Най-подходящ старт за запознаване с Втората световна война

[Sir Gray]

Аз пък смятам възгледът, че щом си начинаещ значи е ок да четеш глупости, за страшно погрешен

Може би Кийган?

Противоречиш си

[albireo]

Личи си :-)

Значи е по-хубаво да се започне с лош материал, отколкото с никакъв така ли? Е аз не съм на това мнение.

[Thorn]

Не мога да си представя нещо по-лошо от започване с Резун.

[albireo]

Грей, писах "може би". Но ти си пренасяш всичко от History of warfare към всички книги на Кийган включително и предишните му. Май имаше някаква тема за него дай там да говорим ако искаш или най-добре на скайпа.
Наскоро Хана ме пита точно за максимум 1-2 книги за ВСВ, които да препоръча на дъщеря си. Казах и Кийган и "Добрата Война" на Стъдс Търкъл, която е oral history и е изключителна. На български е издадена 1989 жестоко орязана и цензурирана тук там особено, където в разказите се появяват пияни съветски войници. Съответно трябва да се чете на английски.

[Гост]

Торне, аз лично се запознах с ВСВ от художествената измислица "Генерал Доватор". Ама понеже съм мислещ почнах да се интересувам от тук от там. Не мога да разбера, тук идеологии ли се рекламират? Не искам да обидя никого, ама има приказка "кон с капаци" - Резун, Харт, Кийгън? Ама е начало нали :-) Все от някъде се почва, защото иначе трябва да обявим всеки който харесва дадено нещо за.....разбра ме :-)

Извън темата, по логиката на повечето мнения, 1993 година като пуснахме първата Линукс мрежа в Балчик, трябваше да чакаме истински компютри, а не крадената технология преродила се в "Правец 8". Ама я направихме, нищо че е имало по-добри компютри :-)

[albireo]

Не мога да разбера, тук идеологии ли се рекламират?

Не. Само исторически подход.

[gollum]

Хайде да се успокоим всички. Всякакво начало е възможно. Дето се вика, и с Panzer General може да се почни (дори съм го споменал в онази тема ). Защо не смятам, че е добре да се почва с исторически "траш" или агитпроп? Защото е възможно човек да си остане на него, т.е. ще погълне куп митове и глупости. С които след това ще трябва да се бори. Много от хората, които започват с Резун си остават при него. Естествено, има и щастливи случаи, когато човек продължава да рови, но хайде да не залагаме на късмета, а на правилния подход. Много време ще се спести ако се започне директно с доброто. Затова - Гланц за изтока, Типелскирх за Райха и така нататък. После вече е добре да се премине към монографии по конкретни кампании, след това - по конкретни операции. Всичко зависи от това къде и какво ще те зацепи, разбира се.

[Гост]

А де, съгласен съм, защото няма как да разбереш кое е добро без лошото. А гората я мачкат танкчетата само ако е млада :-)

Ееееее, Голъма ме разбра първи :-)

[Кухулин]

Много време ще се спести ако се започне директно с доброто.

Ако целта е да се пести време, да. Ако целта е да се вникне в материята => "трябва да се бори".

[Гост]

Доброто за едни, по необходимост е зло за други ;-)

[Кухулин]

Доброто за едни, по необходимост е зло за други ;-)

Ако трябва да разширим локумите - няма как да познаеш доброто, ако не си познал и злото

[Гост]

Наистина се разтегли локума - казал си същото като мен по различен начин

[albireo]

Ако целта е да се вникне в материята

Именно за трябва да се започва с доброто, защото то е добро, поради това, че вниква в материята. Нали говорим за история тук. Разликата между добрият исторически труд и Лидъл Харт примерно се корени точно в това. Лидъл Харт се занимава с това, да привежда доказателства за собствените си писания от преди ВСВ и на тази цел е подчинен целият му исторически 'подход'.

[Кухулин]

Именно за трябва да се започва с доброто, защото то е добро, поради това, че вниква в материята. Нали говорим за история тук. Разликата между добрият исторически труд и Лидъл Харт примерно се корени точно в това. Лидъл Харт се занимава с това, да привежда доказателства за собствените си писания от преди ВСВ и на тази цел е подчинен целият му исторически 'подход'.

Тук въпроса е по-скоро педагогически, а не исторически. Някой някога може да е вникнал в материята, но идеята е читателя да вникне. Не да прочете нещо и след три месеца да е забравил всичко. А за тази цел Суворов е ненадминат - именно за разпалване на интерес. И до днес си го препрочитам, въпреки че периода не ме интересува много.

Другия вариант е човека да прочете нещо много качествено, след известно време да прочете Суворов и естествено до живот да му стане най-лют фен. Какъвто е случая с 90% от феновете му.

[gollum]

Другия вариант е човека да прочете нещо много качествено, след известно време да прочете Суворов и естествено до живот да му стане най-лют фен. Какъвто е случая с 90% от феновете му.

Признавам си, че никога не съм попадал на тази комбинация. Не казвам, че го няма, просто не съм го срещал. Докато многократно съм се сблъсквал с другата - човек, който не е прочел нищо, освен няколко книги на Резун. И съответно развива един изключително опростен поглед върху нещата, "всичко му е ясно".
аз самият съм почнал със съветски филми за войната (леле що за начало ), след това - Panzer General, после разни ужасии като официалната съветска история, след това - Резун (да бая време си играх с него) и Лидъл Харт. И чак след това минах на сериозни неща. Бавно и постепенно. Обаче все пак съм извървял този път в много специфична в информационно отношение среда. Сега има много голям избор. особено ако човек владее езици и има финансови възможности.