Най-подходящ старт за запознаване с Втората световна война

[Кухулин]

В така наречените "академични среди" има достатъчно фенове на Суворов, а те са чели и други работи преди това.

[messire Woland]

Всяко начало е добро, ако погледът е критичен, но да - добре е да се почне от доброто. Обаче човекът постави условие да е на български. А аз да си призная, не знам какво освен Лидъл Харт може да се намери така. При търсене в Гугъл на български излизат някакви нови заглавия, но честно казано, те не са ми познати.
От друга страна, ако човек се интересува, може да чете и недотам хубави книги, но да се опитва да ги сравнява с каквото има под ръка. Или - да чете отделни статии, по определени въпроси.
Или, може би най-добре - да види една кратка хронология на събитията, да я използва като "скелет" и да запълва според интересите си с четене на материали по конкретен период и тема. По този начин и форумът може да му свърши работа, защото има немалко изписано по отделни теми.

Лидъл Харт го има в Читанката, както се оказва. Пак там, при търсене по етикет "Втора световна война" излиза този списък.

Както и да е, моята препоръка е да се следва последният метод - хронология на събитията, статии и въпроси и четене във форума.

В така наречените "академични среди" има достатъчно фенове на Суворов, а те са чели и други работи преди това.

Уви да, например Милен Семков от Историческия факултет е сред бесните фенове. Но какво да се прави.

[gregorianus]

Не споря, че трябва да се почва с добър материал, а не с тъп - но колко пък да е тъп Лидъл Харт? Е, има предпоставена позиция. Това е ясно, но още не е страшно. Пък и не е никакво изключение. След това предупреждение начинаещият читател ще има едно наум; а фактите не могат да бъдат променени. Няма как предпоставената позиция да измести дати или численост (е, има как, но за щастие, случаят на Лидъл Харт далеч не е чак толкова ужасен).
Хубавото при него е, че е достъпен и подреден. А ако човек наистина изпита по-голям интерес към темата, ще прочете още и още, включително позиции, обратни на тази на Лидъл Харт. Което вече ще е похвално задълбочаване.
Но на първо място простите факти. Воюват тези и тези страни, тогава и тогава, по този и този начин. Изясняването на мотиви, отговорности и така нататък трябва да идва чак след първоначалното натрупване на материал в главата. Поне аз така смятам, а не отричам, че изобщо не съм капацитет по Втората световна.

[gollum]

Прав си, Кухулин, изпуснах този момент. Вярно, това без изключение са хора, които не са специалисти по темата. Добър пример, признавам. Обаче сред тях могат да се срещнат такива странни вярвания, че това е нищо работа. Макар че в нашия пример, просто вмятам, причината за това "харесване" съвсем не е историческа или научна, а идва отвън.

Воланд е прав, най-важното нещо е да се чете с "едно наум" и да не се приема нищо за абсолютна истина, а да се сравнява, търси и пак сравнява. Т.е. човек да търси не готови отговори (тук Кухулин е прав), а информация за размисъл. И да не спира да търси (е, освен ако не му мине интереса, де). С времето се развива определен вид имунитет към явните лъжи, митовете и изкривяванията (просто ти светва една лампичка, че нещо не е наред с аргументацията на автора). ПО този метод понякога могат да се засекат дори премълчаванията, а това е най-коварната форма.

[von Danitz]

Ако не си чувал много за Втората световна и изведнъж се запалиш бих препоръчал примерен ред:

1. http://ww2db.com/index.php - тук е тематично подредено, текстовете са в по-голямата си част от английското уики, но има и други, плюс доста фотографии, а темите са свързани и лесни за проследяване.

2. Отиваш в библиотеката и започваш по ред томовете на Чърчил. Това е първия обемен обзор на войната, но на база на документи, до които само премиерът е имал достъп. И погледът е орлов, и театрите на бойните действия са на практика всичките. Може да си доподреждаш нещата с първия линк.

3. Търсиш теми, които са ти интересни и после юрваш за сканирани списания по торент-тракерите.

4. Като станеш зарибен, а това е неминуемо, почваш вече с хард-копитата, а паралелно от тук-там и с малко класика. Типелскирх е ок, Лидъл Харт нищо му няма, но защо не Рокосовски - пълните спомени, Уилмът с The Struggle for Europe, има още по книжарниците и е прекрасна, и любимия Корнелъс Райан с Най-дългия ден и Последната битка. И тук приключват популярните книги - Между Дъфи, Норман Дейвис и морските томове на адмирал Морисън и капитан Роскил и спомените на Гудериан и Монтгомери, неочаквано ще нагазиш в дълбокото.

[Гост]

Ако не си чувал много за Втората световна и изведнъж се запалиш бих препоръчал примерен ред:

1. http://ww2db.com/index.php - тук е тематично подредено, текстовете са в по-голямата си част от английското уики, но има и други, плюс доста фотографии, а темите са свързани и лесни за проследяване.

2. Отиваш в библиотеката и започваш по ред томовете на Чърчил. Това е първия обемен обзор на войната, но на база на документи, до които само премиерът е имал достъп. И погледът е орлов, и театрите на бойните действия са на практика всичките. Може да си доподреждаш нещата с първия линк.

3. Търсиш теми, които са ти интересни и после юрваш за сканирани списания по торент-тракерите.

4. Като станеш зарибен, а това е неминуемо, почваш вече с хард-копитата, а паралелно от тук-там и с малко класика. Типелскирх е ок, Лидъл Харт нищо му няма, но защо не Рокосовски - пълните спомени, Уилмът с The Struggle for Europe, има още по книжарниците и е прекрасна, и любимия Корнелъс Райан с Най-дългия ден и Последната битка. И тук приключват популярните книги - Между Дъфи, Норман Дейвис и морските томове на адмирал Морисън и капитан Роскил и спомените на Гудериан и Монтгомери, неочаквано ще нагазиш в дълбокото.

Адмирале, само да те поправя за "..отиваш в библиотеката.." - не всяка нали Че аз лично точно в библиотека работя и сети се, кои от изброените ги има

[gregorianus]

Като станеш зарибен, а това е неминуемо...

Е, чак пък неминуемо

[gollum]

За толкинистите не важи . Те вече са си сериозно зарибени.

[von Danitz]

А, и, разсеях се нещо тук, та забравих да спомена книгата, за която трябва да се изпитваме след време . "Ние бранихме тебе, София" на генерал Стоянов. Като я прочетеш, знаеш, че сме се били. И още как. На Руменин "Летящите крепости" е детайлна, и може би не е за навлизане. А трябва и да се внимава, кое издание ще намери човек.

По морската част, чете се и "Морски герои" на Паспалеев.

[Dinain]

Абсолютно Лидъл Харт. Има го на български, прекрасен обзор на западния фронт - нито прекалено бегло, нито прекалено подробно. Други за които се сещам са от серията "Досие" на издателство "Атика" - мемоарите на Дьониц, Гудериан и Манщайн. Точно книги за начално запознаване с ВСВ. Освен ако не целите да отблъснете човека от темата завинаги. Все едно да въведеш третокласник в света на литературата с нещо яко като "Престъпление и наказание".

Аз лично започнах с Panzer General и Суворов някъде 1994 г. Беше си мания.

ПП Само да не се прави грешката с разни бълвочи от рода на "10 мита за ВСВ" и подобни заглавия. Това е жълта преса, не исторически книги.

[Kramer]

Типелскирх, Манщайн и Гудериан от немска страна. Поне що се касае до сухопътните сражения в Европа.
От съветска страна - Щеменко, колко и да е казионен.
От американска - на Айзенхауер - "Кръстоносният поход в Европа".

[Гост]

Снощи между другото стана въпрос за ВСВ и се учудих иначе интелигентни хора знаят толкова малко дори от общите факти. Пример едва убедих двама, че немците не са превзели Москва После задълбахме, и като се спомена деревнята Прохоровка аз капитулирах в името на мира на масата

[albireo]

.

[Гост]

А сега се сещам, че имаше нещо подобно на презентация за ВСВ, мисля руска версия. Но все пак и тя дава голяма представа.

[albireo]

Някой някога може да е вникнал в материята, но идеята е читателя да вникне.

Това именно става с четенето на смислена книга. Човек чете и вниква - не става въпрос за дирекно низпославане на някакво знание. Това е кажи речи най-нормалния начин, по който се случват нещата. Загатнатата идея, че само с първоначалното някоя глупост може да провокира читателя да мисли и да търси по-надълбоко по даден въпрос, ме кара направо да се запитам дали си отварял хубава еднотомна военно-историческа книга. Трудно е да се пише еднотомна история особено за значителни конфликти и по необходимост се пропускат много неща, но това общо взето става ясно на читателя в процеса на четене и при затварянето на последната страница обикновенно вече колкото отговори, толкова и нови въпроси.