно-исследовательских институтов Общества кайзера Вильгельма. Эти учреждения организационно подчинялись министерству науки, воспитания и просвещения. В этой сети, охватывавшей тысячи ученых, имелся свой научно-исследовательский совет, который состоял из представителей различных областей науки (физики, химии, горного и литейного дела. медицины и т. д.). Каждый член совета являлся руководителем определенной группы ученых одного профиля и должен был направлять планирование и научно-исследовательскую деятельность этой группы.
Наряду с такой учебной научно-исследовательской организацией существовала совершенно независимая [340] промышленная научно-исследовательская организация, или, как ее иначе называли, сектор, огромное значение которого стало ясно вообще только после того, как победители в 1945 году присвоили себе результаты его научно-исследовательской работы. Сюда относились лаборатории крупных промышленных предприятий, например концернов Фарбениндустри, Цейсса, Сименса, Всеобщей компании электричества, Осрама, Телефункена и др., которые, располагая крупными собственными средствами, высококвалифицированными специалистами и аппаратурой, отвечающей современным техническим требованиям, могли работать с большей производительностью, чем институтские лаборатории, не имевшие зачастую самых необходимых средств, чтобы осуществлять свои изыскания. Научно-исследовательская организация промышленности была независимой, не нуждалась в помощи какого-либо министерства, государственного научно-исследовательского совета или других ведомств, занимающихся вопросами контингентов. Эта организация работала для себя, и при этом — за закрытыми дверями. Следствием этого было то, что ученый-исследователь какого-либо высшего учебного заведения не только ничего не знал, но даже и не подозревал о тех исследованиях, открытиях и усовершенствованиях, которые производились в промышленных лабораториях. Так получалось потому, что любому концерну было выгодно из соображений конкуренции хранить изобретения и открытия своих ученых в тайне. В результате знания текли не в общий большой котел и могли принести для общего дела лишь частичный успех.
Третьей крупной научной организацией был научно-исследовательский аппарат вооруженных сил. Но и этот аппарат был не единым, а опять-таки расколотым на части, разбросанные по отдельным видам вооруженных сил. Люди, понимавшие революционную роль науки и техники в современной войне и требовавшие единого руководства научно-исследовательской работой и работой по усовершенствованию, настаивали на том, чтобы общее руководство осуществлял генеральный штаб, но перевеса они не получили. При реорганизации вооруженных сил оказалось, что каждый вид вооруженных сил — армия, авиация и морской флот (а позднее даже и отряды SS) — создал свое собственное управление вооружений. Так возникло управление [341] вооружений сухопутной армии со своими собственными исследовательскими учреждениями и опытными полигонами; так появился при главном командовании ВМФ самостоятельный отдел исследований, усовершенствований и патентов; так было создано техническое управление при главном командовании ВВС с хорошо оснащенными научно-исследовательскими и испытательными станциями в Геттингене, Адлерсгофе{98}, Брауншвейге, Оберпфафенгофене (близ Мюнхена), Айнринге и других городах.
Известный приказ Гитлера о неразглашении тайн и секретов, изданный в начале войны и разрешавший отдельному человеку знать только то, что касалось его непосредственно, а также, выражаясь осторожно, “благородная” борьба за первенство между видами вооруженных сил способствовали тому, что отдельные области исследования все больше и больше изолировались друг от друга, ухудшая этим общее положение дел в науке. Ученым в лабораториях высших учебных заведений было почти невозможно получить информацию даже о самой незначительной части научных и экспериментальных работ, проводившихся в аппарате вооруженных сил. Отдельному исследователю высшего учебного заведения была вверена лишь маленькая частица всей мозаики, отнюдь не дававшая ему представления об общей картине развития. От этих исследователей можно было часто слышать такую фразу: “Мы блуждаем в потемках, мы знаем слишком мало из того, что нам нужно знать. Мы не имеем представления о том, где у нас недостатки”.
Но это еще не все. Наряду с исследовательскими секторами высших учебных заведений, промышленности и вооруженных сил имелся еще целый ряд частных, самостоятельных исследовательских учреждений. Из их числа упоминания заслуживают только исключительно хорошо оснащенные институты имперской почты, которые занимались не только усовершенствованиями в области техники связи на Дальних расстояниях, но и уделяли много внимания вопросам ядерной физики, проблемам инфракрасных лучей, электронной микроскопии и множеству других важных в военном отношении областей науки. [342]
Читая эти строки, всякий задает себе вопрос: имелась ли хотя бы одна такая инстанция, которая обобщала результаты исследований всех научных секторов, руководила ими и направляла полученные данные в распоряжение тех учреждений, где они приносили наибольшую пользу как для военных, так и для гражданских целей? Нет. Такой инстанции не было. Всем научно-исследовательским работам в Германии недоставало связующего центрального органа, который суммировал бы опыт ученых и на его основе руководил бы их исканиями. Немецкая наука и техника были лишены головы, вместо нее имелись лишь отдельные связующие нервные волокна и примитивные координационные органы.
Государственный научно-исследовательский совет не имел никаких полномочий и полных сведений о том, что происходило вне сферы его влияния. И все же по собственной инициативе своих работников и по поручению различных управлений вооружений он подготовил и провел более 10 тыс. исследовательских работ, получивших у военных заслуженное признание.
Другим руководящим органом было Управление развития экономики, созданное согласно четырехлетнему плану Геринга и обслуживавшее 25 институтов, предусмотренных этим планом. Ассигнованные ему для этих целей крупные денежные средства ревностно использовались “только для целевого исследования”, и бедствующие научно-исследовательские институты высших учебных заведений, выполнявшие до сих пор основную научную работу, не получили от них ни гроша. Поэтому в кругах научных сотрудников высших учебных заведений Управление развития экономики в насмешку называли “управлением развития концернов”.
Во время войны приобрела чрезвычайно большой вес еще одна руководящая инстанция — министерство Шпеера. Поскольку в этот период значительно сократились возможности получения институтами сырья, кадров и лабораторного оборудования, поскольку необходимое и выполнимое уже нигде не могли встретиться и так как промышленность страны едва справлялась с заказами различных управлений вооружений, то это министерство стремилось в свою очередь получить полномочия на решение вопросов о том, [343] какие исследовательские работы следует прекратить как ненужные, какие — продолжать дальше как имеющие “важное военное значение” и каким должно быть отдано предпочтение как имеющим “решающее значение для войны”. Но науке никогда не приносит пользу такое положение, когда ее интересы решает инстанция, нацелившаяся только на усовершенствование и изготовление того, что наиболее отвечает интересам дня. Такая организация не в состоянии понять, какие возможности скрываются в планах и задачах исследовательских учреждений. Только потому, что наука оказалась лишенной руководства, учеными стали командовать чуждые науке инстанции.
Если, несмотря на это общее положение, в результате долгих научных исследований были все же созданы новые виды вооружения, новые искусственные материалы, открыты новые научные методы и новые профили науки, то за это следует благодарить, конечно, не жалкую организацию “руководителей”, а только отдельных людей, которые во всех областях науки работали с пол ной отдачей своих сил и способностей. Сведений о том, над чем работали, что исследовали и совершенствовали ученые Германии, до сегодняшнего дня пока еще нет. Исчерпывающие данные об этом получили, применяя свой собственный“метод”, только победители. Но и до этого немецкая наука в своем не лишенном драматизма развитии прошла много различных стадий и фаз.

Тук са изброени различните институции и отношенията между тях. Вижда се за какво става въпрос. На когото му е интересно за сравнение да потърси как са били организирани нещата в други държави: СССР, САЩ и т.н.
Съвсем набързо достъпни статии по различни аспекти:

"Расцвет и упадок германской науки в период Второй мировой войны"
(Проф. П. Тиссен)

"Военная экономика и военная промышленность"
(Ганс Керль)

"Как финансировалась Вторая мировая война"
(Министр финансов в отставке Лутц граф Шверин фон Крозигк)

"Техника и развитие оружия в войне"
(Генерал-лейтенант в отставке, инженер Эрих Шнейдер)

След като Алберт Шпеер става министър на въоръжението и военната промишленост, той заварва една система, която още през ноември 1941г. е обявявила, че „ условията не позволяват увеличаване на военната продукция.”

Да, чел съм му спомените, не случайно посочих, че нещата се пооправят към 1943-44 г. главно благодарение на неговите усилия (и на групата хора, които събира). Но това е поправка на една изначално хаотична и зле организирана система, при това се случва твърде късно, за да послужи за нещо. Ще си послужа с едно сравнение - грешка, допусната в началното разгръщане на военните сили при започване на военна кампания много рядко може впоследствие да бъде поправена. Тук това важи с пълна сила. Още повече, че въпреки усилията на Шпеер, целият хаос и дезорганизация (присъщи на самата система) не са преодолени напълно. Особено в научно-техническата сфера, с която той не се и занимава пряко.

Не вярвам на тезата за пилеенето на ресурси в хода на войната като следствие на неправилното планиране във военната икономика да отговаря на истината.

По въпросите на вярата не съм компетентен. Всеки вярва в каквото реши.

Доколко въвеждането на иновативни технологии и нови модели оръжия е пилеене на ресурс?

Отговорът на този въпрос в контекста на Германия през ВСВ е очевиден, така да се каже, историята го е дала. НЕ се досещам за нито едно нововъведение, появило се в хода на войната, което да е изиграло решаващо - особено на стратегическо ниво, въздействие върху хода й. Основните оръжия - танкове, самолети, пехотно въоръжение, оръдия, - са разработените преди войната или еволюционно развитие на тази база. Пилеенето на ресурс в стратегическата ситуация, в която Германия се намира е вредно, защото е в ущърб на това, което е нужно сега и веднага на фронта.

Когато по високите етажи се осъзнава, че войната водена с конвенционални оръжия започва да се проиграва, се прави анализ на данните от икономиката и развитието на военните действия.

Проблемът е, че вместо да се осъзнае защо това се случва, се търси "магическо" решение, вместо реалистично такова. Това е характерна черта на Третия Райх.

От дистанцията на времето можем да кажем, че тези технологии не са сработили, но към момента на проектирането, конструирането и включването им в оперативните планове нещата са изглеждали по-различно и на тях се е възлагала надежда.

Въобще не става въпрос за "дистанцията на времето". Тогава това е било също толкова очевидно: няма изцяло нова технология, която да може да даде практически резултат в рамките на войната и този резултат да може да се въведе така че да окаже решаващо стратегическо влияние. Нещо, което е било очевидно и тогава и сега, ако човек се замисли. Разбира се, удавниците се хващат за сламки. Или за косите си.

[gollum]

Я да попитам - пилеят ли немците най ценния си ресурс - хората, и то кадърните през ВСВ? Щото ако с организация можеш да произведеш и 10 000 Пантери... няма как за 2 г да организираш 100 000 обучени войници за тях.

Да, но тук нещата са малко по-различни. Че има известен елемент на пилеене е очевидно - особено на фона на западните съюзници. От друга страна, на фона на Япония степента на изхабяване е по-малка. Но тук става въпрос за компромис (което, разбира с, не означава, че той би могъл да се реши и по-друг, вероятно по-добър (както и по-лош - Япония отново изплува като пример) начин), който неизбежно следва да се направи. Но вероятно биха могли значително по-рано да променят системата за обучение и подготовка, както и да освободят доста повече човешки ресурс за фронта (нещо, в което в сравнение със СССР се справят доста по-зле).
Но да сме наясно: Германия е в много лоша ситуация по отношение на наличните ресурси от обучени във военно отношение кадри и прави кажи-речи максимума в това отношение преди войната да започне (между 33-39 г.). Вероятно само СССР прави повече (но за сметка на качеството), а той се намира в сходна ситуация. Поначало е било ясно, че продължителна война с високо ниво на загуби ще доведе до нарастващ и непоправим недостатък на обучени кадри (не на хора, а именно на подготвени специалисти). Великобритания и САЩ са в същото положение, но тъй-като стратегическата им ситуация е различна, а и подхода - също, този фактор се отразява в много по-малка степен, особено при САЩ. Но това е друга тема за писане.

[Panzerjaeger]

Не виждам тук никакъв хаос в немския военнопромишлен комплекс. Науката с нейните учреждения (висши учебни заведения и институти) е под шапката на Министерството на науката , възпитанието и просвещението.

Промишлеността също се занимава с научни изследвания и има свои опитни лаборатории.

Науката и промишлеността работят за военната сфера, като получават поръчки и дейността им се контролира от Ведомствата за развитие на военните технологии по типове оръжия.

Аналогична е структурата на военно-промишлените комплекси и при държавите от противниковия лагер (няма как да е иначе).

В довоенните години в СССР има Единен център на оперативно управление и това е “Съвет на труда и отбраната при НСК СССР”.

Подчинени структури се явяват Госплан, Госснаб, Наркомат по Военни и Морски работи на СССР и Главно управление на военната промишленост ВСНХ СССР, отбранителни функции изпълняват ОГПУ, Наркомат за пътищата и съобщенията, Наркомат на търговията, Наркомат на пощите и телеграфа, Наркомат на труда, Особено техническо бюро, местни учреждения за въздушно-химическата отбрана

Държавният комитет по отбраната на СССР, който се създава в началото на ВОВ има на подчинение множество наркоми: на въоръжението, боеприпасите и минометното въоръжение, авиационната , танкова и корабна промишленост и т. н. т.

На който му се занимава подробно със Съветския военнопромишлен комплекс да чете тук:

http://militera.lib.ru/research/simonov_ns/index.html

[gollum]

Не виждам тук никакъв хаос в немския военнопромишлен комплекс. Науката с нейните учреждения (висши учебни заведения и институти) е под шапката на Министерството на науката , възпитанието и просвещението.

Е, щом "не виждаш", здраве да е... аз, както отбелязах, с този род въпроси не се занимавам - с тях, към другиго. Човекът там си е написал какво и защо, но всеки има право да си вярва в каквото реши.

[gollum]

Това не е съвсем за тук, а по-скоро за междувоенния раздел. Реших да го пусна в тази тема, защото именно в нея често се превъзнасят "технологичните чудеса на Третия Райх" и се забравя, че всичко е стъпило на здравия фундамент на Ваймарската република и повечето от чудесата нямат нищо общо нито с национал-социализма, нито с фюрера. Та затова и тук пускам тази връзка към хубав обобщаващ пост на lord_k в неговия блог.

[von Danitz]

E, то, технологичното ниво на Германия си е световното. Страната не може да си позволи да изостане в тази сфера. Първата световна война нищо не променя. Това не е от Ваймар, нито от нацитата, страната си е такава от Бисмарк, пък да не кажем, че и хората са си такива. Дали ще е Ханза или луфтханза, все тая. Събрани заедно образование, пазарна икономика и работна ръка довеждат все до едно и също. Конкуренцията на другите играчи само доналива масло в машината на иновациите.

[gollum]

Да, нещо такова исках да кажа и аз с това посочване. Т.е. потенциалът й е огромен и това не е случайно, а се развива откакто Германия се обединява през Х²Х век (а и от преди това, но с други темпове). Посочвам го не за друго, а защото се случва един или друг човек да гледа малко изкривено (или заблудено) на тези неща, приписвайки някакви "висини" само на национал-социалистическия период от развитието на Германия, докато нещата не стоят точно така . Ако помниш, подобен момент имаше и по отношение на военната мисъл, като се въздигаха хора като Гудериан, за сметка на почти пълна забрава на работата, която се върши след края на ПСВ по обобщаване на опита от нея и подготовка за бъдещето, която стои като фундамент, ако не и повече на всички по-късни военни постижения.
Затова ми се струва, че едно подобно изброяване, колкото и да е опростено, може да илюстрира идеята в някаква степен.
Що се отнася до Третият Райх, аз дори бих рискувал да допълня, че там има фактори, които възпрепятстват ефективността на немската техническа мисъл, главно от конюнктурен характер.

[Kramer]

Прав си, 100 000-дния райхсвер на фон Зект полага здрави основи за да може след падане на ограниченията да се премине към масова армия.
Имаше една книга на Бруно Винцер-"Войник на три армии". Та авторът служил първо в райхсвера, след това във вермахта и след войната в бундесвера. Описва как в райхсвера подофицерите преминават курсове по преподготовка за младши офицери, а войниците за подофицери. След организационното развръщане те са фактически гръбнака на вермахта. А лейтенантите от ПСВ, двадесет години по-късно са подполковници и полковници и командват батальони и полкове. Та оттам идват и успехите в началото на ВСВ.

[gollum]

Крамер, аз не нямах предвид това, защото то е очевидно - няма откъде другаде да се вземат обучени кадри (такива с опит има - останали извън ограничението от 100 000, но като се има предвид прекъсването, едва ли има смисъл да се броят различно), а за това, за което пишеш има и друга практична причина - Райхсферът е бил съставен от 10 пехотни дивизии и 3 кавалерийски бригади (ако не ме лъже паметта за последното), очевидно под нормалната сила, защото няма как да влязат в ограничението. С такива сили е невъзможно да се защити Ваймарска Германия, затова и по плана за разгръщане всеки полк е трябвало да се разгърне в дивизия на етапа на мобилизацията, т.е. до поне 33 дивизии (което пак е недостатъчно дори за отбранителна война с Полша). От това и методът на обучение, според който всеки редник реално трябва да стане подофицер и се обучава по съответният начин; подофицерите - нисши офицери и прочее.
Това, за което аз пишех е доктрината на Вермахта. Тя реално е разработена като основа, а и донякъде над това по времето на Ваймарската република, а основните позиции са дори от по-рано. Нещо, което често се забравя след прочита на мемоарите на Гудериан.

[von Danitz]

В разширяването на райхсвера, все пак основен принос имат нацитата. Решението изобщо за количествено увеличаване и качествено нарастване в тази сфера е политическо. Въпростът е, че зад това стои съотвентата икономическа база. Голямата криза засяга Германия, но по-скоро работническата прослойка, земеделието и едрите предприемачи, хората с капитали и самите капитали не се изпаряват така както това става в Щатите, например. Спекулации ала британските със злато също са рядкост. Преди това, 21-23-та инфлацията, пак не изгонва собствено-националния германски капитал, който е съсредоточава във вноса на суровини и храни, както се прави при криза (вижте новите хранителни вериги сега у нас ). Конкурентността на германската икономика, донякъде засилена и от провалите на френската, отново дават шанс на германците да работят за развитието в стопанството, транспорта, културата и във всички останали сфери.

Развитието на армията е продукт на това. Армията, в частност германската армия е в неразривна връзка с развитието на германската икономика. Представата на Сталин, че като гръмне 50 000 германски офицери и Германия ще спре да бъде опасност е пълна фикция, за мен.